различните

Аз онзи ден си нямах друга работа, зачетох се в едни друг форум. Хубаво, не им харесва тук, фръцват се и не четат. Техен си проблем. Ама после като вземат решения за деца, без да са чели и без да са запознати с важни и основни неща, се сещат, че тук имало информация, ама късно. Объркали са съдбата на 1-2-3 деца. Объркали са и своята съдба. И се налага да живеят със спомена за едни много неприятни техни действия и решения.

Може тук тонът да не е такъв, какъвто на много им се иска, но тук има най-много информация по темата. И никой никога не е отказал да даде съвет на коректно зададен въпрос, в който няма дискриминационни, грозни и обидни квалификации.

Както искате ние да уважаваме вашите решения и предпочитания, така уважавайте и вие нас и децата ни, за да получите добро отношение.

според мен това е отговора.

Брей, аз се зачудих какво правя тук, като нападете всички /пък не съм мазохистка/, но разбрах...дърта съм и зат'ва
Чудя се как не ги мързи да пишат тук като не искат нищо от тук присъстващите

ами,то и аз не съм много за тук,ама ме търпите,пък и никой не ме напада...

Кой точно си позволява да ви квалифицира като злобни заяждачки?!
Я да ми се яви (може и на лични), аз да му обясня как ако не бяхте вие по-старите(потребителки) може и още да не се бях престрашила да си осиновя детенце! Та точно вие ми дадохте последния тласък към сегашното ми съкровище, хем азиатче. Я да ми се яви разбирачката с предразсъдъци и да ме убеди в тезата си. Ама без клишета - от опит да говори!
Как пък не им омръзна да влизат само за да разбутат кошера, и после - ама що жилите, ние искаме само да си излеем душата. Хайде без! Тук не е за изливане на злоба и предразсъдъци - да пробват в "Клюкарника".
Когато аз бях абсолютна новачка, споделих проблема, изказах страховете и получих съпричастност. И оттогава тук ми е в къщи. "Осиновяване" ми е в "любими" и първо тук влизам, когато имам време за "Мамма"-та. На който не му харесва - да не влиза. Но "в къщи" да ми прави квалификации, преди да е казал "Добър ден" - естествено, че ще бъде натирен.

Различна, още някоя и друга година ако продължиш да се чувстваш, различна, нападана и нежелана (във форума) може и да започнеш да разбираш как се чувстват децата от не "бг" произход.

Обаче интересна метаморфоза за около 4 години претърпя форума...

Няма да забравя колко плахо и внимателно се обадих, провокирана от крупните извинения на една потребителка към нас - решилите, че произходът е без значение, докато изразяваше личните си желания, мечти, ограничения... и какъв скандал се получи след това.
Колко дълго време всеки път тези теми ставаха сцена за една доста грозна постановка.

Ама разбира се, че не бива да се осиновява, ако не си напълно убеден в това си решение.
Не бива да осиновяваш което и да е дете, каквото и да е дете, изпълнен със съмнения в способността си да приемеш в себе си едно чуждо същество, да го поставиш на първо място, преди себе си дори, за един некратък период от време, ако не завинаги и това да се случи не като в приказките, а най-често и в резултат на съзнателно развиване на всичко това, което те прави родител - търпение, разбиране, отдаване, лишения... и с почуда (най-често) откривайки един ден, онази необяснима светлина и топлина в себе си - любовта, която те прави майка на това същество, с каквито и да е гени и произход.

Момичета, пораснете.
Искате да станете майки, а това е доста отговорно занятие, още повече, когато решението е свързано с това да станете майки на дете неродено от вас.
Считате, че имате лимити, които не можете да надскочите като произход на детето - добре, недейте.
Но ако някой ми посочи и една полза за вас и бъдещите ви деца, периодично някой да обяснява какво не им е наред на нашите деца с "екзотичен" произход, ще му бъда задължена - аз не я съзирам.
Не си измивайте чувството за вина с извинения от рода: Аз нямам нищо против, но не искам такова дете, защото... и ред извинения. Нелепо е.

Повярвайте, ще имате достатъчно проблеми и лимити за надскачане в последствие, а произходът ще е най-малкия. Съхранете позитивното, доброто и топлото в майчинското си сърце, защото детето ви - българче, ромче или друго, ще има неистова нужда от тях.

Стига борби. Искате да бъдете майки? Бъдете. Някой ден ще разберете какво изпитва майчиното сърце, когато някой, нещо застрашава, макар и само на думи или хипотетично детето й, и тогава ще спрете да пускате подобни безсмислени теми.

Дар  След твоите думи просто няма какво да добавя. Благодаря ти!

Такава си е Дар... Напоследък рядко се намесва, но каквото и да каже остава за дълго в сърцето ми. Дар 

ДарЗаМен, написаното от теб ме накара да се замисля по доста въпроси. Проведох няколко самоизобличителни разговора със собствената си съвест   

 
Не е ли малко крайно изказването...

Точните изказвания обикновено звучат крайно.

Аз лично съм препоръчвала форума и смятам, че тук има доста полезна информация, но не бих могла да твърдя, че понеже някой не чел навреме бг мама е "объркал съдбата на 1-2-3 деца, че и своята" и "ще си спомня за много неприятните си действия и решения"... Дори и да е много убедено казано, не схващам, какво му е точното на това твърдение - доста абстрактно ми звучи (и драматично)... но може и да съм изпуснала, за какво конкретно става въпрос...

Относно темата - ние със съпругът ми не сме от младите и много убедено не сме поставяли ограничение за етнос...  Но никога не бих могла да съдя (все едно гласно или на ум) различното решение на който и да е осиновител... Тези неща според мене са лични и интимни, ние не сме еднакви и не можем да съдим хората, защото не мислели като нас... Осиновяването може би е една от най-сериозните стъпки в живота на осиновителите и техните деца...  Ако някой чувства  (например, при избора на етнос, здравословно състояние, възраст), че не би могъл да се справи в дадена конкретна ситуация, вероятно е мислил и подхожда към осиновяването също толкова сериозно, колкото и аз... 

Не ми се изпада в подробности, честно казано.

Не осъждам никого в избора му на етнос. Ама хич даже. Напротив, ако човек смята, че няма сили да се справи с нещо, не бива да го прави, особено ако от това би страдало дете.

За друго става въпрос, но не ми се коментира.

Иска ни се тези неща да бъдат само лични и интимни, но не са. Лични и интимни са в спалнята. Когато се намесят институции, съд, обществени норми, различни интересни и какво ли още не, тогава се налага да се оставяме да бъдем съдени, а и да съдим.
Ако забравим това и се преструваме, че изборът е само наш и личен, започват трагедиите.