- Публикувана: 30 апр. 2011, 02:10 ч.
- Последно мнение: 3 май 2011, 21:55 ч.
Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 22
Ръководител група. Сигурно е от продуцентската къща - не е актьор....
Забелязвате ли ,че Енгин е сред блондинки
Утре всички фенки да се изрусят
Ръководител група. Сигурно е от продуцентската къща - не е актьор....
КОМПОЗИТОРЪТ НА МУЗИКАТА на Фатмагюл и Езел - Toygar Işikli
Нели, 
пак кутията ти е пълна... моля те почисти 
пак кутията ти е пълна... моля те почисти Направих го...
Превода е направен от Иринка , която ми го изпрати и аз го поствам...!? 
Момичета , да благодарим на Ирина , труда е огромен , повярвайте , на мен по-малко от тази част ми отнема един работен ден.., затова мисля , че благодаря е малко...!? 
Епизод 12 първа част ( 41 минута.)
Мустафа взима документите от колата, влиза в асансьора и отворя паспорта.
Познава Керим. Минюр го вижда и тичайки го посреща на етажа:
Мин.:- Какво искаш да направиш?
Муст.: - Това е той, Керим!
Мин. – Дай ми го!
Муст. – Той работи за вас!
Мин. – Ти ме излъга един път, когато открадна номера на Керим от моя телефон.Всичко зная, не мисли, че можеш да скриеш нещо от мен.
Муст. – Разбира се, той ви каза.
Мин. – Защо дойде тука? Да ги следиш? И поиска работа заради това?
Муст. – Вие манипулирате и двама ни?
Мин. – Ти предаде моето доверие. Всеки път, когато ти помагам , ти
злоупотребяваш с моето доверие.
Муст. – Отговори ми, Мюнир !!!
Мин. – Нямам намерение да ти отговарям! Дай ми това! (взе документите)
Сега се махай ! Изчезвай, на мен не ми трябва човек , на който нямам доверие!
Махай се! Върни парите и ключовете от стаята и си отивай ! Не искам повече да те виждам ! Сбогом!
Минюр заминава, през това време Ердоан ги гледа зад ъгъла.
В кабинета на Минюр влиза и Ердоан:
Ерд. – Какво става ,аби?
Мин. – Документите бяха в ръцете на Мустафа.
Ерд. – Иии
Мин. – Помагам на Керим с визата и забравих документите в колата. Момчето долу
ги даде на Мустафа да ми ги донесе.!!
Ерд. – Ужас!
Мин. – Останалото ти видя.
Ерд. – Мислиш ли ,че е видял адреса?
Мин. – Сигурно не.
Ерд. – Значи, това момче е уволнено? Ще имаме проблеми ,щом е ядосан..!?
Мин. – Няма да има проблеми. Той ще се върне, няма къде да отиде.
Ердоган поглежда документа.
Ерд. – Те живеят на другата страна на Истанбул.
Мин. – Дай ми го!!!
Ерд. – Вземи
Мин. – Тръгвай си, аз имам работа.!
Ерд. – Ти трябва да изпратиш някого да го проследи.
Мин. – Тръгвай си, Ердоан, зает съм !
Ерд. – Добре,аз ще съм в офиса си, ако има нещо...
Мин. – Ердоан!!!!
Ердоан излиза, Минюр звъни на Исмаил:
Мин. – Исмаил, спешна работа има.
Къщата на Фатмалюл. Керим и Рахми на двора.
Рах. – Има още много. Жал ми е да го хвърлям. Кой знае, може да ни потрябва?
Кер. – Добре, добре, остави.!
Рах. – А къде да го сложа? Мукадес каза, че това не бива да се държи в къщи.
Какво да правя?
Кер. – Добре, аз ще го взема и ще го сложа някъде.
Рах. – Добре.
Фатмагюл чупи чинията, почва да плаче.Рахми и Керим тичат при нея в кухнята.
Рах. – Фатмагюль, какво стана?
Фат. – Нищо.
Рах. – Какво стана, чинията ли се счупи? Ти добре ли си?
Фат. – Да, добре съм.
Рах. – Фатмагюл?
Фат. – Аби, моля те, недей. Просто се счупи чинията. Аз ще почистя.
Рах. – Добре,добре, няма да ти преча.Добре.
Фатмагюль отива в коридора
Рах. – Дай да видя,може би си се наранила.
Фат. – Аз съм добре.
Керим тръгва.
Фат. – Оф, къде е тая метла?
Рах. – Ето , тука.
Рах. – Фатмагюл, добре ли си? Моля те, не плачи !
Фат. – Мустафа заминава.
Рах. – Мустафа? Къде заминава?
Фат. – В чужбина.
Рах. – Откъде знаеш?
Фат. – Просто зная. Заминава в чужбина.
Рах. – Защо това те вълнува. Защо?
Фат. – Всички намериха своя начин да забравят...всички...все едно аз не съществувам.Все едно никога не е ме е имало..все едно нищо не е станало,всички продължават своя живот, сякаш нищо не се е случило..!?
Рах. – Добре. Не плачи, не плачи.!
Фат. – Изведнъж моя живот се разпадна..., само исках да държа ръката на Мустафа, а той отхвърли моята , не ми повярва. Открадна ми надеждата и изгори нашето общо бъдеще....Той също виновен, както и другите...Исках това да му кажа в лицето за последен път...Исках ,той да ме изслуша..” Ти ме хвърли в тоя огън, Мустафа! Ти ме хвърли в тоя ад! ” ...Но аз нищо не мога да му кажа, той ще замине...и аз нищо няма да мога да му кажа.”..!?.
Рах. – Нищо не трябва да му казваш! Не му казвай нищо! Не е нужно!!
Идва Мерием.
Мер. – Къде да сложа това? А ,да, в буркани....Ах, вие сте тука? А аз мислех, къде сте всички?
Рах. – Недей да ходиш тука, аз сега ще помета.
Мер. – Остави това на мен. Върви.
На Керим му звъни телефона. Звъни Ердоан.
Кер. – Да?
Ерд. – Керим...Той знае кой си ти..
Кер. – Кой?
Мустафа в стаята си. Идва Исмаил.
Исм. – Мунир бей каза,че си уволнен?
Муст. – Да, ще върна всичко каквото ми дадохте..
Исм. – Много жалко. Мисля,че ти не можеш да използваш своя шанс. После ще съжаляваш, когато разбереш какво загуби. Но...ще бъде късно.
Муст. – Аби, ти нищо не знаеш.
Исм. – Намери такава работа, ако можеш, работа, където ще ти дадат аванс в първия работния ден. Работа, където те хранят и дават жилище...!?
Муст. – Но той...
Исм. – Той искал да те държи по- далеч от проблемите. Искаше да те изпрати по- надалеч от тук, за да не станеш убиец.
Муст. – Аз му вярвах...!?
Исм. – Добре, не ми вярвай. Прави каквото искаш.....Жалко..!Ти изпусна добра възможност. Сега трябва да почнеш всичко на ново. Трябва да ми върнеш всичко,което ти беше дадено...
Ердоан в офиса си, продължава да приказва по телефона с Керим
Ерд. – Дойдох, когато чух шум и видях как Мюнир аби се кара на Мустафа.
Влиза Селим
Сел. – Здравей
Кер. – Дявол да го вземе! Той видя ли адреса?
Ерд. – Не, не...Той веднага взе документите. Но трябва да си внимателен. Мустафа знае как изглеждаш, той видя твоята снимка...
