Юнчета 2009 темите си тук споделят. Тема 113

Здравейтее на всички! Май май това е моята тема Една юнска мама повечее?
 

Добре дошла Дидолина 
Разкажи нещо повече за вас, да се запознаем 

Амииии  и аз като първокласник да започна  Казвам се Диляна...хаха...Като ми кажат да разкажа нещо за себе си , повярвайте ми хич не ми иди на ум какво да е то.Само мога да кажа, че бях позабравила форумчето доста.Нямаше ме 2 години близо  .Дъщеричката ми се казва Християна и е колкото вашите деца на 19 е родена...Таа реших да се завърна тук, понеже Хриска е вече кака и трябва да си има братче или сестриче иии това е ....Ауу наистина незнам какво да кажа още...Питайте деее 
Сега отивам по-назад да чета още, че имам мноооогооо да наваксвам
 

  Дидолина

     Здравейте на всички!Много ви се радвам на ваканционните снимки,много са пораснали сладурите,а мамите какви са стегнати и хубави…
     Аз имам има едно въпросче - храненето…болната ми тема …Искам да ви попитам какво и по-колко ориентировъчно изяждат вашите деца.Как точно се хранят –на столче,с вас на масата,в движение…. Моля ви някой да каже едно примерно хранене за деня…
    Тревожа се защото Йоана е в категорията слабичка,ако беше дунда изобщо нямаше да ми дреме какво и колко яде.Храни се добре само с мен и то със съответните забавления-компютър,реклами,телефони…При баба си,която я гледа по цял ден,докато съм на работа не яде почти нищо.Майка разбира се допълнително ме травмира с думи като „това дете гладува” .Случвало се е да обядва когато се прибера вечерта от работа.Не ми се вярва да мъсти,защото ме няма,тъй като съм на работа от почти година,няма драми като излизам сутрин…Когато е с мен изяжда света.Не ми се смейте,но още вземаме кухня защото е хубава,прясна и на една крачка от нас.Всякаква друга храна й давам,но за дояждане.Като я сложа на масата с нас започва да чопли и да се лигави,с две думи не яде .Много ми се иска да я оставя да се нагладува и да прояде,но сърце не ми дава.Един ден не беше яла 10часа и то не от жега.Опитвам се много внимателно да я убедя да яде,понякога минава и системата на рушвета-хапни и ще ти дам това..С желание яде краставиците,чушки,царевица и пъпеш от градината на баба,но само на това да я държа…дете на две години,което е като моторетка по цял ден…
              Много ще съм благодарна ако някой помогне с опита си 


Добре дошла на новата мама 

Аз мога да споделя моят опит, понеже дъщеря ми си е злояда откак се е родила, обича само определени храни и от тях хапва колкото едно пиле, тежи 19 кг, висока е 1,25 м na 6 г. и половина. Миналата седмица не яде 3 дни, след което ни приеха на системи с глюкоза, поради хиперглекемия и обезводняване, ей така от нищо, инати се и не яде, кара на половин банан по цял ден. Винаги обаче такива състояния са съпроводени с някакви емоционални сътресения - сега специално не ходи на градина, режима е тотално сдухан, брат ми си дойде от чужбина, приятелката ми от Америка, вкъщи е като хан, непрекъснато хора, ляга си късно, правихме и кръщене на Боян - изобщо струпаха се много събития, различни от монотонното ежедневие  - а тя е човек, на който това й се отразява, от малка е такава суперемоционална. В резултат стомаха е раздразнен, но има и психологически момент, това, което ме посъветва нашата лекарка е да спрем да говорим изобщо за храна и да й предлагаме непрекъснато, да яде каквото иска и когато иска - на този етап, докато лекуваме стомаха. Важно е да има поне един прием на храна на ден и да пие много подсладени течности, по възможност чай.
От понеделник съм я оставила на свободна програма, като не й напомням за хранене, сама ме търси като огладнее, хапва по малко, наистина по малко - 3-4 хапки, основно тестяно, ориз, картофи...опитай да оставиш инициативата в нея, прочетох, че все пак детето има по едно стабилно хранене за деня.
Иначе и ние сме като вас от бебета - все пред телевизора докато яде, иначе не става. Виж малкия вече е друга бира - само да ме види да се приближавам към кухнята и е залепен за мен, знае във всички шкафове каква храна има и си я търси, хапва от всичко по много и е все апетитен...И двете деца аз съм ги раждала, ама за яденето са на крайно противоположни позиции  .
Така че има надежда - във второто  ...

Да споделя и аз моя опит, въпреки че Стефан въобще не е злояд.

* Телевизор, или други занимавки - много рядко, и то само когато вече се е загледал, и не иска да си прекъсва, а аз съм сервирала масата

* Винаги се храним заедно - ако един от нас го няма, другият родител се храни заедно с него

* от първите му пюрета, ядем едно и също - например - яде картофено пюре, ние ядем печени картофи, или също картофено пюре,но с подправки; яде морковено пюре - ние също към гарнитурата. Винаги, когато е поисквал да опита нещо - сме му давали, дори и миниатюрно количество в началато (трошички), но той няма никакви алергии.

