МАЙчета 2009! - 7

Здравейте дами
Да се включа и аз по дискутираните теми.
Като цяло съм и казала на Алекс, че не трябва да се бие, а да гали децата. И това, защото беше ощипала едно момченце в градината.
Когато сме заедно по градинки наблюдавам, че не обича да и взимат много играчките, ако някой и го вземе тича при мен и плаче. За сметка на това в градината са ми казвали, че редовно носи играчки на децата, които плачат. Т.е. картинката е много противоречива - обича да дава, но не и това, с което би искала сега да си играе.
За агресивните децата на детската площадка - като цяло гледам, а и такава ни е възможността, да ходим към 19ч, когато повечето деца ги няма. Ако се случи, че се засечем и някое е агресивно - първо се опитвам да му обясня да не ми притеснява детето, ако не стане правя забележка на родителя, ако  и той не реагирам, казвам на Алекс, че ако детето я ощипе и тя да го направи, да не му се дава. Както при Зайо и ние сме с двор и гледаме да сме си вкъщи като имаме време
Събирам я с децата на приятелски семейства, които са по-големи и нещата са супер, на морето не и чувахме гласа вечерите, играеше си с тях. Накара всички деца да пеят "кралю, порталю", въобще мисля, че се държи адекватно на това, което е отсреща
В обобщение ще кажа, че това, към което се стремя е да науча Алекс да не започва тя с агресията, но ако получава това отсреща и не се разбират от дума да отговори. Аз като малка много съм се биела и то точно, ако някой ме нападне, не виждам проблема. Каквото повикало, това се обадила.
Когато Алекс ме удари мен, ако се е превъзбудила и казвам, че ме е заболяло и че не бих искала да си играя с нея. Знам, че ме разбира, защото ме гушка и казва извинявай. Много държа на това детето ми да говори с правилните думи - така наречените вълшебни Още преди да проговори казваше благодаря с кимане на главичка, сега пак си кима, но "Моля" "Навяй"(което е Извинявай) и т.н.  използва, налага се да подсещам понякога, но ги използва.
Относно дюстабанлиите, не мога да се включа, може би трябва да я заведа и аз на преглед, защото хич не съм компетентна по тази тема.
За сметките, извинете ме, но няма да коментирам, че ще стане много дълго, а много съм насъбрала на Мтел...
За чужбинско, какво да ви кажа, благородно завиждам на условията, които имате на това какво спокойствие цари,  дори стреса там е друг, но все още нямам смелостта да направя тази крачка.
Смешко, Искра, стискам палци!
Целувки на всички и успешна седмица!

Първи ден на ясла Влязохме добре, но ми го изведоха ревящ като магаре. Много ми беше жален. Някакво дете ревало от сутринта и ги разстройвало всичките.   Иначе не се беше напишкал - другото ми притеснение.

Ми не знам какво толкова се чудите, не съм си поставила за цел да го изолирам нарочно от други деца. Към момента не са му интересни площадките, има си други любими занимания. Случвало се е да се засичаме с други деца или да ходим на гости при познати с деца (рядко наистина - нямаме много такива); държи се добре, не е агресивен. Дотук отчитам повече плюсове, отколкото минуси от уединението ни.
QWERTY, дано бързо свикнете!!
Днес първи ден на работа. Много ми беше терсене, Ваньо пък не е проявил особено любопитство къде съм.