Кер. – И какво? Аз го познавам добре..!?
Ерд. – Надявам се, той да не тръгне веднага към теб.!?
Кер. – Мен това не ме притеснява. Аз се притеснявам само за момичето.
Ерд. – Ти със сигурност ли заминаваш?
Кер. – Ако Мюнир бей направи документите и получа виза, тогава да.
Ерд. – Не се притеснявай, аз също ще наглеждам тая работа. Ние трябва да се срещнем.
Керим затвори без да каже дума.
Сел. – Къде той е видял снимка на Керим? Ердоан, стига, говори!
Влиза бащата на Ердоан.
Баща. – Добро утро!
Ерд. – Добро утро, баща ми! Как си?
Бащ. – Добре съм
Ерд. – Ела да поговорим отвън.(излизат с баща му)
Къщата на Фатмагюл. Влизат Рахми и Мукадес.
Мук. – Остави вратата. Гледай под краката, да не изпуснеш възглавници.
Рах. – Да занеса в спалнята , Мукадес?
Мук. – Не, в кухнята..Рахми....в спалнята...Аз ще се побъркам заради теб
Мукадес влиза при Фатмагюл.
Мук. – Ей....Трябва да измиеш пода.! Стига да си седяла.! Давай! Пух навсякъде..!?
Давай! Ей , аз на теб говоря!!!
Рах. – Мукадес, остави я днеска.! Аз сам всичко ще направя сам.
Мук. – А какво е станало? Какво стана, момиче?
Фат. – Моля те, енге.
Мук. – Мъчно ти е за къщата?
Рах. – Мукадес, остави я на мира!!!
Мук. – Кой би могъл да помисли, ти викаш ли ми? А?
Рах. – Ее...Тя днес не се чувства добре.
Мук. – Кой ти даде смелост ? Ти тях ли си?
Фат. – Всичко е наред.
Мук. – Всички сте против мен?
Рах. – Тя плакала, затова...
Мук. – И моята майка някъде плаче. Как ще и помогнеш? Аз трябва да живея с нейното настроение??
Рах. – Мукадес....
Мук.- Какво , Мукадес? Тя плаче да не работи, плаче заради Керим...Плаче заради Мустафа...
Фат. – Стига...
Мук. – Не, на теб стига! А се изморих от вас, моята младост замина за лудите.
Стига вече!
Фат. – Млъкни!
Мук. – И какво ще направиш, ако не млъкна? На мен ми омръзна. Омръзнахте ми всички! Ти, ти …и ти…(Към Мерием: ) Ти предизвикваш всички против мен. Ясно ли? Махайте се от моя живот!...Керим ? (Излиза от къщата)
Мер. – Чакай, недей да ходиш там…
Мер. – Керим… Керим взимай си жената!
Рах. – Мукадес…
Мук. – Взимай си жената!
Фат. – Енге!
Мук. – Омръзнах те ми! Махайте се където искате! Чуваш ли ме? Взимайте си нещата и си тръгвайте веднага!
Фат. – Енге, не бъди такава.!
Мук. – Каква съм? А? За какво ли съм се забъркала с вас? За какво?Дойдох тука, зарязах всичко. Защо трябва да живея с непознати под един покрив в тази малка къща? Аз шетам, а получавам в замяната обиди и неуважение!
Фат. – Енге!
Мук. – Чуй ме, ти нейния съпруг, взимай си жената и заминавай.!
Фат. – Престани да ме наричаш негова жена!
Мук. – Ти си негова жена! Ти си негова жена! Ти си негова жена!
Фат. – Аз не съм негова жена.!?
Мук. – Ти си неговата жена!!
Фат. – Аз не съм негова жена! Аз не съм негова жена! Не съм негова! Дявол да те вземе!
Хазяйката на къщата Бейхан, става свидетел на разговора.
Рах. – Мукадес, виж кой е тук?.
Мук. – Здравейте, Бейхан ханум.!
Фатмагюл и Мерием, влизат в къщата.
Мер. – Сега ще ти дам чаша вода…( Фатмагюл се затваря в банята).. Фатмагюл… Фатмагюл ..Мила, изпий чаша с вода….и се успокой …. Фатмагюл , отвори вратата, скъпа. Дете, аз те чакам с водата…!?
Мукадес влиза в къщата.
Мук. – Тая жена всичко чу
Мер. – Фатмагюл, отвори вратата…!
Мук. – Тя се затвори там, ли? Отвори вратата, престани да правиш шоу!
Мер.(към Мукадес) - Върви си, моля те. Моля те, върви си.!
Мук. – Тя се преструва! Хабиш си само твоя талант. Тръгвай си за Холивуд, стани актриса!
Мер.(към Рахим) – Има ли друг ключ от тая врата?
Рах. – Мисля че няма, няма… Фатмагюл! Отвори вратата, сестричке.!
Мер. – Фатмагюл!
Мук. – Правете, каквото искате!
Мерием вика Керим.
Мер. – Страхувам се да не направи нещо със себе си. Тя е тука.По-спокойно, не плаши момичето!
Кер. – Фатмагюл. Фатмагюл! Отвори вратата.Отвори, или аз ще я счупя!
Мер.(към Мук. и Рах.) – Защо не си тръгнете?
Мук. – Тя си играе с нас!
Керим избива вратата. Фатмегюл плаче свита на пода .
Mer. – Фатмагюл, всичко е наред. Всичко е наред, дете!
Мук. – Виждаш ли, казах ли че тя се преструва? Тя продължава да привлича вниманието към себе си!
Мер. – Остави ни на мира!!!
Мук. – Правете, каквото искате.Аз не искам и една минута да оставам тука, в тая къща.
Заминава в нейната стая. Рахми след нея.
Рах. – Мукадес!
Мук. – Махни се!
Рах. – Мукадес, къде ще ходиш?
Мер.(към Фатмаг.) – Всичко е наред, трябва да измием твоето личице, аа? Тръгвай, моля те, ще измием лицето ти.
Фат. – Аз не искам.
Мук. – Трябва. Давай да го измием. След това ще отидем да се разходим.Тръгвай,мила. Давай, мила. Това ще ти помогне да дойдеш на себе си. Давай, мила (помага на Фат. да стане ) Стана, да измием лицето ти добре. Браво, мила…! И сега ще ходим да подишаме въздух…
В стаята на Мукадес.
Мук. – Вие ще съжалявате за това!
Рах. – Мукадес, не говори така, Мукадес, не говори.!
Мук. – Ще имате много време да мислете, когато аз си тръгна.!?
Рах. – Не говори така….Аз се извинявам ! Извинявай, извинявай.!
Мук. – Не говори “извинявай”! Аз никога няма да забравя как ме обиди!
Рах. – Заклевам се, аз не исках, просто случайно го казах !.
Мук. – Кой ще ви помага? Мислиш че тая жена(говори за Мерием)…!? Няма да остана в тая къща!
Рах. – Мукадес, няма, не си отивай! Моля, моля….!
Мук. – Сега плачеш…Ще плачеш повече, когато аз си тръгна, ще видиш.!?
Рах,. – Не говори така, Мукадес. Не говори - “когато ще тръгна”…!
Мук. – Дай тука! Аз избрах теб като своя мъж..Родих ти дете, помниш ли? Щях да бъда сама!
Рах. – Стига, мила, любима.!
Мук. – Пусни ме, Рахми!
