Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Хари, извинявай.Чехох по диагонал.
Мрази наистина го няма .
Благодаря за подкрепата. Дано скоро и аз се радвам на същото като твоето двойно щастие  .

КЛОНКА, разбира се, че ЩЕ Е ДОБРЕ!
 Майките наистина си мислят винаги първо най лошото..
Мислено ви пращам положителна енергия, за успокояващи думи нямам дар слово..

Разбира се, че ще се радваш! И ще бъдеш свежо и слънчево майче, не като мен!;)

Здравей Хари,
прочетох цялата ти тема, успях да се разплача и да се засмея.
Много ми харесва тона в темата, и всичко което момичетата са ти написали.
Такива теми тук се срещат рядко, или поне аз рядко съм чела.
Твоята болка е успяла да трогне всички.
Знам че ще се справиш с всичко, че минаваш през тежък за теб момент, през мъката да пренебрегваш едното си детенце за сметка на другото, нежелана бременност .... и неразбиране от мъжът ти. Не мисля, че той не те обича, напротив, просто между вас липсва комуникацията. Не знам дали има нещо общо, но моят мъж също е Рак, и не може да изразява чувствата си, за това пък аз мога, и се разбираме чудесно, но аз съм активната, казвам му всичко, той беше съпричастен на всяка болка и контракция, на всяко чудене и мъка, и психическа борба, какво ще стане след раждането, как ще  се промени живота ни. Направи и твоят мъж съпричастен, кажи му какво чувстваш, покажи му с думи, не всички мъже разбират от намеци и четат по лицето. говори, излей мъката си, болката си, вие сте семейство, той трябва да знае какво става с теб. Ако и тогава нещата не вървят, ще знаеш че си направила всичко необходимо...
Моята първа бременност беше случайна и нежелана в началото, не съм го казвала на никой, много страдах и се борих, бях постигнала всичко каквото искам в живота си, всичко вървеше идеално, имах хубава работа, изкарвах доста пари, пътувах много, забавлявах се, имах и човек който обичах, изглеждах страхотно, чувствах се прекрасно...и изведнъж бебе. Имах чувство че живота ми ще приключи...знам че няма общо с твоята история, искам да ти кажа, че това че не си искала със всичка сила детето си, в началото, не означава че после не го обичаш. Не го заобичах в първата минута, имах тежко раждане и исках просто да спре да ме боли, да се наспя. Но го заобичах в момента в който ми го дадоха, видях очичките му, чух гласа му....това сбръчкано същество беше най-красивото и обичано на света. Никога не съм мислела че мога да обичам така, и много добре знаех, че никога няма да обичам друг така. Е да но пак сбърках, забременях планувано, въпреки че мъжът ми се страхуваше...имах проблеми след първата бременност, обаче се оказа че мога да обичам и друг, и да ти кажа, не мога да кажа кой обичам повече, обожавам ги и двете. Но понякога пренебрегвам едното, няма как, при болести, при проблеми, случва се...ние сме хора...майки сме, не сме роботи и не сме безгрешни. Няколко пъти лежахме с бебето в болница, голямата ревеше ден и нощ през това време, и аз ревях, и за едното, че е болно, и за другото че страда, и се чувства пренебрегнато. Е преживяхме го, и двете, и трите...и твоето момченце ще го преживее, говори му за бебето, говори му за себе си, за това колко се обичате, колко сладко бебче ще имате. Направи го съпричастен, дори и за 5 минутки на ден.
Споделям мнението на съфорумките, ти вече обичаш това бебе, само го осъзнаваш, иначе щеше да хукнеш след момченцето ти, и да зарежеш препоръките на докторите, но ти ги спазваш...за добро на бебчето ти.
Ти наистина си много силна жена, пожелавам ти много много сили и щастие. Като погледнеш личицето на бебчето ти, ще разбереш какво е двойно щастие 

Хари, аз си мисля, че баш сега не е моментът да се натоварваш с емоции около майка ти. Ще вземе да каже нещо, пък после да се терзаеш. Не забравяй, че си бременна. Колкото и да се дразним, когато ни говорят за хормоните и нашето поведение, самата истина си е. Ставаме чувствителни, сантиментални, раздразнителни, ревливи, агресивни дори. И най-важното - много сме докачливи. Пък и ти от месеци лежиш, страхуваш се и за здравето си...супер ти е напрегнато сега и е възможно, ако тръгнеш да си изясняваш нещата с майка си или пък да проявяваш "характер", от цялата работа довечера пак да лееш сълзи. Разбери, каквото и да каже тя сега, каквото и да направи, все ще ти се струва малко, не точно толкова, колкото ти се иска, не баш такова, каквото си си представяла. Познато ми е това. И ако след като родиш, би могла да поемеш една здравословна конфронтация, то сега моментът е твърде деликатен и не виждам смисъл да рискуваш своето здраве и това на детето си. Опитай се да бъдеш "наблюдател". Без страсти и емоции. Все едно гледаш филм. И помисли - нима, ако сега изискаш от нея да бъде по-чувствителна, по-отзивчива, по-приветлива, по-разбираща и тя го направи, с това животът ти ще се промени??? Какво ще се случи??? Реално?! Нито ще се промени състоянието ти, нито ще рипнеш от леглото, нито нищо от това, което ти причинява дискомфорт, да го наречем. Просто помисли и ще разбереш, че всъщност отношението на другите по никакъв начин не променя нашия живот. Всичко е въпрос на гледна точка. На теб не ти е необходимо тя да е друга, за да си щастлива. Твоят живот е извън нейния. Да, прекрасно би било, ако....Но пък, ако дядоти ти беше баба...
Каквото и да предприемеш, не се вълнувай. Гледай филма! После помисли над сцените, ако искаш оплюй режисьора, актьорите, декора, сюжета. Ако искаш, ще поплачем заедно, ако е сълзлива историята. Но запомни - извън теб самата, всичко е филм. Твоята лична история е в теб. Ако в твоя киносалон прожектират комедия или романтичен филм, няма как да да ти пука за екшъна в съседния, нали?

Помисли си какво е времето вътре в теб. Ако там вали, слънцето навън няма да те сгрее. Ако там е слънчево, навън и да вали, при теб е за плаж.

Случвало ли ти се е да ти е адски кофти, да ти е тъжно до дупка, душата ти да плаче и да вървиш по улицата - грейнало едно слънце, хората щастливи, весели, усмихнати...а на теб ти се струва, че всичко това е адски нелогично? Ставало ли ти е по-добре от факта, че на някого му е хубаво или в този момент си мисли каква готина мацка си? Не!
Е, същото е и ако си щастлив - и целият свят да страда, всички да те мразят, все ти е тая, сърцето ти пее.
Животът извън нас не ни прави нито щастливи, нито нещастни. Ние живеем в себе си. Майка ти си е свършила работата - създала те е такава, каквато си - способна да оцеляваш, да си щастлива, да обичаш и да бъдеш обичана. Няма какво повече да искаш от нея. Всичко е в теб.

Променя го.
Един поглед на точно този човек, една усмивка, една бегла прегръдка- и вече летим.
Случайно изпусната дума насред най-мощната веселба срива настроението ни в канавката.
Човекът е стадно животно и емоционалният пейзаж на всеки един от нас се рисува в по-малка или по-голяма степен от отношението на близките до сърцето ни.
Какво иначе правим 26 страници в тази тема, ако нашето отношение и подкрепа няма да променят нищо...

...С цялото ми искрено възхищение към теб и с най-горещи пожелания за добро здраве на близките ти!

joya, нищо че историите ни са различни, те все пак имат нещо общо..
Много са ми полезни описанията на трудни моменти, които си имала с децата. Ще ми помогнат да бъда емоционално подготвена, особено в трудните дни след раждането, когато има и депресии и лудницата е пълна
Благодаря!

КЛОНКА, това за "филма" е много хубаво, но не ми е много лесно да го постигна. И аз май мисля като Witchie..
Макар, че вчера направих опити. Ето вчера моята мила майчица изстреля нова "златна" фраза - "внимавай в картинката, защото с недоносени седмаци няма да се занимавам".
Макар, че аз имах нужда от едно просто:"дръж се, ще се справиш", но... това явно е нейният начин..
А тези думи, отново уцелиха в десятката, точно раната- Преди успях да стигна до 26та седмица..  Сега боря се за всеки ден, всяка седмица броя.. да стигна до заветната 28ма.. после до 30та, 36та.. Преждевременното раждане винаги е било най-големият ми страх.

