Всички очакваме с нетърпение да свърши АПРИЛското бебе-тресение! - Тема 24

Здравейте все повече настоящи и мъничкото останали бъдещи майки, честит празник на всички празнуващи  

Лина*, благодаря за чудесните думи, винаги е приятно и вдъхновяващо да прочетем постове като твоя  

Rois, точно за Микки става дума, тя е ЛЛЛ лидер от Карлово, а в Сопот има майка с много позитивен и не-малък опит в кърменето, Янтра. Вярвам, че ще ти е интересно, а надявам се и приятно да посетиш някоя от срещите когато започнете повече да излизате със Симон-Мартин (чак удоволствие ми доставя да го пиша това красиво име   )

Само по време на баня.
Аз лично съм за обрязването,де да можеше както в Щатите,режат пъпната връв,режат и пишоната,ако родителите искат това.Обаче незнам зали е правилно родители да реиаван нова или трябва да остане избора на детето.Но нали ако е по-малък няма да помни болката а като голям едва ли ще иска да го боли.

Привет, мамчета 

Аз чак сега се добрах до компютъра, но ви четях през телефона досега. От вторник сме вкъщи и все още влизаме в крачка, затова и едва сега сядам да пиша. Тъй като ми беше по-удобно да следя фейсбук групата там още на следващия ден разказах раждането си и понеже съм била много обстоятелствена ще копирам фермана си от там, не се стряскайте, ако е много дълго 


Такаааа, да разкажа, докато още е прясно и с подробности в главата ми Събота сутринта бях на тонове - перфектни, с някакви налични мижави контракции, които разбира се не усещам отивам при док и правим пак вагинален преглед, нали в четвъртък беше 1 см, а събота - 4 и той "охооо, ти си за приемане". И ние с ММ тръгваме за багажа и както сме на 7 мин от нас се върнахме в болницата след повече от час : D Аз си хапнах, доприготвих багажа, заредих песни на mp3 плейъра, изкъпах се и с бавна стъпка обратно към Шейново с идеята да получа още малко разкритие в движение хахаха
Приеха ме и хоп директно в предродилна към 12.40, имаше запис на тонове 40 мин - отново перфектни и ме пуснаха да се разходя малко и после клизма. Е да, ама наред с клизмата ми става зверски лошо, пада ми кръвното и в един момент в тоалетната се чудех да повръщам ли или да ... Сещате се! Горе-долу се успокои положението и хайде пак на тонове и системка - окситоциииин. Започват едни тип менструални болки, които скоро стават непоносими - супер чести и болезнени и съответно следва епидурална упойка. Точно от този омагьосан кръг исках да избягам и накрая се случи започват да ми вливат нещо да успокои и регулира контракциите, които са твърде чести и болезнени, а разкритието още не е пълно. Упойката вече действа и аз трамбовам коридора над час, мъкнейки си системата. Разкритие към 3 часа - 6 см. Към 4.30-5 - 8 см. Към 6 - пълно и упойката почва да отшумява и да усещам някакви слаби напъни. Напъвам на леглото в предродилна - с крака като жаба, обаче нищо не се случва. Хайде още малко разходка, пак напъни на леглото и решиха да ме местят на магарето. И там се почва екшъна - имам контракции и напъвам, но реално нищо не се случва. Уж напъвам долу, ама и лицето ми червено. Някой нон стоп ми натиска корема и понеже се изморяват и лекарите, се редуват аз съм единствената родилка и съм събрала целия наличен персонал хахаха Карат ми се, че не си стягам корема, за да може да помогнат на бебето да слезе, вижда му се косата, ама не иска да слиза и това е! А аз вече съм на път да се откажа и да искам секцио! Нещо, което беше немислимо за мен! Надявах се сами да предложат, за да не се излагам, обаче тоновете са перфектни и никой не повдига темата. Ааа, забравих да кажа, че водите изтичат на няколко пъти и са леко зелени в началото, а накрая казаха, че са кални. Пък уж не сме толкова преносени, само 2 дни,  много чудно ми беше това. И след хиляди напъни, пот и притеснения, усетих че ме цепнаха, ама викам си "ще го преживея". Всичко продължи до 19.40, когато бебка изскочи като тапа най-накрая. Час и половина след началото на напъните, кошмарно се чувствах. Но чух, че едната лекарка само каза "сцепи се" и аз изтръпнах, че е нещо за бебето. Оказа се, че е за мен - долу беше бомба паднала! Наложи се да ме "реновират" - 45 мин шев и кройка. Имаше вече над 10 човека в залата - двете смени се струпаха точно тогава. Операцията я направи моя док, още 2ма даваха акъл, дори извикаха стажанти и специализанти да гледат и да се учат! Явно съм една от малкото "късметлийки" с руптура на ануса и трябва да се върне всичко по местата. И сега едвам си сядам на д-то и съм на течно-кашова диета и разхлабителни, за да могат да зарастнат конците както трябва  Струва ми се, че е най-кошмарният резултат, който може да съществува след раждане.  А причините да се стигне дотам бяха не една - тясно влагалище, едро бебе, двойно увита пъпна връв и не достатъчно силни и ефикасни контракции... Въобще каквото можеше лошо да изникне се появи  В момента съм с малък кръвоизлив в окото за разкош.
За бебка - като я извадиха не проплака веднага, чух че я пошляпват, отнесоха я в съседната зала и след няколко минути проплака. Не е била в кувиоз или нещо подобно, нагълтала се е с малко вода, но нищо особено. Като ми казаха теглото щях да припадна! Уж последно беше 3600! Излезе с 250 повече! А аз все се надявах, че ехографите лъжат и слагат повече.


Сори за дългия пост. Скоро ще кача и снимки на бебка в албума, а сега смятам да поработя по новата тема, че е време да се местим в Родени 

Прегръдки и целувки на всички мамчета и бебоци 

Милата ни Лейди, бързо оправяне! Това с размерите на бебето по ехограф вече не го вярвам, пълна лъжа и измама.

Малко за моето раждане, предида ми е изтръпнало д-то и да ходя да лягам.

Значи, малко след като Лейди Диди ражда (така се оказа), аз се появявам в Шейново с ММ и с регулярни контракции на 5 минути.

Стягането в кръста започна още сутринта към 10. Викам си - аз мойто бебе през дупето ли ще го раждам, че ме свива отзад?

Цял ден си ме наболяваше през известно време, като пред цикъл, нищо особено. Разхождахме се, играхме домино с майка ми, а аз през цялотов реме си мислех, че са само подготвителни. Вечерта към 8 вече не можех да говоря по време на контракция и усетих че ми се свиват и бедрата - това било признак за "хубави" контракции, пише в големиет книги.

Взехме такси и багаж, отидохме в Шейново, в кабинет 15, дето мислех, че никога няма да го видя отвътре

Дойде д-р Гагова, тя беше на смяна,  прегледа ме и каза "Жената има 8 см разкритие! И околоплоден мехур, който ей сега ще спукаме с радост". Аз 

Много се зарадвах, рипнах от стола, връчих на мъжа ми багажа, не можахме и да се целунем, защото акушерката вика - айде, да не родиш по стъпалата.

СЕга, може и странно да звучи, но клизмата много ми хареса. Освободих напрежението, така да се каже. Добре че една приятелка ме подсети за тоалетна хартия, аз бях забравила че трябва да си нося, щеше да стане разкош.

Качиха ме в предродилна зала, с мен една стажантка - Ради. Между контракциите си говорим, тя ме разпитва дали наистина много боли, аз я успокоявам, че не е толкова страшно. Донесе ми спринцовка с вода да си мокря устата, голяма добрина стори

Дойде д-р Богданова, тя май е специализант, погледна и тя, тоновете си вървят.

Като настана момента с пукането на водите, около мен имаше двама доктори и 4 акушерки, като ВИп персона се почувствах

СПукаха водите малко неочкавано, насред контракция, това беше един от истински неприятните моменти, ама отмина бързо с малко викове от моя страна.

