Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

  • 44 618
  • 699
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: X
Хари, силно се надявам думите, които си написала, да са истински, т.е. дошли наистина от дълбината на душата ти, а не са опит за самоуспокоение и самозаблуда като вид примирение със ситуацията. Както и начин форумът най-накрая да се успокои  Wink Mr. Green.
Ако наистина го чувстваш това, което си го написала, мога искрено да ти кажа "честито".
Къде видя ти самоуспокоение и самозаблуда в поста на Хари, че не мога да разбера?  newsm78

# 676
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.

# 677
  • Варна
  • Мнения: 958
Дори и да има нещо такова, не е моментът за такава насока на мислите сега. Сега е време за радост, почивка и възстановяване на силите.

# 678
  • Мнения: X
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.
Пак питам къде видя всичко това в поста на Хари?

# 679
  • Мнения: 2 457
Дори и да има нещо такова, не е моментът за такава насока на мислите сега. Сега е време за радост, почивка и възстановяване на силите.
Peace Така е, не е време за анализи сега...пък и изобщо. Дете има да се гледа сега, какво да се анализира как, защо,  поради какви причини... Tired То каквото било-било.

# 680
  • Мнения: 3 146
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.

ОК. Много хубаво, така е. НО - можеш ли да ми кажеш, има ли момент, в който който и да е отнас да е абсолютно сигурен, че не се е самоубедил в нещо и че това, което мисли или чувства, е някак си напълно обективно и истинно? Аз поне не познавам човек, който да е обективен, просто защото човекът е субект и това е. И да го теоретизираме това, и да не го теоретизираме, няма да произтече нищо съществено, освен много говорене. Ние имаме уникални състояния и, да, на тях и ние, и другите могат да влияят в някаква степен, но от това чувствата ни не стават по-малко истинни или по-истинни.
Това е все едно на сватбата да кажа на младоженците - вие сигурни ли сте, че наистина докато смъртта ви раздели искате да живеете заедно, да не сте подвластни на моментната емоция и на редица привидно хубави преживявания? Ако сте сигурни, тогава честито, иначе не ви честитя, ще изчакам развода.

# 681
  • София
  • Мнения: 2 840
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.
Пак питам къде видя всичко това в поста на Хари?

За какво приемане на нещо наложено говорим СЕГА???
Вече има родено дете!!!
То не е обстоятелство, а човешко същество от плът и кръв - плътта, кръвта и душата на Хари.
Жената е щастлива - изживя ужаса от трудната бременност, дългата борба с неизвестността и страха от смъртта.
Тя отново живее!!!
Всички нейни проблеми с мъжа й, с майка й с целия свят дори могат да почакат малко. Сега е момент да се наслади на живот без страх и съмнения. Да отпусне душата си, така дълго парализирана от неизвестността и вцепеняващият ужас, че утре може и да я няма.
Мисля си, че наистина няма нищо по-хубаво от това знаеш, че си жив. Днес, утре...години...

Хари има цял живот пред себе си да се изправи лице в лице със своите лични проблеми. Но ДЕТЕТО й НЕ Е и НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ част от тези проблеми. То не е нито насилник, нито НЕЩО, наложено й против волята й. А НЕЙНО ДЕТЕ!!!
И тук всяка майка ще потвърди думите ми. Трудно е да се обясни. Не ми е и работа да те убеждавам, но едно забременяване може да е грешка, може да е нежелано, но роденото вече дете е нещо съвсем различно - нито може да го наречеш грешка, нито случайност, нито наложено обстоятелство. То е живо, човешко същество. Има име. Гледа те в очите. И има само теб, за да оцелее. А ти имаш цялата му любов. Докато порасне поне Grinning

# 682
  • Мнения: 418
Хари ЧЕСТИТО и от нас с детето   bouquet
Много щастие ти пожелаваме Simple Smile

# 683
  • Мнения: 3 319
Честито, Хари - и за новороденото ти момченце, и за възродените ти чувства   bouquet

# 684
  • В градината...
  • Мнения: 16 106
Честит красив резултат на некрасив и труден път!

# 685
  • Мнения: 676
Хари, страшно се радвам, че всичко е наред и най-после ти звучиш оптимистично и щастлива, макар и малко объркана.
Да е жив и здрав твоя прекрасен малък юнак, който съм сигурна, че ще бъде много, много, много обичано и щастливо дете! Надявам се скоро и нещата "на личния фронт", както си писала, да се изгладят и щастието ти да бъде пълно!  Hug Hug Hug

# 686
  • Видин
  • Мнения: 4 991
Много се радвам на този "край" на темата  Grinning
Честито бебенце! Да расте много обичан и щастлив  Heart Eyes
Не съм писала в темата, но я следях. Аз също имах подобни чувства по време на бременността си. С разликата, че при нас таткото не искаше бебето, а аз настоях да го запазя. Дълго време се обвинявах за това си решение и съжалявах, исках да го няма бебето и т.н. Сега няма по-щастливи от нас двамата. Двете ми деца са прекрасни и благодаря на Бог, че ги имам  Heart Eyes

# 687
  • Мнения: 723
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.
Богиня, мисля че нямам проблем с мъничето. Другаде е заровен ключът от бараката така да се каже))

# 688
  • Мнения: 723
Честито и от мен. Радвам се че си добре, успя и всичко вече е минало. А таткото как е, не пишеш, доволен предполагам ?
Шанталче, таткото е крайно сдържан в емоционална гледна точка. По принцип е грижовен към децата, ако това значи нещо

# 689
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Жаве, понякога хората, за да могат да приемат вътрешно наложеното им против волята им, започват да се самоубеждават, че това е правилното и най-доброто за тях - жертвите на домашно насилие особено яростно защитават насилниците си. Стокхолмският синдром има същите корени.
Това е защитен механизъм на психиката. Когато не можеш да промениш ситуацията, се нагласяш към нея.
Богиня, мисля че нямам проблем с мъничето. Другаде е заровен ключът от бараката така да се каже))
Много добре. Тогава още веднъж честито!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт