SUPERNATURAL – Expect the unexpected

Красота 
Докат съм спала гледам, че е приета идеята с опашката и номерчетата. Аз си взимам номер 7

Мирка, нали ще е кратка церемонията? Нещо от сорта "Взимаш ли я докат свят светува? "..."може да целунете булката вече" и сме готови ...


...и пасти!

Добро утро.
Доста интересна сватба. Аз съм изпуснала реда си, но пък може да съм от тези дето хвърлят ориз и бонбони (това ли се хвърляше всъщност?) върху младоженците. Ще имам голям шанс да се спъна и да падна върху един от кумовете

Ауууууу Бичиии каква красота сте наредили на плажа  

За номерчетата - дето се вика 3 дена яли, пили и се веселили, 3 дена на опашки се вили

Церемонията ще е максимално кратка, вие ще чакате а аз няма, смятайте какво търпение имам    Мисля да я съкратим до "Да"-"Да" и целувките после в палатката  

Момичета страхотно видеоооооо   Ричард взе уж да снима с фотото на една фенка и така се увлече по коридорите, че загубиха фенката на която е камерата   Представете си какво клипче я очаква после, безценно!!!! ИСКАМ ДА СЪМ ТАМ!!!!

 А Ричард и Себастиян какво ще ги правим, измислете им работа   Може единият да е оператор другият фотограф, ама да не надничат в палатките ей

Лили, аз кафенце със сладки микрофони 

A Балти и Габииии  , ми освен единия да е водещ на програмата а другия да се преоблича в различни персонажи ...


... и на кумовете силите свършИли ...  (не е лесно с толкова кандидат куми. Ще се налага да слагат много рола с номерчета ...).


Е как    , Мирка  , за теб и Мишо/ Кас винаги и най доброто. То бе само една маса .... другото е палатката , ама там е пренаселено и има една опашкаааааа 

  много са забавни и много готини.  Такъв купон им е по тези конвенции

Чък (Розето) може да направи гражданската церемония, пък Гейб и Балтазар да направят венчавката

Ще прощавате, че така ще прекъсна подготовката за сватбата, но епизодът трябва да върви напред!


Сам шофираше бързо по широкия равен път с почти непроизносимото име Трондхаймсвелен. Пътят водеше на север от Осло и по думите на Хербьорг тридесетина километра след като пресечеше магистралата Сторовайен щеше да го изведе до голяма ферма, от която трябваше да вземе агнето.
Пътната карта лежеше разгърната на съседната седалка и той често поглеждаше към нея, за да е сигурен, че се движи в правилната посока. Независимо че беше едновременно гневен и притеснен, гневен заради постъпката на Хербьорг, а притеснен заради състоянието на брат си, той не можеше да остане сляп за красотата на околния пейзаж. Наситените зелени цветове на тревата и дърветата пълнеха очите му. Ако не беше задачата, която имаше да върши, с удоволствие би отбил по някой страничен път и би се поразходил наоколо, вдишвайки хладния свеж въздух.
Чудеше се как ли трябва да се пазари, за да може собствениците на фермата да му продадат едно от агнетата си при положение, че не знаеше езика. Хербьорг му беше дала някакво листче с написан текст, от който Сам не разбираше и думичка. Трябваше да го даде на някой от фермерите. Според нея това би било достатъчно.
Достатъчно! Сам изсумтя недоволно. Тя беше забъркала кашата, редно беше тя да я оправи. Но не, агнето се оказа негово задължение!
С все същото недобро настроение Сам пристигна във фермата. Посрещна го едър русоляв мъжага с брада и облечен в работен гащиризон, който стисна здраво ръката му за поздрав.
Сам измъкна от джоба си разговорника и се замъчи с произношението на думите.
- God morgen. Jeg komme her til lam. Kan jeg få ....kjøpe en lam...
- Hva lam?
Какво означаваше пък това?! Сам нямаше и най-малката представа какво го беше попитал мъжът. Той разлисти бързо разговорника, но без резултат. Спомни си за бележката от Хербьорг и му я подаде. Мъжът прочете написаното, кимна и го поведе мълчаливо към кошарата. Отвори вратата и пред очите им се разкриха десетки овце и агнета, които подскачаха и се блъскаха едно в друго.
-  Valgt, herr – заяви собственикът, протягайки длани напред и показвайки животните.
Сам отново не го разбра, но предположи, че му предлага да си избере агне. Той се огледа набързо и посочи едно малко бяло агънце, плътно застанало до майка си. Фермерът влезе измежду овцете, наведе се, вдигна агнето и го понесе към Сам. Животинчето жално заблея.
Натовариха го в багажника, Сам плати и се приготви да си тръгва.
- Ha det bra – каза той, усмихна се и се качи в колата.
Връщането обратно в Осло беше повече от кошмарно. Агнето не спираше да блее и този жален звук късаше сърцето на Сам. Вписа и това в сметката на Хербьорг.
Като пристигна в столицата той отиде директно в музея. Тя беше там и сякаш го очакваше. Ясните й сини очи се залепиха жадно за него. Той се направи, че не забелязва това. А и точно в този момент не можеше да й отвърне със същия поглед. Беше й много ядосан.
- Агнето е в колата – директно й каза той, пристъпвайки към нея.
- Агне ли? – изненада се Хербьорг. – Защо ни е агне? Трябва ни само кръв...
- Кръвта ще си я вземеш сама – процеди през зъби Сам. – И най-добре ще е да побързаш, защото брат ми е зле!
Той се обърна рязко и тръгна към вратата. На прага се спря и извърна глава.
- До кога смяташ да стоиш там?
В следващите два дни Хербьорг не се обади. Беше предупредила, че ще отсъства. Щеше да предприеме пътуване до остров Люнгви. Сам силно се надяваше, че Фенрир щеше да я пропусне да мине през портата между двата свята. Не можеше дори за момент да допусне провал, защото провал означаваше животът на Дийн да бъде окончателно загубен.
През двете нощи Сам не можа да спи. Беше нервен и притеснен. Струваше му се, че времето минава ужасяващо бавно, часовете бяха като дни. Седеше на леглото с лаптоп на коленете си и издирваше информации, свързани с нордическата митология. Установи, че всичко, което Хербьорг му беше казала до този момен е било истина. Нищо не си беше измислила. Това не намали ядът му към нея задето беше използвала Дийн.
Когато на третия ден вечерта Хербьрг застана на вратата на хотелската стая, Сам с изненада установи промяната в нея. Изглеждаше уморена, очите й бяха безизразни, имаше тъмни кръгове под тях, а от свежестта на кожата й не беше останала и следа. Косата й висеше върху раменете като мъртви клони.
- Успях.
Това беше единствената дума, която произнесе.
Сам усети как от плещите му се смъква огромен товар. Той я пусна да влезе и тя седна на дивана. Измъкна от джоба си плоска дървена кутийка и му я подаде. Той я отвори и му се стори, че вижда едно от чудесата на света. В кутийката имаше свежо зелено листо, което не приличаше на нито едно листо, което той беше виждал. Беше наситенозелено, но някак прозирно. Тънките жилки приличаха на човешка ръка. Листото изглеждаше така, сякаш от него се излъчва едва доловимо сияние.
- И Дийн само трябва да го изяде, така ли? – попита след малко Сам, откъсвайки поглед от кутийката.
- Да. Това ще е достатъчно.
Хербьорг се изправи и се запъти към вратата. Чувстваше се изморена. Чувстваше още и много други неща, но не можеше да говори за тях.
Сам я изпроводи с очи. Струваше му се, че ядът в сърцето му е започнал да се топи.
- Тusen takk – каза той признателно.
Младата жена се спря и извърна глава към него. Сините й очи го обгърнаха.
- Vær så god – отвърна тя и излезе от стаята.
На следващата сутрин първата работа на Сам беше да отиде в болницата. След не повече от десет минути брат му вече беше на крака и изглеждаше по-здрав от когато и да било. След още десет минути двамата седяха в малка закусвалня и пиеха горещо кафе.
- Човече, чувствам се като прероден! – изсумтя доволно Дийн, напъхвайки в устата си голямо парче черешов сладкиш. – Това листо свърши невероятна работа!
Сам го гледаше с радост как се тъпче. Това си беше старият Дийн! Всичко си беше дошло на мястото.
- Кога тръгваме по следите на копието? – попита Дийн след малко.
Брат му се смръщи.
- Не знам дали искам да го правим. Още ме е яд на Хербьорг…
- Нали вече съм добре. Това се случи с нейна помощ. Аз не се сърдя. Дай да помогнем с каквото можем. – Покрай тях минаха четири момичета и очите му лакомо се стрелнаха по стройните им тела. – Пък и не сме опознали още европейките, Сами. Това би било истински пропуск!
Сам помисли за миг и след това отвърна:
- Добре. Ще помогнем за копието.

Честито на младоженците!
 
Един съвет от Балтазар за първата брачна нощ  


Хахахахахаха, клипчето на Ричард е страхотно! Страшен шемет е!  

Чък, пиши, пиши     Ти с лява ръка ли пишеш всъщност?    Голям купон на конвента. Все се каня да ви питам кой е едричкият висок млад мъж (на майсторското видео на Ричард     е към края, с ризата в синкаво каре)

 
Хахахаха, това намек за "писателските" ми умения ли е 
 
С дясната всъщност, но май изглежда като написано с лявата 

Лили имаше предвид Чък от видеото на Мирка Чък там пише с лявата ръка
...с дясната, с лявата...без значение. Ти пиши там 

Трондхаймсвелен и Сторовайен - боже, Розе, откъде ги изкопа тези имена въпреки че съм сигурна, че съществуват
Май объркахте Чък тук и Чък там

Уф ма съм и аз патка заспала 
Нищо де, умрях си от смях одеве като го прочетох 


Имената са си съвсем автентични. Гледах ги на пътната карта на Норвегия.

Точно видеото ме подтикна за въпроса относно даровитата ръка на Чък    Видя ми се много сладък как диплеше подписи левешката    Нооо, за качеството на писанията нямам никакви забележки 

Ми, Сити, ние тотално сме се омешали тук и там     Имаме си госпожа Колинс, мис Краули, Импалка  и т.н. 

И една Apocalyptic city, напомняща за далечния апокалипсис

Добър ден
Изпитът свърши, успешно надявам се. Избрах да и по история. И да ви почерпя и сега за тези, които искат нещо по - силничко
Покривам възрастовите ограничения, изобщо не се налага да внимаваш

Винаги изпускам най - веселите неща: преди чистенето, сега сватбата на сем. Колинс. Е все пак да им е честито 
А да и забравих да честитя с голямо закъснение на малкото ангелче на Duchess. Да ти е жива и здрава!