Честит рожден ден - пеем дружно в хор за Майския отбор

Добре сме

децата по институции  - ясли и детски градини, ние на тръстиката - че времената са са меко казани размирни 

Сменихме на Даяна детската градина - свикна вече с новото място и новите отговорности

Относно страничните занимания - аз съм амбициозна майка и мината година записах Даяна на какво ли не  Все пак енергията на туй палаво дете трябваше да се изразходва някъде  Иначе сериозно - за Мишел съм вече по-подготвена с материята. Даяна е първото дете и си върви с позитивите и негативите на "обучаващи се" родители.

Към момента положението е следното - Мишел на плуване, когато ми скимне - нещата вървят към ту - може и цяла зима да не ми скимне  Даяна и търся подходящ балет - като повечето момиченца е запалена и иска да ходи - миналата година танцува, сега обаче в детската нямат за нейната възраст и се налага аз да я водя някъде. Иначе задължителната им програма в детската градина е: плуване, английски, приложни изкуства и народни танци. Ще неще на тези неща трябва да ходи 

Искам да ви попитам няколко конкретни неща-когато имате две деца,и голямото блъсне малкото и то нарочно-каква е подходящата реакция???
според мен трябва да направя забележка на баткото,и ако бебето е ревнало да я успокоя,но един психолог ми каза ,че не трябвало така,защото и без това баткото ревнува от бебето,така още повече се засилвали негативните му чувства,трябвало и двамата да ги гушна  и да не обръщам внимание приоритетно на никой от двамата.
Или пък друго-малкото прави беля,но то е малко, не мога да му се скарам,да но баткото вижда,и ми казва-Мамо тя направи беля,тя е лоша,и трябва да й се скараш,аз му обяснявам че тя е малка и не разбира,но в неговото съзнание според мен това ще се разбере погрешно-т.е. че на него се карам,а на нея не

аз винаги съм правила забележка на 'провинилото' се - инак то как ще разбере, че е направило нещо не-добро, ако не му кажа. а и после може да бутне някое друго дете - чуждо, от пързалката например... а малкото пък не е чак толков малко - бебетата разбират по интонацията на гласа, дори и да не разбира смислово.
и да, гушкането си върви заедно с карането

темп - хубаво е да те 'видя' 

камен ходи на латино и английски в детската. извън - на плуване, скално катерене и театър; петра в детската е на художествена и народни,а извън - на школа по английски, плуване, скално и театър. разчекнала съм се като паяк между всичките им задачи. затова и питах кой къде ходи. ние сме се сбъркали явно - виждам, че никой не си влачи децата чак толкова като нас  

Нико, сложно е с 2 деца - аз съм по-голямата от 2 сестри. Родителите ни винаги са давали на 2-е по равно материалните неща. Но отношението е било тотално различно към мен и към нея. Аз винаги съм била "голяма" и съм можела да се справям сама. Това от 4 годишна възраст. Сестра ми винаги е била "малка". Допреди 2 години, когато тя самата роди дете, я наричаха "детето". Аз спрях да бъда дете на 4 години. На мен се караха, от мен изискваха, трябваше да нося отговорност и за сестра ми, защото "тя е малка" и не може/не знае/не разбира...
Ако някога имам още 1 дете ще се старая да се държа еднакво с голямото и малкото.
Ако голямото бутне малкото нарочно ще гушна малкото, за да го успокоя, но ще погаля и голямото и ще му обясня защо не трябва да прави така.
Ако малкото направи беля ще му се скарам. То може и да не разбере, но голямото, което е свидетел на случката, ще е спокойно, че мама се кара не само на него.
Сори за дългия пост и за това, че се изказвам, без да имам 2 деца, просто споделих личното си мнение  

Майче, писали сме заедно  Аз пък завиждам на децата ти, че имат възможност да правят толкова различни неща. Моето не иска да играе народни танци, а английски няма да имат в градината  Ако искам да се занимава с нещо, явно трябва да търся извън градината 