* никога не го насилваме - когато приключва, вдигаме чинията, дори да е хапнал само 3-4 хапки - случва се 2-3 пъти в седмицата на вечеря (тогава ни е общото хранене).

В градината казват, се храни добре.

Та по този начин, се стремим първо да направим храненето интересно, тк сме цялото семейство (а той всъщност не ни вижда толкова често, тк сме на работа), и второ да види, че всички ядем и се наслаждаваме на една и съща храна. Той от любопитво пробва нови храни. Вече се храни абсолютно сам (дори и супа с лъжица), и с общата храна (разбира се съобразяваме да не е много подправена, и да е с нещата, които той предпочита).

мисля, че тези трикове помагат за деца, които вече имат интерес към храната - да се поощрява и да се изграждат добри хранителни навици. Ако детето по принцип няма интерес към храната, може би трябва повече изобретателност.

Привет и от нас    Направо отвратително време! Подивях вкъщи направо! Стелиян още повече! Ей,  не е работа цял ден да не си подадеш носа навън ...
Стелиянски и той мога да кажа че си хапва. Дневното ни меню в общи линии е следното:
закуска: попара от три сухара, масло и голямо парче сирене или вместо сухари бисквити закуска. Рядко давам сандвич или някаква закуска.
втора закуска: плод
обяд: супа или ядене с вътрешното от филия хляб. Ако е по-гъста манджата без хляб
следобед: напоследък ядем плодово кисело мляко 150 гр и започва гризане на солети, бисквити, бейк ролс, вафли, бонбони и други подобни боклуци, което продължава почти до вечерята. Често, да не казвам всеки ден и сок пийваме следобед.
вечерята: е като обяда
Преди сън си изпива шишето с АМ.

Сега като тръгне на ясла не знам как ще е с яденето. До края на месеца ще се разбере или най-късно в началото на следващия. В понеделник ще нося изследванията и тогава директорката ще ми каже от кога почваме. Аз писах че искам да тръгне от август като го записвах онзи ден.

Дидолина, добре дошла 

Здравейте  и от още една юнска мама! Чета ви редовно, но досега не се престрашавах да ви пиша! Моето юначе е родено на 13,06, казва се Димитър! Много сладко и послушно детенце е! От няколко месеца ходи на ясли,а аз съответно на работа, но нещата се наредиха и вече се чувстваме чудесно! Доста трудна беше адаптацията в яслите,но Слава Богу от няколко седмици ходи с желание! В момента сме вкъщи, защото е болен от Варицела. Възстановява се нормално! Това е от мен засега!

Привет на новите мами!

Ние се прибрахме два дена по-рано от морето, то в това гадно време, само вкъщи  да ги държа не става.   На всичко отгоре и последните дни Марти и племенника на мъжа ми пипнаха морския вирус като Марти само един следобед беше по-зле. Повърна веднъж и имаше за около половин час разстройство. Не е ял и два дена, но направо си беше нищо като гледах племенника.
Иначе Габи трябваше да е на север с баба си и дядо си една седмица, но на 5-я ден и домъчняло много за нас и баща и я прибра. Марти и той накрая много се затъжи за нея и само се сърдеше, :"кака, защооо, баба, деди на море? Иска тука мене"  

Иначе Марти яде с всеки и по всяко време и всичко.   Каквото има на масата, се опитва. За разлика от Габи, която яде само месо и сладкиши. Не я насливам и я оставям да яде когато и каквото иска. И тя като детето на slavena и да я държа гладна с дни, няма да прояде. Категорично отказва и да пробва нови храни.

При Тон -бонбон е същата картинка, понякога се плаша да не   си разшири стомаха.
На мойта приятелка детето също е злоядо, само сладко яде, но в яслата казали, че като гледал другите деца че ядат и той си хапвал.
Дано проядат децата ви знам какво е дете да не яде и да се мъчиш да го нахраниш.

