Публикувана: 24 май 2011, 21:36 ч.
Последно мнение: 28 юли 2011, 13:56 ч.

Ако нямах дете/деца...

24 965
688
1

# 675 27 юли 2011, 13:42 ч.

София
Мнения: 6 810

perunika , и аз съм така. Да ти кажа - няма свикване. Обаче за второто научих САМО таткото да става. Mr. Green

Не че пак не се разбуждах, но по-лесно го преживях, даже съм заспивала, докато му сменя памперс или дава АМ. И сутрин като се будеха към 6-7 той ставаше да ги гледа. И сега (понеже са ранобудни) пак той става, аз поспивам още час-два.

# 676 27 юли 2011, 14:23 ч.

София
Мнения: 17 375

perunika, ти пък да не мислиш, че всички сме стоели будни по нощите преди децата Laughing

Ама, ей на, оцелява се, макар че наистина не се свиква, изобщо.
Аз пък най-недоспала съм била не с бебетата, ами когато синът ми започна в 3 и 4 клас да редува смените и сутрин започваше училище в 7:20. Това е нечовешко изтезание, в края на срока всички бяхме полуумрели.

# 677 27 юли 2011, 17:41 ч.

Мнения: 2 163

Перуника,това със сънят не се свиква,поне аз бях,като зомбирана.
Таткото помагаше,дори нощно време е ставал,за да мога да поспя,но си е мъка.
Сега мога да спя,няма бебешки изпълнения,но други неща ме правят будна !
"Малки деца,малки ядове" - абсолютна истина.
Та,ако нямах деца .... вече не мога и да си го представя.

# 678 27 юли 2011, 22:08 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: Mirama в вт, 24 май 2011, 21:36

Чудите ли се понякога какъв би бил животът ви без дете?
Съжалявате ли понякога, или си казвате - "ех, ако се беше случило по-рано, по-късно"
Щяхте ли да сте "завършени" и без дете?

Не. Никога не съм се замисляла какъв би бил животът ми без детето. С него се чувствам завършена. Сега, когато познавам чувството да си майка, няма как да предпочета егоистичното съществуване, пред това да имам дете. Heart Eyes

# 679 28 юли 2011, 09:15 ч.

Мнения: 7 947

Въй, какви егоистки сме били значи преди децата, това сигурно живот не можеш го нарече Thinking

# 680 28 юли 2011, 09:18 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:15

Въй, какви егоистки сме били значи преди децата, това сигурно живот не можеш го нарече Thinking

Ти пък коя си и какъв ти е проблемът? Tired

# 681 28 юли 2011, 09:23 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Пипи Дългото чорапче в чт, 28 юли 2011, 09:18

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:15

Въй, какви егоистки сме били значи преди децата, това сигурно живот не можеш го нарече Thinking

Ти пък коя си и какъв ти е проблемът? Tired

О, не ми обръщай внимание. Аз съм от егоистките.

# 682 28 юли 2011, 09:24 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:23

Цитат на: Пипи Дългото чорапче в чт, 28 юли 2011, 09:18

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:15

Въй, какви егоистки сме били значи преди децата, това сигурно живот не можеш го нарече Thinking

Ти пък коя си и какъв ти е проблемът? Tired

О, не ми обръщай внимание. Аз съм от егоистките.

Да. Така и ще направя. Не си интересна.

# 683 28 юли 2011, 09:25 ч.

Мнения: 7 947

Аха, да - два поста изписа по мой адрес обаче.

# 684 28 юли 2011, 09:43 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:25

Аха, да - два поста изписа по мой адрес обаче.

# 685 28 юли 2011, 09:49 ч.

Мнения: 327

Не споря, че не е трудно...но ако се замислите, кога детето ви ще е пак толкова малко Wink

Кого ще можете така сладко да гушката и целувате...кога ще може да си играете и кой ще ви "скрои" толкова сладки номера? Ако не то. Ако примерно, когато е на 3 годинки? Трудно е, и аз не спах близо 18 месеца заради кърменето, заедно с това работих Wink

...ама кой ме гушка така сега...никой Hug

то, не че сега спя, но когато една малка ръчичка ме гушне през врата, си струва неспането... Hug

А голямата бонбонка, като се облече, като започне да ходи като котка, като започне да ми казва някакви тайни, хитрости и нейни предположения...как да не се радвам на най-добрия си събеседник ... Като се смеем на разни неща и танцуваме, когато караме колелета, когато строим къща или просто гледаме телевизор. Колко време ми се иска да имам и за нея...защото всичко минава...

Винаги съм ги възприемала, като дар Божи, независимо колко ми е било трудно и какви схеми правя, да не тръгват на ясла или вариант изгоден за тях , за часове по пиано, за спорт, независимо как си свършвам работата- колко се изнервям, независимо колко усилия ми отнемат... просто тези моменти няма да се повторят... не и с моите деца...направила съм огромна грешка, но сега стези двете се старая да не правя...и се старая да се насладя на всеки един момент...защото в противен случай и четиримата (барабар с бащата) ще сме недоволни и все нещо ще чакаме...чакаме и чакаме. До кога?

# 686 28 юли 2011, 09:52 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Пипи Дългото чорапче в чт, 28 юли 2011, 09:43

Цитат на: viliko в чт, 28 юли 2011, 09:25

Аха, да - два поста изписа по мой адрес обаче.

Трети опит Joy

el_pl - по повод трудностите...ами то няма нещо голямо, извоювано без труд Wink

Децата в тая насока са си отговорност, значи и грижи. И именно тая безгрижност да се грижиш само за себе си и да не ти пука - е чара на младостта. После чара на брака - са именно децата /наравно с мъжа, но често дори на предна линия/V

# 687 28 юли 2011, 10:01 ч.

Мнения: X

Леле, още ли я бистрите тая тема. Писала съм по нея преди около месец сигурно, последно тогава влизах няколко дни във форума... Laughing

# 688 28 юли 2011, 13:56 ч.

Мнения: 445

Също като ЕЛ ПЛ приемам детето като дар и не ми е пречка за нищо. Може би има значение и на колко години ще родиш и какъв ти е бил начина на живот преди. Аз май последно съм била на дискотека преди 9 години. Събирахме се предимно компании със семейни приятели повечето от които с деца, ние бяхме от малкото без. Когато ми гостуваше племенницата ми, съм си вземала отпуск да се занимавам с нея, не защото не е имало кой да я гледа, а защото ми е изключително приятно да се занимавам с деца, така се разтоварвах от работата си. Е разбира се, липсва ми от време на време катеренето по планините или ходенето на театър, но само малко, защото ми е ясно, че тези деца растат толкова бързо, че скоро ще си имат други забавления и няма да искат да стоят с нас и гледам да се наслаждавам на това време. И двамата с мъжа ми имаме работа с що-годе фиксирано работно време, така че детето и в това отношение не ни е пречка. С което не искам да кажа, че тези, които не се чувстват така са егоисти, аз също съм егоистка, просто мен това ме прави щастлива.

Препоръчани теми

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

? отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Домашното насилие – тема №4

Причина:

Причина: