Публикувана: 18 май 2011, 11:50 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2011, 20:59 ч.

Познай коя е книгата - 3

27 235
774
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
Кои загадки са споменати в дискусията?
Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
  
  Форумът обсъжда различни загадки, като цитира от известни литературни произведения и предизвиква другите участници да познаят авторите и заглавията на тези произведения.
- Кои загадки са споменати в дискусията?
  
  Някои от цитираните загадки включват фрагменти от произведения като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Долината на кукли“, „Мартин Идъна“, „Три чаши чай“, „Белия зъб“, "Когато бях малко момче", "Ресторант на края на Вселената", "Котка сред гъбичките", "Хиляди сияйни слънца" и други.
- Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
  
  Авторът на дадената загадка с описани лица е Александър Христов.
- От коя книга са цитатите в откъсите?
- Коя е книгата, от която е взет вторият откъс?

# 660 2 ноем. 2011, 12:01 ч.

Мнения: 3 784

Когато мистър Гарнър прие уговорката с Хале и когато Хале засия така, като че ли туй, дето тя ще е свободна, е най-важното нещо на тоя свят, Бейби се остави да я преведат на другия бряг на реката. От двете трудни неща - да робува, докато рухне, или да остави последното си, а може би и единствено живо дете - тя избра по-тежкото, но именно то правеше Хале щастлив и тя не пожела да помрачи радостта му с въпроса, който често задаваше на самата себе си: за какво и е всичко това? За какво и е притрябвала свобода на една шейсет и толкова годишна робиня, която се клати като патраво куче? А когато стъпи на свободна земя, не можа да повярва, че Хале е знаел онова, което тя не е и подозирала - той, който никога не бе вдишвал нито глътка свободен въздух, бе прозрял, че свободата не може да се сравнява с нищо на тоя свят. И това я плашеше.

Последна редакция: ср, 02 ное 2011, 12:06 от Nickkie

# 661 2 ноем. 2011, 22:49 ч.

Мнения: 3 784

Ето още един откъс:

Например избираш си най-малката звездичка и си лягаш, извил глава така, че да можеш да я съзерцаваш от канавката, преди да заспиш. Хвърляш и няколко погледа крадешком сутрин, когато те оковават. Избираш все нещо дребно. Стръкчета трева, гущерчета, паячета, бръмбарчета, някое мравуняче. Но жена! Дете! Брат! Такава голяма любов направо би те убила в Алфред, щата Джорджия. Знаеше какво точно има предвид Сете - да се озовеш някъде, където можеш да обичаш това, което сам си избереш, да не се нуждаеш от позволение, за да изпитваш някакви чувства - това е то истинска свобода.

# 662 3 ноем. 2011, 12:43 ч.

Мнения: 3 784

Подсказвам с инфо за книгата: Една от най-знаковите книги в американската литература, спечелила наградата Пулицър за художествена литература. Шест години след издаването и авторката печели Нобелова награда за литература. През 1998 е направен филм по нея. Книгата е забележителна не само с основната тема, която разглежда, а най-вече с погледът, който дава върху нея; с формата на наратива, както и с езика, който авторката използва.

# 663 3 ноем. 2011, 18:12 ч.

Мнения: 4 916

Предполагам, че книгата е "Възлюбена" на Т. Морисън. Аз не съм я чела, само предполагам.

# 664 3 ноем. 2011, 19:48 ч.

Мнения: 3 784

Правилно предполагаш Simple Smile

Ти си!

# 665 4 ноем. 2011, 08:45 ч.

Мнения: 4 916

Нещо лесно от мен

"Преди съществувах, защото околните ме гледаха, приписваха ми мисли, дарби, стил, елегантност. Преди съществувах, защото бях жената на Филип Дюпен, ползвах кредитната карта на Филип Дюпен, познанствата на Филип Дюпен. Страхуваха се от мен, уважаваха ме, обсипваха ме с фалшиви комплименти. Позволявах си да натривам носа на Беранжер, да впечатлявам майка си. Бях преуспяла.

...

Тя го изгледа смаяна. Отново заора в своя случай. Беше се отклонил за кратко, докто я слушаше, след което пак се върна на своите нещастия. Това ли е моят любим, прекрасният мъж? Човекът, който пише книга за сълзите, който цитира Жюл Мишле... Свито сърце, да. Същинска стафида...
Този ден сърцето й поохладня към Лука.

...