Ей мацкии здравейте!! Много виновато се вмъквам след голяяяяяям застой, ама няма да се оправдавам Следя визуалното развитие на юнските сладури и принцески по ФБ, рядко успявам да се добера до компютъра, пък от както е започнало лятото вкъщи се прибираме само да преспим. Виждам, че много от вас са се върнали на работа/донякъде им завиждам - благородно разбира се/, други са се уредили с дипломи, трети с нов дом.. Честито! Все хубави работи чета и да си призная безкрайно приятно ми стана, като прочетох пожеланията за РД-то на момчетата ми в началото на темичката...радвам се че не сте ни забравили и ви пращам мнооого   и   за което!
При нас положението е все същото, аз още съм си без работа, а децата си ходят на ясла. Не се отказват от памперсите и не ми идва на акъла по какъв начин да ги предразполагам. Стоят по един час на гърнето и като им се привърши нещо се скриват в коридора и си вършат работата,  пробвах с много обяснения, циркаджийски номера..вече съм на момента, в който се карам, че не са свършили нещата, където трябва..но и това не помага. Иначе в яслата уж ги слагат на гърне и вършели нещата както трябва  
Има нещо обаче, което ме притеснява, в къщи се хранят нормално, но в градината храната им е крайно недостатъчно и винаги искали допълнително, което се отразява и в килограмите им - от една година и повече си стоят на едни и същи килограми, това нормално ли е? Като ги взема от яслата още на вратата започват да питат за "Ам-ам" и до вечерята вече сме развалили "дисциплината".. Не са злояди, ама си вървят слабички и това си е!
Е хайде от мен за сега това ще е  и до нови срещи, макар и виртуални!
П.С. Анджи, по 12кг. са. На годинка бяха по 13, а и са високи и те към 86-88см.

Гого е на моменти понякога яде понякога не иска, не го насилвам в последно време взе да си хапва (пу-пу), но отказва категорично боб и леща и не знам по какъв начин да го накарам да ги яде.
Примерно меню: закуска- 1-2 палачинки, мляко с б-ти или пшеничен зародиш, филийка с нещо и т.н
обяд- супа или манджа с 1 филийка без едната кора (не винаги си го изяжда) ако е с ориз без хляб обожавам пържени картофки с таратор, доматена супа или домати с ориз, много обича и броколи с ориз и пилешка супа.  следобяд- като се събуди плод и след това кремче или филийка, кекс или каквото съм правила, вечеря- каквото му сготвя пак с една филийка
Ди не знам колко килограма са, но не ми изглеждат много слаби, Гого като го погледна ми изглежда по-слабичък, той е 13-13.500 и 88 см
Добре дошли на новите мами!   
На всички много 

Момичетааааа, здравейте!!!

Добре дошли на новите момичета и разбира се на Ди! Не сме те забравили, когато и да влезеш си добре дошла!

Боби също е доста слабичък - около 12 кг е май и около 88 см. Почти половин година стоеше на около 11,5 кг, но аз не съм се притеснявала, защото той се храни, но явно ги изразходва калориите. Имам много близка приятелка, на която дъщеря и е доста злояда и наистина е голяма грижа за майката . И сестра ми е била така. Мисля си обаче, че като се вглеждат родителите твърде много в това е по-зле. Струва ми се (може и да греша), че в един момент това се превръща за детето в някакво средство за контрол, един вид усеща, че на родителя му е страшно важно то да яде и започва чрез ядене или съответно неядене да го контролира... Ако децата са здрави, жизнени, може би просто това, което консумират им е ок. Ето на Лейла детето, явно се движи по много. Значи успява някак да си набави нужната енергия?!?!? Не можете ли да им давате някакви калорични и полезни неща да си гризкат докато си играят например? Неща като сурови ядки, плодове, зеленчуци от типа на морковите. Също айран? Да не давам много акъл де, че като не ми е дошло до главата...

Иначе аз също не кандардисвам Боби в случаите, когато яде малко, не му пускам телевизия или филм никога за да яде, понякога обаче му разказвам някакви истории, които той харесва, и ние като Снежето гледаме да създадем култура на това цялото семейство да се събира около масата, за да се храни... Аз отделно напоследък въведох правилото, че не може да се яде къде да е из къщи - трябва на масата. Иначе като гризе нещо си по диваните или из своята стая става пълна свинщина... За моя изненада се прие добре правилото, но разбира се сега важи за всички вкъши и сега и аз не мога да си гриза нещо на дивана, както обичам.  Друг е въпросът, че понякога Боби настоява да седне на масата преди нас, нахвърля се върху ядки или хляб, които е видял и тотално си разваля вечерята например. Но това са бели кахъри...

И да се похваля мнооого, много предпазливо. В събота следобяд изведнъж реших да махна памперса на Боби! Имаше по някоя рядка авария първите три дни, но вчера и днес си казва абсолютно всеки път като има нещо, а и какво точно има... Много съм доволна. През деня слагаме памперс само за следобедния сън, но се буди сух, та си мисля до седмица и него да махнем. За нощния ми е малко чудно, защото заспива със шише с чай и мисля, че не може да издържи цяла нощ. Ще трябва може би да намалим или спрем чая и тогава да опитаме... Но явно това е начинът - решава човек и маха памперса - не става да ходят с памперс, а да си казват като предстои изхождане.

Мама Гери, колко време продължи вашата трудна адаптация в яслите? Питам, защото мислим от есента да пуснем нашия син и се вълнувам много от темата.

Ей Зара, честито бебче Андрей /с месец и 3 седмици закъснение по линийка;)/Да е здрав, щастлив, безгрижен и безкрайно усмихнат! Да бъде твоя гордост, синчето на татко и най-голямата слабост на батко! Обичайте се и бъдете щастливи!