Големите заблуди относно раждането

Видях я докато я къпеха на чешмата с/у мен. Честно казано при мен се оказа мит от филмите, че ще се разплача от радост, като я видя. Нищо подобно, даже не исках да я виждам първите 3-4 часа. Всичко с майчината обич стана постепенно при мен.

А за въпросите- да питаха ме и мен дали съм запомнила всичко. Нормално ми се стори, като гледах другите родили преди мен, как заспиваха мигновено. После може и да кажат "Миии, това не е моето бебе".

Аз незнаех нищо като отидох да раждам, затов амога да кажа, 4е бях в голяма заблуда. Никаква представа, никакво инфо, нищо... 

Незнаех какво е форум тогава, нямаше кой да ми каже нищо - майка и свеки - тотално заблудени. 

Чета ви и в този късен час ми идва да ви задам само един въпрос,понеже чета ,че контракциите са били на 10- 15 мин направо се шашка.Та въпроса ми е към тези които са раждали в друг град,тоест аз ще раждам в Сливен ,а до там е  30 мин с кола-та въпроса който ме вълнува най -много е "Дали ще стигна навреме"  ,че не ми се иска да раждам в градската 

Дея, ще стигнеш , толкова лесно чак не е, първото раждане обикновено рядко е по-малко от 12 часа общо. Моите контракции започнаха леко-леко към 1 през ноща, 1 час си лежах, после разбрах че не е нещо случайно, засилиха се малко и станаха на всеки 20 мин. Станах и започнах да обикалям, ставам сядам, спомних си че трябва да се яде нещо леко предварително, за да не си гладна после и да не ти е пълен стомаха по време на раждането. Ама ъ-ъ, не мога да хапна нищо  . До сутринта станаха на 5 мин, в седем събудих мъжа ми и се обадих на болницата. Те казаха да не тръгвам ако не са на 3-4 минути и по 50 сек. поне. Тръгнахме в 9 (и ние сме на 30 мин.), притичах между две контракции до колата, точно като се качвах и водите потекоха, все едно някой друг ме поля с топла вода, не ми се вярваше че това е от мен  . Като ходиш или седиш обаче не изтича много. Отиваме, там никой не се впечетлява, защото още не викам сигурно  . Попълваме формуляри за постъпване 15 мин., чакаме асансьори, търсим дежурни (събота) ... Към 11 вече ми включиха монитор, взеха проба от водите, осведомиха ме че разкритието ми е има-няма 1 см и се измете сестрата. Само мъжа остана да се блещи как се мятам, контракции всяка минута, доста мощни, не кой знае каква болка, доколкото си спомням, но някак си много интензивни, спира ми дъха, после дишам много плитко, сестрата дойде да ми се кара че хипервентилирам, кислорода в кръвта става много и ми се вие свят и изтръпват крайниците, за бебето не е полезно също. Лесно е да се каже, но е трудно да спреш и да се успокоиш, много е трудно, опитах но с не много голям успех. Затова, и защото водата изтича, и защото разкритието не мърда от 1 см ми включиха система окситоцин и ми биха епидурал - 1 на обяд (до тук 12 часа). Родих в 7 вечерта без болки и проблеми с две малки вътрешни шевчета. Общо 18 часа за мен  . Успехи на чакащите, няма страшно.

Спокойно, ще стигнеш Ние пътувахме от извън града, на 15 км. Общо с пътя до болницата сигурно са били 20 или малко отгоре км. Стигнах си навреме. Котракциите ми почнаха към 3:30 сутринта, към 5 събудих и мъжа ми, че ми стана скучно сама  , към 9 и нещо тръгнахме, към 10 и нещо ме приеха в предродилна зала, родих в 13:15. Не става чак толкова бързо цялото нещо при първо раждане, обикновено. Но аз казвам, че съм родила за 3 1/2 часа, броя от постъпването в болницата до самото раждане, бездруго тогава бяха по-сериозните контракции - приеха ме с 4 см разкритие, а 4-6 см са най-сериозните минути при разкритието...от 6-7 нагоре вече стават бързо нещата.


