Как се решихте?

  • 2 603
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 198
Здравейте,

Аз писах вече в няколко теми, че планирам да спирам хапчетата, да си правя някои изследвания превантивно и да си оправя зъбите. Идеята ми е когато спра да се пазя да забременея.
Въпреки, че сама си съставих този план и започнах да чета и да се интересувам, нещо все ме гложди, притеснява...сякаш го отлагам във времето подсъзнателно. От една страна никой не знае колко бързо ще успея да забременея когато спрем да се пазим, може да е още на първия месец, може да е след година...Въпреки това имам някакви съпротиви и сякаш колкото повече мисля, толкова повече се разубеждавам.
Аз обожавам деца, вече съм на 29 години и искам да имам повече от едно. Мисля, че просто нямам време да отлагам и въпреки това имам колебания, а същевременно се страхувам, че времето лети...
Вие как се решихте, кое провокира у вас желанието, стимула, мотивацията да започнете да правите бебе?

# 1
  • Мнения: 1 122
Мишева не знам дали съм права в моите разсъждения - свят голям, хора много и различни. Не мисля, обаче, че при вземането на тази крачка трябва да имаш каквито и да било колебания - за теб, за мъжа до теб и за огромната крачка да имате дете. При мен колкото повече мисля, толкова повече го искам. На мен не ми е нужен стимул, нито мотивация. Обичам мъжа си много и искам безумно много да имаме бебе. Има някои неща които трябва да направя преди това и го отлагам във времето с огромно нежелание, но съм притисната, защото съм на нова работа, а това е България. Виж притеснението е друго нещо, нещо съвсем нормално, но съмнение и колебание не трябва да имаш, поне според мен. Желая ти успех  Peace

# 2
  • гр. София
  • Мнения: 12 306
Ние пък дори не сме и женени. Аз даже още уча магистратура, работя. Страшно много искаме да си имаме бебче и нямаме никакви притеснения относно вземането на това решение.
Засега ще го поотложим малко, тъй като имаме да разрешим здравословни проблеми, но щом всичко приключи, се хващаме здравата да работим!  Simple Smile luvbed
Ако имаш колебания, по-добре ги обсъди с половинката си. Важното е и двамата да искате бебчо.

# 3
  • Мнения: 512
Аз пък мисля, че е нормално да имаш притеснения. И аз си имам.

Ние много импулсивно го взехме решението да си правим бебче и то взе че стана от раз, докато се усетим и ...  Mr. Green

Седни, помисли си защо се колебаеш? В себе си ли се съмняваш, в таткото, финансовата страна ли ти притеснява или просто те е страх от промяната? Много жени познавам, които не се решават, защото не искат да си нарушават рутината  - излизания с приятелки, почивки и т.н. Веднъж като разбереш, че очакваш, тези неща ще избледнеят.

# 4
  • Мнения: 198
Аз пък мисля, че е нормално да имаш притеснения. И аз си имам.

Ние много импулсивно го взехме решението да си правим бебче и то взе че стана от раз, докато се усетим и ...  Mr. Green

Седни, помисли си защо се колебаеш? В себе си ли се съмняваш, в таткото, финансовата страна ли ти притеснява или просто те е страх от промяната? Много жени познавам, които не се решават, защото не искат да си нарушават рутината  - излизания с приятелки, почивки и т.н. Веднъж като разбереш, че очакваш, тези неща ще избледнеят.



Да, определено осъзнавам, че една от главните причини е страха от промяната и на първо място как ще ми се отрази на кариерата. Очаквам да е негативно, но от друга страна пак казвам, времето тече. За финансовата страна не се тревожа, защото рабрах, че може да си много добре и да паднеш от много високо и от много пари (така се случи при нас) и то абсолютно неочаквано, после отново тръгнахме нагоре...В този смисъл знам, че дори и настоящия момент да ми се вижда розов, нямам гаранции за утре. Преди държах да съм сигурна и занапред, сега съм сигурна в този момент, мога да си го позволя.
Мъжът ми сякаш иска да е една идея повече подсигурен, мъжка гледна точка предполагам.
Може би фактът, че нямам потребност, че не чувствам нуждата, това ме тревожи повече. Сякаш преди 4 или 5 години я имах, а сега...Ей такива мисли постоянно ми се въртят, мисля си кой ще го гледа като навърши годинка, как ще съчетавам нещата...и чета тук във форума много, събирам мнения, питам...може и да е нормално, знам ли:)
Благодаря ви, че се включвате,  bouquet, различните гледни точки са много важни за мен, подсказват ми да помисля за неща, за които не съм се сетила.

# 5
  • Мнения: 8
Просто не си готова PeaceКогато човек не иска нещо или не е напълно убеден,си измисля хиляди причини,дори и на подсъзнателно ниво,за да го отлага.Хиляди пъти съм благодарила на Господ,че поискахме да си дете още когато бях на 22 и това ми позволява в момента да имам времето да боря всички проблеми по забременяването,които изкочиха при мен.Не ми се мисли какво щеше да стане,ако се бях сетила да забременявам на 30+ и да бях открила всичко тогава.Надявам се,че не съм прозвучала лошо,всеки сам си преценява,пожелавам ти когато го решите,да стане от раз,но винаги трябва да имаш едно наум,че тези неща не стават,когато сме готови.Приятелски съвет-преодолей страховете и смело напред Peace

# 6
  • Австрия
  • Мнения: 2 562
Цитат
Как се решихте?

Не знам, не съм мислила точно за това. Късно узрях в желанието си за дете.. но в един ден го искаш - без да разсъждаваш защо, дали си готова, как ще се справиш, какво ще се промени и пр.
Просто го искаш - с цялото си същество.

# 7
  • Мнения: 22
Здравей, аз също съм като теб, но съм на 30 и отгоре. От една страна искам да имам дете, от друга страна пък не искам и все отлагам заради нещо. Според мен твърде много мислим и затова така се получава. По принцип жените се ръководят главно от чувствата си и като става въпрос за подобно решение и много много май не му мислят. Е има  и такива като нас.  Аз даже някой път съм се хващала, че мисля като мъж. Даже имам приятелка, която много иска да има дете и ми е казвала, че мъжа и, като и обяснява защо не трябва да имат и защо трябва да изчакат, и говори също като мен. Все едно слушала мъжа си.  newsm78 Аз специално за себе си мисля, тъй като биологичния ми часовник тиктака, пък не знам кога ще ме връхлети истинското желание да стана майка, като и ако ме връхлети като другите жени, ще  опитваме нормално  6 месеца и ако не стане директно на инвитро. Сега поне медицината е напреднала, раждат и къде по-възрастни. Пък ако не е писано, значи някой отгоре е преценил, че не е за мен призванието "майка". Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: X
Не сме му мислили толкова. Преценихме, че моментът е подходящ - обичаме се, искаме да сме заедно, имаме къде да живеем, имаме работа, аз съм завършила образованието си, мъжът ми скоро ще завърши също, живот и здраве, и решихме да опитаме, то пък взе, че стана.
Освен това винаги съм искала да забременея преди 30 и не виждах смисъл да отлагам повече.

# 9
  • Мнения: 635
Все си казвах ''Рано е,има време",но просто една сутрин се събудих с тази мисъл в главата и от тогава не е излизала от там Crazy И другаде съм казвала,че това ми желание ме свари много неподготвена Rolling Eyesдано не ми се налага да го чакам толкова дълго,колкото го отлагах.

# 10
  • Мнения: 722
Просто идва моментът.
 Бях на 19 когато спряхме да се пазим с приятелят ми /той беше на 31години/. Бебето не ставаше доста време. Като забременях за първи път /но не беше успешно/, две години след началото на опитите, се паникьосах. Поне за първите няколко минути. За тези 3 месеца /толкова трая първата ми бременност/ си дадох сметка, че не знам доста неща свързани с бременеенето и бебетата. Последвалият аборт промени коренно нещата. Почнах да чета и да се интересувам за всичко на тази тематика и за втората бременност вече бях напълно подготвена. Скоро ми предстои раждането- ще видя колко съм подготвена за него  Rolling Eyes Същото се отнася и за отглеждането на бебчето.
 Знам, че за какъвто и да е въпрос относно бременността, раждането или отглеждането на бебе мога да получа отговор тук. Мамите тук много помагат, благодаря им   bouquet  bouquet  bouquet

# 11
  • Мнения: 615
Все едно аз съм го писала, само че ние имаме две дечица и искаме трето. Искам, искам, но все нещо изниква и отлагам   Confused, кога работа, кога нещо друго - общо взето като че ли подсъзнателно отлагам, а наистина ми се иска. Но както се казва - Не чакай, времето за действие никога няма да изглежда подходящо  Crazy. От този месец не се пазим, живот и здраве времето ще си покаже. Късмет и на вас, дано откриеш правилното решение  Peace

# 12
  • Мнения: 1 686
При всеки причините може да са различни да се решавам или да отлагат бебчето. Но и според мен още не си сигурна дали сега е момента, но със сигурност колкото повече се чудиш толкова повече причини ще намираш, че не е сега... Така че стига си го мислила, ами действай! Simple Smile

# 13
  • Мнения: 299
В един момент усетихме , че не можем да сме само двамата , все едно имаше нещо празно по между ни . Бяхме си походили и поживели , а и вече не бяхме на по 20 г. Винаги сме правили планове за деца . Идеята осени първо мен , казах на мъжа ми че вече е време. Той осмисли нещата известно време и започнахме.... Сега мен отново ме осени идеята , но за второ . Оставила съм мъжа ми да узрее и за това...

# 14
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 280
Не сме търсили причини да имаме дете, а да нямаме. Е, не ги намерихме Simple Smile За мен е немислимо да нямам поне 2 деца и не ми е трябвало някакво специално решаване.
Мъжът ми повече мисли за второто, но в крайна сметка се съгласи с мен. Дано и Господ е съгласен с нас Praynig

Общи условия

Активация на акаунт