Как се държат вашите близнаци с други деца?

  • 2 233
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Здравейте.
Предварително се извинявам, ако вече има подобна тема. Искам да ви попитам как се държат вашите слънца с другите деца. Моите близначки, на 2г. и 3м. помежду си много се удрят и хапят, и щипят. Същият подход имат и към останалите деца, което ме притеснява, защото останалите странят от тях, което е нормално. как е при вас?

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Моите не се бият, нито се удрят, хапят и т.н. слава богу. Съответно не удрят и други деца. На възрастта на твоите на им обръщаха особено голямо внимание. Обичаха да има деца около тях, но не са си общували кой знае колко активно с другите. Посдърпваха се за играчки отвреме навреме, но това е нормално. Сега си имат приятелчета, с които си играят чудесно.
Аз бих те посъветвала да се дистанцираш малко от тях. И в къщи и навън. Остави ги сами да се оправят. Не се намесвай, когато се карат и помежду си и с други деца. Само наблюдавай отстрани да не се наранят, но не взимай отношение. Моите когато съм наблизо се карат непрекъснато. Като седна на компютъра и се правя, че ме няма се разбират чудесно. Конкуренцията за мама е най-силният стимул за кавги.

# 2
  • Мнения: 26
Благодаря ти много Савина.  Обикновено се намесвам, защото изпитвам ужас до какво може да доведе поредното скарване за играчка например. А в парка се намесвам, защото в противен случай другите майки започват да мърморят колко са ми лоши децата, и може би с право.
Благодаря ти отново за отговора.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Опитай първо в къщи да не се намесваш. До нищо особено няма да доведе. Изрежи им ноктите. Прибери по-твърдите и ръбести играчки и ги остави да се оправят. Като хвърляш по едно око разбира се и имаш готовност да се намесиш, ако стане наистина опасно. Моите и да се скарат, ако не се намеся учудващо бързо утихват скандалите. Ако се намеся става.... война.  ooooh!

# 4
  • Мнения: 26
Определено ще опитам. Дано малко ги поочеловечя, че иначе страшно.
Благодаря ти много. Явно тук не са много хората, които отговарят на новаци. Но дори и един съвет е полезен, когато се чувствам безпомощна.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
В много лош период сте просто. Стискай още малко зъби. На мен тая възраст ми беше черна. Не ща да си я спомням.  ooooh! Ни се води, ни се кара... Към 2г и 6-7мес вече почва да просветва и на 2г и 9 м вече имаше съвсем ясна светлина в тунела. На 3 вече дишам спокойно. Не че пак не пискат за глупости и не се тръшкат, и не се карат, и не чуват понякога и т.н., но идва голямото предимство на комуникацията. Аз се родих откакто можем да си говорим. Хем аз ги разбирам какво искат (а не те ъ-кат, аз не разбирам и те истерясват), хем те разбират като им се обяснява и можеш да ги убедиш с думи, да ги излъжеш, да им отвлечеш вниманието, да им обещаеш, да ги манипулираш... изобщо много възможности открива речта. Така че още малко търпение.

# 6
  • Мнения: 7 803
Благодаря ти много. Явно тук не са много хората, които отговарят на новаци. Но дори и един съвет е полезен, когато се чувствам безпомощна.
определено не прави добро впечатление подобно изказване  Rolling Eyes

по темата да ти кажа, може би майките имат право. и моите не се бият помежду си, не се щипят и прочие. те просто ревяха нещо като не им харесва. така че и с другите деца нямаха никакви проблеми, нямат и днес. струва ми че такова поведение е от липса на внимание или от прекомерно внимание, ти ще прецениш най-добре

# 7
  • София
  • Мнения: 1 104
 Моите са на същата възраст като твоите, но момчета. Карат се за играчки, но рядко си посягат. Единият се случва да хапе, а другият така пищи, че всеки би избягал и отстъпил само и само да спре. Странното при нас е, че положението е точно обратното на това, което описва savina_33 ако ме видят на компа или да не дай си Боже да готвя нещо и вниманието ми не е изцяло погълнато от тях сякаш нарочно започват да се дърпат или да правят бели заедно, за да ми привлекат вниманието. Когато съм им подръка за изпълняване на вякакви капризи цари мир и спокойствие. За едно обаче съм съгласна с нея, че това е най-трудната възраст досега. Ако досега ми е било трудно, то сега вече е невъзможно, но се надявам да оцелеем всички  Praynig.  Крепи ме надеждата за светлинката в тунела...
 А да, за отношенията с другите деца, ами нямаме проблеми. Единият е по-социален - вече търси контакти с връстници и по-големи деца. Другият пък не им обръща внимание освен ако не си хареса някоя от играчките им, тогава пробва тактиката с пищенето, която понякога минава пред брат му.

# 8
  • Мнения: 26
Благодаря ви много за отговорите. Явно не се справям особено добре, просто Дж-то го е казала меко. Хубаво е, че повечето майки са като нея, защото аз, да си призная честно, им се карам на моите деца, повишавам тон, и то доста високо, шляпвам дупета. А в интерес на истината съм с тях откакто са ги изписали от болницата, защото имахме някои проблеми при раждането. Никой друг не е прекарвал повече време с тях от мен. Така че не смятам, че някой може да ме обвинява, че не обръщам внимание на децата си. Съвети приемам, с отворен ум и сърце, но предположения и обиди ...

