Познай коя е книгата - 3

"Любовта трае три години", Фредерик Бегбеде

svet65 

"Нямаше как да променят пиесата. Нито срещу заплащане да си купят някакво евтино заклинание от съветник с въображаема титла , който да ги накара да седнат и да им каже успокояващо: „Вие не сте грешници. Срещу вас е съгрешено. Вие бяхте още деца. Не можехте да контролирате събитията. Вие сте жертвите, а не виновниците."

Нещо по-дълго, но доста насочващо:

"А. отвори очи.
Дълъг беше пътят, който тя измина – от прегръдката на едноръкия мъж до своите неидентични двуяйчни близнаци.
- Ти имаше следобеден кошмар – уведоми я дъщеря й.
- Не беше кошмар – промълви А. Беше сън.
- Е. помисли, че умираш.
- Изглеждаше много тъжна – обясни Е.
- Бях щастлива – усмихна се А. и осъзна, че наистина е било така.
- Ако си щастлива насън, А., това брои ли се? - попита Е.
- Кое да се брои?
- Щастието – то брои ли се?

Тя знаеше точно какво иска да каже синът й, чиято букла на албатрос се беше развалила.
Защото наистина само това, което се брои, има значение.
Простата, непоклатима мъдрост на децата.
Ако насън ядеш риба, това  брои ли се? Значи ли, че си ял риба?
Веселият мъж, чиито стъпки не оставят следи – той брои ли се? "

Определено вторият откъс по-добре ме насочи  :
"Богът на дребните неща" на  Арундати Рой .
Прекрасна книга!

Да, всяка дума, всеки откъс от тази книга има значение; вълнувам се при всеки досег с нея!

Фрея, моля 

Благодаря за поканата  ! Ето:

"Телата могат да бъдат красиви по три начина: чрез силата, грацията и завършеността. Някои тела като по чудо успяват да съчетаят и трите. Моето, напротив, не притежаваше нищо от тези прелести. Недоимъкът беше неговият майчин език: то изразяваше отсъствието на сила, отсъствието на грация и отсъствието на завършеност. Наподобяваше вик на изгладнял човек.
  Единствено името ми Бланш му подхождаше: никога неизлагано на слънце, това хилаво тяло беше бяло, бяло като острието на хладно оръжие, погрешно насочено навътре."

Ето още малко:
 
"В неделя вечерта блудната дъщеря се появи. Веднага разбрах, че нищо не знае. Почувствах дълбоко притеснение , когато тя ни затрупа с обичайните си излияния.
 Моите родители нямаха намерение да протакат. Седнахме на масата.
 - Христа, обадихме се на баща ти.Защо си ни лъгала? - попита татко.
 Момичето замръзна. Тишина. "

  Авторът е жена. Най-известната съвременна френскоезична писателка, както пишат.

"Антихриста" Амели Нотомб. Много ми хареса, може би най-много от трите, които съм чела на Нотомб.
Аз скоро пусках загадка и предлагам реда си на някой, който има желание.

Точно тя е, svet65   На мен пък ми е втората книга на Амели Нотомб, която прочетох. Първата беше "Речник на собствените имена", която май ми хареса повече  . Смятам да прочета и другите й романи, преведени на български, когато смогна някога.
 Хайде, някой да пусне нова загадка!

Аз ще предложа нещо (може би) лесно и забавно, щом няма желаещи:

"Тест за самооценка за измерване на степента, в която си арменец

1.   Като малък в училище завивал ли си се с домашно плетени одеала и носил ли си в училище домашно плетени жилетки?
2.   Докато си навършил шест-седем години, подарявали ли са ти книжки на арменската азбука за всеки рожден ден?
3.   В къщата, в гаража или в офиса ти виси ли плакат с връх Арарат?
4.   Свикнал ли си да те обичат и да ти говорят мило на арменски, да ти се карат и да те строяват на английски и да те избягват на турски?
5.   Поднасяш ли на гостите си хумус с царевичен чипс, имамбаялдъ и оризови сладкиши?
6.   Познаваш ли вкуса на мантъ, миризмата на суджук и проклятието бастурма?
7.   Ядосваш ли се, вбесяваш ли се лесно от забележително дребни неща, но успяваш да запазиш самообладание, когато наистина трябва да се безпокоиш и страхуваш за нещо сериозно?
8.   Правил ли си (смяташ ли да си правиш) пластична операция на носа?
9.   Държиш ли в хладилника бурканче „нутела” и някъде из къщата табла?
10.   Имаш ли във всекидневната си килимче, което много обичаш?
11.   Натъжаваш ли се, когато танцуваш на „Лорке Лорке”, дори и мелодията да е весела и да не разбираш текста?
12.   Имате ли у вас дълбоко вкоренения навик да се събирате след вечеря, за да ядете плодове, а баща ти бели ли ти портокалите, на колкото и години да си?
13.   Роднините ти тъпчат ли те с храна, дори да им казваш, че не си гладен?
14.   Настръхваш ли от звука на дудука и питаш ли се как свирка, направена от кайсиево дърво, може да плаче толкова тъжно?
15.   Чувстваш ли дълбоко в себе си, че в миналото винаги има още нещо, което няма да ти бъде позволено да научиш никога?"

  А трябва ли да познаваме от коя книга е? Щото аз се предавам, ако е от книга

От книга е, да. 
Ето още един насочващ откъс:

"Семейните истории се преплитат така, че каквото се е случило преди поколения, влияе върху наглед несвързани събития от днешния ден. Миналото е всичко друго, но не и отминало. Ако Левент Казанджъ не беше станал озлобен и склонен към насилие мъж, дали единственият му син Мустафа щеше да е друг човек? Ако преди поколения, през 1915 г., Шушан не бе останала сирак, дали днес Ася щеше да е копеле?"

Много насочващ дори! За тази книга ми бяха дали рекламна мостра - мини-книжка и ми допадна толкова, че се канех да я търся по книжарниците. Спомням си, че авторът беше Елиф Шафак и преди това на бг е издадена друга нейна, "Любов". А тази беше нещо от рода на... "Копелето на Истанбул" или нещо подобно?

Точно "Копелето на Истанбул" от Елиф Шафак.
Не че ме впечатли толкова много романът, но имаше много забавни неща именно за арменци, турци, които спокойно могат да се пренесат и за българи, гърци, други балканци, кавказци... А ако не се гледа забавната страна, са си много сериозни теми...

 Nickkie ?