Аничка-Баничка, това е нещо, което пък аз се опитвам никога да не правя. Моят Александър не би разбрал, ако абсолютно непознат за него човек тръгне да му обяснява подобни неща. Още повече, ако е направено с поучителен тон. Дълбоко се съмнявам, че дори 3-4 годишни деца биха разбрали, пък и като родител, не знам, дали ще ми е приятно, ако някой се отнесе по подобен начин с детето ми. Аз говоря с родителя, ако няма реакция (не ми се е случвало, даже понякога реакцията е толкова строга, че чак ми става неудобно) може би просто бих си преместила детето на друга част от площадката. Сещам се, преди няколко месеца бяхме на една огромна площадка, имаше разни въжета за люлеене. Едно от децата нарочно се целеше в по-малките дечица. Майката имаше общо 4 деца с нея, та докато го забележи, мина малко време, но се случи така, че точно Александър минаваше от там и това другото дете се засили. Не го улучи, но майката видя и какво последва, просто... Отиде, взе детето, обясни му с най-ледения тон, че така не се прави, че е опасно. После накара детето да дойде, да се извини и да помага на Александър през цялото време, докато сме там. Горкото дете, беше около 4 годишно, сигурно хич не му се занимаваше с бебета като моя син, но явно знаеше, че ако не го направи, вероятно няма да излизат навън или нещо подобно.
Лято!, тук казват, че социалните умения на децата се формират до 3 годишна възраст. Тогава е момента, когато те са "отворени" към света, не се страхуват, любопитни са. Моят най-голям страх беше, да не израстне Александър някакво затворено и свито дете, дето го е страх от всеки и се мушка в краката ми при всяка среща с непознат. Нали и живеем в гората, и около нас няма много деца, пък и не е прието да се ходи да се играе от тази къща в онази къща, малко ми беше неясно как ще го постигна. Тук има към училищата т.нар. "групи за игра" - към нашето училище е 4 пъти в седмицата за по 2 - 2.5 часа. Ходим, има много деца с родителите си, има си учителка, правят най-различни неща - лепят, режат, рисуват. Отделно имат стая, в която има разни пързалки, тунели, пясък в една масичка, огромна кутия, пълна с ориз и разни други такива, по-физически неща. Та децата си избират какво да правят, после имат закуска - носим плодове, и те сядат на маса всички заедно и си споделят плодовете, после учителката им чете приказка, пеят песни и е време да си ходим. Та ние започнахме да ходим, откакто Александър беше на около година, сега Александър познава всички деца, определено има деца, с които предпочита да си играе, знае, че там като отидем все нещо се случва, но че и идва време, когато трябва да седне и да слуша (като четат книжки). Всичко това е безплатно, защото тук не всеки има възможност да прати детето си на детска градина. Това един вид ги подготвя за училище, като тръгнат, да не са в напълно непозната обстановка.
Аз лично не бих избрала доброволно такова странене от другите деца. Сигурна съм, че освен площадките за игра има и други места, където може да се срещате с деца - плуване, музикална работилница или нещо подобно.
Смешко, тук ли си?

Кати, социалните умения не се изграждат единствено с общуване с деца. Доколкото съм чела и съм се интересувала, до тригодишна възраст за децата е по-важен контактът с възрастни, пълноценно започват да общуват помежду си след 3 год. Ваньо определено се промени с възрастта, преди година например се плашеше от непознати, не даваше да го закачат, плачеше. Сега гледа с интерес като му говорят и отговаря, дава ръка, маха за чао  и т.н. Знам, че няма да те убедя, но и аз поне засега не мисля, че му възпрепятствам развитието.

Лято!, абсолютно в никакъв случай не съм искала да кажа, че възпрепятстваш развитието на Ваньо   Ако ти, като родител си доволна колко социален е той и как реагира при среща с непознати/познати, тогава всичко е наред. Аз просто споделих моите страхове и това, как аз се опитах да ги "преборя". И че за мен, това "пълноценно" общуване с деца след 3 годишна възраст е много неразбираемо - как би станало, ако детето до тогава не се е срещало с деца? Детето на моя позната расте така - само с мама и с брат си, без никакви други контакти с други деца (е, от време на време среща с Александър, но това са май единствените му социални контакти извън дома). Не искам да казвам през какъв кошмар преминават в момента, тъй като майката реши изведнъж, че детето има нужда от повече такива и го записа на детска градина. Рев, тръшкане, неядене, хапане, пикаене навсякъде, просто детето се бори със стреса по неговия си начин. Редактирам, за да довърша. Другите деца определено не го харесват, защото той никога не си е играл с подобни и просто не знае как да го прави. Аз лично определено се опитвам да спестя на Александър възможността да е аутсайдер, където и да е. Да, вярно е, че със смесването му с много деца понякога прихваща неща, които на мен не ми харесват, но просто обяснявам, че това не е хубаво и след като няколко пъти му кажа, той вече ме разбира и сам си казва - This is not good.
Надявам се, че няма да възприемеш поста ми като опит за поучение или нещо подобно, нали все пак споделяме. Ти как виждаш нещата - след 3 години ще пуснеш Ваньо на детска градина и той, въпреки че никога не си е играл с деца (които не разбират всичко като възрастните), ще се чувства щастлив?

