желанието за признание

  • 11 343
  • 216
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 371
пратих големия си син за яйца, ако донесе, спирам да ви тероря с мрачните си настроения, ще правя палачинки Laughing
ама ако не донесе яйца, не знам newsm78, миналата седмица го пратих за моркови, а се върна с банани.

дебилно спокоен  Joy. то мен да ме изтърпи някой да му скачам на главата, вярно трябва да има хипер спокойствие Joy

# 91
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Е, моят като е 5 год по-малък от мен и краен нервак, какво? Крайният резултат пак е същият - порой от забележки.  newsm78

# 92
  • София
  • Мнения: 4 051
Нещо много мъже са ти се събрали да ги правиш на маймуни, Палмира.
И свекърва ти на всичкото отгоре, вместо да те ядосва и да смята колко пари е похарчил съпругът ти за твоите капризи, на свой ред ти прави скъпи подаръци и те кани на светски партита.
Как не си родих един син, как.
Явно не ми стига един мъж да му скачам на главата.

# 93
  • Мнения: 3 371
за свекърва ми и на четвъртинка лоша дума не мога да помисля дори Flutter. страхотна жена!
синът донесе яйца, ура Crazy

# 94
  • Мнения: 4 806
Ще си позволя и моята версия да изложа. Понеже си имам един такъв образ
пред очите, та се сетих. "Прекрасните" мъже (по Аззи) обикновено имат оп-
ределен стил да направляват всичко около тях. Въпрос на жизнен път, на
възпитание, на темперамент. И са си изградили траен модел за отношения
със света - светът чака тяхното решение за всичко. Значи, казваш му на този
представител "прекрасен", че те боли корем (примерно) и очакваш от него
да те погали по главицата, да каже колко му е мъчно и подобни. Но за него
това е поставен проблем, който той трябва да разреши. Следователно полу-
чаваш предложение да те заведе на лекар или пари, за да отидеш сама, или
линк за някоя терапия или ... каквото и да е, но не и емпатията, за която гово-
ри Палмира. Единственото, което работи при мен в такива случаи е следното:
когато искам да съобщя, че ме боли корем, направо започвам с уведомлението,
че не чакам решение, а чакам съчувствие. Че болката в корема НЕ Е проблем,
а повод да получа погалване по главицата.
Това определено не е случаят на другата съфорумка, там нещата са други.

# 95
  • Мнения: 755
Палмира , не те ли е срам, я да искаш да заковат темата, тук нема кво да се плюе, а винаги се стига до свакървите. Laughing Mr. Green Laughing
Аzzy, не се тюхкай, а действай. Mr. Green Аз син имам , мъъъъ ощИ малък да разигравм и него, пу да му се не види. Mr. Green А половинката нещо ми бега по тъча с много работа, нооо ще се взема У ръце. Twisted Evil
Забележки само се опитват да ги споменават, но е безрезултатно, все пак човек трябва да знае как да си пази спокойствието. Laughing
Палмира У фитнеса не ти ли минават тези терзания?  На мен там ми минава всичко даже припадам от много зор... Laughing Mr. Green Laughing

# 96
  • София
  • Мнения: 4 051
Ще си позволя и моята версия да изложа. Понеже си имам един такъв образ
пред очите, та се сетих. "Прекрасните" мъже (по Аззи) обикновено имат оп-
ределен стил да направляват всичко около тях. Въпрос на жизнен път, на
възпитание, на темперамент. И са си изградили траен модел за отношения
със света - светът чака тяхното решение за всичко. Значи, казваш му на този
представител "прекрасен", че те боли корем (примерно) и очакваш от него
да те погали по главицата, да каже колко му е мъчно и подобни. Но за него
това е поставен проблем, който той трябва да разреши. Следователно полу-
чаваш предложение да те заведе на лекар или пари, за да отидеш сама, или
линк за някоя терапия или ... каквото и да е, но не и емпатията, за която гово-
ри Палмира. Единственото, което работи при мен в такива случаи е следното:
когато искам да съобщя, че ме боли корем, направо започвам с уведомлението,
че не чакам решение, а чакам съчувствие. Че болката в корема НЕ Е проблем,
а повод да получа погалване по главицата.
Това определено не е случаят на другата съфорумка, там нещата са други.

Ха-ха, точно така е.
Портрет на един прекрасен мъж.
По Асса.

Форчън, аз расъждавам, ама ако се обзаведа с още една, която да припада по баща си и съответно той да припада по нея, малко много ще му дойдем да му скачаме на главата Simple Smile

# 97
  • Мнения: 482
Ох, не можах да изчета темата...стигнах до към трета страница. Ама и аз да се изкажа!
 Аз имам същият проблем. И знаеш ли как го лекувам? Прося си похвалата. Или заплашвам - ако  ме критикуваш, няма да пробвам да го направя пак и..сори. Това в шеговит тон. Понеже и двамата сме зодия лъв, която е прословута със суетността си и желанието всички да я харесват, сме водили специален разговор на тая тема. Не един. Просто трябва да се напомня упорито, че ако искаш да получиш повече, трябва да хвалиш това, което вече имаш. А, и трябва малко инат - не ти харесва как готвя - ми няма да готвя. Оправяй се! Не бъди старателна! Заяви ясно, че при мърморене и критика просто няма да правиш това нещо.
Най-трудно ще е с майка ти. Май тя така те е възпитавала и още и се стягаш, което е нормално.
 Ама пък приятелката ти - хем моли за услуга, хем има претенции! На харизан кон зъбите не се гледат!
 Бъди по-смела и знай - заслужаваш да те обичат, дори и всичко, което правиш, да излиза наопаки. Ти не си слугиня, готвачка, манекенка или проститутка. Те са професионалистките! Ние сме скромни аматьорки!

# 98
  • Мнения: 1 446
Да, аз болезнено имам нужда от признание.

Най-големите ни проблеми в брака в момента, че се вижда само негативното, което съм направила преди 2 години примерно, но не и положителното, което винаги съм правила. Най-мразя да ми се каже за ядене: "Става", но да е изядено. Или пък да му се намери и кусур, макар пак изядено.

И винаги да си прося похвалите. Но и това ще се промени, още не съм си променила напълно тактиката. Просто няма да е даденост, а изключение...още малко остана и ще го излекувам от тази болест.


В работата нямам проблеми чак толкова с шефовете, но с колегите да. Много са неблагодарни, а аз не мога да спра да помагам.  ooooh!

# 99
  • Мнения: 64
Изобщо неразбирам какво е това желание да ви хвалят. Големи жени сте, не деца. Simple Smile

# 100
  • София
  • Мнения: 4 051
Естествено.
Децата се хвалат, възрастните се хокат.

# 101
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Red Velvet, за тая дума "става" и "бива" моя някой ден ще го хлопна с тигана по главата.  Twisted Evil Не мога да я понасям. Най ме дразни като питам "Искаш ли това или онова" да ми каже "бива" или "може" с един безразличен тон.... Ееййй побеснявам. Моментално ми угасва всякакъв ентусиазъм. Човек или иска нещо или не го иска. Значи възрастен човек би трябвало на директен въпрос да може да отговори с да или не.  ooooh! Пък за манджа да ми каже "става".... ма вече не смее, че веднъж за малко да му нахлупя чинията на главата. Добре че неговите реакции са по-бързи от моите.  Joy Магаре! Две порции изяде и ще ми вика "става"...  bash

# 102
  • Мнения: 2 563
Всеки има нужда от похвала, не само децата. Аз няма да оживея в брак, в който мъжът ми ще ми намира дребни кусури, или пък на работа, на която не ме хвалят като съм свършила нещо добре. Абсурд, това е просто тъпо и аз определено заслужавам повече от някое мрънкало за мъж или шеф.

# 103
  • Мнения: 64
Хаха сега пък и на работа да ви хвалят...стига сте се излагали, там сте за да работи и получавате заплата за труда си, никой не е длъжен да ви превъзнася. Simple Smile

# 104
  • Мнения: 2 563
Хаха сега пък и на работа да ви хвалят...стига сте се излагали, там сте за да работи и получавате заплата за труда си, никой не е длъжен да ви превъзнася. Simple Smile

Е айде сега, в кой век сме. Отдавна се знае, че човек работи с повече желание и усърдие когато чат-пат му казваш "Браво, добра работа, благодаря ти."

Общи условия

Активация на акаунт