Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Нали? Къде-къде по-добре звучи "един ранен лъв"

Моментните ни настроения са подвластни на външни влияния, но кардиналните себеусещания - не. Или поне това е идеята - да не са. Ако някой изпитва необходимост от думи, жестове, дела на някого другиго, за да се чувства щастлив или пък нещо такова го прави нещастен, то...това трябва да се промени.

Но, разбира се, ние реагираме на околната среда, това е нормално, просто не бива да бъдем зависими от настроенията и отношението на другите към нас.
Мен лично много отдавна "неволно изпуснати думи" и т.п. не ме правят нито нещастна, нито щастлива. Могат да ме зарадват, поласкаят, вбесят или даже да не ги отразя изобщо, но не променят кардинално настроението ми, още по-малко пък могат да ме възнесат или сринат за някакъв дълъг период от време.
Вероятно защото някога доста драматизирах живота си, сега много лежерно го раздавам.

Хари, мила, от опит ти казвам - майка ти или цял живот реагира според очакванията ти - всеотдайно, разбиращо, грижовно, или по друг, "особен" начин .
Казвам ти - спри да разсъждаваш и почни да се усмихваш. Моята майка е чудо на природата. Цял живот не е пипнала нищо.КАто малка, все ме юркаше, после се сдоби с помощици, което я натъжи, но пък аз отказах да си играя на Мара Пепеляшка след навършване на 14. Наскоро се раздели с домашната си помощница и ми звъни. Аз - куп мои си проблеми, а тя, раздразнено:"Ти, какво, не мислиш ли да минеш да ме видиш, а?" Аз:"Ами, ще мина". Тя:"Кога?". "Когато успея, майко, може днес, може утре..." Тя"Аха...а аз, докато на теб ти дойде музата да минеш, какво да правя, да спя три дена в едно и също бельо, ли? Или какво, да повикам съседката да ми пусне пералнята, все едно нямам дъщеря?"
Аз:"Майко, дреме ми в какво ще спиш, ако щеш, спи на земята, поне прахосмукачката можеш да си пуснеш, нали, не е чак толкова сложно, само едно копче е. Ако те кефи, махни си килима, спи на паркета, него можеш даже да си го миеш, гледала си по рекламите как става."
Тя ми затваря.
Аз звъня.
Тя затваря.
НАкрая вдига и казва "Спри да ми звъниш. Аз нямам дъщеря вече!!!"
Хари, водя безумни диалогчета с тая жена, която е най-прекрасното същество за мен. Адски е лоша, честно. ГолЕм дзвер, казвам ти. Ама...това си е моята майчица. Такава си е. НЯма ден, в който да не ми заяви, че нещо й е хрумнало и аз на часа трябва да й го доставя. Аз болна, а тя ми вика:" Навън е хлъзгаво, трябва да идеш да ми купиш вестници". Казвам й :"Майко, ти си луда, т'ва няма да стане, аз съм болна". Тя:"Ти си с кола. Какво искаш сега, да изляза, да се подхлъзна, да падна и да се потроша. Искаш да умра!!! Добре, тръгвам!!!" Тряс телефона. Всяко мое пътуване в чужбина или където и да било е съпроводено с упреци от рода "пак ме зарязваш тук сама, да умра от скука, да взема нещо да се разболея..."
Толкова е сладка, няма втора като нея. И, не, не искам друга майка. Има какви по-добри, ехеее...
Моята един-единствен път й оставихме детето на нея и излязохме. След 2 часа тя звъни и казва"Прибирай се!". Аз - в паника - какво ли се е случило...Е, какво, какво - бебето се наакало. Тя осъзнава, че то не може да остане така, но не може и да предприеме нищо. Казах й да се оправя. Драма!!! Беше викнала съседката да му смени памперса, а тя излязла от стаята
Абе, тя си е за група във фейса, бе, ще събере тълпи почитатели.
Но всичко това мен ме забавлява, разбираш ли, не ме натъжава. Хич. Изобщо. Тя ме радва. Това си е тя. Егоист до мозъка на костите си, но пък си е моята майка егоист. Дреме ми дали ме обича. Много ясно, че ме обича. Любовта е странна птица, не можеш я разбра.

Спри да се връзваш!!!
Голямо момиче си, казах ти, айде, усмихни се! Какво значение има дали ти говори "правилните" думи??? Нали, ако се наложи да те подкрепи с някакви действия, ще го стори? Нали си имаш майка?! Радвай й се там, погледни го от веселата страна. Казвам ти, гледай филма, забавно е, Хари!!!

Клонка, как са те отгледали бе човек?

Инчеее, така да бъде!)) 

E, как - с любов.
Баба!!!

Koketka, Роса, не знам, но може би по-голямата част от поколението на родителите ни е така възпитано. В моето семейство не съм видяла да се прегръщат, целуват(освен на 8ми март), никога не се казва "обичам те" . Може и от възрастта да е, но като се замисля и като малка не съм била свидетел на такива прояви.
Затова сега, като майка, всячески се старая да избегна това! Няма да допусна децата ми да израстнат в студенина, поне доколкото зависи от мен. Още от сега повтарям на мъника"обичам те", макар че дали разбира смисъла на тези думи, бог знае))

Хари, моят мъж е израснал в такова семейство, е гледали са го , грижили са се за него, но факт е че той сега я се сетил да им звънне два пъти в месеца и то с мое напомняне, я не. От 20 години не беше спал у техните, е сега като се роди детето, успях да го убедя за 2 пъти по 3 дни. Много се радват че имат внуче, но някак си не знаят как да се занимават с него, все имат работа, все нещо по-важно може да се свърши и факт тя не иска да й се радват и се крие у мен. Виждам, че им е мъчно и на мен ми е кофти, защото тя умира за моя баща (майка ми почина млада), затова и карам мъжа ми да ходим по-често, да свикне с тяхи да не реве. Иначе купуват и разни неща, дават й парички, ама дойдат видят я за десет минути и им е криво, че не дава да я гушкат, а на нея й трябва време да свикне с хората. В семейството, в което израснах беше друго, отгледана съм с много любов и много искам да изградя с детето си такава връзка. Баща й също се опитва, трудно му е, защото има съвсем друг пример, но се старае да не е така. Успех на теб, не можем да променим миналото, но можем да се поучим от чуждите грешки.

А, Шанталче, няма за какво да ти прощавам)))
Аzzy, ти си войн. Знам че мога да разчитам на стратегии от теб))
КapriZ, дай боже да се справим! Много се радвам на желанието ти, и то от сега си го замислила, браво!!
Бояна  
КЛОНКА, не мога да ти се начудя направо!! /от вчера ви мисля, какво стана със синчето ти?/
Сиси, да, откривам го това същото и към внучето им. Пари, храна,да.  Но я да видим разходка само с тях - мисия почти невъзможна)) Но точно така, каквото зависи от нас, ще го правим.
 

Абсолютно същото е и било и при мен. В семейството на мъжа пък е обратното - те са изключително сплотени, споделят си, прегръщат се, целуват се (в рамките на нормалното, да не вземете сега да ми обяснявате, че не е здравословно свекърва ми да целува сина си  ), че дори и мен се опитват да въвличат в това на семейни сбирки. Чувствам се неловко и странно в такива ситуации.

Не знам как ще процедирам с детето/децата. Цял живот съм си повтаряла, че няма да съм като майка ми, но за съжаление намирам доста нейни черти у себе си, най - вече когато изляза извън релси. Ще се старая да не повратям нейните грешки 

Изключително много се радвам за подобрението ти  Дерзай, ти можеш и още, нали знаеш 

Цяло поколение е възпитавано така...
Прабаба ми казваше "Дете се селува само насън" и е възпитавала така и 6-те си деца.
Баба никога не ми е казвала че ме обича, нито майка ми.
Да знам го, виждам го в очите им, но едно дете иска и да го чуе.
Баща ми който дава живота си за мен и децата ми, до ден днешен не е казвал обичам те, нито на мен, нито на тях. Но единственият път когато го видях да се насълзява (много бързо се скри), беше когато се роди голямата ми дъщеря.
Скоро го питах, като дядо, кого обича повече, мен или внуците си. С мънкане ми отговори "всички" и това беше.
Мъжът ми също избягва да излива чувствата си с думи и аз съм се научила да чета по лицата и постъпките.
Та цялото го написах, защото не винаги казаното "Обичам те" те прави по-щастлив. Цял живот съм била обичана и съм се чувствала обичана, но никога не съм го чувала. От майка си съм чувала най-тежките обиди и думи, и въпреки това знам че ме обича.

Имаше време когато и аз не можех да си представя бременност, ама сега много ми се иска...

Много се радвам теб Hari75.    
Мила, та това е много хубаво нещо, да имаш душичка под сърцето си   

Чета, какво са ти написали момичетата и си спомням една случка с големите ми вече дъщери.
Разликата им е 2 год. и половина. Голямата тъкмо беше започнала да говори, а малката я доведох от родилния дом...
Стоя над креватчето на бебка и тя се разплака...по носих я, водичка и дадох (тогава разрешаваха), но тя не млъкваше ... Аз забравих че е бебе и започнах да и говоря като на кака и...
-Е сега защо плачеш, кажи ми? - и в един момент ме "цапва" дъската на кого говоря 
Хем ме беше смях хем ме беше яд на мен, че не мога да направя разлика между децата ...
И така ...
Сега са задружни млади дами, ходят в едно училище, помагат си взаимно, карат се и се бият от време на време, но това е да имаш малка разлика между децата поне не им е скучно 

и моите родители са същите, аз обаче искам децата ми да не растат по този начин и си ги целувам, прегръщам, колкото и когато си поискам. За това ме обвиняват отвреме на време че ги глезя ...но хич не ми пука 
  Успех Hari75 и здраво бебче на финала 

Да, и гледай с какво разбиране се държи с майка си . Аз не бих могла така, познавам се. Не мога да се заливам от смях, ако майка ми се държи така с мен . Въобще целият пост на КЛОНКА го прочетох с много голямо учудване и все си мисля, че ето, децата винаги прощават, винаги намират начин да оправдаят, поне в повечето случаи такива наблюдения имам...

Децата в такива ситуации просто нямат избор. Прощават някакси, иначе се измъчват и товарят емоционално. Приемат даденостите и не разсъждават върху неща, които не могат да променят.

Не знам, най-малкото аз бих се дистанцирала емоционално и психически, всякак. И майка ми щеше да се превърне просто в чужд за мен човек - ако се поставя на мястото на КЛОНКА от това, което описва. За мен тази жена не е майка в истинския смисъл на думата и не заслужава никакво внимание от децата си.  Не е справедливо спрямо всички онези родители, които биха дали живота си за децата си.