
КЛОНКА, четох, четох.. и.. не можах да се смиря
Като спомена за БАБА си, сякаш направо развя червен плащ насреща ми. И аз да отклоня темата за кой ли път , но..да си кажа, поне тук..
Мен от 1 до 7 години нашите са ме оставили на баба ми, от която самият ми баща е избягал на другия край на България, защото като малък го е смилала от бой. Помня как ваканциите си идваха да ме видят, а аз ревях, ревях да ме вземат, но си оставах все там- на село. Няма да се впускам в подробности, но вие се сещате.
Скоро им зададох въпроса, защо са ме оставили там, откъдето те самите са избягали. И получих безличният отговор - ходели на работа, не можели да гледат 2 деца едновременно, а пък тя била свободна пенсионерка.
Въобще, като се връщам назад, излиза че всичко се крие в детството/май имаше такава психологическа теория../
Да, късметлийка съм че имам родители, имам дом, храна, образование, какво искам толкова - някаква си там любов, ха ха.. Други хора и толкова нямат, нали
Обичали ме били по свой начин? Добре. Знам само едно- НЕ ИСКАМ да обичам децата си по ТОЗИ начин!
Който има любов за едно дете, той има и за три. Любовта не се разделя между децата, тя се умножава по бройката им.
, там съм на позицията на Клонка, ама много твърдо! 