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Ти да не мислиш, че само ти повишаваш тон? Аз като гледам на площадката няма майка дета да не вика понякога. Всъщност има 2, които не викат, но техните деца са големи (на 5-6), тотално изпуснати и си правят каквото си искат докато майките си приказват. Ако това е цената на невикането... мерси. Аз също крещя непрекъснато. Понякога си мисля, че ще ми се пръсне някой кръвоносен съд в мозъка от викане.  Joy А Жоро колко бой по памперса е ял докато стане човек от него... и сега яде, ама вече доста по-рядко.  Mr. Green Така че хич не си единствената, не се притеснявай.
А за вниманието... аз смятам, че като цяло праблем на днешните деца е прекаленото внимание. Децата са малко, родителите явно имат повече свободно време да се вторачват в тях, лели, баби, тетки и прочее бол.... и резултатът никак не е обнадеждаващ. Едно време като са гледали по 10 деца между другото и никой не е имал време да се вторачва в тях като че ли и децата са били по-щастливи и родителите по-спокойни.

# 10
  • Мнения: 26
Савина, може и да си права за вторачването. Ама нали все се опитваме да дадем най-доброто от себе си. И понякога много се ядосвам на себе си. Точно това си мисля, че ако я карам малко по-спокойно, а не все на тръни, нещата може би нямаше да стигнат до тук. Ама те и моите са едни беладжийки. Как все искат една и съща играчка? От много играчки имаме по 2 еднакви. Това беше в началото,  като си мислех, че като имат еднакви играчки няма да се карат. Нищо подобно. Пак се карат и се надвикват за едната, и никоя не иска другата играчка. Та вече от доста време не купуваме еднакви играчки. Заключила съм всички шкафове, където има опасни неща за тях, а те взеха да се катерят по библиотеката ми и да ми смъкват книгите, за да си играели с тях. И да ги видиш как ми обясняват, че това вече са техни книги. Чудо. Много са палави. В парка има още едно две момичета, като нас, на които никое момче не може да се опре. Но понеже аз съм била кротко дете и винаги съм мислила, че и моите ще са такива, обаче не. По-важно е все пак да са здрави, нали така? Защото последните два месеца ми побеля главата от кашлици, които от нищо не минават.

# 11
  • Мнения: 285
Савина, може и да си права за вторачването. Ама нали все се опитваме да дадем най-доброто от себе си. И понякога много се ядосвам на себе си. Точно това си мисля, че ако я карам малко по-спокойно, а не все на тръни, нещата може би нямаше да стигнат до тук. Ама те и моите са едни беладжийки. Как все искат една и съща играчка? От много играчки имаме по 2 еднакви. Това беше в началото,  като си мислех, че като имат еднакви играчки няма да се карат. Нищо подобно. Пак се карат и се надвикват за едната, и никоя не иска другата играчка. Та вече от доста време не купуваме еднакви играчки. Заключила съм всички шкафове, където има опасни неща за тях, а те взеха да се катерят по библиотеката ми и да ми смъкват книгите, за да си играели с тях. И да ги видиш как ми обясняват, че това вече са техни книги. Чудо. Много са палави. В парка има още едно две момичета, като нас, на които никое момче не може да се опре. Но понеже аз съм била кротко дете и винаги съм мислила, че и моите ще са такива, обаче не. По-важно е все пак да са здрави, нали така? Защото последните два месеца ми побеля главата от кашлици, които от нищо не минават.
Все едно аз съм го писала включително и за кашлицата  ooooh!
Днес едната ме повика да видя другата как се е качила на стола и гледа през терасата  #Cussing out за миг не мога да ги оставя сами или се бият или правят някоя беля  Mr. Green
На вън ме слушат и не се бият щото знаят че ще ги прибера и затова нямам проблем с чуждите деца само с мойте в гадни дни като тоя че не мога да ги изведа Tired

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Zhelaeshta, това за книгите малко ми намирисва на липса на авторитет... Не се обиждай, ама ми се струва, че си ги оставила да ти се качат на главата. Което не е добре нито за теб, нито за тях. Какво значи "пипат ми книгите"? Забраняваш и толкова. Не се страхувай да им отказваш. Ще пореват 1-2-5 пъти и ще разберат че има непозволени неща. Примиряват се по-бързо отколкото предполагаш. Аз в началото (примерно между 1 и 2 год) разрешавах почти всичко само и само да не пищят. И резултатът беше плачевен. Един ден просто прекалиха и ми писна. Разбрах, че така нямада стане. Започнах да отказвам. За мое учудване се тръшнаха точно 3 пъти и спряха. Сега като кажа, че нещо не е позволено и обясня защо го приемат съвсем спокойно.

# 13
  • Мнения: 7 803
и унас се вика, да не си помислите друго. просто няма друг наЧин  Tired но кокото по-рано ги стегнеШ, толкова по-добре За всиЧки ви. и помни, това са фаЗи, но ако не вЗемеШ мерки Ще стане постоянно явление

# 14
  • София
  • Мнения: 6 209
При нас също се случва да има скубане и хапане за играчки, и то основно от страна на младежа. Девойката врещи колкото й глас държи. Mr. Green Случва се и в парка, но по- скоро като защита- когато някой се опитва да им изтръгне нещо от ръцете. Там, където ходим ежедневно всички дечица са по- големи и на тях им е трудно да се справят по друг начин. Но ми прави впечатление, че вече реагират доста по- адекватно- като ги помоли другото дете или пък разменят играчки няма драма. Често се случва да се защитават един друг или пък да защитават "имуществото" на другия от похитители.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт