Децата в такива ситуации просто нямат избор. Прощават някакси, иначе се измъчват и товарят емоционално. Приемат даденостите и не разсъждават върху неща, които не могат да променят.
Защитна реакция някаква...
- Публикувана: 5 май 2011, 16:57 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2011, 08:25 ч.
Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?
Предполагам, си права. И аз така си го обяснявам...
Защитна реакция някаква...
Вие, пък!!!
Жената е направила за мен куп неща, които е излишно да коментирам.
Тя е моя майка и както казах - страхотна е! Обичам я точно такава. Защото хората не са длъжни да променят своя нрав, те са си такива, каквито са. И на мен не ми е нужно майка ми да е друга. Не ми е нужно, за да съм щастлива. Аз съм отделен индивид. Тя е капризна, егоистична, но и много великодушна, никога не е била дребнава, подсигурила ми е множество удобства и никога не съм имала някакви липси. Да, като бях малка ме дразнеше, че много не се вълнува от мен, а от свои си неща, но какво пък, оцелях.
Това е моята майка. И съм щастлива, че я имам. Тя е добра майка, щом аз съм един нормален, пълноценен човек, способен да обича и да се грижи за себе си и за друг човек. Значи всичко, което ми е било нужно, за да израсна и да бъда това, което съм, тя ми го е дала.
Спрете да дирите под вола теле, да имате ИЗИСКВАНИЯ към хората само защото ви били майки, бащи и т.п. Хората имат право да бъдат себе си. И вие имате това право, но без да налагате някакви свои разбирания върху другите. Просто се радвайте на живота си.
Когато съм имала нужда от нещо, получавала съм го. Може да съм очаквала повече, но щом съм тук-и-сега - здрава, права, нормална и щастлива, значи всичко е било точно, колкото ми е трябвало.
Майка ми си е много точна, радва ме, забавлява ме, подкрепя ме, както тя си може. Много готин човек. Впрочем, всички я обичат тая жена.
Сериозно!
А това, че повечето хора натоварват родителите си и себе си с някакви очаквания, които са плод на собствените им емоции, нужди и разбирания, това е друг въпрос.
Никой не е съвършен!!! Култова реплика!
Съвършени са всички онези неща, които ни правят щастливи, а те могат да са безброй, стига да си го позволим, като не тровим душите си с болка от несъстояли се радости.
Жената е направила за мен куп неща, които е излишно да коментирам.
Тя е моя майка и както казах - страхотна е! Обичам я точно такава. Защото хората не са длъжни да променят своя нрав, те са си такива, каквито са. И на мен не ми е нужно майка ми да е друга. Не ми е нужно, за да съм щастлива. Аз съм отделен индивид. Тя е капризна, егоистична, но и много великодушна, никога не е била дребнава, подсигурила ми е множество удобства и никога не съм имала някакви липси. Да, като бях малка ме дразнеше, че много не се вълнува от мен, а от свои си неща, но какво пък, оцелях.
Това е моята майка. И съм щастлива, че я имам. Тя е добра майка, щом аз съм един нормален, пълноценен човек, способен да обича и да се грижи за себе си и за друг човек. Значи всичко, което ми е било нужно, за да израсна и да бъда това, което съм, тя ми го е дала.
Спрете да дирите под вола теле, да имате ИЗИСКВАНИЯ към хората само защото ви били майки, бащи и т.п. Хората имат право да бъдат себе си. И вие имате това право, но без да налагате някакви свои разбирания върху другите. Просто се радвайте на живота си.
Когато съм имала нужда от нещо, получавала съм го. Може да съм очаквала повече, но щом съм тук-и-сега - здрава, права, нормална и щастлива, значи всичко е било точно, колкото ми е трябвало.
Майка ми си е много точна, радва ме, забавлява ме, подкрепя ме, както тя си може. Много готин човек. Впрочем, всички я обичат тая жена.
Сериозно!А това, че повечето хора натоварват родителите си и себе си с някакви очаквания, които са плод на собствените им емоции, нужди и разбирания, това е друг въпрос.
Никой не е съвършен!!! Култова реплика!
Съвършени са всички онези неща, които ни правят щастливи, а те могат да са безброй, стига да си го позволим, като не тровим душите си с болка от несъстояли се радости.
Съвършени са всички онези неща, които ни правят щастливи, а те могат да са безброй, стига да си го позволим, като не тровим душите си с болка от несъстояли се радости.
