SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

Salt and Burn може ли да си крадна едно от гифчетата, които си пуснала, че отдавна
го издирвам за подпис с такова хубаво качество?  


Ахх, какин сладък!  Трябва да му се признае, че добре е съчетал дрешките и цветовете 

и позата   

Солти и аз ще си скрадна едно гифче  .... т.е. вече го направих.

Позата е един път!  И тя му се признава 

Естествено.  

Бичи,езичето на Тренера, ах, езичетоо... 

Преди малко гледах 17 епизод на 4 сезон - It's a terrible life - в който бяха Дийн Смит и Сам някой-си-там и не помнеха, че са ловци и Дийн каза, че родителите му се казват Боб и Елън, а сестричката му - Джо, пък Сами каза, че току - що се е разделил с годеницата си, Мадисън. Първия път не съм обърнала внимание, обаче сега ми стана много миличко, не знам и аз защо. 

 

За да уплътнят времето Сам и Дийн решиха да се поразходят малко. Тръгнаха напосоки из гората с бавна ленива крачка.
- Ще подивеем вече в тая гора! – мърмореше Дийн, търкайки с длан наболата си брада. – Никоя мадама няма да ме погледне така брадясъл!
Сам го изгледа иронично.
- Защото тук е пълно с мадами....
Дийн изпъшка и не го удостои с отговор. Какво ли пък разбираше това хлапе! Имаше пред себе си жена, готова да му се отдаде, а не предприемаше нищо! Човек би си помислил, че във вените му не тече кръвта на Уинчестър.
Прекараха почти целия ден излежавайки се на сенчеста полянка. Напоследък рядко им се удаваше възможност да помързелуват затова сега се възползваха максимално от това. Спомняха си разни ловни истории и случки, разказваха си за различни хора и чудовища, които бяха срещали през живота си. Дийн току вмъкваше в разговора по някоя любовна авантюра.
Върнаха се при колибата в късния следобед. Бьорн беше приключил с оформянето на огнището и сега дялкаше поредната пръчка, седнал в тревата и облегнал се на едно дърво. До него беше голямата му чаша, от която се вдигаше пара.
- В колибата има сандвичи и кафе – каза им Хербьорг. – Идете да си вземете, очаква ни поредна тежка нощ.
- Tusen takk – отговори Сам и се усмихна.
Хербьорг го изгледа с блеснали очи и ъгълчетата на устните й се извиха леко нагоре.
- Vær så god – каза тя. – Започваш да научаваш норвежки, а?
- Малко. Поне това, което е в разговорника.
Когато влезе в колибата Дийн му каза подигравателно с пълна със сандвич уста:
- Това свалка на норвежки ли беше?
- Нищо подобно – обясни спокойно Сам. – Просто аз казах „благодаря”, а тя „моля”.
- Това, интелектуалците, сте голяма работа – той сръбна от кафето и продължи да дъвче енергично. – Докато си кажете всички тия умнотии и любезности и на двамата ще ви мине мерака...
Времето до смрачаване прекараха в увиване на трева на снопчета. Хербьорг я беше набрала и всички заедно трябваше да правят снопчета от по девет тревички. Пипкава, но наложителна работа. Най-трудно това беше за Бьорн – огромните му пръсти непекъснато изпускаха тънките стръкчета. Дийн го наблюдаваше как при всеки неуспех свива гневно устните си и опитва отново.
Когато най-накрая всичката трева беше направена на снопчета Хербьорг донесе глинена купа, на дъното на която имаше наредени листа, взе ножа на Бьорн и с върха му направи малък разрез на дланта си. Тъмната кръв бликна на мига и се застича в купата. След малко тя подаде ножа на Сам и му обясни:
- Порежи се в основата на дланта, внимавай да не засегнеш вена.
Не след дълго листата в купата бяха покрити с кръвта на четиримата. Можеха да пристъпят към ритуала. Тъмнината се спусна, изпълвайки гората с всякакви звуци. Нощните птици излизаха на лов и крилете им почти безшумно се движеха из въздуха. За разлика от предишната вечер сега навсякъде около колибата имаше светулки. Хиляди. Приличаха на малки искрици, изхвърчали от ударена с пръчка жарава.
Хербьорг нареди снопчетата трева по камъните, ограждащи огнището, а Бьорн запали огъня. След като горя известно време, Хербьорг измъкна от него една пламтяща клечка и докосна с нея кръвта в купата. За огромна изненада на Сам и Дийн тя се запали. За първи път виждаха кръв да гори.
Хербьорг държа купата в ръцете си около пет минути, надвесена над нея и нашепвайки неразбираеми слова, а после с едно рязко движение изля съдържанието й в огъня. Вдигна се червен дим, посред който почти веднага се показа огромен еднорък мъж. Бьорн изхълца от изненада.
- Тир!!!
Хербьорг погледна появилия се мъж. Лицето й беше строго, почти сърдито.
- Как се случи така, че Тир, богът на почтената война и героичната слава, синът на Один, открадна неговото копие? Как най-славният воин се опетни с този позор?
Тир свъси вежди.
- Коя си ти, за да ме питаш това? Една прокудена валкирия! Дори не си валкирия, вече си човек.
- Независимо каква съм – отвърна хладно тя,- аз те призовах и сега си в моя власт. Докато не ми отговориш на въпроса няма да те пусна да си отидеш.
Той се размърда из пламъците, които, както изглеждаше, не му вредяха по никакъв начин, и посочи към липсващата си ръка.
- Заради това. Нали знаеш кой ми го причини? Искам да убия Фенрир. Този проклет вълк отхапа ръката ми и не мога да го оставя ненаказан.
- Можеш просто да използваш меча си – каза му Хербьорг.
- Меч! – изсумтя презрително той. - Само копието на баща ми е способно да причини страданието и болката, които Фернир заслужава.
Сам мислеше трескаво. Името Фенрир му се струваше познато, но от къде? Дали не беше чел нещо за този вълк? Или в музея имаше изложен експонат, свързан с него? Изведнъж в съзнанието му сякаш проблесна светкавица. Да, разбира се! Остров Люнгви, дървото Игдрасил, листото, което спаси Дийн. Сам отново погледна към бога в огъня. Беше огромен, мускулест, силен. И здравата му ръка беше огромна също. Какви размери би имал вълк, способен да го осакати така? А Хербьорг беше успяла да го накара да я пусне да премине през портата между световете. Спомни си как изглеждаше, когато му донесе листото за Дийн. Дали Фенрир я беше наранил по някакъв начин? Гледайки едноръкия гигант, пред който дори Бьорн изглеждаше дребен, Сам осъзна цената на постъпката на Хербьорг, когато му помогна да излекува брат си.
- Къде е копието?  - попита Хербьорг заплашително. – То не ти принадлежи и трябва да го върнеш.
- Когато си свърша работата ще го върна – каза й Тир.
- Къде е?!
- При мен. Сега защо не ме пуснеш? Казах ти всичко. Ако искаш копието ела и си го вземи. Скоро вече няма да ми трябва.
Тя го гледа напрегнато в продължение на няколко секунди, след това направи странен жест с ръка. Огънят изчезна, а заедно с него и богът. Обърна се към тримата мъже и каза:
- Знаем при кого е копието. Само трябва да го вземем.

Благодаряяя 

bichito новия ти подпис е страхотен, но ми причинява сърцепляс!  Имам нужда от ветрилце 

Ех, че ни е модна икона Градинарят бееееееее     Ветрилцето как му се съчетава с якето и колана. А маратонките са само за акцент     Ама и поведение вади ха ха ха Сити, хич не я съжалявай патронката, за такъв мъж знаеш ли колко подове съм съгласна да излъскам     Покрай колената й, разгледах и тоалета й - хареса ми определено. А за шапката против слънце на Джаред просто нямам думи   

Бела, как мина разговорът за Еразъм    Розе, букет за наградата за Белс 

Загадката на Импала ми е непосилна

Дженсън така брадясал и лейдито му в оранж не са ми по сърце. Абе на тях много им пука за моето мнение, но да си кажа 

разговорът за Еразъм завърши подобаващо...

и от кога оргазъм е неприлична дума и не се изписва 
 
напротив трябва да се изписва .. тоест изпитва по няколко пъти на ден  
ех, мечти... 

а какво стана със загадката на Импала, май никой не позна... много трудна бре! 

хайде че и аз съм харесала една да ви пусна....

  Така си е - няма по-прилична дума.

Жокер номер 2 - не е от Сезон 6.

Здравейте!
Скивайте Себастиан Роше с дълга косица 


Това от някакъв сериал Roar.

И едно яко слашовско гифче 

Леле, какъв як гиф. Бях без очилата и първо ми се видя, че този с бялата риза е Сам и тъкмо да охна, но после фокусирах Себастиан е страхотен, как не вкараха героя по-рано в сериала... и с този акцент - чудно.

Добре де, Аморе, ако не е от 2.03 снимката, да не е от тези кадри, дето ги дават в началото на всяка серия. Лично аз се предавам за тази загадка

Видях една нова снимка на J2 (за мен е нова де)

Страх ме е за 'Миша' - 'Себастиян' така се засили "към" него . Ох ! Въх !

Не. Но въпросът е един път - и тези кадри са от някой/някои предишни епизоди, нали ?

Обичам .

сега.... явно е от втори сезон... Номерата са старите, а в трети бяха сменени...

обаче от коя серия....

отивам да мисля

и аз все си мсиля, че е от втори сезон - трета серия, като те подкараха отново... от там трябва да е, ама казахте че не било.

Ах, не, значи е от тези кадри, така ли? Трудно разбирам днес Не, казвам ти, двойно се предавам, това е