Накараха ме да повторя два пъти номера на китката...вече го забравих - 80 май беше. За да не кажеш после, че са ти сменили бебето  Но още като излезна от мен и я вдигнаха, я видях в гръб, щом прерязаха пъпната връв, поисках да ми я сложат на корема (искайте това, едва ли ще ви откажат, но ако не проявите инициатива, може никой да не се сети, че имате желание), да усетя голото си новородено бебе на моята гола кожа беше невероятно чувство!  И изобщо, и за миг не можех да я объркам с друго бебе  Докато лежах за наблюдение, акушерката (понеже ни е близка) изнесе бебето на вратата на родилното и баща й я видя още преди да тръгнат да ни местят в стаята

Веднага го видях, но не го сложиха на корема ми, както е по филмите, може би защото първата му работа след като излезе, беше да се изпишка върху мен 

Аз също очаквах много силна болка и продължително раждане, но всичко стана за 10 мин и хоп айде бебе/и първия и втория път/, но всичко е много индивидуално

Няма такова нещо...това което ти не си изпитала,аз го изпитах 100-кратно-болеше си ме и то доста,че си повиквах даже,на финала,след 18-ина часа напъни бях с абсолютно мокра нощница и коса-точно като по филмите Същинското изгонване на плода стана бързо и на фона на контркациите при мен не беше толкова зле,даже епизиотомията почти не усетих.Да-напъните са като при напъни при запек и това го знаех.Тъй че-някой беше написал напред-можем само да споделим как е протекло при нас,но не и да налагаме някакъв стереотип,защото всичко е много индивидуално. Не успях да видя бебето веднага,защото се получиха усложнения при мен,когато излезнах от упойката първата ми мисъл бе за бебето...и до сега страдам,че не съм изпитала онова усещане...когато ти го сложат още мокро на тебе,да чуеш как диша,да видиш как мърда ръчичките...

И при мен стана доста бързо, поне в болницата, иначе в нас бяха към 10тина часа с контракции на 8 минути. Приеха ме с 4 см, сложиха системата, след час и половина влязох в родилна. Там вече си беше гадничко - напъването ми беше доста трудно, и после изведнъж усетих че бебето излезе, ама все едно се изплъзна  Епизиотомията не я усетих, за сметка на шиенето...

Аз мислех, че болките са толкова непоносими, че ще се предам... Обаче всъщност бях изненадана от това как се стегнах и съсредоточих и как изтърпях всичко.
Другата ми изненада беше че самото раждане - напъването - беше много безболезнено за мен. Или по-скоро новата ми по-активна роля в процеса ме караше да се чувствам много добре.

Че е индивидуално за всеки - то е ясно. Аз имах контракции всяка нощ една седмица преди да родя - доста силни, ама се понасят, въпреки че ако бяха продържили повече..... Отидох в болницата пеша, без контракции и с 6 см разкритие (от предварителните контракции)   - та родих за 4 часа и контракциите ми ги предизвикаха.  И аз си мислех, че е по-страшно от колкото беше в действитеност. Бебка ми я дадоха веднага да я гушна.

Дея, аз раждах в София и ако не се беше случило да пътуваме към болницата в 6 сутринта, а примерно на обед- щеше да ми отнеме мнооого повече от 30 мин

Да, и аз това мислех да кажа за София... От "Дружба 2" до "Княжево"      Ако е през делничен ден, ще е късмет да стигна за по-малко от час........ 

Благодаря много  и аз това се сетих,че в София ако се паднеш в най- оживеното време да раждаш със сигурност ще ти трябва около 20 мин.
Абе дано стигнем на време ,че тук градската е като в някоя талибанска болница,вечер ни доктори никой няма 

Да определено.На мене ми казаха че са адски болки чак ще виеш но уви аз бях приета за задържане и на осмия ден като станах имах 3 см разкритие.Мислих че е от смеха дето се смяхме миналия ден.КЪм 12 започнаха контракциий през 5 минути и траеха по 1 минута.Накрая като лежах пред родилна зала бяха по 2мин с продължение 1 минута.КАто ми идваше напън се хващах за кръста и напъвах.ПО едно време не усешах контракциите хем бях без упойка.Напънах се два пъти и ме заболя леко като си мислих че акушерката й е долу ръката.Казах да си я махне че ми пречи.ЖЕната ми показа и двете си ръце даже ми каза че ако искам да седне срещу мене и да си дигне краката да видя че нищо не прави.Накрая сестрата ме натисна и МОйта ВЕроника изплака