Привързаното родителство (Attachment Parenting)

Само бих добавила и "Всичко започва от детството" Стела Даскалова прекрасна книга!

Момичета, благодаря за новата статия  

Аз, за съжаление, не мога да се включа с преводи. Работя от вкъщи и покрай грижите за бебето и домакинството, време никакво не остава.

Нашият юнак трайно превзе спалнята, като дори изявява предпочитания да спи по средата. На няколко пъти се опитвах да го слагам в креватчето му, което е залепено за спалнята и се явява едно нейно естествено продължение и въпреки, че и аз лягам при него, нещата със съня не се получаваха. Спеше за кратко и неспокойно. В малките часове вече ми писваше и на мен, и на мъжът ми, и двамата  си казвахме - И тая нощ ще спи при нас. Сега, честно казано, дори не се и опитвам да го слагам да спи в неговото креватче. И на двамата с таткото ни е по - спокойно и приятно, когато спи при нас.
Все още се кърми като новородено - на всеки час и половина - два, включително и нощем.

Относно приспиването през деня - до преди няколко седмици спеше дълбоко и качествено само и единствено навън, в количката. У дома просто не искаше да заспива. По - скоро си мисля, че аз не съм знаела как да го приспя. Сега познавам сигналите за сън и гледам да откликна своевременно.
Предпочита да спи в спалнята, вероятно свързва това помещение със сън и почивка, защото през другото време, когато будува, не иска да стои в тази стая.
Та, сега на същината на въпроса, че доста се отклоних  
Кърмим се легнали и обърнати един към друг, така се успокоява, отпуска и заспива. Ако е много нервен и не ми разрешава да го гушна и притисна до себе си - давам му биберон - залъгалка и пускам сешоара. Обикновено след минута - две е много по - спокоен. Обръщам го към себе си или често той сам се обръща и заменям биберона с гърда. После е ясно - след като изпие млякото, заспива.
За да спи по - дълго време, просто трябва да има човек при него. В противен случай спи кратко - 15-30 минути. Иначе може да откара до час - час и половина в сън.
Преди ставах да посвърша някоя домакинска работа докато спи, но се оказах. Просто лягам и аз до него и или работя, или си почивам. Когато се събуди, домакинстваме заедно.

Ами това е, малко дълго и досадно стана май   Но дано все на някоя от вас, изпитващи проблеми с приспиването, съм била полезна.

MocaQueen, и аз често си задавам подобни въпроси. Тези, които не ми дават мира особено много, записвам и на консултацията задавам и на педиатърката. Обикновено дава добри съвети.
Много бях притеснена с това съвместно спане и когато й се "оплаках" от това, всъщност разбрах какво е това, аджеба, привързано родителство и че това е най - естественото нещо на света.
Тя винаги ми казва да слушам бебето си и че интуицията ми никога няма да ме подведе.
Понякога и на мен ми писва - правя всичко само и само да угодя и задоволя всички нужди, които смятам, че има и въпреки това синът ми се отплаща не с успокояване, а с огромно недоволство.
Но и той е човек - прост си има криви дни, както и всички ние. Споделям също така и разбирането, че му се искат неща, на които към момента физически не е способен.

Простете за грешките. Пиша с бебе в ръце.

Бих казала, че това важи и за нас с моето детенце. Само дето вече е по-голяма, мога да се откъсна от погледа й (но не е желателно да излизам без нея  ) Все още си се гледаме в къщи, с малка помощ от баба и леле.
Искрено вярвам, че правя най-доброто за детето си, че 1 ден ще е наистина самостоятелна и уверена, именно защото съм отговаряла на нуждите й по адекватен начин (макар и малко изнервящ за мен на моменти).

Темичката ни малко позамря, но ще я побутна. Намерих ето тази книга на д-р Сиърс - преведена на български. Поръчах си я и реших да споделя, ако още някой се заинтересува от нея  

Моят син беше същият,в тоалетната,в банята,навсякъде влизаше с мен.При бабите не искаше да остава и за 1 час,ако мен ме нямаше.Дебнеше ме и ревеше да не би да изляза без него.
Мислих си,че никога няма да мога да го отлепя от себе си.
Но на 2 год и половина ,изведнъж,това дете се промени коренно.
Стана един такъв разбран,отзивчив,загрижен за мен.
И малко да се посмеете-Като отидем на гости у моите родители и той още от вратата ми казва:"Мен ме остави при баба,ти иди с приятелките на разходка."
Всяка сутрин като се събуди и ми казва:"Ти си най-добрата майка в света!"
За мен това е доказателство,че поне за сега се справям чудесно,детето ми е щастливо.

Присъединявам се! Нямам време да изчета всичко назад, но ще следя с интерес. Адинка, книгата изглежда много полезна, сподели впечатления. 

Получих книгата току-що и след малко й се нахвърлям, ще споделя как ми се вижда

Чакам с нетърпение  било ми е много интересно всичко, което съм чела на Сиърс. Богат житейски опит, а не като крайният във всичко Спок, дето май дори не е имал деца (поне някъде бях срещала такова инфо).

Започнах да я чета, прочетох 100тина страници. Хубава е много, общо взето вече преминах през някои от статиите, които са постнати в тази тема.  На преводача малко му куца терминологията - "привързано родителство" е преведено като "родителска грижа, основана на връзката", а "дула" - като "професионален асистент за раждане". Но това са бели кахъри, книгата е наистина хубава, прехвърлих съдържанието - много полезни неща има в нея. Ще си я прочета с удоволствие!

Благодаря за линка. Днес ще ходя да купя книгата  .

Здравейте, първо да кажа, че не съм чела цялата тема, четох преди време началото, поздравления за преведените статии, много са хубави и полезни. Аз гледам детето си по тези принципи (без много да съм се зачитала по въпроса, просто мисля, че така е най-естетствено и правилно).

Искам да се включа с един въпрос, май не е много за тази тема, но не ми се пускаше отделна тема, където да ми се накарат всички и да ми кажат, че сама съм си виновна, и вероятно тук ще намеря други майки, които правят същото и вероятно имат същия проблем.

Та въпросът ми е към мамите, носещи бебетата си повечко. Ние излизаме само със слинга, няма нужда да обяснявам защо. Лошото е, че вече почва да ме наболява доста кръста (не докато се носим, после)... бебешкия е вече доста тежък (8 кила и половина... /като се има предвид, че аз съм макс. 50 и 1,50 висока с е доста за мен/) и незнам как ще се справям за напред без да си съсипя кръста съвсем. Та мисълта ми е ... ако има други носещи бебетата си майки, как се справяте с този проблем - болките в кръста?

pow, какъв ти е слингът - шал или с халки?

Аз имам с халки; проблемът с кръста го оправих с малко повече внимание върху стойката и гимнастика, но пък ме болят ужасно много раменете от халките и си мислех да го сменя с шал.

Аз искам да попитам за книгата по-горе - това е книга, написана от Сиърс, или сборник от статии?

Леле, pow, кога станахте осем кила и половина, пу-пу, да сте живи и здрави! Моят беше 6,900 преди 3 седмици. Аз го нося в слинг-шал и кръстът ме боли тогава, когато не съм вързала слинга правилно. Ако нямаш някакви предшестващи проблеми в тази област, които да се обострят от носенето, провери дали го връзваш така, че тежестта да се поема равномерно от двете рамене и дали бебето не е прекалено смъкнато. Ако ползваш слинг с халки, може би не е подходящ за дълго носене, поне на мен не ми е удобен.

abs, има я на английски: http://www.goodreads.com/book/show/204286.The_Baby_Book

Имам слинг шал и слинг с халки, ползвам и двата. И кръста не ме боли докато се носим, заболява ме в последствие...