После поредността ми е малко мъглява, но като резултат - бебето високо, напъните почнаха, те викат - не напъвай. В такива случаисе диша леко, само с горната част, все едно си се задъхал, ако на някой му се наложи да не напъва.

Дойде ред да напъвам.Ужасно неудобно ми се стори, искахда напъвам с отворени очи, те викат- затвори ги, че ще си като вампир утре. Добре, обаче аз като си стисна очите, почвам да стискам и лицето, а не долу.

Дойде  и д-р Илиев отнякъде, включи се в напъването, натиска ми корема, акушерките покра мен помагат с дишането, енергично си беше, няма спор.

най-сетне ме преместиха на магарето, където много ми хареса, защото имаше къде да се хвана. Държаха ми краката сгънати към тялото, Илиев натиска, Богданова се е заложила отпред и ме предупреди, че ще ме срежат, зщото бебето било голямо 3 800.

Дезинфекцията беше по-неприятна от самото рязване, него не го разбрах кога, откъде го направиха.

След момент на много силен напън, дето чувах само някакви гласове около мен и се опитвах да напъвам отдолу, измъкнаха бебето, а аз почувствах страхотно облекчение.

Веднага поглднах, беше като октоподче - една глава и под нея висят крачета, ръчички, пъпна връв

Дадоха ми го за малко - най-красивото лилаво бебе на света Взеха го, влезе забавния анестиозлог на Шейново, сложи нещо прекрасно в абоката ми и почнах да сънувам оранжеви кутии, Румен Луканов и мъжа ми.

Не знам колко време са ме шили, май 40 минути, нито пък знам колко вътрешни шева имам. Не ме интересува, защото тези цифри само шашкат. Ако ми кажат "Имаш 40 шева", сигурно няма да се оправя 2 месеца. Така че реших да не питам неща, дето не ме интересуват

ДОнесоха ми телефона, обадих се на мъжа ми, не помня какво му казах, на сестра ми звънях и нея не помня как съм я информирала, бях като пияна, много ми беше добре.

После се разбра, че илиев ме епитал за името на таткото, взел го е отдолу, показал му бебето, обяснил за раждането - всичко по реда си.

Докато чакаха да доизляза от упойка, се разприказхваме с акушерките, викам - чакай да запиша имената на хората, дето ме израждат, че няма да ги запомня. Някак си успях да отворя програма за писане на бележки (забележете!), дето после на трезво вече едвам я намерих,и записах следното:

д-р Илиев - напъни.
Валя Александрова пое бебето
Троя ми помогна с дишането в предродилна
д-р Богданова - шев и кройка.

Безкрайно благодарна съм на тези хора, положиха всички усилия и смятам, че си свършиха съвестно работата. Нямаше как да мина без срязване,нито пък по-строгия им тон по време на напъните ме е натоварил по някакъв начин. Това е раждане, а не разходка.

Обещах им да напиша добра дума за тях във форумите, като компенсация за това, че все ги изкарват лоши и ето, спазвам си обещанието.

изобщо - супер доволна съм от шейново, от обслужване, персонал, обстановка и съвети, за които не платих и стотинка.

Вече сме си у нас, малкия горе долу следва някакъв режим, с татко му се опитвам да му разгадаваме знаците и изобщо - супер яко е човек да си има бебе

СЕга се моля и сестричката ми да роди второто си бебе лесно, тя е за края на май, и ще си отдъхна от този бремелински период, за да почваме новото предизвикателсто

Целувки на всички, до скоро!

Като четох разказите на Диди и Sunnny_v, разбрах,че съм родила сравнително лесно. А аз да си призная, преди да родя почти не съм чела разказите надругите родилки, просто се знам каква съм, не исках да слушам предварителни истории, за да не си вкарвам паранои какво може да ми се случи и на мен. Сега като родих, не ме е страх да чета.  
А ехографите, се убеждавам, са абсолютно неточни. От януари слушам колко ми е голямо бебето, как ще излезе по-рано, защото е голямо, че ще е поне 4кг... Е, преносен е 10 дни и пак се роди 3490 грама, абсолютно нормални размери за бебе.

