Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Абсолютна същта съм! И така трупам , трупам ... някога от някъде ще "избие"

Тук ще поспоря. "Стегни се" и "Не си само ти" помагат и още как. Не забравяйте, че сме в България. Не забравяйте, че тук, за съжаление, все още се счита, че ако се обърнеш (си се обърнал) към психолог/психиатър, то това означава, че ти си... ЛУД (нечитав, нефелен, ненормален, улав и всички подобни). Защото априори всички са нормални, а видиш ли, ти си луд. Семейството ти, приятелите ти, колегите ти могат да се дистанцират, да изпитат чувство на срам. На недоверие, дори на страх от теб. Ами какво ще кажат хората. М? Ужас. И ставаш ЛУД за цял живот.
И когато все пак някой, на когото му пука за теб, реши, че луд-луд, ок, ама по-добре все пак да оживееш луд, отколкото да направиш някоя беля и самият ти се озовеш при специалист, оказва се, о, чудо - "Не си само ти". Нюансите са различни - жени, загубили бременност, млади хора, преживели травмираща раздяла/развод, хора, загубили работата си/излезли в пенсия, хора преживяли смърт на свой близък....И те са там - в/пред кабинета на специалиста, някои в началото на пътя, а други - вече почти излекувани (успели да преборят травмата). И специалистът казва същото - виж, не си само ти, похледни "Х", "У", те се бориха, успяха, виж ги сега. "Х" и "У" не дават никакъв вид на луди, усмихват се и са адекватни, но какво им е било преди време - само те си знаят. Тогава идва повратната точка, решаваш дали ще "се стегнеш" и ще извървиш пътя, за да си след време като тях - предолял травмата, или травмата ще те съсипе като човек и личност и наистина ще полудееш. Тогава си даваш сметка, че имаш близки, какво им причиняваш, и е много хубаво редовно да чуваш "стегни се" - това просто значи, че те вярват, че ще се измъкнеш и болезнено искат да те върнат към живота. Ти се чудиш защо те карат да ядеш, когато ти се повръща от храната и защо те карат да правиш физически упражнения в два през нощта, и зашо ти обясняват надлежно какво ще се случи, ако наистина не се стегнеш. И ден след ден започваш да "се сприятеляваш" с травмата, да има я, но и ти ставаш фактор. До деня, в който можеш да кажеш "Добре съм", "животът ми е прекрасен", вече нямам нужда от лекарства, докато кажеш "аз се лекувах при психиатър" и чуеш в отговор: "ама защо, ти не си луда, нишо ти няма, какво прави при психиатъра". А пред кабинета на специалиста има нови случаи - съвсем в началото на пътя, неадекватни, с празен поглед, къде ще бъдат след време - в най-голяма степен зависи от тях самите, специалистът само фасилитира процеса на преодоляване на травмата. Но травмата се преодолява от самия човек. И това никак, ама никак не става, ако всички и самият човек казват "няма травма". "Не ми се говори за това."
Хари, не е нъжно венага да получиш разбиране. Важно е, тези около теб, да осъзнаят, че ти имаш проблем, който е напълно преодолим. Разбирането ще дойде доста по-късно. Когато ти самта "си дойдеш" обратно. Но говори за страховете си, за лошото през което си минала, за това, което те плаши. И ще видиш как дявола не толкова черен, колкото го рисуват. Не оставяй страховете ти да си спретнат социална мрежа в съзнанието ти, колкото по-рано проговориш, толкова по бързо ще се завърне увереността ти, че всичко ще е наред.

Не знам за другите теми, но тази просто трябваше да се развие така. Не съм чела нещо подобно тук. И колкото и да се шегува, лигави, иронизира или кълве по други теми, тук се показа ,че всъщност българската бгмама е състрадателна, подкрепяща, съпричастна... нямам думи просто (знаете, трудно ги намирам ) но, възхитена съм аз лично.
Azzy & КЛОНКА направиха темата това, което е и е удоволствие да ги чете човек.  

muneca de porcelana, абсолютно за същото става въпрос.
Онова "стегни се", за което ставаше въпрос, всъщност, е отрицанието на проблема.
Когато наистина има проблем.
"Стегни се", под формата на "не, няма ти нищо, просто спри да се лигавиш".
Аз, понеже знам какво е паническото разстройство, още когато беше не съвсем познато на по-широката общественост, мога да си представя какво значи да страдаш от това и някой да ти каже- "абе, я се стегни, бе" и да си мисли, че много ти е помогнал да се оправиш.
И като кажеш- "трябва да получиш професионална помощ", да те погледнат възмутено и с един такъв презрителен поглед, който говори "аха, искаш да го изпратим в ЛУДНИЦА, така ли?".

Благодаря, дами.
Шанти е права. Не може всяка тема да е такава.
Точно както и животът.
Не е нито само песни, танци и забави, нито само проблеми.
Както казват, има време за любов, има време за война.
Любовта е ясна. Важното е да се воюва, когато е дошло времето за война.

Здравей Хари, прочетох темата, много болка има в теб и тази болка съвсем не е от здравословните проблеми според мен.
Искам да ти кажа само няколко неща.
Възхищавам ти се на силата и здравия разум, който имаш. Ти наистина имаш проблем...голям проблем. Пожелавам ти да всичко да свърши добре, но това до голяма степен зависи от теб. Ти си чудесен човек, ти си изключително топла и чувствителна. Защо си оставила живота ти да тече в ледниковия период. По напред в темата Шанталче беше описала едно семейство, в което всички се подкрепят, говорят, споделят, а ти си игнорирала това при вас. Защо си се научила да мълчиш?
Искам да ти кажа, че ако сега решиш и започнеш разговор със съпруга ти за това как се чувстваш и какво мислиш, той определено ще си помисли, че това е от хормоните и бременността. От друга страна, ако не го направиш не е ясно дали няма да останат думите във вятъра. Много е страшно мълчанието, това е по-страшно от всичките болести на света, защото си сама във себе си.
Не ми е ясно как съпруга ти ще чете за белодробната емболия в нета? Ей бога ми това не ми е ясно? Той съвсем ли не разбира рисковете?
Другото което ми направи впечатление е, че той мисли, че осъществява мечтите ти! Боже колко много смисъл намира в това?! Силен е, много е силен, може би и той страда когато е сам??? Опитай се да говорите....защото според мен ти нямаш нужда от психолог толкова, колкото от любов! Да! Любов и това не някой , а собствения ти мъж да ти показва какво означаваш за него и колко си незаменима и обичана.
Искам да ти кажа, че си нормална, силна жена, чакаща да даде живот на една душа. По красиво нещо не съм виждала. За мен жената, майката е най-голяма сила, която съществува на този свят. Раждането, безпроблемно или не си е една малка смърт в името на нов живот. Погледни живота от друг ъгъл, ти си благословена и имаш всичко....просто постави нещата така както ти харесват, подреди, пренареди и продължи.
Моля се за теб, нека Бог е с теб.....и всички който обичаш. А аз мисля, че ти все още обичаш съпруга си. Нали един мъж не е никакъв мъж, ако не построи къща, посади дърво и направи дете. Той се бори за това, аз това мисля.

Azzy, Клонка  не мога да го напиша по-добре от вас.... Клонка ти толкова силно ме разтърси, че до 3 часа мислих колко е божествено да си жена! Благодаря че имам дъщеря!

Роси, не съм почнала никакви онлайн консултации. Аз ли нещо изпускам, но вчера цял ден плаках над компа и нещо не съм наясно за какво става въпрос.

Azzy, Хари вече е писала там, още преди месеци. Доколкото помня, д-р Проданова й каза, че са й нужни лични консултации. Всеки наин колега ще й препоръча нещо подобно, мисля.

Но аз пък вярвам, че с обща помощ (особено твоята) Хари ще се почувства много по-добре и без професионални съвети.

Парци, в мъжкото ви царство сигурно е прекрасно))) Сигурно те носят на ръце твойте мъже
А вярно ли е , че много се готви? Винаги съм си мислела, че мъжките майки готвят в огрооомни тенджери, защото юнаците са мноого лакоми))

Ina 22, след отказът ми от процедура, се започна един ужасен секс по гравик. Който беше упорито саботиран от мен, но така и не намерих сили твърдо да кажа НЕ. Исках да избегна скандалите и просто се скатавах.

Това ми хареса, хахаха.С две момчета може някой ден да си спомняш с носталгия за бременността .Почивай сега, че после ще ти е трудничко с мъжкарите.Дано да са ти по-кротки.Аз случих на много буен син, и заради това не можех да си представя да родя пак при мисълта-"Ами ако и второто е същото?" .Е, сега при порастнал син се радвам на едно кротко и послушно момиченце .

Gabrielle, самоуважението ми е сведено до нула. Не знам, защо така се получи.
     Когато бях на 18 бях, дива, екстравгантна, емоционална.. Сега останах една сянка, бледо копие на онова което бях, чувствам се слаба, никава една такава... Може би всичко през което минах ме смаза, направи ме тъжна и страхлива. Затова още не съм готова за откровения със съпруга ми. И физически се чувствам уязвима, което не е за пренебрегване. Мисля, когато родя и се почувствам по-силна, тогава ще дойдат големите промени.

    Още като чух"да правим второ дете" си представих болницата, стаята с плочките, където се случи "онова".  И всички страхове се материализираха. Сякаш почувствах болките от абокатите, контракции, всичко..
     Може би по-добре, че стана това чудо със забременяването, защото иначе агонията щеше да продължи до безкарай: планираният секс, моето мълчание и обида - всичко кой знае къде щеше да избие. А сега може би ще упея да се "освободя"

Леля ми имаше двама сина (единия почина затова казваш имаше), там готвенето е направо като в казармата с голямата бака и пак нищо не оставаше. Но това може да те радва едва ли има майка, която да не се радва като гледа децата си как добре си похапват и искат още.

Лошо.. .По мое мнение, след като всичко се оправи, като родиш детето и си стъпиш на краката, мисля че е  повече от наложително със съпругът ти, двамата, да посетите семеен консулнтант-терапевт.. Но трябва да си кажете нещата в очите, ти по-скоро, и да работите двамата за да оправите ситуацията. А всичко е поправимо, когато има добра воля от двете страни

Hari75, и някакви супер сериозни мерки против забременяване вземай после

Ами, след раждането ще почнат ежедневните проблеми покрай новороденото и по-голямото детенце.Следродилна депресия, безсънни нощи, плач, умора, дребни кавги покрай всичко това....Всички знаем, че майчинството хич не е лесна работа.На Хари ще й трябват много сили и здрави нерви.При натрупания в момента гняв не знам как ще се справят двамата рамо до рамо. Моето мнение е, че откровения разговор е по-добре да се състои преди раждането.