И ЧРД на патерици! Все така ведро да вървиш по пътя!
Благодаря ти, Бояна!
Ами, всъщност, хубаво е човек да има изисквания, да не бъда разбрана неправилно, но очакванията му не би следвало да бъдат винаги удовлетворявани. Затова и не е редно да концентрираме живота си върху несъстоялите се наши искания, да не сме зависими от това какво получаваме от някого и дали то е в синхрон с нашите разбирания и нужди.
Защото, докато леем сълзи"я как грубо ми го каза, как може, нали ми е майка..." не можем да забележим простичкия факт, че в този момент тя все пак е около нас, има я, просто съществува. И ако се наложи да ни носи на ръце, може и да не го направи с усмивка и ведро излъчване, а с гримаса и опнати мускули до скъсване, че и да ни го натяква, че и да ни подвикне, но ще го стори, нали???
Хари, нали майка ти, макар и да ти е казала разни идиотщини, все пак е била до теб в болницата, грижила се е???
Прави, каквото може. Изразява се, както й идва. Но я има!!! Радвай й се! И я уважавай!
Баба беше голямата жена в моя живот. Майката, която всеки би искал да има. Затова й не ми е липсвала точно тази грижовност, тази всепоглъщаща, всеопрощаваща обич, пълната отдаденост. Но това е нужно, докато сме малки. Майка се грижеше за други неща - тя беше човекът, за когото нямаше невъзможни неща в други области. И аз се възползвах.
Всичко в живота е баланс. Просто наистина трябва да вземаме от хората най-доброто, което могат да ни предложат и което са способни да ни дадат, вместо да въздишаме по това, което нито могат, нито искат, ама пък ние сме си решили, че така трябва.
Хич не виждам с какво майка ми би направила дните ми по-весели, ако ме потупва окуражително по рамото ежесекундно и ми се обяснява в любов. Че аз не съм идиот, зная какво мога, зная колко съм силна, колко съм слаба.Стига ми, като ми докривее, да ме слуша. Ако не ще, аз й заявявам, че трябва. И тя слуша.
С мъжете е по-лесно, там може да се изисква повече, защото по принцип не са ни нито раждали, нито сме длъжни да ги уважаваме на всяка цена, нито пък са незаменими. Извинете, ако някой е на друго мнение за незаменимите.
Ами, всъщност, хубаво е човек да има изисквания, да не бъда разбрана неправилно, но очакванията му не би следвало да бъдат винаги удовлетворявани. Затова и не е редно да концентрираме живота си върху несъстоялите се наши искания, да не сме зависими от това какво получаваме от някого и дали то е в синхрон с нашите разбирания и нужди.
Защото, докато леем сълзи"я как грубо ми го каза, как може, нали ми е майка..." не можем да забележим простичкия факт, че в този момент тя все пак е около нас, има я, просто съществува. И ако се наложи да ни носи на ръце, може и да не го направи с усмивка и ведро излъчване, а с гримаса и опнати мускули до скъсване, че и да ни го натяква, че и да ни подвикне, но ще го стори, нали???
Хари, нали майка ти, макар и да ти е казала разни идиотщини, все пак е била до теб в болницата, грижила се е???
Прави, каквото може. Изразява се, както й идва. Но я има!!! Радвай й се! И я уважавай!
Баба беше голямата жена в моя живот. Майката, която всеки би искал да има. Затова й не ми е липсвала точно тази грижовност, тази всепоглъщаща, всеопрощаваща обич, пълната отдаденост. Но това е нужно, докато сме малки. Майка се грижеше за други неща - тя беше човекът, за когото нямаше невъзможни неща в други области. И аз се възползвах.
Всичко в живота е баланс. Просто наистина трябва да вземаме от хората най-доброто, което могат да ни предложат и което са способни да ни дадат, вместо да въздишаме по това, което нито могат, нито искат, ама пък ние сме си решили, че така трябва.
Хич не виждам с какво майка ми би направила дните ми по-весели, ако ме потупва окуражително по рамото ежесекундно и ми се обяснява в любов. Че аз не съм идиот, зная какво мога, зная колко съм силна, колко съм слаба.Стига ми, като ми докривее, да ме слуша. Ако не ще, аз й заявявам, че трябва. И тя слуша.
С мъжете е по-лесно, там може да се изисква повече, защото по принцип не са ни нито раждали, нито сме длъжни да ги уважаваме на всяка цена, нито пък са незаменими. Извинете, ако някой е на друго мнение за незаменимите.
