Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Не съм
Ти ако не искаш дете, може ли някой да те накара да забременееш просто ми направи впечатление репликата към мъжа и - "с цената на моя живот"

Ако ти пробие презерватива
И ако си по-милозлива, както е в случая, нямаш куража да направиш аборт.

Богиньо, има и други предпазни мерки освен кондома
Скоро имаше тема от една потребителка, която използваше и презервативи, и хапчета, и се чудеше за спирала Не казвам, че това е нормално, но има начин, ако наистина го искаш.

Авторката я съветвам да се успокои, да си изкара бременноста и като гушне бебчето, ще забрави всичко.

Да, Изма, може да си изненадана, но съм подочувала и за другите способи 
Ако си чела внимателно, Хари се е лекувала от стерилитет. Сигурно е предполагала, че след подобна диагноза няма нужда от предпазване. Знам ли 
Нека тя да обясни.

Пак нещо не вързвам - той се е лекувал, а в същото време е искал дете с цената на нейният живот. Значи тя е очаквала, че може да забременее
Няма значение, да е здрава и да си изкара докрай бременноста

Богиньо, благодаря Май трябва да надена очелките

Поздравления за това, че си запазила бебчето. Самият факт, че си го направила, означава, че проблеми със заобичването няма да имаш, дори първото детенце ще си има братче/сестричка, което е в пъти по-добре за него в дългосрочен план, отколкото сега да бъде на 120 процента обгрижвано от теб.
Според мен по-важното е да изясниш отношенията със съпруга си, защото за в бъдеще не може да продължиш да живееш с този товар от чувства, които изпитваш към него. Още повече, че и двете деца ще имат нужда от подкрепата и на двама ви, а ако между вас има такава голяма пропаст, това трудно ще се постигне.
Вие говорили ли сте сериозно какво означава за теб още една бременност? Понякога мъжете и бегла представа си нямат какви промени настъпват в женския организъм и какви рискове крие това. Намери начин да изясниш това с него, той да проумее грешката си, намерете общ път към себе си. Ако можеш, намери сили дори да му простиш.

Да погледнем нещата от друг ъгъл.
Хари изпитва вина в момента, че не може да се грижи за другото си дете.
Причината за това е бременността с второто дете.
Освен това съществува риск за живота й и вероятно често минават мисли през главата й, че ако нещо се случи с нея, първото детенце остава сираче.
За мен това е най-големият ми страх.
Поживях си, видях и добро и лошо. Не ме е страх от смъртта. Страхувам се за бъдещето на детето.
Ако нещо се случи с мен, кой ще се грижи за малката? Майка ми е диабетичка и едва ли ще изкара дълго.
БНД ще вземе детето и това е най-големият ми кошмар.
Ако не беше припозната от баща си, щеше да я осиновят и да се грижат добре за нея, но при баща си ще е по-зле от колкото в дом.


Хари, нямате ли финансова възможност да плащаш на някое момиче да ти помага?
Относно любовта ти към бебчето - няма начин да не го обичаш.
Аз забременях от човек, когото не харесвах като личност.
Социопат като по учебник. Когато разбрах, че съм бременна се скъсах да рева. Страхувах се, че ще родя някое психопатче, виждах се като майката на следващия Чикатило.
Оказа се, че страховете ми са били чиста фантазия.
Имам си едно лъчезарно усмихнато момиченце.
Безкрайно обичано от мен и много харесвано от околните.

Имам и позната в подобно положение.
След дълги години в борба със стерилитета успя да забременее и роди две момчета близнаци. Вероятно заради хормоналната терапия, няколко месеца след раждането пак забременя.
Беше изпаднала в депресия, докато първата бременност приемаше за дар божи,втората беше за нея гавра на съдбата. Малкото се роди и го обича не по-малко от батковците.
Децата й вече поотраснаха. Тримата са неразделни и мина през големи разправии да ги запише заедно на детска градина, а сега са заедно и в първи клас.