Темп  

Миналата седмица сестра ми точно това ми казваше, че как съм успявала да се държа към Ники и към Габи еднакво, т.е. не съм показвала кой ми е любимец. Но всеки родител си слабост към някое от децата. Аз също, но няма да ви кажа към кое  . А за сестрите и аз мисля, че първите го отнасят по-строго. Аз няма да забравя, че не ме пускаха на дискотека или пък трябваше цяла седмица да имам силни оценки, добро поведение и какво ли не,за да заслужа диското. А сестра, с 4 г. по-малка, само казваше: отивам със съученички на дискотека и нашите: ами добре. Първите деца по-трудно отъпкват пътеката.
За карането- като се замисля май Габи го отнася по-често. Ники си е кротушка, ама това малкото човеченце е опасно. Нарочно дразни Ники и и се смее,после и гледа сеира. Но пък са много привързани и много си се обичат. Ако вземам Габи от градина на обяд, тя веднага пита: а Ники,нали ще я вземем? Или като давам шоколад и тя: дай да занеса и на Никито едно парченце.
За извънградинските задължения никъде не съм ги записала, уж отлагам за другата година, за спорта за Ники. Плуването съм го оставила за лятото. Засега само на рисуване мисля да я водя в събота. На театър си ходим, обожават го. Може би самоз а дрехите ощетявам Габи,но използвам докато н еможе да избира и да претендира. Износва от сестра си, но и на нея и пдоаряват доста неща- бабите, лелите. Аз почти не и купувам, освен ако много, много не харесам нещо за нея.

Аз нямам слабост към едното си дете,и двете са ми еднакви.

и аз нямам любимец. но при разнополови деца е по-лесно мисля. ако бяха еднополовин навярно щях да залетя км едното. не знам...но у дома, в моето семейсто, любимци не е имало. аз бях по-малката и навярно по-глезената, но пък бях голяма читанка, много вглъбена и проблеми не съм създавала твърде. брат ми пък беше кротък, инертен даже, но гениален - той още по-малко проблеми е създавал. май сме били чудесни деца и тийнове така като гледам назад... е, по едно време се разхайтих, но вече бях в сф. и така и никой не разбра. а и по туй време все така продължавах да получавам стипендия по успех, което съвсем блокираше всякакви предположения у нашите, че някак съм претърпяла развитие 

за моите деца мога да кажа, че пипа много ме кефи. голям съм й фен - тя е серд, не е никак лесна за общуване, потайна е, не говори много, но обикновено постига своето без усилия и тръшкания. не е много популярна в детската, но като че ли децата искат да играе с нея (доколкото усещам: не говори твърде, както казах), или поне ни канят на много и различни рождени дни, което значи, че е харесвана в някаква степен или поне, че не е не-харесвана. много ми прилича на хищник, честно казано. мисля, че ще прокопса натам.
камен пък е пич безподобен - гушка се във всеки, целува, раздава прегръдки и комплименти, но сърдечни - не да рече човек, че е гъзолизец. той наистина обича света! вечено е нахилен, цвърчащ и излъчващ добрина. категорично умее да влзиа под кожите на хората. и той ще прокопса май, така гледано 
на двамата винаги казвам, че камен е най-любимото ми момче на света, толкова любимо, че ми е по-любимо и от татко му, а ттко му е бил специално избиан; на пипа казвам, че е е най-великолепното, фантастично и невроятно девойче на света и я обичам повече от всяко друго. което си е така впрочем   

януш - на театрална школа ходят (инициатива на филков е както и скалното катерене), не на куклен театър. е, и на театър ходим чат-пат, но не всяка седмица;   

niko11 - ключът е в това да не използваш, като оправдание, извинение или като задължяване възрастта. Т.е. да няма неща които за малкото са разрешени, а за голямото забранени и обратното. Аз за моите се бъзикам че голямата на 2 години, вече беше голямата, малката на 2 години е още малката и така уви ще е цял живот .... От там насетне, като знаеш че повечето неща е хубаво да са поравно .... явно и прегръдките ще трябва да са поравно .... Но всяко "неприемливо" нещо не трябва да бъде подминавано - естествено че трябва да му направиш забележка и да му обясниш кое не трябва да прави и защо. А забележката може да завърши с прегръдка и целувка "Защото момчето вече няма да прави така"

Маик- аааа супер за театрална школа. Аз звънях на едно лясто и там имат също театр. школа, но ще заведа Никита на приложни изкуства. Това е сайта: http://www.ilkovatheatre.com/shkoli.htm. Утре ще имат салфетна техника, хаха.

Аз по принцип не говорех за слабости,но като тръгнахте натам-аз също смятам че нямам слабост към никое от децата,и двете си ги обичам и еднакво,но в крайна сметка едното доскоро беше бебе,и си имаше неговите нужди,а баткото все пак си е батко-и него все още го храня,когато го мързи да яде сам,и него още го обличам,когато не желае сам,а всичко може да прави вече сам,но когато иска.Има моменти в които ме ядосва с вдетиняването си,защото прекалява-искаше да пие мляко от на бебето,съгласих се,направих му ,казах му че няма да му хареса,и той като го опита видя че е гадно и втори път не поиска,иска да го возя в количката на бебето,е удисах му един път,но му казах че ще му се смеят децата,и той се вози,но се скри със сенника.
При нас проблема произлиза донякъде от това че сме по цял ден заедно,той не му се занимава почти с нищо друго освен да лази и обикаля около Никол,и оттук произлизат постоянни ситуации на "Внимавай ще я удариш","Моля те престани това,онова",заиграва се с неговите си играчки ,но малко.Само навън като бяхме на селото си караше колелото и не го интересуваше малката,но все върви след нея-където е тя,там е и той.

