Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Хари, наистина звучиш по-оптимистично. Това е добра новина

Заглавието на темата не е актуално вече

Всъщност, никога не е било, както казах в самото начало, но сега и Хари би трябвало да го е осъзнала.
Нежелано може да е било забременяването, но бременността си е желана. А за обичта към бебето изобщо няма какво да говоря, като чета последните постове на Хари.

Хари, браво, момиче, чудесно се справяш, тук сме, радваме ти се всички, хубаво е, че пак си тук и ти!

Да, личи си отвсякъде и това е най-добрата новина, която прочетох/чух днес 

Добре дошла отново в къщи и сред нас, Хари    Оттук нататък ще ти е по-лесно, сигурна съм; най-вече защото ти самата вече си в мир със себе си 

Добре дошла,  хари! Радвам се, че си ок.

Това е много хубаво, но подозирам, че пак ще те вкара в капана на вината. Емоциите са каквито са и реагирането им винаги е по- здравословно за всички от стаяването им. Не вярвам в магическото превръщане на човека от негативен в позитивен, и съответно мигновеното елиминиране на дразнителите. Ако ще се успокояваш направи го за себе си. Стига си слага нови и нови дертове и вини на главата. Обикни се и се отпусни, заради себе си!

Здравей Хари, радвам се че си добре и мислиш положително. Пожелавам ти много спокойствие и щастливи моменти с любимите хора.   

Всъщност.. нещата не са чак толкова розови. Единственото хубаво в цялата работа е, че накрая ще се появи едно мъниче. И аз вече съм го приела:)
Другото всичкото остава: неизяснени отношения, обида, хлад..

Едно знам, като се роди бебето, няма да дам повече на никой да докосва сина ми. Знам, ще е много трудно в началото, но надявам се да се справя. Писна ми да гледам отстрани безобразия, защото съм безпомощна. Ще се помъча да взема нещата в свои ръце, дано да успея. Нямам търпение отново да почна да ХОДЯ. Сега разбирам какво им е на хората с увреждания, затворени в една стая, напълно зависими..

Сега гледам как лятото минава покрай мен, покрай прозореца ми по точно. Странно, но мисля само как да компенсирам после липсата на внимание към сина ми. Искам да излизаме заедно на разходки, да бъдем заедно, а не само да го изпращам с очи през терасата, когато успея да се дотътря до нея. Вече май го ревнувам от другите, знам ли.. Но като се роди бебето даже и не мога да си представя как ще се стекат нещата..
В момента гледам да си спестя всякакви конфликти, просто защото се чувствам слаба.

Hari75   Пиши в подфорума за проблемно забременяване. Там много момичета лежат за задържане, ще те разберат и ще ти споделят как се справят. Да се почувстваш истински разбран е голяма утеха в трудни моменти. И си намери някакво занимание подходящо за лежащи, играй някаква компютърна игра, например, за да се разсейваш и да не циклиш все в едно и също раздразнение. Умишлено не препоръчвам четене, защото, когато човек е така напрегнат и изнервен трудно се концентрира, прочетените думи си минават, а мислите за изнервянето вървят ли вървят. Отпусни се и се опитай да си доставиш някакво удоволствие.

О Хари, искам да мога да ти кажа нещо което коренно ще промени света ти, но...не мога. Те нещата по принцип никога не са толкова розови или черни, колкото самите ние си мислим. Мъничето ще се появи и определено ще промени отношенията ви. Не разбирам обаче вината към сина ти, той е още малък и определено знае коя е майка му, а това никой не може да го промени. Лято пак ще има, но твоята мъка няма кой да върне. Сега помисли за предстоящите хубави моменти и сама си подреди емоциите. Не е необходимо да бъдем идеални, а и е невъзможно. Ние всички грешим и нараняваме хората около себе си, неволно или не... такъв е живота

Към авторката:
Антонима на любов не е омраза, а безразличие. Ти не си безразлична към бебето, така че съм убедена, че нещата ще се наредят. Успех!

