47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

  • 30 778
  • 733
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 0
Нещата като дух, тяло, хармония са много важни и те могат да се постигнат само ако човек е удовлетворен от себе си. Дали това ще бъде образование, работа, соц. среда..това зависи от разбиранията на човека и неговия мироглед. Не мисля, че България е по-лоша държава на фона, на това което видях в Канада..както и тука има успели и неуспели..въпрос на късмет, връзки и нерви, постоянство.  Имаме си и роми, като в Бг и престъпност, наркотици, лоши квартали и дупки Laughing! Няма срамна нискоквал. работа, стига това да ти идва отвътре!!! Има хора с различни цели в живота и в това няма нищо нередно. И професии като инжинер, адвокат от др. държави е много трудно да започнат от нулата, защото те са градили нещо с толкова труд и упоритост, за да го заменят с парцала и то вече на по 35 години и повече. Защо хората остават на помощи, като Канада предлага много работа за всеки???ами моето обяснение е, че работа има стига да си готов да паднеш до положение в което да казваш: да, разбира се, добре. И защо да не може нашето образование да бъде еквивалентно на канадското? Това че с моята диплома мога да продължа да уча за по-висша степен не означава ли, че на унив. ниво ми признават образованието, а за намиране на работа се оказва друга картинката?? Значи има скрита дискриминация или нямам достатъчно връзки....това ли е Канада, която ни прие по точковата система с нашето образование?? Не казвам, че няма шанс в Канада, но ще трябват да минат доста години може и 10, докато човек започне да се внедрява в това общество. Десет години докато изгледаш малките деца, докато завършиш нещо и започнеш да работиш, за това за което си дошъл... аз се чувствам ужасена на 40-45 години да градя наново кариера...смешно или не: факт

Последна редакция: пт, 03 юни 2011, 09:33 от Gerii

# 526
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 610
Гери ти от колко години си в Канада и каква е твоята мотивация да си тук? Оставам с впечатление че не ти харесва избора, който си направила като си дошла тук ... защо седиш? Освен това на 40-45 години не виждам проблем да градиш кариера - все пак ако решиш да работиш до 65 това са 20-25 години работа по-добре да ги работиш така както ще ти е приятно. А и обучението на късна възраст си има плюсовете (включително и медицинските такива).

Признавам си тази година бях много изненадана като видях колко много възрастни хора записват курсове в университети - под възрастни разбирам над 60 годишни. Шапка им свалям на ентусиазъма.

А и един технически въпрос защо пускаш по няколко поста един след друг  newsm78 - можеш да натиснеш бутон редактирай и да добавиш каквото си пропуснала да напишеш.

# 527
  • Мнения: 1 218
Здравейте!

Благодаря на всички за пожеланията за късмет на родна земя!

За причините да се върнем - на първо място усещането, че в България сме по-щастливи. После беше трудната част да преценим дали ще можем да осигурим финансова стабилност за семейството в България.
Много неща в Канада ни разочароваха, няма да говоря за тях, а и ти не са водещи за решението. Все пак идеално място няма. Но след като ще правим компромиси с едно или друго, решихме, че по-добре да бъдем с близките си. Може би никога не сме почувствали Канада свой дом. Сравненията между Канада и България е безспорно в чия полза са и въпреки това ние имахме нашите причини.

Засега, с колкото и неуредици, недомислици да съм се сблъскала, дори и за миг не е имало колебание за правилността на тази стъпка. Има време, както се казва,  Grinning, но истината е, че оптимизмът ми тук идва отвътре, леко ми е и съм спокойна. Моля се наистина да няма катаклизми, защото един живот е много кратък за няколко емиграции.

Аз бях там 7 години, съпругът ми няколко години повече.

# 528
  • Лавал-Пловдив
  • Мнения: 409
Интересно ми е да чета дебатите и бях решила да не се намесвам по една или друга причина, но е време да дам и моето становище. Определено моето семейство НЕ може да се нарече " успяло", но това по никакъв начин не значи, че не се чувстваме добре тук. Дошли сме с ясната представа, че никой няма да ни постеле червения килим още на летището. Поставили сме си някакви РЕАЛИСТИЧНИ цели, които бавно преследваме. Имаме 3 деца, за които ИМАМЕ време, ако не и достатъчно пари, макар че в сравнение с България, тук мога да задоволявам нуждите им повече. Да, ходим в кварталния парк, но там са нашите приятели и ни е приятно заедно. Успяваме да направим и някоя екскурзия, ако не в чужбина, то поне до интересни места тук. Не плюем по Канада, дискриминацията, политиката, икономиката, защото НИЕ сме избрали да дойдем тук, никой не ни е дърпал за ръцете. Ако в един момент решим, че ние е трудно тук, ще си хванем самолета и ще се приберем. Имаме и къде да отидем и при кой да отидем. Не разбирам хората, които хем си натискат парцалите тук, хем постоянно са недоволни от едно или друго нещо. Ако наистина е толкова привлекателно в България, както го описват някои - чудесно, самолети за Европа летят всеки ден.
 В България бях учител - професия в която едва ли някога ще стигна до заплата 1500евро. Бях самотна майка на 2 деца и работех на 4 места, за да мога да ги издържам. В резултат на това рядко успявах да ги видя. Детските ми бяха 38 лева за двамата на месец. Не съм си позволявала екскурзии и други подобни, защото не са ми стигали парите. Дори и да се върна сега, не виждам много неща, които биха се променили от преди 3 години. Казвам всичко това, за да покажа и друга гледна точка, а не само "Колко добре си бях в България. Какво правя тук?"

# 529
  • Под кленовите дървета
  • Мнения: 953
В България бях учител - професия в която едва ли някога ще стигна до заплата 1500евро. Бях самотна майка на 2 деца и работех на 4 места, за да мога да ги издържам. В резултат на това рядко успявах да ги видя. Детските ми бяха 38 лева за двамата на месец. Не съм си позволявала екскурзии и други подобни, защото не са ми стигали парите. Дори и да се върна сега, не виждам много неща, които биха се променили от преди 3 години. Казвам всичко това, за да покажа и друга гледна точка, а не само "Колко добре си бях в България. Какво правя тук?"

Без да те познавам и да съм чела много твои постове тези изрчения са ми достатъчни за да ти кажа Евала момиче! newsm10 Знам, че думите ми едва ли те топлят, но се възхищавам на жени като теб!

Стискайте ни палци моля - днес, най-късно утре пускаме дюмондетата! След прекарана много гадна седмица се моля завършекът и да е прекрасен и бързо да стигнат Simple Smile

# 530
  • Лавал-Пловдив
  • Мнения: 409
Благодаря, жасмин вени, и успех с процедурата.
Не съм искала да бъда патетична или да будя възхита или съжаление, просто исках да дефинирам моето виждане за "успех", което по никакъв начин не се свързва с почивка на френската Ривиера или 100 000$ доход. Какъв е смисълът от този доход ако се прибираш в празна къща или по-лошо ако мъжът ти гледа на теб като на мебел. Моят успех са децата ми, които вечер чакат да се прибера, за да ми разкажат как е минал денят им, бебето което пляска с ръце като ме види на вратата, мъжът ми, който жертва собствените си идея, за да помага на мен. Чувствам се успяла, когато докато уча в спалнята, от кухнята ми замирише на топъл хляб, защото някой се е сетил да го пусне и да не занимава мен. Когато тази сутрин заведох бебето на градина и целия персонал излезе в коридора да ми каже колко прекрасен син имам. Дори когато миналата седмица откраднаха в училище Ай-пода на дъщеря ми, но тя успя да убеди крадците да и го върнат. Когато децата се заиграят така, че после не може да се стъпи в стаята им. Когато съм изпуснала датата за стажовете, но успея да убедя преподавателката да ме включи. Когато някой приятел се обади и ни покани на гости, защото му е приятна нашата компания...имам много примери за малки житейски успехи, но най-важното е, че всички те са споделени със семейството ми. Може да нямам голяма хубава къща, но и в малкия ни апартамент винаги е пълно с усмивки, понякога викове, пакости и какво ли още не. Май станах много патетична...просто всеки сам решава кои са приоритетите му.

# 531
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Како Дора, страхотен пост  Hug Мисля по абсолютно същия начин, но това е така от около 8-9 години. Животът ни тук ме отрезви и пренареди приоритетите ми. Ако преди 10 години някой ми беше казал, че като се преместим в Канада, ще съм stay at home mom, щах да му се изсмея. Аз, която работех от 18 годишна, аз, която завърших с бебе на ръце, аз, която работех това за което съм мечтала и ежедневно се доказвах в работата си... Два-три шамара от съдбата и веднага разбираш кое е по-важно за теб. Съжалявам само, че в известен смисъл пропилях 2-3 години за да се гневя на съдбата, че ми се налага да си остана в къщи (здравословни причини). Вече 10-та година съм майка и съпруга на пълен работен ден. И знаете ли какво - гордея се с това! Имам прекрасни и смея да твърдя добре възпитани деца; имам прекрасен съпруг, с който в буквалния смисъл и "в радост и в мъка" сме винаги един до друг откакто бяхме деца; имам уютен дом и тук и в България и винаги се прибирам с удоволствие "у дома", независимо на кой континент; имам обичта на близките и приятелите си. Аз съм щастлив човек! И най-хубавото е, че го оценявам!

# 532
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 610
Съжалявам само, че в известен смисъл пропилях 2-3 години за да се гневя на съдбата

Имам спомени от този ти период и искрено се радвам, че си го оставила зад гърба си - много хора не успяват и в това е трагедията (тяхната и на семействата им). Очаквах твоето мнение, защото е изключително различна гледна точка спрямо тази на повечето пишещи тук и е хубаво да се погледнат нещата и от този ъгъл, защото никой не е застрахован от шамарите на живота.
А освен да си съпруга и майка намери и още нещо, с което да си полезна - събирането на средства и подпомагането на деца без собствен дом не е никак малко нещо.

Тази година бях много впечатлена, че семейства с относително нисък доход даряват много големи суми - да кажем около 10 процента от брутния си доход - впечатляващо ... и семействата са с деца и нужди като всички нас, но успяват да отделят много голяма сума за подпомагане на други хора.

Не разбирам хората, които хем си натискат парцалите тук, хем постоянно са недоволни от едно или друго нещо.

И аз това не го разбирам - много по-достоен е варианта - дойдох видях не ми хареса отидох си ...
Все пак никой насила не държи никого - обикновено по-трудно е да дойдеш отколкото да си идеш.
Но пък са интересни мотивите на хората, които си заминават както и тези на оставащите и доволни от битието си тук.

# 533
  • Мнения: 0
Момичета, страхотни постове  bouquet Наистина хората са различни и в това се крие красотата на живота. Аз също като вас споделих моето мнение кое, как и защо не ми харесва, защото е пречупено през моята призма. Няма крив, няма прав..всеки  е имал и има различен живот и усеща нещата по различен начин. Както някои хора не биха никога имигрирали, други са с две ръце за това, хората са различни и не бива да се винят за това.  Аз също обичам семейството си и давам много за него, но в същото време искам да съм независима жена. Тези две неща вървят при мен ръка за ръка. Но това не е, защото така съм била възпитана, а защото това е желание, порив и устрем и най-вече характер.  Мен Канада определено ме спира да бъда това, което искам(ред причини, които изброих в предишните постове) и съм щастлива, че успях да го осъзная. Не мисля, че хора само с ниски доходи от Бг трябва да имигрират в чужбина, а другите които са живяли добре не са добре приети.  Според мен всеки трябва да "вкуса" от имигранството от този начин на живот и да прецени какво е изгубил и какво печели.

# 534
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Срамна работа няма!!!!!
Но донякъде за да дойдеш до пустата Канада трябва да си високо квалифициран- инжинер, доктор, адвокат.... все престижни университески постижения. А реалноста е, че щом кацнеш ти си един мияч, чистач, продавач, кол-център (да те ругаят другите).