Кати, а какво правим, ако децата са две и колкото и да ги събираш с други деца, когато изпитат несигурност, се затварят в "двойката"? Колкото и да ги мъкнеш заедно навсякъде и да им обясняваш, достатъчно малки са, за да не те слушат и да реагират според инстинктите си. И тогава? Разбиваш двойката в полза на масата или какво? Не искам от горното да излезе, че имаме такъв проблем, но определено има моменти, в които забелязвам подобно поведение. Близнаците са заедно от зачатието си (БУКВАЛНО) и са склонни на моменти да игнорират другите деца и да са си самодостатъчни. И аз като теб гледам да ги събирам с други деца, но много често след период на активни контакти се оказва, че са станали по-нервни и по-несговорчиви, а след ограничаване на активни контакти и намаляване на броя на децата в средата им - по спокойни, по-отворени и ако щеш - по-склонни отново да влязат в такова приключение.
Знам, че на пръв поглед това няма много общо, но си мисля, че и с единичните деца е така. Трябва да се чувстват комфортно в кожата си, да са уверени и спокойни и тогава възприемат света много по-отворено и по-позитивно. Което не е в никакъв случай в разрив с твоята теза, а по-скоро по-различна гледна точка. Защото има по-затворени деца (и родители), за които активност насила не води до нищо добро. Самата аз, мъжът ми, а гледам и децата сега, сме изключително социални, но имам много примери от най-близкото си обкръжение, за които нашата формула е абсолютно неприложима.
Аз си мисля, че насила хубост не става. И без да имам опит с по-големи деца, мисля си, че не случайно някои западни школи залагат на по-активните социални контакти (групи за игра, детски градини и т.н.) едва след 3-годишна възраст, а дотогава препоръчват отглеждане в семейна среда. В нашата група за игра зайците в началото бяха най-малки и им беше най-трудно. Сега им е значително по-лесно и комфортно. А три годишни деца, които едва сега тръгват на такава група, се справят още по-успешно и им е много по-лесно да се приспособят още от първо-второ посещение. Само наблюдение, не правя изводи от това... 

Току що случайно мернах тази статия - Детската градина – „за” и „против”.

Тук съмммммммммммм! И аз незнам,какво се мотая още.
Искам да минава,че яко ме стегна шапката вече.
Ицко милият,много обича да играе навън,да е заобиколен от деца,общо взето иска си социалните контакти детето.Радвам се много,че сам се усеща и помни,кои са ,,терористчетата",сам ги избягва и не иска да играе с тях.Но вчера,едно от тези дечица неочаквано му изсипа една лопатка с пясък върху главичката.Много се ядосах,защото с майката сме по-близки или поне бяхме.Тя не му се скара,не му направи забележка,не ни се извини,а го натовари в количката и си тръгнаха(за наказание).Е,пука му на него,то и без това беше време за прибиране.И днес сигурно пак ще се пробва,но аз определено съм готова да забравя добрия тон и със сигурност ще взема отношение.

Добър ден ,момичета мн интересни неща дискутирате.Както виждам всеки си има своя идея и начин на възпитание.За мен всеки има право,щом детето му се чувства щастливо и обичано.
Аз съм от майките ,които рядко оставят децата си да играят с други деца,освен ако не са се САМОПУКАНИЛИ в нас.Тук повечето родители  имат различно  от моето виждане за отглеждане на децата си и за да не правя забележки на чуждите деца,/не ми е приятно,ако някой направи на мой те  и за това не правя и аз/предпочитам да играят сами.
Жени беше на 2,4год. когато се прибрахме в БГ,не беше имала мн контакти в Италия с деца,но като я пратих на детска беше едно от най активните и послушни деца там,мн я хвалеха .Никога не е плакала,но за съжаление детската не оправда очакванията ми и я махнах.
Тук всички сте разкошни майки,всеки със своя метод,желая Ви да постигнете всичко което искате за децата си.
Сега да се похваля,момичета мн съм Щастлива,скоро ще си ходим в Италия,има разкошни квартири,децата мн  се радват.В къщи всички са добре,мъжът ми се обажда постоянно и се държи като влюбен младеж.
Всичко ,което съм искала в живота си го имам,силно се моля да сме здрави и да се радваме на живота.
За някой моят пост може да е глупав,но аз съм си такава,считам ви близки,мн лични неща съм споделяла тук и затова и сега споделих.
Желая ви, приятен и успешен ден.