Никой не може да каже дали и колко ще обичаш детето.  Мога само да ти напомня, че ситуацията не е негова вина и би било много несправедливо ако детенцето плати.  Надявам се, че ще го обичаш колкото другото и няма да ги делиш.
Желая ти успех с бременността, раждането и всичко след него.

Според мен, авторката е по-скоро силно разочарована от съпруга си.

Абсолютно -това е единствената причина да се разлее такова разочарование и несигурност във връзка с  новото детенце.
Я да имаше един мил и влюбен до уши в нея мъж, който да и трепери  и да я пази с цената на всичкия кеф на света. Щеше да е сигурна и смела. А то кво - да има деца, инкубаторът ако ще да заминава. Извинявам се, че така настройвам авторката....Нещо недоумявам - хем е грижовен, хем не му пука за живота на жена му .  Кво остава - грижи се за наследството си със силен инстинкт за продължение на рода и гордостта от него и толкоз......

Благодаря на всички за мненията! Почти всяко от тях уцелва точно в болката ми..

Аз ИСКАМ да мога да обичам бебенцето, но не знам дали ще успея. Никога не бих си позволила да му покажа, че е било нежалано, да го лишавам и тъпча..
 
 В момента ситуацията е такава -  имам чувството,че направо ми отнемат детето. Не мога нито да го нахраня, нито да го облека, за игри да не говорим.. Когато то протяга ръчички да го вдигна, аз само мога да кажа"мама не може", а то не разбира милото и пак протяга ръчички.. В такива моменти ми идва да експлоадирам, а гневът във мен нараства със страшна сила - не знам накъде ще избие... Трябва съзнателно да отхвърлям сина си, за да свърши успешно бременността. Дори вече не иска да идва в стаята където лежа. Разходки и игри само с баща си и роднини, но не и с мен. Когато се опитвам да се намеся в отглеждането на собственото си дете, получавам само критики и забележки, указания да лежа и да пазя бебето..бебето.. бебето!!!
 

С негативизъм и самонавиване по въпроса как не можеш да обърнеш нужното внимание на детето си и как трябва да пазиш "бебето" само си вредиш. Ако ти самата се чувстваш като инкубатор, не значи че и за другите си така. Мъжът ти не искам да оправдавам, това е нещо което и аз не би толерирала, но недей да обръщаш гнева си към него срещу себе си или бебето. Вземи си някоя книжка за медитация, или специализирана литература по тема, която те вълнува и оползотворявай времето, в което трябва да лежиш.
А щом не приемаш как е гледан сина ти, докато на теб ти се налага да лежиш - прави забележки, изисквай и заплашвай, че ти ще станеш да се погрижиш за детето както трябва! Ако сама не си помогнеш, няма кой друг - използвай ситуацията както е необходимо, за да се чувстваш добре.

Аха. Роднини.
За съжаление в тази ситуация, теб са те сложили в ролята на куфар и инкубатор, както казва Парци.
Решението за второ дете, при подобен риск за теб, както и безпомощното състояние, в което се намираш, на теб са ти отнели всякакви форми да взимаш решения за собствения си живот. В този момент си толкова безпомощна, че всеки е в състояние да ти прави забележки и на практика да прави каквото си прецени за уместно по отношение теб и на сина ти, с което на практика ти е отнета и възможността да се контактуваш и с детето си пълноценно.

Повече от нормално е да се чувстваш така.
Въпросът е да локализираш правилно обекта на бунта си.
И този обект не е нероденото ти дете. Постъпваш по абсолютно същия начин, по който постъпват с теб. Изливаш негодуванието си не към тези, които трябва, а към безпомощно същество, на практика.
Това, което трябва да направиш е да го проумееш.
Гневът, който изпитваш не е добре да остава в теб.
Ако не разрешиш този въпрос, много е вероятно новороденото ти дете да стане траен обект на негодуванието ти към съпруга и роднините, които са постъпили по подобен начин с теб.
Не го позволявай.