От вчера в ежедневието си имам вече малки победички. Когато "охлювът"Хари бе на път да си глътне езика, се сетих за вас и си казах всичко.. Бяха само 2 малки битови нещица, но все пак..доволна съм:) Иначе за открита конфронтация и аз смятам, че е неуместно. Хормоните ми така бушуват, усещам се направо че не съм си аз, а някаква истерично-параноидна особа))

Иначе децата са някакво чудо. Тази сутрин синът ми се разсънва до мен в леглото. Гушка се и гледа замислено някъде в тавана.. Какво ли си мисли едно такова мъниче.. А аз го гледах, гледах - направо съвършен, както са съвършени и всички деца вероятно..  А в същото време, бебето раздаде няколко ритничета.. както и раздава в момента..

Поздрави от Хари!- един маалко по-смел "охлюв"
 

Хариии, 
Не си никакъв охлюв ти, да знаеш

Хари, прочетох цялата ти тема и макар че моята бременност е съпътствана от проблеми, далеч по - незначителни и леки от твоите, някак се чувствам съпричастна на цялата мъка, която си преживяла и ужаса, който преживяваш в момента.
Това, което ме провокира да ти пиша, е поведението на твоята майка. Моята реагира по абсолютно същия начин на всички проблеми, съпътствали и съпъстващи мен и сестра ми през живота ни. Много ме е дразнило това. Сякаш не ми е било достатъчно, че имам проблеми, но и е трябвало да се чувствам виновна, че тези мои проблеми й създават проблеми и на нея. Естествено е, че пораждат тревоги - майка ми е, но винаги ми се е искало да подхожда по друг начин. За съжаление и до днес е така - приела съм, че това е нейният начин за изразяване на притеснения и тревоги. Не че ми е приятно и сега, просто това е положението. Нееднократно съм я питала дали не може по друг начин да изрази притесненията си и тя винаги ми е отговаряла - като станеш майка, ще разбереш. Е, надявам се, че няма да не разбера.
Затова, ако търся онзи тип разбиране, когато човекът отсреща е готов да те прегърне, без излишни думи, да те изслуша, без да те критикува и дава ненужни съвети, се обръщам към моя съпруг, защото той е способен на това. Към майка ми се обръщам за съвет и разбиране в случаите, когато по - скоро едно такова "студено и неадекватно" поведение би ме мотивирало да погледна с други очи на ситуацията, един вид - да подейства като отрезвителен шамар.

С цялата тази тирада, освен че оспамих темата ти, целя да ти кажа, че може би просто майка ти е такъв характер - не че не я е грижа за теб, напротив, сигурна съм, че е ужасно притеснена и изплашена, но в това си състояние не е способна по друг начин да реагира и като че това й помага да свали напрежението. Знам ли. Въпреки това виждам, че тук си намерила необходимата ти подкрепа и разбиране и нещата са тръгнали в правилната за теб посока. За което единствено мога да поднеса адмирации на момичетата   

Желая ти една успешна бременност преди всичко, да са ти живи и здрави дечицата и един ден да ги научиш на това какво е да си силен и победител въпреки всичко!!!

Целувам те и те прегръщам, Хари!

Ама и ти едни роднини имаш....прощавай, но...

За жалост тях не можем да избираме... Като чета Хари- цитатите на майка й - все едно , че моята майка ги изстрелва.
Хари , стабилизайрай се и я игнорирай, впоследствие.
 За жалост от близки най - боли , но в този момент изобщо не мисли за нея. Само и единствено за дечицата!
На патерица -   на Клонка. Когато ми е тежко си чета някои от постингите й. Моите адмирации

Ха-ха, браво
Нали знаеш, че мен ше ме зарадваш с малките победи.
Разбира се, че трябва да се пазиш.
Нали ти казах, изчакваме малкия лъв да изреве, после спрягаме цялата армия баби- без да ги питаме ще гледат ли, или няма да гледат, за да започнеш да се възстановяваш.
Няма да е нито лесно, нито бавно.
И ти е най-сериозния приоритет.
Бебето и ти.
После, когато се възстановиш, аз ще съм първата, която ще сподели малките и по-големите спечени битки и накрая - ще спочелиш и войната

Ех, Хари като те чета нямам търпение и моята бебочка да порасне малко и да и направим едно другарче. Липсва ми бременността и моментите, когато бебето е най-активно. И аз днес като теб се борих за нашето си, защото баща и нещо беше забравил, че трябва да ни обръща внимание и на нас. 

Знам, че накрая ти ще си по-силна и по-смела от всичките си роднини и познати и няма да имаш тези проблеми с мълчанието.

Радвам се! И стига с този охлюв.