Не ги знам аз тез западни школи щом майчинството е много малко и децата се пускат от много рано на занималня/ясла. За 2 г майчинство само могат да си мечтаят. В повечето случаи жената остава у дома с децата.
Та Ники тук си има малко приятелчета, през повечето време е у дома с мен. В БГ сутрин и вечер с баба си излизаше и голяма игра падаше. Детето се събуждаше и бягаше в коридора да си слага сандалите.
И на село има playgroups от бебешка възраст - Кати го е описала. И там се водят буквално от люлката. В квартала всеки ден за 2 ч мога да ходя някъде да си пия кафето и детето да играе, но няма да имам време да си видя подредена къщата.
В местната библиотека видях бебета, които не могат да седят. Майките им са им са ги сложили в кошчето от количка или на меки възглавници и им четат приказки, около тях има много играчки.
Детските площадки са разделени на такива за бебета и за по-големи деца. Винаги са пълни, само дето и паркинга се плаща. А без кола не става тук оцеляването.
Има специални списания за малките деца с календар със заниманията и ти може да прецениш къде да ги водиш.
Набляга се много точно на социализацията от малки....дали в занимални, ясли, playgroups, детската площадка...Навсякъде е пълно с деца, деца, деца...
Днес след училище ще ги водя на сказка в библиотеката - една жена чете около 5 кратки приказки и децата са наредени на възглавници на земята и слушат. Хем помага на Стефи за езика, хем Ники си играе с другите деца.
Да добавя - думата community е сигурно най-често използваната. Има си и безплатен квартален вестник и важните новини какво се случва в community-то не ти отбягват. Вътре има талони за намаление на детски клубове и пр. Също на касовите бележки от магазина отзад има талони за намаление за посещение на детски центрове. Community, community, community....от бебета.

Еееех, направо е рай тая Британска империя....  

Танче, много се радвам за вас! Сигурно ти е било много трудно през цялото това време, разделена от таткото. Най-важното е, че сега всички ще сте заедно. А щом харесвате и мястото, на което ще сте - от това по-хубаво, здраве му кажи.

Ох ама как ми харесва думата communitiy само за това се разписах

Често ви чета, но тъй като няма какво да кажа и не се включвам. В случая обаче много ми хареса дискусията.
Тъй като донякъде имам образование в сферата на психологията и много се интересувам от детската такава... не съм намерила отговори на своите въпроси. Както и не съм стигнала до правилнич метод на отглеждане и възпитание на деца.

Имам едно правило, което искам да спазвам на всяка цена. Да наблюдавам детето си, да поощрявам добрите му страни в характера, желанията за игра - било то с деца или книги и ако видя, че има проблем с общуването или страхове от непознати и познати неща да се опитам да му помогна да ги преодолее.
Иска ми се много да не "кривна" от този път и да не се отдам на болни амбиции детето ми да знае азбуката от А до Я, защото му я повтарям... а ако иска просто да познава марките коли - нека там се развива... Ако иска да "пише гуми", а не къщи... да пише... важно е детето е да расте със самочувствие, че МОЖЕ да прави нещо, а не вечно да се опитва да догони желанието на майка си да прави каквото тя иска.


Това беше малко лирично отклонение...
По отношение на социализацията. Аз наистина харесвам западните "cmommunity"-та. Харесва ми възможността да избираш. И ако наиситна искаш детето ти да се забавлява със себеподобни - да немери подходящото място. За съжаление в България сме много назад в това отношение - според мен. Градинки се правят, не се поддържат, има ограничение в годините - никой не спазва. Клубове има...счупени играчки, не всеки може да си позволи..некомпетентни аниматори.
В София има чудесни занимания за по-големи деца, но за малки няма. В провинцията е страшно на места.

