Днес моята Динка-Гадинка навършва 3 годинки... кога мина това време Боже

Пожелавам й само да е здравичка
, другото ще се погрижа да се нареди
Почерпете се за нейно здраве

Хубав ден на всички!




Ще ми се и на мен да сме някъде далеч от техните и наште,защото голяма част от разправиите ни са именно за това 









Лошото е, че детенцето и, което с нищо не е виновно, ще страда цял живот
( И при нас има една майка, която е милион пъти по-добра от твоя случай, защото не се занимава с чуждите деца, но е толкова презагрижена за своето, че му вреди. Поякога ми идва да и взема детенцето и да го нагушкам, нагушкам, нагушкам и да не и го връщам. Момиченцето е супер слабичко и болнаво, вече е на година и 4 месеца и още не може да ходи само, ама това е защото майка и е супер взискателно-загрижено-строга. Не и дава да пипне нищо мръсно, когато Ели ходеше по тениска и къси панталонки вече, нейното детенце беше с пуловер, чорапогащник, панталон и пухено елече, непрекъснато я критикува, че това не може, че онова не може... Вместо да и каже "браво" за малкото неща, които може... Много е тъжно
Тъжно ми е и за самата майка, че изпуска най-голямото щастие в живота си. Вместо да си се радва на детенцето, само се безпокои за него...
Заради нашия прословут ремонт на бъдещето ни жилище, дето го правим от началото на годината вече, толкова жестоко се изпокарваме с половинката на няколко пъти вече, че не знам къде ще му излезе края
Последния път даже си събрах багажа (за първи път, откакто сме заедно, 7-ма година вече), грабнах детето и реших да се изнасям, но малката цял ден не спря да повтаря "татю, татю", та вечерта се върнах с подвита опашка. А като си помисля, че някои приятелки ми разправят: "Ново жилище? Блазе ви, сега ще можете да си избирате нови красиви вещи за дома, ще си го нагласите по ваш вкус, ще пазарувате, ще сте толкова щастливи!" Не знам ,те ли са много наивни, или ние двамата нещо не сме у ред, та сме готови за една кухненска маса или за едно шкафче за обувки да си издерем очите...



Препоръчани теми