Публикувана: 18 май 2011, 11:50 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2011, 20:59 ч.

Познай коя е книгата - 3

27 236
774
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
Кои загадки са споменати в дискусията?
Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
  
  Форумът обсъжда различни загадки, като цитира от известни литературни произведения и предизвиква другите участници да познаят авторите и заглавията на тези произведения.
- Кои загадки са споменати в дискусията?
  
  Някои от цитираните загадки включват фрагменти от произведения като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Долината на кукли“, „Мартин Идъна“, „Три чаши чай“, „Белия зъб“, "Когато бях малко момче", "Ресторант на края на Вселената", "Котка сред гъбичките", "Хиляди сияйни слънца" и други.
- Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
  
  Авторът на дадената загадка с описани лица е Александър Христов.
- От коя книга са цитатите в откъсите?
- Коя е книгата, от която е взет вторият откъс?

# 750 26 ноем. 2011, 12:31 ч.

Мнения: 3 784

Бих искала да се включа с коментар по въпроса за Кинг въз основа на това, което съм прочела от него, а то далеч не е всичко, което е публикувано. Зависи какво би ви натоварило. Има книги, които сякаш е писал на конвейер, има и такива, които те хващат за гърлото по един или друг начин. Има и такива, които те карат да провериш какво има под леглото ти, макар отдавна да си на достопочтена възраст и с много рационално мислене.

Ужасът при него не е от свръхестествените същества, или "страшни" сцени, макар че такива се намират достатъчно, а от демоните, които дремят в съзнанието на всеки един най-обикновен средностатистически човек. Демони метафорично казано.

Бих препоръчала да започнете с "Живата факла". За "То" е необходимо много време, за да се поеме осмислено целия този обем, а има един момент, с който, сигурна съм, като родители, бихте имали проблем. Сигурна съм, защото когато го четох като (относително) дете, не ми направи впечатление, но сега, когато съм на възраст за дете, определено ме смущава.

"Мъртвата зона" също е много добър старт за запознаване с него. Аз лично харесвам и "Кери", но тя е някак, как да кажа...въздейства на твърде много нива.

Приятно четене!

П.П.Докато съм писала, Джеронимо е отговорила повече от изчерпателно. Simple Smile

# 751 26 ноем. 2011, 12:46 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 449

Ох, съвсем излизаме от темата, ама да си кажа, че на мен също в пубертетна възраст, първата ми среща с Него беше точно с ''То''. Laughing

Не знам ако бях попаднала тогава на друга негова книга, дали щеше да оцелее любовта ми към него толкова години.

пп.И аз не бих я дала на дъщеря си, поне докъм 15-16г, а за ''Сияние'' просто да забрави, докато не се омъжи. С тия храсти колко страх съм брала, и то на дърти години... Laughing

# 752 26 ноем. 2011, 12:55 ч.

Мнения: 107

Моята първа книга на Кинг е "Зеления път", провокирана от прекрасния филм. Сега правя и следващите си стъпки. Първите ми стъпки след "пътя" са "Дългата разходка", "Живата факла" и "Проклятието" в този ред... От последната, изразът "по-слаб" вече има друго звучене в ушите ми!!! Laughing

Някой от следващите ми книги ще е "Тъмната половина"...

# 753 26 ноем. 2011, 13:15 ч.

Русе
Мнения: 696

Отговарям на загадката - "Децата на Арбат"

Прочетох я за пръв път веднага след промените у нас и ми подейства като удар с парен чук по главата.

Последна редакция: сб, 26 ное 2011, 13:42 от Колди

# 754 26 ноем. 2011, 13:19 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 449

Тя е, и наистина действа така, както си го описала. Hug

# 755 26 ноем. 2011, 13:21 ч.

Мнения: 3 784

Кол-ди, Кол-ди, Кол-ди!

# 756 26 ноем. 2011, 13:22 ч.

Мнения: 1 210

Джеронимо, Нике Hug

Захапвам го.

# 757 26 ноем. 2011, 13:49 ч.

Русе
Мнения: 696

Давам нова загадка. Знам, че е лесничка, но това е един от многобройните моменти, в които искрено съм се наслаждавала на стила на автора.

Мистър Л. Просър беше, дето се вика, най-обикновен човек. С други думи — двунога форма на живот на въглеродна основа, произлязла от маймуната. По-конкретно той беше четиридесетгодишен, дебел, неугледен и работеше в местната община. Колкото и да е странно, макар и самият той да не го знаеше, по бащина линия бе пряк потомък на Чингиз хан, ала безчетните поколения и смешения на раси оттогава досега тъй бяха преплели гените му, че не притежаваше никакви присъщи на монголоидната раса черти — от могъщия си праотец мистър Л. Просър бе наследил само подчертано дебелия тумбак и склонността да носи малки кожени шапки.

# 758 26 ноем. 2011, 13:52 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Пътеводител на галактическия стопаджия Flutter

# 759 26 ноем. 2011, 14:00 ч.

Русе
Мнения: 696

позна. Ти си на ход.

# 760 26 ноем. 2011, 14:03 ч.

Мнения: 107

Цитат на: Колди в сб, 26 ное 2011, 13:15

Поредицата за мен беше страхотно преживяване...

# 761 26 ноем. 2011, 15:57 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Току що се завърнах от библиотека. Давам откъс от едната книга.

" Но понякога звуците - подобно на болката - заглъхваха и оставаше само мъглявината. Пред нея цареше мрак, пълен мрак - може би това означаваше, че идва в съзнание? Нека има светлина(макар и замъглена), защото светлината е символ на доброто...Беше ли чувал звуците в мрака? Не можеше да отговори на нито един от собствените си въпроси. Имаше ли смисъл да ги задава? И този въпрос оставаше без отговор.
Болката съществуваше независимо от звуците и бе всеобхватна - той съзнаваше единствено това."

# 762 26 ноем. 2011, 16:10 ч.

Мнения: 3 784

Няма да е честно аз да отговоря Grinning

Пусни още някой откъс.

# 763 26 ноем. 2011, 16:16 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Ааааа, Nickkie, знам, че знаеш. Отговаряй, отговаряй! Hug

Но, хайде, щом искаш, давам и края на книгата.

"Хлапето дочу някакъв звук зад сградата и я заобиколи, въпреки че се страхуваше от плъховете. Беше много рано да се прибере вкъщи, защото бе избягало от училище по обяд.
До стената се бе сгушила голяма черна котка с необикновено пухкава опашка."