Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

  • 44 653
  • 699
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 755
Хари , как си? Hug

Вижте сега мили дами, явно бъркате грубостта с отрезвяването.
 В психологията съществува следният метод- връщане на пациента към разковничето на страхът му, с цел неговото преодоляване. Преди писах и сега ще пиша, unadaptable, се е опитала съзнателно или не да го приложи това.
Но във виртуалният свят това не се постига по този начин. Обикновено, когато въпросният проблем бъде отказан да се възприе на съзнателно ниво, той започва да работи на подсъзнателно такова като бавно, но сигурно разбива психиката на субекта във всеки един аспект на емоционално му себевъзприемане. Това е. Wink
С думи прости, понякога само с милване по главата и съчувствие не става, да помогнеш някому, който иска да преодолее нещо или търси изход за преодоляването му. А Хари определено търси, самият факт, че пуска тема показва , че осъзнава объркаността на чувствата си и трескаво иска намери изход. Пак казавам- всеки от нас избира подходът и тона , за да и помогне, какъв е този зор да се карате по между си? Rolling Eyes Преди да се постнете и да клатите пръст една на друга помислите. Иначе бутона -публикувай всеки може да го настисне.

Последна редакция: чт, 09 юни 2011, 14:47 от Fortune

# 601
  • Мнения: 127
Обикновено в този форум се получава точно така  Confused за жалост.
Никой от нас не познава Хари, никой от нас не е преживял същото като нея, и не преживява, колкото и неща да сме надживели не са точно същите. Изобщо няма значение кой през какво е преминал.
Коментарите на всеки са избор и свободна воля.  Hug
Понеже определено съм била грешно разбрана, ще кажа само че всеки човек иска да бъде подкрепен, което си е нормална реакция, всеки има право да го прави по свой си начин.
Хари, липсваш, пиши нещичко, как си?   bouquet

# 602
  • Мнения: 2 381
Хари , как си? Hug

Вижте сега мили дами, явно бъркате грубостта с отрезвяването.
 В психологията съществува следният метод-

Ние не знаем през каквое е минала Хари, докато се е борила със стерилилет, състояние на психиката след първата загуба, след втората, след раждането на сина й. Това, че тя не може да си позволи физически и финансово специализирана помощ и пише тук е нож с 2 остриета. Колкото може да помогне, толкова и да навреди. Ако темата беше Бургас срещу Варна, можеше и под друг ъгъл да се гледа и високомерието и иронията.
Ти специално специалист ли си, изваждайки този метод в този случай? Как успя да направиш анализ на нейното психологическо състояние на основата на написаното. (не че не съм съгласна с написаното от теб. За този случай конкретно говоря). А ако се окаже, че грешиш?
Права си натисни бутона с Публикувай всеки го може.   bouquet

# 603
  • Мнения: 755
Niki1, аз не правя анализ на Хари! Нещо погрешно си ме разбрала - приведох пример ,  чрез който поясних тона на unadaptable, според моето тълкуване. Персонално не правя психологически портрет на никого. Това, че Хари търси помощ е видно и е нормално, на всеки от нас се е случвало. Не греша, защото аз не анализирам Хари, посочих един метод по принцип. Дали съм специалист или не няма да уточнявам, поради лични възгледи. Във виртуалното просторанство не се работи с пациенти.
Тук във форума всички сме просто съфорумки, но едни знаят едно , други друго. Крайните позиции в случаят са неуместни. Намесих се в спора ви  с  една единствена цел - да поясня очивидното, не заради спорещите , а заради Хари. В момента спокойствието и увереността са и небоходими. А вашият спор  ги разклащат.
Това е - просто е. Peace

# 604
  • София
  • Мнения: 4 285
Хари, как се чувстваш?
Пиши, от време на време, бременността напредва и остава съвсем малко.

# 605
  • Мнения: 127
Хари, как си?   bouquet

# 606
  • Мнения: 723
Момичета, все едно и също - лежане.
 + депресия.
Контракциите зачестиха доста  #Crazy, моля се да вляза в 9тия месец.