Е да де, ама имиграцията не идва с гарантирана работа - те си гледат техните интереси - искат квалифицирана работна ръка, а после си е до човек да си се интегрира. Никой не гарантира работа, освен ако не си имигрирал с покана за работа естествено. Вярно е, че има доста пречки, примерно аз познавам инженери, които трябваше да ходят няколко години на училище да си приравнят дипломите, но честно казано мисля, че е честно. Моето лично мнение е, че ако една медицинска сестра дойде от България според мен няма да е готова да започне работа в канадска болница от първият ден, дори и да владее перфектно езиците.
Мисля, че кака Дора го е казала перфектно - сами сме си избрали да дойдем тук, никой не ни е дърпал насила  Laughing
Кака Дора, Снежи  Hug благодаря за споделените чувства!
Някой беше споменал за дрехите и модата сред младите по-нагоре  Laughing Това е другото което много ми харесва тук, че можеш и по гащи да тръгнеш на улицата и няма да ти цъкат с език и да те зяпат като извънземно(освен българите и арабите  Joy това в кръга на шегата ).
И последна мисъл, в тон с написаното от Гери, не си спомням къде го бях чела, но някой беше писал, че имиграцията е замяна на едни проблеми с други  Wink Всеки трябва да реши за себе си къде се чувства добре и с кои проблеми иска да направи компромис и с кои не може да се примири.


П.С. Жасмин-Вени, успех!

# 535
  • Мнения: 0
Да сменя малко темата на разговор. Къде ходят децата ви през лятото, когато няма училище(киндергардън)? В Монтреал безплатни ли са детските кампове ? newsm78
При нас в англ. провинция камповете варират от $120-$220 на седмица. Камповете са частни и няма намаления, има само намаления към YMCA и излиза около $180 на месец. Иначе регулярната им цена е $750 за един месец. Обикн. са в часове от 8:30 до 4:30. Децата имат различни активитета: рисуване, песни, танци, плуване, излизане до библиотеката, четене на приказка и имат 2 пъти в седмицата field trip до различни места. Трябва да имат в раничката си обяд и 2 снакса. тези активитета се приспадат с данъци до $500 на година(това е максимума). Но имаме познати с 2 или 3 деца и те не си пускат децата по кампове, защото не могат да си позволят да платят по $800 на дете на месец.  SadНашето училище приключва на 29 юни и започват на 31 август.Ще ми бъде приятно и ако другите споделят по темата. Hug

# 536
  • Мнения: 5 714
В Монтреал безплатни ли са детските кампове ? newsm78
Не са безплатни.
Иначе дъщеря ми втора година няма да ходи на такъв "лагер". Доколкото можем, ние и организираме занимания.

# 537
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 610
Гери мисля че цените са сходни поне по това което съм гледала като обяви за такива активитета. Нашата градина не затваря целогодишно само по празниците така че още 2 години няма да го мисля този въпрос но после сигурно ще сме точно по такива места освен ако нямаме някоя баба/дядо на посещение да се гледат. Аз като дете много съм ходила по лагери и много съм се забавлявала там та като видна лагерничка подкрепям такива занимания с две ръце Simple Smile Има доста интересни и образователни програми които не са за изпускане.

Монреалки търся място където продават на по-прилична цена платове с голям избор някакъв склад или нещо от сорта - някой да се е интересувал доколкото знам Ескориал е фен на шиенето ама може и други да има Simple Smile
Може и склад за пердета ( все пак си е вид плат Simple Smile ) само цените да са прилични  Mr. Green

# 538
  • Мнения: 5 714
Шемет, аз само за Fabric ville знам.

# 539
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 610
Оф и аз него знам ама ... там е цифромания и за малки количества се жертва човек ама за големи .. все се надявам някъде по шабанел да има складове за продажба я на остатъци платове (разбирай останалото на топчето след като са шили някаква поръчка), я някакви разпродажби ...  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт