Аз днес разчиствам компа, децата си играят на терасата с пластилин, пъзели и сапунени мехури и вися в нета, както никога 
.
Вяра, не мога да ти дам съвет и ще ми е интересно какво ще кажат другите мами по проблема, който имате. При нас също има някакъв аналогичен момент. И Сияна, и Дария са без памперс денем, нощем мисля да слагам още известно време. НО откакто сме се прибрали, Дарето няколко пъти се напишква, а дори и изака 1-2 пъти в гащичките си. Единия път се опиша със свалени гащички точно пред гърнето. А иначе си стиска, не е такъв проблема. За 1-2 от случаите видях, че се беше заплеснала в игра. За останалите обаче имам само едно обяснение. Това е реакцията на детето към поредната промяна в живота му. В България беше пълно с любими хора, правеха много интересни неща и сега всичко това изчезна. Другото, което прави много силно впечатление напоследък - постоянно ни повтаря (и на мен, и на баща си, и на сестра си), че ни обича много (ногу бичам). И се скъсва да ни прегръща и целува. Това е адски мило, но също е израз на стреса, според мен. Аз също приемам съвети...
.Вяра, не мога да ти дам съвет и ще ми е интересно какво ще кажат другите мами по проблема, който имате. При нас също има някакъв аналогичен момент. И Сияна, и Дария са без памперс денем, нощем мисля да слагам още известно време. НО откакто сме се прибрали, Дарето няколко пъти се напишква, а дори и изака 1-2 пъти в гащичките си. Единия път се опиша със свалени гащички точно пред гърнето. А иначе си стиска, не е такъв проблема. За 1-2 от случаите видях, че се беше заплеснала в игра. За останалите обаче имам само едно обяснение. Това е реакцията на детето към поредната промяна в живота му. В България беше пълно с любими хора, правеха много интересни неща и сега всичко това изчезна. Другото, което прави много силно впечатление напоследък - постоянно ни повтаря (и на мен, и на баща си, и на сестра си), че ни обича много (ногу бичам). И се скъсва да ни прегръща и целува. Това е адски мило, но също е израз на стреса, според мен. Аз също приемам съвети...
, ама приключвам. Кати , това, което описваш, ми харесва и на мен, може би и аз бих го водила Ваньо на подобни мероприятия. Сигурно и тук се намират, но честно казано, не ми е хрумвало. Но нашият опит с площадките какъв е - развилнели се дечурлига на различна възраст тичат и крещят като отвързани, бутат се, няма я прословутата толерантност към по-малките (или поне рядко срещам). Когато децата около него са кротки, за Ваньо не е проблем да се катери по пързалките и т.н. Но ако има по-буйни, се плаши и иска да ходим другаде. Ами не мисля да го насилвам да стои някъде, където му е притеснено и дискомфортно. Разчитам на това с възрастта да стане по-уверен и да поиска сам. Катринка мисля го каза, че си има възраст за всичко... Вчера обсъждах това с приятелка, която има 2 деца, на 5 и 2 години. Нейните наблюдения са точно такива - на около 3 години голямото дете е започнало да иска да играе с други деца, преди това интерес почти никакъв; сега е същото и с малкия.
,ако искате вземете подарък на Ицко и му го дайте на изписването на бебка.
си стоят в ъгъла или на тавана.
), но пък в последствие получи доста, гледам да й обръщам повече внимание. Ще свикнат мъниците, няма как 