КЛОНКА, на 100% съм съгласна с постовете ти! Споделям мнението ти, че никой с нищо не ни е длъжен, вкл. и родителите ни!Нима ние като техни деца сме съвършени?Колко ли сме ги наранявали? Дали в тийнейджърските ни години не сме им казвали неща, от които ги е боляло, но пак са ни обичали, защото сме им дъщери?
Споделям мнението ти, че никой с нищо не ни е длъжен, вкл. и родителите ни!Нима ние като техни деца сме съвършени?Колко ли сме ги наранявали? Дали в тийнейджърските ни години не сме им казвали неща, от които ги е боляло, но пак са ни обичали, защото сме им дъщери? 
Съжалявам, че ще съм поредната, оспамила темата, обаче, прочитайки само последните 2-3 страници, започнах да подозирам, че Клонка е моето второ аз 
С тази разлика, че аз не бих могла толкова точно и ясно да изразя собствените си мисли. Клонка, везни или телец си? Това са двете зодии, които са ми двойници (от личен опит; не по хороскопи); пък ако не си нито една от двете, сподели каква си, че да те впиша на третия ред 
Хари, извинявай, мила, че оспамих темата ти - много щастие ти желая; и съм сигурна, че ще го имаш - няма по-голямо щастие на земята от децата - колкото повече деца, толкова повече щастие
С тази разлика, че аз не бих могла толкова точно и ясно да изразя собствените си мисли. Клонка, везни или телец си? Това са двете зодии, които са ми двойници (от личен опит; не по хороскопи); пък ако не си нито една от двете, сподели каква си, че да те впиша на третия ред Хари, извинявай, мила, че оспамих темата ти - много щастие ти желая; и съм сигурна, че ще го имаш - няма по-голямо щастие на земята от децата - колкото повече деца, толкова повече щастие
Телец, вчера имаше РД. 
(Или онзи ден?)
(Или онзи ден?) Почти на майтап попитах...Пък после ми говорете, че зодиите не били верни...Ще ходя в друга тема явно. Още веднъж се извинявам за спама
Клонка, всичко, което си написала много ми допада, но.....умението така да виждаш нещата не се научава толкова лесно, а някои хора просто никога не го научават, независимо от всички приказки, които им се приказват и примери, които им се привеждат, дори и собсвеният горчив опит не помага....
По въпроса за това, колко можем да изискваме от мъжете...да, горе -долу май така излиза, но за майките.....ми не съм съгласна....Човек просто се научава от дете с подобен родител, че не трябва нищо да очаква и изисква, което само по себе си е полезно качество, спасяващо от вечни разочарования и неудовлетвореност от околните....Но все ми се струва, че е и един вид осакатеност - не искам само да се обижда никой. Някак всичко написано от теб ми звучи така, сякаш можем да живеем изолирани в средата си, диференцирани от всичко и всички и напълно самодостатъчни. Просто човешката природа по правило не е такава. И да, човек се научава да живее с липсите и да ги преврща в стимули....Но това все пак са компенсаторно развити умения. На вид са абсолютно безобидни, даже полезни, но винаги идва момент, когато се разбират щетите......А ти все пак си имала една ГОЛЯМА баба, тя ти е дала липсващото от майка ти и ти си имала възможнастта да гледаш на картината по-иначе. Ами ако нямаш такава баба? Ако си по-лабилна или по-емоционална, как биха протекли нещата. И тук не става въпрос за това как би се държал човек с родителите си, дали ще ги уважава или плюе, а какво би представлявал той самият, след детството си....
Освен това, пак да кажа, някои хора помъдряват, успяват да видят жевота необременени от всякакви чувства на гняв, обида и т.н. Но повечето не са такива.....И не искат да се научат...И не могат....
По въпроса за това, колко можем да изискваме от мъжете...да, горе -долу май така излиза, но за майките.....ми не съм съгласна....Човек просто се научава от дете с подобен родител, че не трябва нищо да очаква и изисква, което само по себе си е полезно качество, спасяващо от вечни разочарования и неудовлетвореност от околните....Но все ми се струва, че е и един вид осакатеност - не искам само да се обижда никой. Някак всичко написано от теб ми звучи така, сякаш можем да живеем изолирани в средата си, диференцирани от всичко и всички и напълно самодостатъчни. Просто човешката природа по правило не е такава. И да, човек се научава да живее с липсите и да ги преврща в стимули....Но това все пак са компенсаторно развити умения. На вид са абсолютно безобидни, даже полезни, но винаги идва момент, когато се разбират щетите......А ти все пак си имала една ГОЛЯМА баба, тя ти е дала липсващото от майка ти и ти си имала възможнастта да гледаш на картината по-иначе. Ами ако нямаш такава баба? Ако си по-лабилна или по-емоционална, как биха протекли нещата. И тук не става въпрос за това как би се държал човек с родителите си, дали ще ги уважава или плюе, а какво би представлявал той самият, след детството си....