Боже каква тема! Какви коментари....! Достойна за бг мама
Авторке, хубаво, че си се отворила на признания, но това ли е цялата истина или има част от нея, която премълчаваш?  Или пък още не си я осъзнала?.... Ако поотупаме признанията от баластрата и отнемем от драматизма им, всичко ще изглежда по -...човешко. Бебето ти никога не е било нежелано от теб, затова си участвала в създаването му. Но ето че нещата вървят трудно, има и рискове и те е хванал познатия страх. И хайде да намерим виновника - ми ,разбира се... мъжът, този егоист... Не за него е темата обаче... За твое успокоение ще ти кажа да не се плашиш, тялото ти знае, че ще се справи и затова е решило да не изхвърля бебето. Прочетох и предишните ти постове и виждам, че твоят организъм има вече няколко победи при трудни обстоятелства и има изграден защитен механизъм, който го пази. По тази причина можеш да бъдеш спокойна за предстоящото раждане. 
 По-сложен е въпроса с духа ти. Сигурно си чувала израза " изкушен от смъртта". Той се отнася за хората, които са имали вече среща с нея. Тези, които са се разминали по щастливо стечение на обстоятелствата на косъм, развиват страх от нея и се пазят. Има обаче и такива, на които се е наложило да се преборят за себе си. Точно те са изкушените. Победиш ли я веднъж, искаш да се докажеш пак...  Независимо дали го съзнаваш напълно, или го вършиш на подсъзнателно ниво. Изкушила си се.............. Недей обаче да прехвърляш всичко на този "ужасен" твой мъж. Не че не е виновен заради егоизма си, но ти му използваш слабостите Да не си помислиш сега, че се каня да ти вменявам чувство за вина? Няма такова нещо, това са естествени инстинкти, също като майчиния, и им се подчиняваме, нищо повече.  Надявам се, че раждането ще ти се отрази благотворно на душата и ще слезеш бързо и естествено от въртележката, на която се въртиш от доста време. Пожелавам ти успех! И недей да превръщаш егоистичния си мъж в многострадална Геновева Едва ли го заслужава 

Бояна, аз се подвизавам в "рискова бременност" и видях там такава темичка, но там някак си настроенията са съвсем различни. Не ме вълнува медицинската страна на лежането, която основно се обсъжда там, така да се каже  Иначе успявам и да почета и игрички играя,  и тук при вас си ми е мн. приятно 

Albena , A.S.I.A. благодаря!

unadaptable, радвам се, че тази тема успя да те разсмее 

Да, това е цялата истина, колко повече да се разкрия??

"Бебето ти никога не е било нежелано от теб, затова си участвала в създаването му.Но ето че нещата вървят трудно, има и рискове и те е хванал познатия страх."       - През целият си съзнателен живот съм искала 1(ЕДНО) дете, а инцидентът допълнително затвърди желанието ми. Така че, не съм се сетила изведнъж да не го искам, защото видиш ли, нещата с бременността тръгнали кофти.

" тялото ти знае, че ще се справи и затова е решило да не изхвърля бебето"    - ха ха ха. Баш си беше решило то, и то на няколко пъти. Как ти се струват 3 пъти с отлепяне на плоден сак, последния -плацента. Показатели на кръв, болки и контракции, няма да коментирам))

"твоят организъм има вече няколко победи при трудни обстоятелства и има изграден защитен механизъм"       - защитният ми механизъм беше мобилният ми телефон, бързите анестизиолози и трансфузерът с хепарин. Ако чаках на тялото само да се защитава, сега нямаше да пиша тук.

" изкушен от смъртта" - не не съм чувала. Въобще доста ирационално обяснение, дори трудно го осмислих. Надявам се и така да си остана, неразбрала го 

Уважавам съпруга си(!), поела съм и моята вина, целта на темата ми е съвсем различна от първичното хвърляне на кал.

И аз се надявам след раждането всичко да си дойде на мястото, хормоните да се успокоят и въобще "да настане такъв живот, че само си викам дано-о-о"))
Благодаря ти!

това от личен опит ли е,.... ,

Хари,здравей,спокойствие ти пожелавам и стоицизъм.....

Няма тема, в която да си отвориш  устата  да не се о*ереш.
Нивото ти на разбиране и общуване е на дете от предучилищна