Тази година искам да ходи повече на детска градина,за да може да му се разнообрази ежедневието,(миналата година ходи 13,14 дни за цяла година)но пък там му е трудно-и най-вече правилата и режима.Днес му е 3 ден ,и само ме пита защо трябва да ходи,какво ли не обяснявах,но той си знае неговата-защо,та защо.
Записах го засега на английски,но незнам дали ще му хареса,лошото е че английския е 2 пъти седмично от 16.30 до 17,а той досега го взимах пръв в 16.10 някъде,само това го успокояваше досега ,че ще го взема пръв.Имат и футбол,и бойни изкуства,но незнам и те дали може да му харесат.

За белите-не съм си помисляла да й разреша нещо което на баткото не давам,но точно в момента тя е в период,в който като й кажа за нещо-не не може,тя ми се хили

оо, защо така звучиш все едно се оправадваш? няма защо да се оправдааш! ти си най-добрата майка за твоите деца. а и да дойда аз, няма да се справя по-добре от теб  каквото направиш, все хубаво го правиш! няма да се даваш на някакво си там детско мрънкане 
и нали знаеш какво е 'латерна'? е така като латерна да станеш - всеки ден едно и също мелиш до откат и те (децата ) накрая ще зацепят или пък ще се отчаят, че получават все един и същи отговор, и накрая ще спрат да додяват 

ехо:)
аз се моля, ако имам две деца, да ги обичам еднакво!! със сигурност на всеки родиел/човек едното в едно ще му допада повече, а друго в друго, и януш вероятно това имаш предвид под 'слабост"  аз съм много сравнителен човек иначе на мен сестра ми по-голяма с 4г ми прокара пътеката с дискотеките, излизах с нея... аз нямам впечатление да са ме толерирали, но май тя има, че са ме... така е при нас 
аз ходих в холандия за малко, амстердам и маастрихт, А някак не ме впечатли, не ми се стори красив особено... но гледах ван гог и  а М е много симатично свежо спокойно градче, супер
карат колелета яко
видях един пич млад (студент вероятно, нали имат там унив) да кара 1 гума със седалка отгогоре  няма дори и дръжка нищо, просто както си я водеше до него и вече й се метна и подкара, малко мяташе ръце в началото и после си тръгна по пътя

Ниночка, добре си прекарваш ти  Завиждам ти благородно 

Ние с Калоян пък къпахме котката вчера. До сега беше вътре в 50 % от времето, сега е в 90 %. Горката, що тормоз търпи...Хем постоянно обяснявам, че така я боли, не я оставя на мира.
Другото ново при нас е, че Калоян усърдно пише - точки, чертички, букви. И не иска да пие на лист или в тетрадка, а в едно малко тефтерче - ляга на пода по корем и пише 

Как ме развелихте и двете  .
Приложното изкуство беше интересно, но голям студ в това читалище. Затракаха ни зъбите. Страхотна картичка направи Никита със салфетки. През това време репетираше и театралната група, т авидях и разбрах за какво иде реч, даммм.
Хубава ви вечер

Аз мнение по отношение на две деца наистина нямам, аз съм само дете, пък и мисля, че и Коко ще е едно дете... всеки родител вероятно ще почуства най правилният начин за реакция.
Аз искам да изкажа моето силно възмощение относно условията за отглеждане на децата ни в детската градина- по скоро упрека ми е към Топлофикация- днес със сетни сили температурата на помещенията е достигнала рекордните 13 градуса, децата са облемени като ескимоси и с зачарвени нослета, кихащи и кашлещи - ужасена съм, поставена е забрана за включване на ел. уреди и така днес незаконно госпожата си е позволила да пусне една духалка, та на това се дължат тези рекордни градоси, защото миналата седмица беше още по - зле. Не мога да го спра от детска, просто няма кой да го гледа - пък и от Топлото в сряда щели да решават да пускат тъпия тец Подуяне, ама то в сряда се затопля и така предизборно, кво ни пука за хората я да си се намърдаме на топлите политически уютни местенца, пък хората кво от това....
Е ще гласувате ли...аз със сигурно да - но твърде наказателно.....