Жозефин се измъчваше. Направи опит да дръпне малко любов, поне една нишка, която да изтегли, да прищипе, да накъдри, да навърти и да пресуче, за да се получи голям помпон. Взря се в очите на Лука, широко отворените й очи затърсиха, отново и отново. Не можеше да е изчезнала ей така изведнъж! Потърси поне една нишка в очите му, на устните му, в извивката на ръкава му, обичах да се сгуша там, когато спяхме заедно, виждах ръката му, която ме държеше, вълнувах се, притварях очи, за да запазя този образ. Тя продължи да търси, да рови, но така и не успя да открие нишка. Изплува на повърхността без нищо."

Книгата е част от трилогия, излезе скоро, но ще я познаете по героите, които са същите, както в първата част.

# 666 4 ноем. 2011, 08:50 ч.

Мнения: 1 733

Бавният танц на костенурките?

# 667 4 ноем. 2011, 09:05 ч.

Мнения: 4 916

Да, ти си

# 668 4 ноем. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 1 733

Нещо много лесно:
Маляка се опита да срещне погледа на Пангаров, да привлече вниманието му, но Пангаров като че ли не го забелязваше. Продължаваше да говори. Притежаваше чаровна усмивка и дар слово, но Добрева не го слушаше. Подпряла гръб на прозореца, тя се чудеше как може току-така, посред час, да й прекъснат урока. Знаеше, че за децата посещението на треньора е добре дошло. Слушаха го с интерес дори и тези, които в часовете й винаги блееха нанякъде. Това я обиждаше.

# 669 4 ноем. 2011, 09:26 ч.

Мнения: 382

Не мога да се сдържа:) - "Войната на таралежите" - Братя Мормареви.
Любима!! Сега я оценяваме отново като стана любима и на детето.
Всяка година я чете по един път и гледаме сериите семейно. Laughing

Все пак - ако някой има голямо желание да пусне нова загадка - мога да отстъпя реда и днес да изчакам примерно до късно вечерта? Simple Smile

# 670 4 ноем. 2011, 09:29 ч.

Мнения: 1 733

Дааа

# 671 5 ноем. 2011, 19:44 ч.

Мнения: 382

След като няма желаещи, пускам аз, макар че много често стана... Rolling Eyes

"Разказвам много за ХХХ и за себе си, а малко за баща си. Не защото ролята му не беше първостепенна, нито поради безразличие от моя страна... Никого не съм обичала колкото него и от всички чувства, които ме вълнуваха тогава, тези към баща ми бяха най-устойчиви, най-съкровени и най-ценни. Твърде близък ми е, за да не изпитвам неохота да го описвам, а и осъзнавам колко сме сходни. Ала за да направя приемливо поведението му, трябва да обясня що за човек беше той. Не беше празен, нито пък егоист. Беше обаче лекомислен, неизлечимо лекомислен. Не бих го определила дори като неспособен на дълбоки чувства, безотговорен. Любовта му към мене не беше повърхностна, не можеше да се приеме просто като бащинска привичка.Той бе в състояние да страда заради мен повече отколкото заради когото и да било другиго – а нима и аз не бях същата, нима отчаянието , което ме бе връхлетяло веднъж, не се дължеше единствено на отдръпването му, на извърнатия поглед?"

# 672 6 ноем. 2011, 10:36 ч.

Мнения: 382

"В продължение на месец живяхме като вдовец и сираче, обядвахме заедно, не ходехме никъде. Понякога отваряхме дума за А.: „Сещаш ли се за деня, когато...”, предпазливо извръщайки очи, от боязън да не би да се нараним взаимно или да не би нещо у един от двама ни да се отприщи и да бъде изречено непоправимото. Тези задръжки, подходът да се щадим бяха възнаградени. Скоро постигнахме да говорим за А. естествено, като за скъпо същество, с което сме щели да бъдем щастливи, но Бог го е прибрал при себе си. Пиша Бог, а не случайността, но ние всъщност не вярвахме в Бога. Пак добре, че при създадените обстоятелства ни бе позволено да вярваме в случайността."

Френска писателка...

Последна редакция: пн, 07 ное 2011, 08:41 от svet65

# 673 9 ноем. 2011, 00:17 ч.

Мнения: 3 784

Жокерче?

# 674 9 ноем. 2011, 08:20 ч.

Мнения: 382

Книгата не е в мен вече, така че малко популярни клишета за авторката - "скандална", писателка на "любовни романи", това е първата й книга, написана в доста ранна възраст... Simple Smile

Франсоаз Саган - "Добър ден, тъга".

Първият желаещ да пусне загадка? Simple Smile

Последна редакция: ср, 09 ное 2011, 21:38 от svet65

Препоръчани теми

Мисля,че беше с мен заради пари

Шестокласници 2023/2024

749
Набори

Лакове за нокти - 149

Всеки печели с играта на PIC.bg

Причина:

Причина: