Раждането е много различно при всички жени ,та дори има голяма разлика и при първо и второ раждане.На мен ми предизвикаха раждането и по този случай раждах 10часа.Може би при мен най-травмиращо беше самото очакване да родя всеки момент,а разкритие така и нямаше ,въпреки лекарствата който ми даваха .
- Публикувана: 4 дек. 2005, 14:52 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2005, 12:11 ч.
Големите заблуди относно раждането
И на мен това ми беше идеята, да настроим бъдещите мами позитивно. Много се страхувах, признавам, четях всичко каквото ми попадне и бях останала с впечатлението, че ме чакат ужасни болки (не знам защо само страховити истории ми се въртяха из главата). Но като дойде момента, се изненадах от себе си, страховете се изпариха и цялото ми същество се настрои да даде живот на малкото човече. Нямаше страх, само нетърпеливо очакване, което не продължи дълго. Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане и здрави бебчета 
Айде и аз да кажа:
Аз си мислех, че е като на филмите - едно непрекъснато викане ,а то контракциите те отпускат и не боли чак толкова, както казаха преди мен като менструалните по 10. И си мислех че изгонването е много продължително, а то при мен стана много бързо. Обаче разбрах, че каквото и да си говорим при всеки е различно, друго е по-важно : да си положително настроен и да вярваш че всичко ще е наред. Мисля, че психически подготвените мами се справят по добре. Повтаряйте си, че скоро ще гушнете малкото човече, и че тези усилия са за негово добро. Леко раждане на всички бъдещи мами.
Аз си мислех, че е като на филмите - едно непрекъснато викане ,а то контракциите те отпускат и не боли чак толкова, както казаха преди мен като менструалните по 10. И си мислех че изгонването е много продължително, а то при мен стана много бързо. Обаче разбрах, че каквото и да си говорим при всеки е различно, друго е по-важно : да си положително настроен и да вярваш че всичко ще е наред. Мисля, че психически подготвените мами се справят по добре. Повтаряйте си, че скоро ще гушнете малкото човече, и че тези усилия са за негово добро. Леко раждане на всички бъдещи мами.
2. Прословутата "запушалка" при мен се разкъса часове преди самото раждане (а не 1-3 дена преди раждането, както бях чела по дебелите книги), а аз си помислих, че ми са изтекли водите,(изобщо не знаех какво количество течност става дума)
3. Бях убедена, че при напъването трябва да се използват коремните мускули, а то какво се оказа ... напъваш като при най-големия запек в живота си
4. Когато бебчо започна да излиза, все си мислех, че става на етапи: първо главичката, после телцето, крачетата и т.н. , а то какво се оказа - едва казаха, ето я главичката и после, честито...
3. Бях убедена, че при напъването трябва да се използват коремните мускули, а то какво се оказа ... напъваш като при най-големия запек в живота си
4. Когато бебчо започна да излиза, все си мислех, че става на етапи: първо главичката, после телцето, крачетата и т.н. , а то какво се оказа - едва казаха, ето я главичката и после, честито...
Абсолютно същия случай. Мога да прибавя и още нещо, което, разбира се е твърде индивидуално, но при мен беше така5. Контракциите ми от самото начало бяха много начесто- нямаше такова през 2-3 часа, че после през 30 мин и т.н- направо през 10 мин, от раз!
Рени,твоите са били на 10мин,а моите на 3
За това пак ще повторя че всичко е строго индивидуално.
Аз не бих казала че болките са търпими,защото при мен водите изтекоха и веднага към болницата.От там 12 часа бях с контракции през 3мин,като последните два три часа бях през 30 секудни.Хората раждат сто пъти за това време и тези контракции,а аз на всичкото отгоре повече от 3 см разкритие не получих
И се прибягна до секцио по спешност.
така че всичко си е различно при всеки човек...
За това пак ще повторя че всичко е строго индивидуално.
Аз не бих казала че болките са търпими,защото при мен водите изтекоха и веднага към болницата.От там 12 часа бях с контракции през 3мин,като последните два три часа бях през 30 секудни.Хората раждат сто пъти за това време и тези контракции,а аз на всичкото отгоре повече от 3 см разкритие не получих
И се прибягна до секцио по спешност.
така че всичко си е различно при всеки човек...
А мен пък все ме лъжеха, че ще родя след по-малко от 2 часа и , че разкритието ми е 9 см. После идваше друг да провери и казваше, че е едва 5 см 
л ...И така няма и 15 часа! През цялото време гледах как идват момичета, раждат и пак оставам аз...После в стаята пък друга ми се хвалеше, че за нея раждането било невероятно лесно и бързо... Така че, на който каквата участ му се падне. А аз, през цялото време си говорех, че това ще ми е за пръв и последен път в живота, че повече няма да забременявам...Ама колко време мина и ето, пак започна да ми се иска.
л ...И така няма и 15 часа! През цялото време гледах как идват момичета, раждат и пак оставам аз...После в стаята пък друга ми се хвалеше, че за нея раждането било невероятно лесно и бързо... Така че, на който каквата участ му се падне. А аз, през цялото време си говорех, че това ще ми е за пръв и последен път в живота, че повече няма да забременявам...Ама колко време мина и ето, пак започна да ми се иска. 
Очаквах болките от контракциите да са като менструални, а моите менструални бяха адски мъки и се успокоявах, че по-зле няма на къде обаче не ги усетих така, само лек дискомфорт, за сметка на това имах чувството, че ме жигосват на кръста 
оказа, се че беба е лицево и черепа й притиска гръбнака ми 
Другата заблуда е, че без болка няма разкритие, мен ме приеха с 4 см. разкритие, а болка усетих 6 часа след това, тогава вече не помня колко ми беше разкритието
обаче не ги усетих така, само лек дискомфорт, за сметка на това имах чувството, че ме жигосват на кръста оказа, се че беба е лицево и черепа й притиска гръбнака ми Другата заблуда е, че без болка няма разкритие, мен ме приеха с 4 см. разкритие, а болка усетих 6 часа след това, тогава вече не помня колко ми беше разкритието
А на вас дадоха ли ви веднага да видите бебока? Мен менакараха дори да повторя гласно точно каквото са ми казали- какво е, колко кг и см. Помислих си какви ли случаи са ги накарали да задават такъв въпрос?
Да, веднага след като излязох от упойка /секцио бях/ в Интензивното ме чакаха беба и тати
A моите не ми дадоха да ги видя, защото бяха недоносени и веднага ги отнесоха. Даже не ми казаха какви са и колкото и да питах никой не ми обърна внимание(беше страшна суматоха). Малко по-късно чух доктора да си пее "О girl" и така разбрах, че са момичета. После ми казаха естествено. Чак след няколко часа с татито ни пуснаха да ги видим в интензивно. 
А на вас дадоха ли ви веднага да видите бебока? Мен ме накараха дори да повторя гласно точно каквото са ми казали- какво е, колко кг и см. Помислих си какви ли случаи са ги накарали да задават такъв въпрос?
това, за което не бях подготвена, бяха болките от свиващата се матка след секциото. Но си бяха съвсем поносими, просто неприятни. Повече ме болеше при раздвижването - въпреки че бях подготвена.
Честа заблуда е, че при спинална упойка боли. Болката е като при жилване от малък комар
същото се отнася за поставянето на катетър и клизмата - ако ти ги направят внимателно, са нещо облекчаващо, не са болка. Препоръчани теми