Как се решихте?

  • 2 603
  • 37
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 122
Не сме търсили причини да имаме дете, а да нямаме. Е, не ги намерихме Simple Smile За мен е немислимо да нямам поне 2 деца и не ми е трябвало някакво специално решаване.
Мъжът ми повече мисли за второто, но в крайна сметка се съгласи с мен. Дано и Господ е съгласен с нас Praynig


Стискам силно палци!  Grinning


И пак ще се повторя съдейки по себе си разбира се. Не си ли готов, значи не го искаш. Виж страха е друго нещо. Той е неизбежен и някак чаровен по свое му. Нерешителността и отлагането, обаче - това е съвсем друга работа. За мен най-важното беше да се изясня със себе си. Направих го и знам какво искам. Това е   bouquet

# 16
  • Мнения: 198
И аз стискам палци на всички, които искат още бебчета. Може и да прибързвам, да не е моментът за мен. В крайна сметка съм на 29, не на 45, имам още време. Предполагам, че покрай многото коментари, подканяния и подхвърляния съм започнала да го приемам като проблем. Всички казвате, че сте усетили желанието, потребността, предполагам, че когато усетя това чувство нищо друго няма да има значение. И все пак ще започна да се подготвям с изследвания и спиране на хаповете.

# 17
  • Мнения: 1 122
И аз стискам палци на всички, които искат още бебчета. Може и да прибързвам, да не е моментът за мен. В крайна сметка съм на 29, не на 45, имам още време. Предполагам, че покрай многото коментари, подканяния и подхвърляния съм започнала да го приемам като проблем. Всички казвате, че сте усетили желанието, потребността, предполагам, че когато усетя това чувство нищо друго няма да има значение. И все пак ще започна да се подготвям с изследвания и спиране на хаповете.

В никакъв случай не трябва да го приемаш като проблем! Има жени, които и на 45 искат да имат 2 или 3 детенце, някои при нещастно стечение на обстоятелствата на толкова се сдобиват и с първо. Няма нищо лошо да се подготвяш и информираш, но не насилвай нещата, не насилвай и себе си. Всичко ще бъде наред, когато му дойде времето - ще го почустваш истински. Желая ти успех!

# 18
  • Мнения: 473
Здравейте, аз сам на 30. Ние например с мъжа ми все чакахме нещата да се оправят, да се наредят и тогава да започнем да мислим за деца. Само че нещата все не се подреждаха и затова решихме сега или никога.  Сега съм бременна във втория месец. За тези които отлагат, информирайте се за рисковете на бременноста след 35, макар и не дотолкова големи все пак ги има.  Ако бях прочела всички тези статии преди, досега да съм забременяла отдавна. Казвам го защото искам две деца. newsm64

# 19
  • Мнения: 505
Ние с приятеля ми сме заедно от 6 години, отначало бяхме малки за дете, а след това все нещо липсваше и не му беше времето. Миналата година един месец ми закъсня цикъла и се надявах да съм бременна, но се оказа, че е увеличено нивото на пролактина. Няколко месеца след това започнахме да си говорим, че никога няма да има идеален момент за бебе и няма смисъл да чакаме повече. И така вече сме в края на втория месец и с нетърпение чакаме всеки преглед да видим колко е пораснало бебенцето Simple Smile

# 20
  • Мнения: 1 122
Леана, лека бременност и много успех! Съгласна съм. Винаги има нещо. Я твоята работа, я неговата, я пари, я дом, я неплатени сметки, я много разходи. Никога не е ТОЧНИЯТ момент. За това пък желанието трябва да надделява  Heart Eyes

Честит ви празник настоящи и бъдещи мами   bouquet

# 21
  • гр.София кв.Драгалевци
  • Мнения: 215
poli-poli е много права винаги ще има нещо,което няма да е на ред.Не може цял жиовт да чакаш идеалният момент,защото той не винаги настъпва.Живеем в свят,който е доста несигурен и както в момента всичко е на ред,така другият месец я си  останал без работа,я си се разделил с приятеля си....така,че ако искаш детенце просто давай,защото го има и другият момент с нарастването на годините шансовете за забременяване намаляват.Знаеш ли колко майки се сещат прекалено късно да имат деца,казвам прекалено късно,защото тогава просто не могат да забременеят или това се получава от някакъв проблем,който ако е бил открит в по-ранна възраст е могъл да се разреши.И  така за протокола само ще кажа,че съм на 20 години и адцки много се радвам,че съм бременна имам приятел,с който ще се женим след 2 месеца имам дом и уча,само той работи,но мисля,че всичко ще е н а ред.Успех мила,каквото и да решиш,значи че сърцето ти това е диктувало Simple Smile  Hug

# 22
  • Мнения: 1 122
katito0_yo Подсети ме за нещо. Обичам мъжа си много. Нямаме сключен брак, не съм сигурна и че ще имаме. Просто това не ни е приоритет. Имам му безумно доверие, виждам се с него в бъдещето, искам той да е баща на децата ми, искам да остареем заедно. Общо взето като всяка влюбена жена. Но за съжаление никога не се знае. Утре може да сме с детенце, а любовта да се е изпарила, или да сме осъзнали, че вече не е същото. Мислейки и за тази възможност ми се наложи да си отговоря и на друг въпрос, да разсъждавам и по друг начин. Колкото и несигурно да е бъдещето, нещото в което съм сигурна е, че дори и да си разделим, мъжа ми ще бъде добър и отговорен баща, а това е от огромно значение и влияе до голяма степен на отговора, който всеки си задава "Това ли е правилния човек". Успей Кате, успех на всички  Heart Eyes

# 23
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 280
Да повторя постовете по-горе. Мислиш ли, задаваш ли си въпроси, значи още не искаш. Когато го поискаш, просто всички проблеми изчезват на мига и въпросите, които си си задавал, изведнъж ти се струват незначителни. Като влюбването. Няма "ако". Има само желание и нужда дори Wink

# 24
  • Мнения: 3 063
Искахме и двамата да имаме дете и след сватбата ни запо4нахме с опитите.
Бяхме ве4е 3 години заедно -аз на 27 и 9 месеца тогава- и финансово бяхме най-добре от вси4ките ни години досега,имахме си дом и доходи да спрем да работим аз поне до 3 годишнината на детето,а той поне за 6 месеца след раждането.
Спрях хап4етата 3 месеца  преди забрменяването ,запо4нах с фолева киселина и прентални витамини,мъжът ми спря цигарите,не пия и не пуша, кафе и безалкохолни също, минах на Органи4на и БИо храна само и така 3 месеца се пазихме докато се из4истя от хап4етата и направя детоксикация на организма. Направихме си изследвания на хормони  за мен и общо състояние  и кръвна картина на двамата ,цитонамазка и запо4нах пре-натална диета за забременяване съставена  от диетолог за бременни.
На 2ритя месец след това бебето стана (сватбата ни беше на 16 февруари-гражданският брак,а църковният на 20/7 ,та бебето е за4енато на 5 /9).
Вси3ко беше планирано,имахме си фонд"Бебе" за разходите за първата година поне и така.
Успех!

# 25
  • София
  • Мнения: 1 608
Лесно се решихме, просто моментът дойде. Имаше време, когато мислехме, че точно сега няма да е добра идея заради това или онова, но това време отмина. Седнахме, поговорихме, обсъдихме практическата страна на въпроса и всичко, което не ни беше съвсем ясно и на двамата и го решихме. Скоро след това започнахме опитите, които (както се вижда от подписа ми) бързо-бързо се увенчаха с успех.

# 26
  • Мнения: 198
Благодаря на всички за коментарите. Много сте мили Simple Smile
Определено явно самата аз не съм готова съвсем щом питам и търся съвети и чакам едва ли не някой да ми каже какво да направя. Ще продължа с плановете да спра хапчетата като едно добро начало. На всички вас, които се опитвате за първо или следващо, пожелавам успех и много много здраве:)

# 27
  • София
  • Мнения: 17 796
Ами... аз бях на 32, а съкровището - на 39. Когато установихме, че ни е добре заедно, желанието за разширяване на семейството беше естествено. Някак не сме си задавали много въпроса. Но... за съжаление при нас целенасоченото (не просто непазенето) бебеправене никак не води до бърз резултат...
Не знам какво носи увереността. Просто е нещо, което или го има, или не. Когато и се чувстваш спокойна и уверена - в собственото си бъдеще - тогава желанието за допълнителни неща, които да изпълнят живота с друг смисъл, идва естествено...

# 28
  • Мнения: 9 118
Не съм се решавала....просто обичам мъжа си, реших че е той, явно и той реши че съм аз. Идеален момент няма. Когато и двамата искате да създадете нещо прекрасно с много любов.

# 29
  • Мнения: 576

По-добре с по-малко мислене. Мисленето разваля нещата.

Общи условия

Активация на акаунт