След като родих първото си дете на термин 4 кила точно ,и второто на термин пак 4 кила ,си знаех ,че и това бебе ще е голямо .Но Калоян се роди 18 дни преди термин 3 800 kg.значи той щеше да мине 4 кила със сигурност ,затова и по рано го извадиха.
На eхографи и аз не вярвам ,защото с точност не може да се каже колко тези бебето .

Добро утро момичета!
Благодаря на всички за пожеланията за моята малка принцеса   Малко допълнително инфо за нея - роди се 3050гр., 48 см.
Относно раждането ми - беше ужасно, но като прочетох историята на Диди се поуспокоих   Все още ми е доста тежко да се сещам, но някой ден ще разкажа и аз. Важното е, че минава и наистина се забравя мигновено. Моят проблем беше, че настоявах да родя нормално и затова се мъчих 23ч, за урок ми е, че не винаги нещата стават на всяка цена  

Прегръдки на всички и хубав слънчев ден!

Здравейте момичета, благодаря на всички за хубавите пожелания! Нас ни изписаха в четвъртък и лека по лека се нагаждаме към някакъв режим.

За раждането: тъй като преносвах вече 7-и ден, в неделя на 1.05. ме приеха в болница. Към 9.30 h ми сложиха някакво хапче вагинално за предизвикване. Бях с 3 см разкритие и без никакви болки. Казаха ми че хапчето до 5-6 часа трябва да подейства. И така зачаках, но цял ден нищо. Вечерта си легнах към 22h пожелахме си с ММ лека нощ и че ще се чуем сутринта. НО в 22.30 като ме почнаха едни контрации на 3 мин., преместиха ме в предродилна, за около половин час разкритието стана 5 см, пукнаха ми водите. След, което болките се засилиха и в 00.00 часа ми включиха система окситоцин. В 00.40 вече имах пълно разкритие и ме преместиха в родилна зала.
След няколко напъна и солидно натискане на корема от доктора, акушерката каза че или бебето е голямо или е с къса пъпна връв. И така срязаха ме и веднага го извадиха бебчо в 1.05 h. И така девойката се появи 3.700 кг, 52 см, като по ехограф всички ме убеждаваха, че бебето няма да е голямо, може би  защото нямах голям корем. В този ред на мисли и аз не вярвам на размерите от ехограф.

Искам да пожелая на всички майчета здрави и спокойни бебчета!

Тука се отдадохте на разкази та и аз да разкажа 
Та както си пренасях без контракции и доки ми каза,че ако не родя до вторник с чантата.В понеделник вечерта от 21:00 като ме метнаха ама направо през 10 мин. В 1:30 почнаха на 5 и така до 2:10 отраях.Отидох до майчин дом и им казах какъв ми е проблема,доктора ме прегледа видя,че имам разкритие 3см и каза ами явно ще раждаш вземи си багажа и ще те приемем. И се прибрах,взех си багажа написах бележка на мъжу,че като родя ще му се обадя и тадам тадам до болницата/намира се на 200м от нас/,а мъжете в къщи спят. Доктора ми каза,че ако искам епидурална трябва да кажа на време,а аз викам не,този път без!И той ми вика ама те болките нали знаеш,че са по силни.Обаче аз желязна,а и не бяха ми изтекли водите като предния път и можех да ходя,а иначе щяха да ме закопчеят на легло,а там си боли. Разхождах се,слушах си радио и си танцувах.
Та в 7:00 дойде моята докторка и вика,айде стига си се мотала давай да раждаш.Та тънга мънга няма в 7:15 ми пукна водата,окситоцин колкото и да не ми се щеше ми ръгнаха в 7:20 и в 8 бях на магарето.Докато акушерката си сложи ръкавиците я питах "Имам контракция да напъвам ли?" И тя ами да да!И хоп с три напъвания изрева чадото,тъкмо като беше смяната на докторята,не можаха всичките накуп да влязат колко бързо било станало
Даже шефа на болницата идва да ме пита как съм и да ме поздравява.
Та от цялата работа най-много ми помогна дишането от Йогата.
И с едно козметично шевче се разминах.
А днес се разходих до магазина и до аптеката.Времето е чудесно,пожелавам приятни разходки на по порасналите бебчета.