Рах. – Много съжалявам, извинявай.! Обещавам ти, това повече няма да се повтори.!Аз повече няма да ти викам.! Обещавам, обещавам! Добре, добре!
Офисът на Мюнир
Мин. – Влез. (влиза Мустафа)
Мин. – Ти още ли си тука?
Муст. – Да....Аз помислих...
Мин. – Да?
Муст. – Не искам да загубя работата, ако вие ми дадете още един шанс ...!?
Мин. – Как мога да ти се доверя? Как мога да ти повярвам, че няма да измислиш нещо зад гърба ми?
Муст. – Аз нищо не съм мислил. Само като видях кой е този...!?
Мин. – Нищо не е така, както изглежда.!? Ти нямаш представа аз какво правя.!? Още при първата ни среща ти казах, че се занимавам с Фатмагюл и Керим, защото хората от селото ме помолиха… И сега тъкмо приключвам делата , които започнах...Разбра ли ме? Те искат да заминат от тук и тая тема ще бъде затворена..Аз ще махна това бреме .. Ти разбра ли?.... Добре, но ти си идиот, искаш да видиш това, каквото няма.!? Нищо няма, нищо!?. И никога не е имало. Да, аз съм такъв...аз се срамувам, че съм милостив. По-рано, аз никога нищо не бих направил, ако това не се отнасяше за бизнеса..!?
Муст. – Минюр бей...На мен ми трябва тая работа.!
Мин. – На всички трябва работа.Сега аз мога да намеря 100 човека на твоето място. Знаеш ли това?
Муст. – Зная.
Мин. - Следващия път аз няма да ти простя и най-малката грешка. Това е твоя последен шанс.
Муст. – Благодаря!.
Мин. – Повече шансове няма да има.
Муст. – Аз зная.
Мин. – Тогава връщай се към работа си.!
Муст. – Благодаря.!
Селим със служителя гледат документи.
Служ. – Аз намалих числото на оплакващите се до десет. Трябва да решим поне едно тази седмица.
Сел. – Добре. А кой ще изпълни задълженията? Белгин ханум? Нейния помощник ?
Служ. – Да ,с това ще се заеме Мерт бей. Но, до събиране на управата трябва да изберем новия финансов директор.
Влиза при тях Мустафа и се обръща към секретарката.
Муст. – Аз трябва да получа командировъчни.Аз съм от бригадата на Исмаил бей
Сел.(към служителя) - Добре, баща ми ще се върне утре. Първо ще погледнем това.
Служ. – Добре, господине.
Секр. – Кога заминавате?
Муст. – След 3 дена.
Селим минава покрай офиса на бащата на Ердоан, Ердоан е вътре.
Сел. – Идиот..!.
Ерд.(към баща си) – Аз ти казвам , че съм видял засекретени файлове на компютъра на Белгин. Ти знаеш ли за тях? Знаеш ли за тази друга компания?Помниш ли ,какво ни каза Решат Яшаран за това?...” Това за нас е много дребно. Само ще си загубим времето ”..Но погледни..Негово Величество много тихо, тайно строи своята собствена империя. Той мисли да ни изостави. Тогава ние ще се окажем в задника….
Бащата – Мисля , че вече съм там.!?
Ерд. – Татко, проектите за които ти отговаряш, губят своята важност. Или те се опитват да ги направят такива. Това е очевидно.Затова ние трябва да ги накараме да ни изслушат.
Бащата – Ние щяхме да направим, ако не беше ти. А сега ме е срам да надигна глава.!?
Ерд. – Баща ми, ради Аллаха, не почвай пак...!?
Бащата – Мен ме е срам, какво сега? Знаеш ,какво знам за Решат Яшаран? Ако поискам, мога да го накарам да замълчи.!?
Бащата – Искаш да разкажеш на Енге за изневерите му?... Тя знае за тях. Мислиш ли, че тя не знае !?.. Нищо не казвай.! Моя съвет, не се разправяй с чичо си и със Селим. Аз също чакам.!? Чакам да бъде приет закон за имотите, тогава ще се чуе моя глас .!?
Ерд. – Радвам се , че имаш план.!
Бащата – Нашето време ще дойде.
Ерд. – Значи, докато времето не дойде, ние ще му викаме “ скъпи ”?..Добре, както искаш.!?
Къщата на Фатмагюл. В кухнята влиза Рахим.
Рах. – Фатмагюл, не обиждай кака си повече !!! Слушай я... !И Ебе Нине...! Ако ще живеем заедно в тая къща...
Мер. – Да?..Какво ще стане, ако живеем в къщата заедно, Рахим кардеш?(кардеш – по-малък брат).
Мук. – Всички ще ми се подчиняват.! Ако на някой не му харесва, може да си ходи.!
Мер. – Аз за нищо не се оплаквам. Аз не съм против.
Мук. – Видях, направи тука революция.
Мер. – Фатмагюл, ела да глътнем чист въздух. !Да вървим.!
Мук.(към Фатмагюл) Чу ли? Надявам се всичко разбра, каквото съм казала? Запомни моите думи... Ти чуваш ли мен?
Фатм. – Чувам.
Мук. – Нямаш си никого, освен нас…
Мер.(към Фатм.) – На теб няма ли да ти е студено? Добре...!
Рах.(към Мук.) – Видя ли , каза, че те чу.!? Съгласи се с това, каквото ти каза..Съгласи се.
Мук. – Стига, Рахми.!
Мукадес излиза навън, Керим е там
Мук.(към Керим) – Чакай..!Аз се чудя на твоето безгрижие. Не виждаш ли, колко са близки те - Фатмегюл и Мерием..!?.
Кер. – И какво?
Мук. – Ще видим, как ще кажеш “ и какво? “, когато Фатмагюл каже на Ебе Нине всичко. Ще те видя колко си безгрижен !? Внимавай ,сам ще се оправяш с това. !Само те предупредих.
На пристанището – хазяйката на къщата Бейхан и мъж.
Мъж. –Карат момичето да живее с него !?
Бейх. – Не зная, какво става там. Но защо момичето викаше “ аз не съм негова жена “( дойде синът на Бейхан)
Син – Те се караха,когато ние отидохме последния път.!?
Бейх. – Даде им нашия дом, без нищо да знаеш за тях, ами ако нещо се случи (не дай Боже)?
Мъж. – Ерол ми каза ,че са добри хора. От къде мога да зная?
Син – Трябва да помолим да поразпита приятеля ти в родния им град?
Мъж. – Той е починал.
Бейх, – И какво, нека да звънне на жена му, или още на някой,Трябва да има някой,който ги познава. Ние трябва да знаем, какво се случва с това семейство?
Мъж. – Добре, добре...
Фатмагюл и Мерием седнали на вън, на кафе/чай.
Мер. – Благодаря.
Сервит. – Искате ли още нещо?
Мер. – Не ,благодаря.!
Мер. – Ти разбираш ли ,че твоята черупка става все по твърда, защото не говориш?..Аз чух твоя разговор в кухнята...Знам, колко ти е тежко.! Осъзнавам с ужас, че и аз съм причината на всичко това...Даже само да те гледам, за мен е тежко...Аз мога само да си представя, колко те е тежко на теб в душата ти .!?Ти не можеш сама да се бориш с тая болка , Фатмагюл, на теб ти трябва помощ.!?
Фат. – Кой може да ми помогне?
Мер. – Да отидем на доктор...!? Виж, можем да отидем на специалист, който помага на хората в такава ситуация.
Фат. – Никой не може да ми помогне...