Аз лично дадох Рости на 11 месеца на детска ясла. От тогава той почти непрекъсното ходи. Аз работя много и съм вечно уморена вечер...но разбира се опитвам да му доставя и необходимото количество контакт с възрастен, от който има нужда. И въпреки всичко детето ми беше почти асоциално до преди месец. Искаше да си играе сам, не с деца...не иска да стои на площадки, не се пързаля, не се катери, не тича... Обичаше да стои в къщи или навън, но с някоя кола да си "бръмчи" или да подрежда пъзели, легота, рисува много...
В крайна сметка ей така изведнъж преди месец реши, че иска да отиде пред блока при батковците и каките..и започна да общува с тях чудесно. Това ме навежда на мисълта, че за всяко нещо си има възраст, просто моето дете не е било дорасло за контакти и игри с други деца. От друга страна може би просто се е страхувало и дълго време се е опитвало да преодолее страха или срама - ето дошъл е момента.
Ох много сложно стана и много писах - искам да кажа като финал, че според мен характера на детето е водещ, за да прецени една майка дали трябва или не да го събира повече с деца от много ранна детска възраст. Но при всички положения това няма да навреди на деето! Колкото повече играе, с колкото повече различни групи като възраст и характер - толкова по-добре

Катринка, много ми хареса твоето правило, както и извода ти накрая. Напълно подкрепям!!! И между другото, не е чак толкова зле в България. Аз намерих в София няколко изключително приятни местенца, в които почти не усещах разлика с условията в Швейцария (а те са също толкова хубави, както и в Австралия и Ирландия   ) и децата играха много, изобщо не ме търсеха, едва си тръгвахме оттам.
Всъщност ти по-интелигентно си изказала моята теза, че децата са различни и не бива по никой начин да ги насилваме за каквото и да било. Няма универсални подходи... И също харесвам комуналността и социализацията (самата аз съм с двата крака вътре, барабар с хлапетата и да напомня, че ако не бяхме дошли тук, към днешна дата щяха да имат едногодишен яслен стаж...), но не при всеки става така лесно. И затова по книжките специалистите се изказват по определен начин за отглеждането в домашна среда и т.н. Друг е въпросът, че реалностите обикновено се разминават с теориите. Въпрос на адаптация и индивидуален подход е кое как ще бъде приложено.

Писах, писах и сега наново 

По темите:
Ще кажа само, че моята Кати посещава ясла от миналата година, но като я заговори възрастен човек и се крие в мен.  Друг е въпросът, че и сега предпочита да си играе сама или с брат си навън, а с другите деца по-малко. За индивидуалния подход към децата съм за  Тъкмо щях да пиша и ме изпревариха. Всяко дете е различно и подходът към него трябва да е различен.
За терористчетата: Дръпвам детето си в страни, но ако малкото терористче върви след нас да пакости, директно говоря с него и забранявам да прави даденото нещо. Майката не я издирвам коя е, а и не смятам че е възможно човек да бъде на щрек непрекъсната, но аз нали съм там 

Аз имам друг проблем. Сега отново тръгнахме на ясла, при същите лели. Лятото моята си се научи да бъде суха. Мога да кажа категорично, че повече от 2 м, памперс не съм слагала по никакъв повод. При тръгването й на ясла, сложих 3 за всеки случай (май това е и моята грешка). Катерина пък да вземе още първия ден да се напика на следобеден сън. Веднага бях уведомена, че ще й слагат памперс за съня. На третия ден, пък по незнайни причини, мойта пак се изложи, като свършила работата докато си играела в пясъчника. Отново бях уведомена, че вече щели да й слагат памперс и като излизат навън. Та, вие какво мислите? Правилно ли е да не се даде шанс на детето и да се върне назад към памперсите? Аз съм леко казано бясна от случващото ни се, но не знам какво да правя. Занесла съм памперси, но някак си не ми се гледа случващото се. Може би и аз бъркам някъде?