Ех, как ми се искаше и на мен с 2-3 напъна... Не знам дали ще се престраша следващия път пак за нормално 

Момичета, ние с бебка имаме проблем, ама и аз не знам какъв. Втора нощ не спим, след последното кърмене към 12-1 вместо да заспи като пън както прави през деня, тя се ококорва, стой спокойно известно време и след това става супер неспокойна, нон стоп рита с крачета и маха с ръчички, хленчи и отваря уста. Направо ще си изяде ръкавичките!
Ако реша да я кърмя, може на всеки час да цока, ама ме е страх, че ще преяде. Иначе през деня хапва на 3 часа средно около 60 гр (тегля я преди и след хранене). Мисля, че и е достатъчно, защото си спи спокойно после.

Не мисля, че са колики, ама знам ли  Моля, помогнетееее! 

Същата работа с нощното хранене е и при нас.Аз кърмя когато си поиска чадото,понякога само цоква три пъти и заспива,не се притеснявам,че ще преяде.Те си знат работата.Вече съм с кърма,памперсите са вече жълто наакани и ги пълним повечко,но берекет.Сега обмислям как да стане работата с пелените за многократна употреба

Добро утро момичета!
Ние вчера отбелязахме месечинката заедно с Гергьовден!
Сополките ни намаляват, но не изчезват съвсем,та особено сутрин Неци доста хърхори с носле и се буди.
Чета ви за храненето и ви се чудя честно казано.
Бебетата, които сучат от гърда практически не могат да се прехранват, тъй като сами изсукват необходимото им количество. Което с шише не е така, тъй като там макар и малко тече и бебето е принудено да гълта (чак след 3 месеца може да плюе, ако не иска да гълта). Да не говорим, че нещо не го разбирам това "почиване на стомахчето" . Още никъде не съм срещнала научно обоснована литература, която да твърди, че наистина има такава потребност. За мен това е поредния мит. В медицината покой се дава само на орган, който е болен. А бебето може да има незрял стомашно-чревен тракт, заради което получава колики, но не и болест.
Ограничения в храненето се налагат само, ако бебето качва много бързо тегло и ако във връзка с това има риск от рахит (относителен недостиг на вит. Д при много бърз растеж).
Та моето мнение е, че може да си кърмите спокойно, колкото има нужда бебето, особено вечер, когато кърмата и без друго е по-малко, а бебето по-нервно.

Здравейте! Минавам за малко и аз да се отчета на 28 април родих дъщеричката си със секцио, тя се роди 3.300 49см. вече сме в къщи и си я кърмя. Ще ви разкажа за раждането когато имам повечко време. Дъщеричката ми се казва Красимира...

Въобще не се притеснявам че ще преяде.Притесненията ми че не си дояжда.Не обичам бебешки плач,сърцето ми се къса и му хванах цаката на Криско,щом почне да плаче давам цица. Той ако не гладен цоква два пъти и заспива.През ноща също започнахме да будуваме,днес голямо оглеждане ме оглежда и само ми се хили,направо да го изпапкаш. А като почне да плаче отново хоп цица и проблема е решен,аз си лягам той до мен аз си спя.Блаженство направо.
Честито дъщеричка Карсимира на мама Дидипех!   

Честита Красимира!Да ви е жива и здрава!

Диди, много е възможно да са колики това, което описваш. Йоана има такива от 8-ия ден и изглеждат точно така- свиване на крачета, смучене на ръчичките, все едно е гладна и рев. Известно време будувахме до 1-2 през нощта.