Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Аз не знам дали ще съм от полза, защото когато аз реших да потърся помощ вече беше много късно просто за психолог, посетих направо психиатър, бях неадекватна, не можех да стоя на едно място, особено в компанията на хора, вярвах че до няколко месеца ще съм умряла и осъзнато исках да сложа край на живота си, за да  не се мъча, на ден ходех по няколко пъти до парапета на балкона и се чудех дали да скоча, или ще е по-добре да взема ключовете от колата и да се метна отнякъде. Предписаха ми транквиланти и анти-депресанти и като за начало това беше. За първите 1 2 седмици след това изобщо не ми се спомня, трябваше да ходя и на работа. Майка ми, приятелят ми(докато бях на работа), колегите и спорт до пълно физическо изтощение ме спасиха от мен самата. После започнаха да действат и лекарствата и всичко беше чудесно докато ги пиех. Но аз искам дете, много силно. А бременност и анафранил не са най-добрата комбинация на света. Спрях лекарствата и подтисканите страхове се върнаха, слава богу не във формата, в която бяха в началото, или не същите. Появиха се нови. У дома се появиха фитнес уреди - спортът, или натоварването на предела на физическата издържливост помага (поне при мен), идва усещането, че можеш да преодолееш много неща. Трябва да мине още време, за да се изчистя от лекарствата, преди да се опитам да забременея.
И така, аз се боря за себе си, защото искам да имам здраво хлапе и за сега успявам впечатляващо добре и имам намерение да става все по-добре. Наясно съм, че мога отново да се озова там, където бях преди, но не ми трябва живот на лекарства без страхове, но и без деца.  Затова съветвам Хари да потърси помощ НАВРЕМЕ. Всичко е в главата.

Аззи, Клонка, може ли да ви ползвам за онлайн съвети, ако недай Боже изпадна в следродилна депресия? Това съвсем сериозно. Помогнахте и на мен да осмисля много неща.... Аз също не бях готова за второто си дете, макар съпругът ми да ме убеждава, че така е трябвало да стане и детето ни е избрало за родители /в никакъв случай не го е направил нарочно, ние просто бяхме сигурни, че не мога да имам дете/.

Когато родиш за пръв път, дотолкова си обсебен от това събитие, дотолкова си пленен от незенмата красота, абсолютното съвършенство на детето си, до такава степен го обичаш, че чак ти се струва налудничаво. И като забременееш пак, понякога почват съмнения - не съм готова, толкова си обичам детето, че това, другото, горкото, няма как да го обичам и него толкова. Няма как да го харесвам толкова...не е възможно да обичам "друго" дете, колкото това, което имам.
Именно - "друго". Защото то е там, още не се е появило, а пред очите, в ума, в сърцето ти има едно напълно съвършено, живо, тупуркащо, смеещо се, плачещо създание, което така те радва, така те вълнува, че чак те души в гърлото тая любов. Е, няма как просто да "преживееш" същото, не е възможо, нали така?!
Е, да, ама...и да вярваш, и да не вярваш, жените сме си мазохисти - боли ни от любов, но пък можем да понесем тази нечовешка любов двойно. И като се появи пред очите ни...охоооо....о, БОже!!! Че то същото божествено творение - пръстчетата му - ха! - сякаш за пръв път виждаш пръстчета! Очичките...о! - виждаш, че се усмихва, макар всички акушерки да са наясно, че бебетата не се усмихват, но не и твоето! И то, като първото е същинско чудо на природата! И как да не си горда, да му се не знае!!! Първото - неземно творение, че и това - и то такова!!!
Радвайте се на децата си, момичета!!! Те наистина са избрали ТОЧНО вас! А това си е привилегия! И наистина, за всяко дете е много, много ценно, да има братче или сестриче. Това е кръв. Това е род. Това е радост и сигурност. Семейство, което ще расте, което ще бъде опора - ваша и тяхна. Всяка жена е благословена с децата си.

muneca de porcelana, това, което сподели много повече въздейства, отколкото общи насоки и съвети, общи и принципни.

Мама Звярка, винаги съм на разположение за подобен вопъл за помощ. На КЛОНКА можеш да разчиташ също. Идеята е, обаче, че не съм само аз или само тя. Много повече са хората, които ще реагират.
Не се и съмнявай, че ако имаш нужда от помощ и я поискаш, ще я получиш.
Много често няма нужда от нещо специално. Просто, настроение, емоция и прочее несъществени и безопасни изживявания.
Много по-сериозния проблем, всъщност е, че хората, които се нуждаят наистина от помощ, не го осъзнават.Не я търсят. А понякога става лошо.
Виж предишния пост на muneca de porcelana. Просто и ежедневно звучи, а е много страшно, всъщност.

Ех,тази Клонка....няма равна......,

нещата се случват,за да придобием опитност,аз лично се убедих в това....в момента това изказване вероятно звучи грозно,но след преодоляването на невъзможно тежки моменти,хората стават не само по-силни ,но и по-мъдри......
и аз преминах през паническо разстройство,през депресията, стигнах и до.....самоубийствени мисли-извънредно силни,обсебващи.....при мен проблемът беше липсата на серотонин,оправих се с прием на медикаменти и промяна на начина на мислене.....мога да задълбая в личната си драма,но няма смисъл......оцелях,и на следващия ден погледнах света с други очи....видях ,че небето е невероятно синьо,морето също....слънцето оживя в мен,чух птиците и видях цветята,поех силно въздух-както новороденото го прави.... и започнах новия си живот......

Момичета....останах без думи! Страхотни неща сте написали,невероятно силни и въздействащи! Аззи,КЛОНКА   !Еластина ,адмирации,че си успяла да се справиш .Радвам се,че мисленето на авторката тръгна в много добра посока.Продължавай все така и ще се справиш,това е ясно .

Душата на човек е безкрайно деликатно нещо. Това, което се случва в телата и душите ни понякога не е по силите ни да преодолеем сами.
Виждала съм прекрасни момичета, силни жени, сломени, изгубени, борещи се с нечовешки сили със себе си, които получават съвети от типа "я се стегни!"
Е, ОК, ама те не са се "отпуснали", те се борят, просто има състояния, от които не можеш да се хванеш за косата и да се изтеглиш сам. Търсиш помощ. А понякога медикаментите са наложителни.
Просто тук, в нашата мила родина, трябва да си железен, няма как да си зле, просто си лигав. Или...луд, разбира се.
А душата ти се гърчи, иска да напусне тялото ти. Разумът ти осъзнава, че се случва нещо ужасно, иска да наложи контрол, но...не може, не става!!!
Ходи, та обяснявай, че ти липсва серотонин, тук ще те погледнат с онази усмивчица, дето казва"абе, зная аз какво ти липсва, само ми ела в леглото и пак ще си говорим глупости..."

Щеше да е прекрасно всяка една тема да се разивав така - кво ще кажете?

Хари - ако си от Варна или Бургас, ще сЪ гръмна - всички хора, които много са ми допаднали от форума са морски.....Абе знаех си аз, че дишат друг въздух там....

Наистина щеше да е много добре .
КЛОНКА,разплака ме

Хари , а тези онлайн консултации с психолог? Как върви? Моля да ми дадете на ЛС данни, за психолога.

Може ли и на мен.....

Защо не пробвате с психолога на форума, първо.
После, ако решите, пишете на Вики, тя го изнамери и го изпрати.
Малкото Вики- Виктория.
Не знам Хари дали ще се реши да пробва.


Лошо ми става от това "я се стегни".
Само като го чуя и ми става лошо.

Да , абсолютно съм съм съгласна! Повръща ми се от:
"Стегнии се", "Мисли позитивно" Гледай напред и нещата ще се оправят, Не си само ти , но това не е за тая тема.

Хари, това чувство ми е добре познато... но ако сама не отстояваш себе си никой няма да го направи вместо теб. Сама си повярвай, че заслужаваш уважение и го отстоявай. И мъжът ми си е позволявал да ме изкарва мрънкало - е все по-рядко му се случва, а и да си призная той беше този, който искаше деца с малка разлика... но все пак решението да имаме второ дете беше съвместно. А и щом мъжът ти не подозира за твоите чувства, значи не знае как всъщност те е наранил.
Мисля си обаче, че голяма част от емоциите ти се дължат на бременността - втората ми бременност не беше тежка, но чисто физически не можех по цял ден да се справям със сина ми самичка, уморявах се ужасно... ставаше ми лошо, а и имах ангажименти по работа, които бях поела да върша от вкъщи. Ами кой ли не обвинявах, че е длъжен да ми помага, защото смятах че решениео за второ дете ми е наложено, а и обещания бях получила за помощ от близки. От сегашна гледна точка... ами по друг начин мисля. Просто приеми това, което се случва и мисли какво ще правиш и как ще се държиш от тук нататък. И успех

Хари, мило момиче, прегръщам те. Нека мине тази 26 седмица, нека минат другите, нека си здрава, нека всичко мине добре, нека прегърнеш двамата си сина. Имаш пълното право да не се "стегнеш". О, Боже ... аз малко знам какво да кажа - нищо подобно не ми се е случвало, и на една десетинка дори, а толкова пъти не съм могла да се "стегна". Пак те прегръщам!
Господ да те пази! Гневът ти е най-естественото нещо на света, защото ситуацията застрашава децата ти (да, и двете!), а ти се чувстваш толкова безсилна. Ще бъдеш с тях, ще ти се радват, сигурна съм.

Azzy, Клонка, благодаря ви.