SUPERNATURAL – Expect the unexpected

Dana   

6.20 Recap by Maureen Ryan

Supernatural 'The Animation' - Exclusive engl. Trailer [by TV-Guide]

Благодаря Дейна   

Бичи,Гале,Розе       

Не изглежда толкова лошо, но ми е странно - техните гласове с тези лица Някой ще се жертва ли да го гледа?

Намерих един страхотен клип, поне за мен е нов...

Добро утро  

">#at=25[/video]

И още един...

">#at=94[/video]

Сега, сега, хич няма да се забавя. То нали луд умора нЕма, та и моя милост така  

Дейнаааа, благодаря, че си събрала четвърти епизод на едно място        

Хайде да се редактирам:

Полетът до Осло беше преминал спокойно. Сам през цялото време беше дремал в креслото, слушал музика на емпетройката си или гледал през илюминатора, докато Дийн, типично в свой стил, беше използвал пълноценно времето си в задяване на стюардесите. Небето през цялото време се беше запазило ясно – никакви бури, облаци или турбуленция.
От летище "Зандфиорд" до хотела бяха пътували с автобус. Сам не можеше да си намери място от вълнение. Макар и изпратени със задача, за него цялото това пътуване беше една своеобразна ваканция – така дълго чакана и жадувана. А задачата беше повече от странна – Боби ги беше помолил да се заемат с някакво изчезнало копие от Музея на викингите в Осло. Беше им казал, че с един от кураторите, Хербьорг Бьорнстад, са стари приятели и е бил помолен за тази малка услуга лично. Тъй като не можел да замине за Норвегия, изпратил тях двамата да се справят със случая. Те нямаха нищо против да сменят малко обстановката и да попътуват.
- Красавици, Сами, истински красавици! Руси и синеоки като по учебник! – Дийн не можеше да скрие очарованието си от вида на норвежките жени. – Видя ли стюардесите? Като захарни пръчици! И всички онези мацки на летището? Човече, чувствам, че вече се влюбвам в Осло!
Сам кимна с усмивка и продължи да гледа през прозореца на автобуса. Всичко му беше интересно –сградите, улиците, хората. Някакво особено доволство изпълваше душата му.
Не след дълго пристигнаха в хотела и се настаниха в стаите си. Бяха решили да си вземат отделни, защото, както беше казал Дийн намигайки, не се знаеше как може да завърши вечерта.
Вечерта завърши безславно – и двамата бяха прекалено изморени от продължителния полет, за да могат да направят каквото и да било. Имаха сили само да вечерят, след което се оттеглиха по стаите си.
На следващата сутрин отидоха в Музея на викингите, за да се заемат със задачата си.
- Сигурно този Хербьорг Бьорнстад ще е някакъв висок, рус и мустакат мъжага, пра-правнук на някой викинг – отбеляза тихо Дийн докато чакаха куратора да бъде извикан.
- Само да не се появи с брадва в ръцете и шлем с рога на главата – засмя се Сам.
- Вие сигурно сте американците? – Женски глас с акцент ги накара да се обърнат.
Погледите и на двамата потънаха в най-сините сини очи, които някога бяха виждали. До тях стоеше стройна висока блондинка с прибрана на стегнат кок коса и с очила без рамки. Вирнатото носле и плътните устни допълваха образът, който, както си помислиха Сам и Дийн, би подхождал на Мис Осло. Стегнатото й тяло беше облечено със строг тъмносин костюм, състоящ се от пола, сако и бяла риза с остра яка.
- Ние сме американците – съумя да измърмори Сам, облизвайки устните си, които изведнъж се оказаха пресъхнали.
Жената подаде ръка.
- Приятно ми е, аз съм Хербьорг Бьорнстад. Боби Сингър трябва да ви е казал за мен.
- Ъхъ... – кимна Дийн, загубил ума и дума и подавайки на свой ред ръка.
Хербьорг Бьорнстад се беше оказала жена! И то каква жена, човече!
- Нека прескочим официалната част и преминем направо на въпроса – продължи шеметната блондинка. – Миналата седмица при странни обстоятелства изчезна копие, за което се смята, че е Гунгнир - копието на Один...Елате. – Тя ги поведе към една от витрините в музея. – Както виждате стъклото не е счупено, ключалката не е повредена, но копието липсва. Полицията не откри никакви отпечатъци.
- И затова се обърнахте към Боби? – попита Сам, опитвайки се да събере разпокъсаните си мисли на куп.
- Точно така – отвърна Хербьорг, рязко обръщайки се към него, от което коленете му леко потръпнаха. – С Боби сме стари приятели. Той каза, че ще ми прати някого, който знае как да се оправи с проблема.
- Ние сме вашите хора – каза важно Дийн, бързо окопитил се след първоначалния шок от срещата.
Тя обаче дори не го погледна. Очите й останаха залепени са Сам.
- Радвам се, че ще помогнете – гласът й беше хипнотичен, а акцентът му придаваше някаква особена загадъчност.
- Ще имаме нужда от повече информация за Гинир – запелтечи Сам.
- Гунгнир – поправи го тя с едва забележима усмивка. – Ще приготвя материалите и ще ги изпратя в хотела ви.
Когато по-късно двамата си тръгнаха от музея, Дийн отбеляза:
- Майчице! Това било жена! Уау! – Тръсна глава. – И май си падна по теб – Той сръчка брат си с лакът и се засмя.
- Тук сме по работа – опита се да обясни Сам, но вътрешно се разтапяше при спомена от синия поглед на Хербьорг.  – Трябва да разучим повече неща за копието.

Ехаа, откога си мечтая за случай в Европа - най-безкористно, разбира се, може и цял сезон .
На Самито май ще му се получи този път. Галче, тръпнеш ли, сърбят ли те пръстчетата?

Представете си: отиват в Испания и намират чудна помощничка в разследването тип Симона в лицето на bichito, в Париж се натъкват на мадмоазел КраулИ, в Полша, например, ги помита Апокалиптично Аморе. После намират една Импала - другата си е в Щатите -, и й се радват, радват, радват .

Импалка,  
Самито ако знае Чък какво му е замислил (клати заканително глава), от Ауропата няма да иска да си тръгне  


...и по някое време наминават към София, за да им обЯсни Чък някои тънкости за демоните, митологиите, ритуалите и пр. хубавини 

Или пък той е европейското Боби и въпреки, че се нарича Чък е една прекрасна, нежна жена.

Йес, йес, йес, най-сетне руса и очилата, идеално ще му се получи на Самито (простете изблика ми)
Розе, едно чайче да те черпя, а

Дииишай, Amore, дииишай...

PS. Гифчето в подписа ти е с интересен ритъм, ммммдаааа....

Ураааа, нов епизод!  Розе,  И започва интересно! Хммм, нещо ми избива мисълта в стил "Американски Богове"... ще взема тоя път и аз да се престраша да се включа, да видя дали българския ми не е закърнял тотално. 

Ето това е прекрасна идея за цял сезон! Свръхестествено: Европейското турне Все пак тук е пълно със стари замъци, легенди за вампири, вещици, самодиви и красиви жени прочее, не е като да няма какво да се ловува. 

Излизайки на улицата Дийн видя подвижно магазинче за захарни изделия и се приближи. Тъй като познанията му по норвежки бяха нулеви само посочи захарната пръчка, която желаеше. Продавача му я подаде и му показа банкнотата която държеше. Бе доста повече от колкото струваше, но Дийн само изсумтя и му я даде без да протестира. Трябваше да се научи да пита "колко струва" ... но от там следваше да научи и цифрите и ... сложна работа. Взе си пръчката и засмуквайки я, се ухили доволно и се обърна към Сам.
- Има различен вкус от американските. Сами, мисля, че Европа ще ми хареса.- казвайки това проследи с поглед двете момичета които се приближаваха към тях. Едната, ниска, тъмнокоса с леко невзрачен вид, го изгледа невъзмутимо, докато другото момиче, малко по високо от приятелката си го изгледа игриво. Минавайки покрай тях му смигна.
- Нello kjekk - каза и се закиска .
- Мисля, че ме нарече хубавец.- заяви доволно Дийн.
- Да бе, сега вече и норвежки ли проговори?- Сам го изгледа леко подигравателно.
- Не, но съм сигурен, че ми каза това.- Дийн изпъчи гордо гърди и продължи да си ближе доволно захарната пръчка.
В същото време от третия етаж на музея, из зад тюленото перде ги наблюдаваше Хербьорг. Присви леко очи. Стана и жал за двамата, но най вече за Сам. Не искаше така да предава Боби, все пак не се познаваха от вчера, имаха дълга история. И особено след като се запозна с двамата Уинчестър.
- Така, изпълних моята част от сделката. Но от тук нататък, не искам да се споменава името ми и най вече, ... изплатих си дълга. - тя се обърна към черната фигура в дъното на стаята. ТОЙ се изправи, остави малко вързопче на масата и излезе без да каже дума.
"Прости ми Боби!!!" помисли Хербьорг. " Нищо лично".

момичета, наминавам само да кажа, че интернетът е ужасен днес и не мога нищо да постна...
така че само целувкииииии

от мен
тази вечер

Добър вечер 

Би, не се извинявай, моля те, то и аз забравих, че имам участие, сетих се едва след поздравленията . Или пък да, продължавай, на Сами как му отива голяма пушкаааа 

Вояж, вояж...в Европа?!



Оо, тя диша...тежко и насечено, следвайки ритъма на подписа си 

Хайде, Галче, не обяснявай за моето дишане, ами продължавай епизода. Крайно време е Самито да получи нещо горещо, стига е дремал...

I'm back

И сега отивам да гледам новата серия!