Мер. - Ако не оставиш тая мисъл, ще носиш тоя товар цял живот, Фатмагюл...Твоите рани никога няма да заздравеят.
Фат. – Значи няма да заздравеят...
Идва Керим… Фатмагюл иска да си ходи…
Мер. – Почакай. Почакай, седни.! Всичко е наред...Изпий си чая, докато не е изстинал.
Фат. – Вие също ще заминете, когато той замине?
Мер. – Кой ще замине?
Фат. – Той.
Мер. – Кой ти каза ,че ще замине?
Фат. – Вие не знаете ли?
Мер. – Не.
Фат. – Има вече паспорт...И скоро ще замине..
Мер. – Наистина?
Фат. – Нека да замине, не го спирайте.. и никога да не се връща.Не искам да го виждам.
Керим върви към пристанището , вижда Бейхан, сина и и кръчмар.
Мъж. – Трябва много време за ремонт.
Бейх. – Аз отивам в къщи, не се бави.!
Син – Добре.
Кер.(към Бейх.) – Здравейте.!( тя не отговори)
Кер. – Здравейте.!
Другите – Здравей.!
Кер. – И, как е двигателя?
Син – Все същото, нали видя.
Кер. – Добре, лека работа.!
Мъж. – Как ще живееш тук? Ти мислиш ли за това? Мислиш ли да започнеш свой бизнес?
Кер. – Още не зная, но най- вероятно ще замина да работя в чужбина...Тръгвам си, трябва да купя нещо за в къщи.
Син – Всичко хубаво.!
Мъж. – Ти ще останеш ли тука? Аз ще отида при Ерол и ще разпитам за това семейство
Аерогарата, Решат се връща с някакво момиче.
Реш. – Ще се видим..
Момиче – Ще се видим. Обади ми се.!
Шофьор на Реш. – Господине.
Реш. – Хилми, вземи и занеси чантите в колата.!
Шофьор – Господине, Перихан ханум в колата.
Реш. – Дявол да го вземе,ти идиот ли си ! Защо не ми каза по-рано?
Шофьор – Аз се обаждах, но телефонът ви е изключен.
Реш.(към Перихан) – Скъпа .!?....Толкова приятен сюрприз.!?
Перих. – Да .Аз исках да разнообразя нашия живот.!?
Реш. – Сериозно..!? .Кажи, защо си тука?
Перих. – Сега стана известно,че сватбата ще бъде през януари.
Реш. – О, да ,разбира се.Най-накрая хубава новина в последно време. Аз много се радвам.!
Перих. – Исках да проверя тука нашите имоти, да видя какво имаме за подарък на снахата. Звучиш не много радостно?
Реш. – Не, няма такова нещо. Аз ти вярвам...Много се радвам че си тука...Много се затъжех за теб.!
Гаража, Мустафа мие камиона си.
Муст. – Реис?
Реис – Мустафа, как си?
Муст. – Аз съм добре , Реис. Ти как си?
Реис – И аз съм добре.Аз съм в Истанбул за 2 дена. Исках да се видим,докато съм тук.
Муст. – Разбира се. Давай да се срещнем довечера.!Ти къде си настанил?...Добре, аз ще мина да те взема.
Вечерта, в кръчмата Мустафа и Реис.
Муст. – Когато видях снимката и името в паспорта, изпаднах в шок, Реис… Паспорта на човека, който разруши живота ми , беше в моите ръце. Но нищо не можах да направя.!?
Реис – Трябва да забравиш всичко това.! Не прави нищо.! Трябва да изхвърлиш отмъщението от главата си, Мустафа. !!! Твоите родители мислят, че си тука , за да работиш,достатъчно зает и няма да създаваш неприятности...Изпратиха те далеч от всичко.!?
Муст. – Как мога да забравя всичко, Реис? Как мога да се правя, че нищо не се случило...Тя ме предаде ... Накара целия град да ми се смее .
Реис – Никой не ти се смее ...
Муст. – Керим страхливеца, изпрати своите хора да се разправят с мен. Накара ги да ме набият. И после ,като , че ли нищо не е станало , застана до мен в паспортната служба. Той ми се е подигравал, защото е знаел кой съм. Аз не мога да забравя това. Аз съм бесен и заради Фатмагюл и заради Керим.
Реис: –Нищо не можеш да направиш.Започна нов живот. Не го разрушавай заради тях, Мустафа.
Муст. – Всичко това ме дразни много. Отчаян съм и ми трябват пари. Когато видях днес,че го защитават, исках да хвърля парите в лицето им, но не можах.
Реис – Тогава се връщай в къщи.!?
Муст. – Не, вече е късно, Реис.Не мога да бъда рибаря Мустафа, все едно нищо не се е случило... Те се канят да заминат в чужбина. Вече ще живеят там.
Реис – Остави ги. Нека да вървят по-дяволите, да заминават където искат.
Муст. – Ще живеят щастливо там, а аз тука ще бъда нещастен.
Рейс – Синко, по-тихо.
Къщата на Фатмагюл. Рахми влиза при Фатмагюл
Рах. – Фатмагюл....Фатмагюл...(излиза, отива в кухнята)
Рах. – Фатмагюл спи.
Мук. – Тя се преструва. Кажи и да дойде, и да не се преструва. Нека да се наяде.
Рах. – Тя не се преструва, наистина спи.
Мук. – Тогава това не е моя работа. Не ме засяга. Стигат ми и моите проблеми.
Рах.(към Мерием) – Чакай, чакай...!Чакай, дай го на мене.!
Мер. – Благодаря.!
Рах. – И аз благодаря, и аз благодаря.!
Мук. – Какво правиш?
Рах. – Тя не можеше да си отвори вратата. Не можеше...
Мук. – Не и помагай на тая жена, не ме ядосвай , Рахми.! Не те вълнува, колко сте ме ядосали днес заради нея.
Рах. – Добре, добре. Повече няма да правя това, няма да и отварям вратата.
Мук. – Защото е докарала мебелите си в тая къща, може да си мисли, че е станала хазяйка.!? Иска да заминем от тука, а тя ще остане ...Казвам ти, не можем да живеем с нея. Трябва да я изгоним, или ще ни докара много проблеми.Ти, чуваш ли ме изобщо?
Мерием в бараката на Керим.
Мер. – Направих малко кисела супа, както ти я обичаш.Яж, докато не е изстина
Кер. – Благодаря.!
Мер. – Добър апетит.!
Кер. – Ти яла ли си вече?
Мер. – Ще ям по-късно... Фатмагюл каза, че ще заминаваш.Направил си паспорт...!? На нея вече го показа?..Ее? Къде ще ходиш?
Кер. – Не зная...
Мер. – Ясно. Не е важно къде, само и само по-надалеч от тука..Добре, заминавай..!.Знам, че моите думи не са важни за теб , но не виждаш ли, че горкото момиче страда?
Кер. – Абла... моля те стига, ще замина от тука.! Нищо хубаво няма да се случи , ако остана .., нося само нещастие..!?
Мер. – Добре заминавай, не мога да те спра...!? Заминавай, виждам ,че си решен да заминеш. Бягай от задължения си...! Тръгвай...! Може да успееш да забравиш, какво си направил...Твоята съвест ще те остави на мира . Ти няма да я чуваш.!? Унищожи живота си тука , там ще построиш нов ..!? Ще почнеш нов чист живот и ще оставиш момичето съвсем сама...нещастна, отчаяна...!? Сега не мога да ти кажа сбогом. !? Ако искаш да знаеш какво ще правя аз, никога няма да си тръгна от тука.!? Няма да позволя тая жена да измъчва момичето. Сигурно моя живот ще стане много тежък , но.., след като разбрах как живее Фатмагюл, не мога да я оставя сама. Аз имам сърце. Нищо не мога да направя. Добър апетит.!
Момичета , да благодарим на Ирина , труда е огромен , повярвайте , на мен по-малко от тази част ми отнема един работен ден.., затова мисля , че благодаря е малко...!?
Епизод 12 първа част ( 41 минута.)
Мустафа взима документите от колата, влиза в асансьора и отворя паспорта.
Познава Керим. Минюр го вижда и тичайки го посреща на етажа:
Мин.:- Какво искаш да направиш?
Муст.: - Това е той, Керим!
Мин. – Дай ми го!
Муст. – Той работи за вас!
Мин. – Ти ме излъга един път, когато открадна номера на Керим от моя телефон.Всичко зная, не мисли, че можеш да скриеш нещо от мен.
Муст. – Разбира се, той ви каза.
Мин. – Защо дойде тука? Да ги следиш? И поиска работа заради това?
Муст. – Вие манипулирате и двама ни?
Мин. – Ти предаде моето доверие. Всеки път, когато ти помагам , ти
злоупотребяваш с моето доверие.
Муст. – Отговори ми, Мюнир !!!
Мин. – Нямам намерение да ти отговарям! Дай ми това! (взе документите)
Сега се махай ! Изчезвай, на мен не ми трябва човек , на който нямам доверие!
Махай се! Върни парите и ключовете от стаята и си отивай ! Не искам повече да те виждам ! Сбогом!
Минюр заминава, през това време Ердоан ги гледа зад ъгъла.
В кабинета на Минюр влиза и Ердоан:
Ерд. – Какво става ,аби?
Мин. – Документите бяха в ръцете на Мустафа.
Ерд. – Иии
Мин. – Помагам на Керим с визата и забравих документите в колата. Момчето долу
ги даде на Мустафа да ми ги донесе.!!
Ерд. – Ужас!
Мин. – Останалото ти видя.
Ерд. – Мислиш ли ,че е видял адреса?
Мин. – Сигурно не.
Ерд. – Значи, това момче е уволнено? Ще имаме проблеми ,щом е ядосан..!?
Мин. – Няма да има проблеми. Той ще се върне, няма къде да отиде.
Ердоган поглежда документа.
Ерд. – Те живеят на другата страна на Истанбул.
Мин. – Дай ми го!!!
Ерд. – Вземи
Мин. – Тръгвай си, аз имам работа.!
Ерд. – Ти трябва да изпратиш някого да го проследи.
Мин. – Тръгвай си, Ердоан, зает съм !
Ерд. – Добре,аз ще съм в офиса си, ако има нещо...
Мин. – Ердоан!!!!
Ердоан излиза, Минюр звъни на Исмаил:
Мин. – Исмаил, спешна работа има.
Къщата на Фатмалюл. Керим и Рахми на двора.
Рах. – Има още много. Жал ми е да го хвърлям. Кой знае, може да ни потрябва?
Кер. – Добре, добре, остави.!
Рах. – А къде да го сложа? Мукадес каза, че това не бива да се държи в къщи.
Какво да правя?
Кер. – Добре, аз ще го взема и ще го сложа някъде.
Рах. – Добре.
Фатмагюл чупи чинията, почва да плаче.Рахми и Керим тичат при нея в кухнята.
Рах. – Фатмагюль, какво стана?
Фат. – Нищо.
Рах. – Какво стана, чинията ли се счупи? Ти добре ли си?
Фат. – Да, добре съм.
Рах. – Фатмагюл?
Фат. – Аби, моля те, недей. Просто се счупи чинията. Аз ще почистя.
Рах. – Добре,добре, няма да ти преча.Добре.
Фатмагюль отива в коридора
Рах. – Дай да видя,може би си се наранила.
Фат. – Аз съм добре.
Керим тръгва.
Фат. – Оф, къде е тая метла?
Рах. – Ето , тука.
Рах. – Фатмагюл, добре ли си? Моля те, не плачи !
Фат. – Мустафа заминава.
Рах. – Мустафа? Къде заминава?
Фат. – В чужбина.
Рах. – Откъде знаеш?
Фат. – Просто зная. Заминава в чужбина.
Рах. – Защо това те вълнува. Защо?
Фат. – Всички намериха своя начин да забравят...всички...все едно аз не съществувам.Все едно никога не е ме е имало..все едно нищо не е станало,всички продължават своя живот, сякаш нищо не се е случило..!?
Рах. – Добре. Не плачи, не плачи.!
Фат. – Изведнъж моя живот се разпадна..., само исках да държа ръката на Мустафа, а той отхвърли моята , не ми повярва. Открадна ми надеждата и изгори нашето общо бъдеще....Той също виновен, както и другите...Исках това да му кажа в лицето за последен път...Исках ,той да ме изслуша..” Ти ме хвърли в тоя огън, Мустафа! Ти ме хвърли в тоя ад! ” ...Но аз нищо не мога да му кажа, той ще замине...и аз нищо няма да мога да му кажа.”..!?.
Рах. – Нищо не трябва да му казваш! Не му казвай нищо! Не е нужно!!
Идва Мерием.
Мер. – Къде да сложа това? А ,да, в буркани....Ах, вие сте тука? А аз мислех, къде сте всички?
Рах. – Недей да ходиш тука, аз сега ще помета.
Мер. – Остави това на мен. Върви.
На Керим му звъни телефона. Звъни Ердоан.
Кер. – Да?
Ерд. – Керим...Той знае кой си ти..
Кер. – Кой?
Мустафа в стаята си. Идва Исмаил.
Исм. – Мунир бей каза,че си уволнен?
Муст. – Да, ще върна всичко каквото ми дадохте..
Исм. – Много жалко. Мисля,че ти не можеш да използваш своя шанс. После ще съжаляваш, когато разбереш какво загуби. Но...ще бъде късно.
Муст. – Аби, ти нищо не знаеш.
Исм. – Намери такава работа, ако можеш, работа, където ще ти дадат аванс в първия работния ден. Работа, където те хранят и дават жилище...!?
Муст. – Но той...
Исм. – Той искал да те държи по- далеч от проблемите. Искаше да те изпрати по- надалеч от тук, за да не станеш убиец.
Муст. – Аз му вярвах...!?
Исм. – Добре, не ми вярвай. Прави каквото искаш.....Жалко..!Ти изпусна добра възможност. Сега трябва да почнеш всичко на ново. Трябва да ми върнеш всичко,което ти беше дадено...
Ердоан в офиса си, продължава да приказва по телефона с Керим
Ерд. – Дойдох, когато чух шум и видях как Мюнир аби се кара на Мустафа.
Влиза Селим
Сел. – Здравей
Кер. – Дявол да го вземе! Той видя ли адреса?
Ерд. – Не, не...Той веднага взе документите. Но трябва да си внимателен. Мустафа знае как изглеждаш, той видя твоята снимка...
Кер. – И какво? Аз го познавам добре..!?
Ерд. – Надявам се, той да не тръгне веднага към теб.!?
Кер. – Мен това не ме притеснява. Аз се притеснявам само за момичето.
Ерд. – Ти със сигурност ли заминаваш?
Кер. – Ако Мюнир бей направи документите и получа виза, тогава да.
Ерд. – Не се притеснявай, аз също ще наглеждам тая работа. Ние трябва да се срещнем.
Керим затвори без да каже дума.
Сел. – Къде той е видял снимка на Керим? Ердоан, стига, говори!
Влиза бащата на Ердоан.
Баща. – Добро утро!
Ерд. – Добро утро, баща ми! Как си?
Бащ. – Добре съм
Ерд. – Ела да поговорим отвън.(излизат с баща му)
Къщата на Фатмагюл. Влизат Рахми и Мукадес.
Мук. – Остави вратата. Гледай под краката, да не изпуснеш възглавници.
Рах. – Да занеса в спалнята , Мукадес?
Мук. – Не, в кухнята..Рахми....в спалнята...Аз ще се побъркам заради теб
Мукадес влиза при Фатмагюл.
Мук. – Ей....Трябва да измиеш пода.! Стига да си седяла.! Давай! Пух навсякъде..!?
Давай! Ей , аз на теб говоря!!!
Рах. – Мукадес, остави я днеска.! Аз сам всичко ще направя сам.
Мук. – А какво е станало? Какво стана, момиче?
Фат. – Моля те, енге.
Мук. – Мъчно ти е за къщата?
Рах. – Мукадес, остави я на мира!!!
Мук. – Кой би могъл да помисли, ти викаш ли ми? А?
Рах. – Ее...Тя днес не се чувства добре.
Мук. – Кой ти даде смелост ? Ти тях ли си?
Фат. – Всичко е наред.
Мук. – Всички сте против мен?
Рах. – Тя плакала, затова...
Мук. – И моята майка някъде плаче. Как ще и помогнеш? Аз трябва да живея с нейното настроение??
Рах. – Мукадес....
Мук.- Какво , Мукадес? Тя плаче да не работи, плаче заради Керим...Плаче заради Мустафа...
Фат. – Стига...
Мук. – Не, на теб стига! А се изморих от вас, моята младост замина за лудите.
Стига вече!
Фат. – Млъкни!
Мук. – И какво ще направиш, ако не млъкна? На мен ми омръзна. Омръзнахте ми всички! Ти, ти …и ти…(Към Мерием: ) Ти предизвикваш всички против мен. Ясно ли? Махайте се от моя живот!...Керим ? (Излиза от къщата)
Мер. – Чакай, недей да ходиш там…
Мер. – Керим… Керим взимай си жената!
Рах. – Мукадес…
Мук. – Взимай си жената!
Фат. – Енге!
Мук. – Омръзнах те ми! Махайте се където искате! Чуваш ли ме? Взимайте си нещата и си тръгвайте веднага!
Фат. – Енге, не бъди такава.!
Мук. – Каква съм? А? За какво ли съм се забъркала с вас? За какво?Дойдох тука, зарязах всичко. Защо трябва да живея с непознати под един покрив в тази малка къща? Аз шетам, а получавам в замяната обиди и неуважение!
Фат. – Енге!
Мук. – Чуй ме, ти нейния съпруг, взимай си жената и заминавай.!
Фат. – Престани да ме наричаш негова жена!
Мук. – Ти си негова жена! Ти си негова жена! Ти си негова жена!
Фат. – Аз не съм негова жена.!?
Мук. – Ти си неговата жена!!
Фат. – Аз не съм негова жена! Аз не съм негова жена! Не съм негова! Дявол да те вземе!
Хазяйката на къщата Бейхан, става свидетел на разговора.
Рах. – Мукадес, виж кой е тук?.
Мук. – Здравейте, Бейхан ханум.!
Фатмагюл и Мерием, влизат в къщата.
Мер. – Сега ще ти дам чаша вода…( Фатмагюл се затваря в банята).. Фатмагюл… Фатмагюл ..Мила, изпий чаша с вода….и се успокой …. Фатмагюл , отвори вратата, скъпа. Дете, аз те чакам с водата…!?
Мукадес влиза в къщата.
Мук. – Тая жена всичко чу
Мер. – Фатмагюл, отвори вратата…!
Мук. – Тя се затвори там, ли? Отвори вратата, престани да правиш шоу!
Мер.(към Мукадес) - Върви си, моля те. Моля те, върви си.!
Мук. – Тя се преструва! Хабиш си само твоя талант. Тръгвай си за Холивуд, стани актриса!
Мер.(към Рахим) – Има ли друг ключ от тая врата?
Рах. – Мисля че няма, няма… Фатмагюл! Отвори вратата, сестричке.!
Мер. – Фатмагюл!
Мук. – Правете, каквото искате!
Мерием вика Керим.
Мер. – Страхувам се да не направи нещо със себе си. Тя е тука.По-спокойно, не плаши момичето!
Кер. – Фатмагюл. Фатмагюл! Отвори вратата.Отвори, или аз ще я счупя!
Мер.(към Мук. и Рах.) – Защо не си тръгнете?
Мук. – Тя си играе с нас!
Керим избива вратата. Фатмегюл плаче свита на пода .
Mer. – Фатмагюл, всичко е наред. Всичко е наред, дете!
Мук. – Виждаш ли, казах ли че тя се преструва? Тя продължава да привлича вниманието към себе си!
Мер. – Остави ни на мира!!!
Мук. – Правете, каквото искате.Аз не искам и една минута да оставам тука, в тая къща.
Заминава в нейната стая. Рахми след нея.
Рах. – Мукадес!
Мук. – Махни се!
Рах. – Мукадес, къде ще ходиш?
Мер.(към Фатмаг.) – Всичко е наред, трябва да измием твоето личице, аа? Тръгвай, моля те, ще измием лицето ти.
Фат. – Аз не искам.
Мук. – Трябва. Давай да го измием. След това ще отидем да се разходим.Тръгвай,мила. Давай, мила. Това ще ти помогне да дойдеш на себе си. Давай, мила (помага на Фат. да стане ) Стана, да измием лицето ти добре. Браво, мила…! И сега ще ходим да подишаме въздух…
В стаята на Мукадес.
Мук. – Вие ще съжалявате за това!
Рах. – Мукадес, не говори така, Мукадес, не говори.!
Мук. – Ще имате много време да мислете, когато аз си тръгна.!?
Рах. – Не говори така….Аз се извинявам ! Извинявай, извинявай.!
Мук. – Не говори “извинявай”! Аз никога няма да забравя как ме обиди!
Рах. – Заклевам се, аз не исках, просто случайно го казах !.
Мук. – Кой ще ви помага? Мислиш че тая жена(говори за Мерием)…!? Няма да остана в тая къща!
Рах. – Мукадес, няма, не си отивай! Моля, моля….!
Мук. – Сега плачеш…Ще плачеш повече, когато аз си тръгна, ще видиш.!?
Рах,. – Не говори така, Мукадес. Не говори - “когато ще тръгна”…!
Мук. – Дай тука! Аз избрах теб като своя мъж..Родих ти дете, помниш ли? Щях да бъда сама!
Рах. – Стига, мила, любима.!
Мук. – Пусни ме, Рахми!
Рах. – Много съжалявам, извинявай.! Обещавам ти, това повече няма да се повтори.!Аз повече няма да ти викам.! Обещавам, обещавам! Добре, добре!
Офисът на Мюнир
Мин. – Влез. (влиза Мустафа)
Мин. – Ти още ли си тука?
Муст. – Да....Аз помислих...
Мин. – Да?
Муст. – Не искам да загубя работата, ако вие ми дадете още един шанс ...!?
Мин. – Как мога да ти се доверя? Как мога да ти повярвам, че няма да измислиш нещо зад гърба ми?
Муст. – Аз нищо не съм мислил. Само като видях кой е този...!?
Мин. – Нищо не е така, както изглежда.!? Ти нямаш представа аз какво правя.!? Още при първата ни среща ти казах, че се занимавам с Фатмагюл и Керим, защото хората от селото ме помолиха… И сега тъкмо приключвам делата , които започнах...Разбра ли ме? Те искат да заминат от тук и тая тема ще бъде затворена..Аз ще махна това бреме .. Ти разбра ли?.... Добре, но ти си идиот, искаш да видиш това, каквото няма.!? Нищо няма, нищо!?. И никога не е имало. Да, аз съм такъв...аз се срамувам, че съм милостив. По-рано, аз никога нищо не бих направил, ако това не се отнасяше за бизнеса..!?
Муст. – Минюр бей...На мен ми трябва тая работа.!
Мин. – На всички трябва работа.Сега аз мога да намеря 100 човека на твоето място. Знаеш ли това?
Муст. – Зная.
Мин. - Следващия път аз няма да ти простя и най-малката грешка. Това е твоя последен шанс.
Муст. – Благодаря!.
Мин. – Повече шансове няма да има.
Муст. – Аз зная.
Мин. – Тогава връщай се към работа си.!
Муст. – Благодаря.!
Селим със служителя гледат документи.
Служ. – Аз намалих числото на оплакващите се до десет. Трябва да решим поне едно тази седмица.
Сел. – Добре. А кой ще изпълни задълженията? Белгин ханум? Нейния помощник ?
Служ. – Да ,с това ще се заеме Мерт бей. Но, до събиране на управата трябва да изберем новия финансов директор.
Влиза при тях Мустафа и се обръща към секретарката.
Муст. – Аз трябва да получа командировъчни.Аз съм от бригадата на Исмаил бей
Сел.(към служителя) - Добре, баща ми ще се върне утре. Първо ще погледнем това.
Служ. – Добре, господине.
Секр. – Кога заминавате?
Муст. – След 3 дена.
Селим минава покрай офиса на бащата на Ердоан, Ердоан е вътре.
Сел. – Идиот..!.
Ерд.(към баща си) – Аз ти казвам , че съм видял засекретени файлове на компютъра на Белгин. Ти знаеш ли за тях? Знаеш ли за тази друга компания?Помниш ли ,какво ни каза Решат Яшаран за това?...” Това за нас е много дребно. Само ще си загубим времето ”..Но погледни..Негово Величество много тихо, тайно строи своята собствена империя. Той мисли да ни изостави. Тогава ние ще се окажем в задника….
Бащата – Мисля , че вече съм там.!?
Ерд. – Татко, проектите за които ти отговаряш, губят своята важност. Или те се опитват да ги направят такива. Това е очевидно.Затова ние трябва да ги накараме да ни изслушат.
Бащата – Ние щяхме да направим, ако не беше ти. А сега ме е срам да надигна глава.!?
Ерд. – Баща ми, ради Аллаха, не почвай пак...!?
Бащата – Мен ме е срам, какво сега? Знаеш ,какво знам за Решат Яшаран? Ако поискам, мога да го накарам да замълчи.!?
Бащата – Искаш да разкажеш на Енге за изневерите му?... Тя знае за тях. Мислиш ли, че тя не знае !?.. Нищо не казвай.! Моя съвет, не се разправяй с чичо си и със Селим. Аз също чакам.!? Чакам да бъде приет закон за имотите, тогава ще се чуе моя глас .!?
Ерд. – Радвам се , че имаш план.!
Бащата – Нашето време ще дойде.
Ерд. – Значи, докато времето не дойде, ние ще му викаме “ скъпи ”?..Добре, както искаш.!?
Къщата на Фатмагюл. В кухнята влиза Рахим.
Рах. – Фатмагюл, не обиждай кака си повече !!! Слушай я... !И Ебе Нине...! Ако ще живеем заедно в тая къща...
Мер. – Да?..Какво ще стане, ако живеем в къщата заедно, Рахим кардеш?(кардеш – по-малък брат).
Мук. – Всички ще ми се подчиняват.! Ако на някой не му харесва, може да си ходи.!
Мер. – Аз за нищо не се оплаквам. Аз не съм против.
Мук. – Видях, направи тука революция.
Мер. – Фатмагюл, ела да глътнем чист въздух. !Да вървим.!
Мук.(към Фатмагюл) Чу ли? Надявам се всичко разбра, каквото съм казала? Запомни моите думи... Ти чуваш ли мен?
Фатм. – Чувам.
Мук. – Нямаш си никого, освен нас…
Мер.(към Фатм.) – На теб няма ли да ти е студено? Добре...!
Рах.(към Мук.) – Видя ли , каза, че те чу.!? Съгласи се с това, каквото ти каза..Съгласи се.
Мук. – Стига, Рахми.!
Мукадес излиза навън, Керим е там
Мук.(към Керим) – Чакай..!Аз се чудя на твоето безгрижие. Не виждаш ли, колко са близки те - Фатмегюл и Мерием..!?.
Кер. – И какво?
Мук. – Ще видим, как ще кажеш “ и какво? “, когато Фатмагюл каже на Ебе Нине всичко. Ще те видя колко си безгрижен !? Внимавай ,сам ще се оправяш с това. !Само те предупредих.
На пристанището – хазяйката на къщата Бейхан и мъж.
Мъж. –Карат момичето да живее с него !?
Бейх. – Не зная, какво става там. Но защо момичето викаше “ аз не съм негова жена “( дойде синът на Бейхан)
Син – Те се караха,когато ние отидохме последния път.!?
Бейх. – Даде им нашия дом, без нищо да знаеш за тях, ами ако нещо се случи (не дай Боже)?
Мъж. – Ерол ми каза ,че са добри хора. От къде мога да зная?
Син – Трябва да помолим да поразпита приятеля ти в родния им град?
Мъж. – Той е починал.
Бейх, – И какво, нека да звънне на жена му, или още на някой,Трябва да има някой,който ги познава. Ние трябва да знаем, какво се случва с това семейство?
Мъж. – Добре, добре...
Фатмагюл и Мерием седнали на вън, на кафе/чай.
Мер. – Благодаря.
Сервит. – Искате ли още нещо?
Мер. – Не ,благодаря.!
Мер. – Ти разбираш ли ,че твоята черупка става все по твърда, защото не говориш?..Аз чух твоя разговор в кухнята...Знам, колко ти е тежко.! Осъзнавам с ужас, че и аз съм причината на всичко това...Даже само да те гледам, за мен е тежко...Аз мога само да си представя, колко те е тежко на теб в душата ти .!?Ти не можеш сама да се бориш с тая болка , Фатмагюл, на теб ти трябва помощ.!?
Фат. – Кой може да ми помогне?
Мер. – Да отидем на доктор...!? Виж, можем да отидем на специалист, който помага на хората в такава ситуация.
Фат. – Никой не може да ми помогне...
Мер. - Ако не оставиш тая мисъл, ще носиш тоя товар цял живот, Фатмагюл...Твоите рани никога няма да заздравеят.
Фат. – Значи няма да заздравеят...
Идва Керим… Фатмагюл иска да си ходи…
Мер. – Почакай. Почакай, седни.! Всичко е наред...Изпий си чая, докато не е изстинал.
Фат. – Вие също ще заминете, когато той замине?
Мер. – Кой ще замине?
Фат. – Той.
Мер. – Кой ти каза ,че ще замине?
Фат. – Вие не знаете ли?
Мер. – Не.
Фат. – Има вече паспорт...И скоро ще замине..
Мер. – Наистина?
Фат. – Нека да замине, не го спирайте.. и никога да не се връща.Не искам да го виждам.
Керим върви към пристанището , вижда Бейхан, сина и и кръчмар.
Мъж. – Трябва много време за ремонт.
Бейх. – Аз отивам в къщи, не се бави.!
Син – Добре.
Кер.(към Бейх.) – Здравейте.!( тя не отговори)
Кер. – Здравейте.!
Другите – Здравей.!
Кер. – И, как е двигателя?
Син – Все същото, нали видя.
Кер. – Добре, лека работа.!
Мъж. – Как ще живееш тук? Ти мислиш ли за това? Мислиш ли да започнеш свой бизнес?
Кер. – Още не зная, но най- вероятно ще замина да работя в чужбина...Тръгвам си, трябва да купя нещо за в къщи.
Син – Всичко хубаво.!
Мъж. – Ти ще останеш ли тука? Аз ще отида при Ерол и ще разпитам за това семейство
Аерогарата, Решат се връща с някакво момиче.
Реш. – Ще се видим..
Момиче – Ще се видим. Обади ми се.!
Шофьор на Реш. – Господине.
Реш. – Хилми, вземи и занеси чантите в колата.!
Шофьор – Господине, Перихан ханум в колата.
Реш. – Дявол да го вземе,ти идиот ли си ! Защо не ми каза по-рано?
Шофьор – Аз се обаждах, но телефонът ви е изключен.
Реш.(към Перихан) – Скъпа .!?....Толкова приятен сюрприз.!?
Перих. – Да .Аз исках да разнообразя нашия живот.!?
Реш. – Сериозно..!? .Кажи, защо си тука?
Перих. – Сега стана известно,че сватбата ще бъде през януари.
Реш. – О, да ,разбира се.Най-накрая хубава новина в последно време. Аз много се радвам.!
Перих. – Исках да проверя тука нашите имоти, да видя какво имаме за подарък на снахата. Звучиш не много радостно?
Реш. – Не, няма такова нещо. Аз ти вярвам...Много се радвам че си тука...Много се затъжех за теб.!
Гаража, Мустафа мие камиона си.
Муст. – Реис?
Реис – Мустафа, как си?
Муст. – Аз съм добре , Реис. Ти как си?
Реис – И аз съм добре.Аз съм в Истанбул за 2 дена. Исках да се видим,докато съм тук.
Муст. – Разбира се. Давай да се срещнем довечера.!Ти къде си настанил?...Добре, аз ще мина да те взема.
Вечерта, в кръчмата Мустафа и Реис.
Муст. – Когато видях снимката и името в паспорта, изпаднах в шок, Реис… Паспорта на човека, който разруши живота ми , беше в моите ръце. Но нищо не можах да направя.!?
Реис – Трябва да забравиш всичко това.! Не прави нищо.! Трябва да изхвърлиш отмъщението от главата си, Мустафа. !!! Твоите родители мислят, че си тука , за да работиш,достатъчно зает и няма да създаваш неприятности...Изпратиха те далеч от всичко.!?
Муст. – Как мога да забравя всичко, Реис? Как мога да се правя, че нищо не се случило...Тя ме предаде ... Накара целия град да ми се смее .
Реис – Никой не ти се смее ...
Муст. – Керим страхливеца, изпрати своите хора да се разправят с мен. Накара ги да ме набият. И после ,като , че ли нищо не е станало , застана до мен в паспортната служба. Той ми се е подигравал, защото е знаел кой съм. Аз не мога да забравя това. Аз съм бесен и заради Фатмагюл и заради Керим.
Реис: –Нищо не можеш да направиш.Започна нов живот. Не го разрушавай заради тях, Мустафа.
Муст. – Всичко това ме дразни много. Отчаян съм и ми трябват пари. Когато видях днес,че го защитават, исках да хвърля парите в лицето им, но не можах.
Реис – Тогава се връщай в къщи.!?
Муст. – Не, вече е късно, Реис.Не мога да бъда рибаря Мустафа, все едно нищо не се е случило... Те се канят да заминат в чужбина. Вече ще живеят там.
Реис – Остави ги. Нека да вървят по-дяволите, да заминават където искат.
Муст. – Ще живеят щастливо там, а аз тука ще бъда нещастен.
Рейс – Синко, по-тихо.
Къщата на Фатмагюл. Рахми влиза при Фатмагюл
Рах. – Фатмагюл....Фатмагюл...(излиза, отива в кухнята)
Рах. – Фатмагюл спи.
Мук. – Тя се преструва. Кажи и да дойде, и да не се преструва. Нека да се наяде.
Рах. – Тя не се преструва, наистина спи.
Мук. – Тогава това не е моя работа. Не ме засяга. Стигат ми и моите проблеми.
Рах.(към Мерием) – Чакай, чакай...!Чакай, дай го на мене.!
Мер. – Благодаря.!
Рах. – И аз благодаря, и аз благодаря.!
Мук. – Какво правиш?
Рах. – Тя не можеше да си отвори вратата. Не можеше...
Мук. – Не и помагай на тая жена, не ме ядосвай , Рахми.! Не те вълнува, колко сте ме ядосали днес заради нея.
Рах. – Добре, добре. Повече няма да правя това, няма да и отварям вратата.
Мук. – Защото е докарала мебелите си в тая къща, може да си мисли, че е станала хазяйка.!? Иска да заминем от тука, а тя ще остане ...Казвам ти, не можем да живеем с нея. Трябва да я изгоним, или ще ни докара много проблеми.Ти, чуваш ли ме изобщо?
Мерием в бараката на Керим.
Мер. – Направих малко кисела супа, както ти я обичаш.Яж, докато не е изстина
Кер. – Благодаря.!
Мер. – Добър апетит.!
Кер. – Ти яла ли си вече?
Мер. – Ще ям по-късно... Фатмагюл каза, че ще заминаваш.Направил си паспорт...!? На нея вече го показа?..Ее? Къде ще ходиш?
Кер. – Не зная...
Мер. – Ясно. Не е важно къде, само и само по-надалеч от тука..Добре, заминавай..!.Знам, че моите думи не са важни за теб , но не виждаш ли, че горкото момиче страда?
Кер. – Абла... моля те стига, ще замина от тука.! Нищо хубаво няма да се случи , ако остана .., нося само нещастие..!?
Мер. – Добре заминавай, не мога да те спра...!? Заминавай, виждам ,че си решен да заминеш. Бягай от задължения си...! Тръгвай...! Може да успееш да забравиш, какво си направил...Твоята съвест ще те остави на мира . Ти няма да я чуваш.!? Унищожи живота си тука , там ще построиш нов ..!? Ще почнеш нов чист живот и ще оставиш момичето съвсем сама...нещастна, отчаяна...!? Сега не мога да ти кажа сбогом. !? Ако искаш да знаеш какво ще правя аз, никога няма да си тръгна от тука.!? Няма да позволя тая жена да измъчва момичето. Сигурно моя живот ще стане много тежък , но.., след като разбрах как живее Фатмагюл, не мога да я оставя сама. Аз имам сърце. Нищо не мога да направя. Добър апетит.!