Освен това, пак да кажа, някои хора помъдряват, успяват да видят жевота необременени от всякакви чувства на гняв, обида и т.н. Но повечето не са такива.....И не искат да се научат...И не могат....
Тъжни неща пише КЛОНКА, но и мъдри същевременно.
Предполагам, че вече съжалява за емоционалното си откриване. Сега всички ще се упражняват в психоанализа върху историята и.
Предполагам, че вече съжалява за емоционалното си откриване. Сега всички ще се упражняват в психоанализа върху историята и.
Всеки има отделен поглед върху нещата. Но на Хари в момента й е много по-нужна КЛОНКА, отколкото такива като мен, които не биха толерирали и приемали описаното от майка й поведение. Защото аз на най-големият си враг не бих казала "гледай да не родиш седмак, да не се занимавам", та камо ли на родната си дъщеря 
. Това за мене е върхът на несъобразителността, да не кажа по-силна дума. И Бога ми, не мога да се смея на това, ако майка ми го каже.П.П Парци, хареса ми това горе
!
По мои наблюдения деца,израснали с родители,малко или повече егоисти,растат и се изграждат като извънредно самостоятелни и независими индивиди,амбицирани,силни,целенасочени,
друго което ,обаче ми вправи впечатление,че същите тези хора са много "обрани" емоционално в личния си живот,не споделят,не се разкриват и така,като че ли се предпазват от евентуални разочарования.....това е моят опит.....
аз лично съм израснала в среда от много любов и загриженост,доста трудно скъсах пъпната връв с родителите-това понякога също е пречка и затруднява живота на вече "възрастното" дете,но това което съм получила не заменям за нищо друго.....
телец е зодията най-добра за жена,допадат ми страхотно и на мен,може би ,защото и аз съм от земната триада,
КЛОНКА,ЧРД на патерици-здрава,спокойна и щастлива да растеш,обичана и обичаща.....
друго което ,обаче ми вправи впечатление,че същите тези хора са много "обрани" емоционално в личния си живот,не споделят,не се разкриват и така,като че ли се предпазват от евентуални разочарования.....това е моят опит.....
аз лично съм израснала в среда от много любов и загриженост,доста трудно скъсах пъпната връв с родителите-това понякога също е пречка и затруднява живота на вече "възрастното" дете,но това което съм получила не заменям за нищо друго.....
телец е зодията най-добра за жена,допадат ми страхотно и на мен,може би ,защото и аз съм от земната триада,
КЛОНКА,ЧРД на патерици-здрава,спокойна и щастлива да растеш,обичана и обичаща.....
След прочитането на първите няколко поста по темата, незнайно защо, в паметта ми изплува заглавието на най-развълнувалата ме досега тема от форума - „За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме” (надявам се да съм точна в цитата).
Това е втората тема, четенето на която, последователно насълзи очите ми, а после ги изтри и сложи усмивка на лицето ми. Може би да има и други такива, а аз просто да съм ги пропуснала
След въведението (не много по темата) искам само да поздравя Хари, да й пожелая много сила и малко непукизъм към отношението на околните (доколкото й позволява собствения мироглед), много здраве и достатъчно егоизъм.
Нека си затвори очите за миг и да си представи, че съм й изпратила голям букет от фрезии и лалета. И да усети аромата. И да се усмихне.
Това е втората тема, четенето на която, последователно насълзи очите ми, а после ги изтри и сложи усмивка на лицето ми. Може би да има и други такива, а аз просто да съм ги пропуснала
След въведението (не много по темата) искам само да поздравя Хари, да й пожелая много сила и малко непукизъм към отношението на околните (доколкото й позволява собствения мироглед), много здраве и достатъчно егоизъм.
Нека си затвори очите за миг и да си представи, че съм й изпратила голям букет от фрезии и лалета. И да усети аромата. И да се усмихне.