Накрая задължително ще пиша, живот и здраве.
  bouquet  Hug

# 607
  • София
  • Мнения: 4 285
Душичка.
СТискай още малко. После ще мислим за възстановяването ти, малко по-малко.
Моята приятелка роди преждевременно в 8-ми месец. Бебето остана в кувьоз, но вече е изписано и е с майка си.
Скоро трябва да ги видя.

Ти устискай още малко. Кога влизаш в 9-ти месец?
Август беше термина?

# 608
  • Мнения: 1 252
Hari75, стискам палци и се моля за теб. Малко остана Hug Heart Eyes Praynig

# 609
  • София
  • Мнения: 23 878
Хари, не съм ти писала досега, но постоянно следях темата.
Още малко остана.
Удържала си толкова време, ще се справиш - няма да се даваш точно преди финала  Naughty
Прегръщам те  Hug
И драскай по няколко реда, когато имаш възможност.

# 610
  • Мнения: 1 127
Много  Hug Hug Hug и от мен!  newsm10

# 611
  • Мнения: 4 806
Хари, бягат ми думите и това е, не мога да ги събера
в смислено изречение. Кураж и търпение  Hug

# 612
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 682
Драга ми Хари, следя темата от началото и ми е много близо до сърцето, защото с втората ми бременност беше силно нежелана. Не ми се наложи да пазя леглото и си гледах голямото дете + цялата домашна работа. Малката пък се оказа токова блага, че думи нямам. Родих за два часа от приемно отделение до родилна зала, само с едно охлузване. Дълго време не можех да я приема, с ясното съзнание, че детето не е виновно, че се е появило на белия свят Embarassed. Постепенно започнах да я наблюдавам по-внимателно и да откривам колко е прекрасна. Съжалявам за времето, през което не съм я обичала, но се случват и такива работи. При тебе много мина, малко остана Grinning. Ще  родиш еко и безпроблемно, ще си подхванеш отново грижите за голямото детенце и всичко ще си дойде на мястото. След време ще си задаваш въпроса (като мен) къде ти е бил акъла да мислиш, че би могла да живееш без това дете? Прегръщам те силно. НЕма страшно! Heart Eyes

# 613
  • Мнения: 723
Мерси, мацки  Hug
Хм, странно, но за име не съм мислила до сега. Направо ми е все едно, бзразлично такова. Пълна апатия. Направо ми иде да изкрещя на мъжа ми - избирай там, нали това ти беше целта!

Не знам от хормонте ли, от какво е , но депресията е яка. НИЩО не ме радва, нито вълнува. НИто изследвания, кръв, мръв, вече ми е все едно. Да не говорим за бебешки покупки.. Като ги гледам как си говорят роднините ми, какъв комплект за изписване щели да купят, как щели те да го изберат.. все едно че ме няма в стаята.. но не ми и пука вече, да си избират комплектите там...

# 614
  • Мнения: 755
Хари, я се вземи в ръце бе жена! Сладолед можеш да ядеш нали, можеш разбира се, прати ги да ти вземат, сядай със сладоледа и си пусни филм или нещо приятно за слушане и гледане. Важно е да наситиш трите си основни сетива, вкус ,зрение ислух с приятна емоция, другото от само се би ще изплува. Игнорирай неприятните за теб разговори на околните, не ги слушай просто- мисли за нещо , което те кара да се чувстваш спокойна.
Има една реплика, много банална, но много действаща в моменти на депресия.
"Слънцето е жълто, тревата е зелена!" - докато си я повтаря човек се заставя да си представи топлината на слънцето и успокояващият цвят,мирис на тревата. Опитай сама да се самоуспокоиш, това помага, не мисли за раждане и изследвания- имам предвид да не вглъбяваш в мисълта за тях иначе те си следват своят ход- това е неминуемо. Помисли - това е твоят живот и твоето 2-ро дете! Това не е техният живот и тяхното дете- на околните , които те дразнят- твоят живот ти го живееш, значи поеми руля отново, ти не си безсилна- само си на границата- можеш обаче да не я прекрачваш. Кураж, пиши тук, има много мами , които са с теб. Peace

Общи условия

Активация на акаунт