Провокирана от разни теми...и от изказване пък в други такива, реших да си сверя часовника. )
Според някой потребители, ние сме пълноценни като жени, и като семейство само когато имаме дете, деца. Иначе...изобщо не сме щастливи, даже може да се нарекат хора без деца "пълни нещастници" (пак според определени потребители) и всякакви подобни коментари от сорта.
И, съответно се замислих, а и винаги съм го правила...
А ако нямах дете? Какъв щеше да бъде животът ми тогава?
И всеки път установявам, че съм щастлива за това, че господ ме е дарил с дете, но...ако го нямаше, не бих страдала в никакъв случай.
Животът ми просто щеше да се стече по друг начин и щях да имам отговорност единствено към себе си, а не и към дете, или може би семейство.
Чудите ли се понякога какъв би бил животът ви без дете?
Съжалявате ли понякога, или си казвате - "ех, ако се беше случило по-рано, по-късно"
Щяхте ли да сте "завършени" и без дете?
Според някой потребители, ние сме пълноценни като жени, и като семейство само когато имаме дете, деца. Иначе...изобщо не сме щастливи, даже може да се нарекат хора без деца "пълни нещастници" (пак според определени потребители) и всякакви подобни коментари от сорта.
И, съответно се замислих, а и винаги съм го правила...
А ако нямах дете? Какъв щеше да бъде животът ми тогава?
И всеки път установявам, че съм щастлива за това, че господ ме е дарил с дете, но...ако го нямаше, не бих страдала в никакъв случай.
Животът ми просто щеше да се стече по друг начин и щях да имам отговорност единствено към себе си, а не и към дете, или може би семейство.
Чудите ли се понякога какъв би бил животът ви без дете?
Съжалявате ли понякога, или си казвате - "ех, ако се беше случило по-рано, по-късно"
Щяхте ли да сте "завършени" и без дете?
))
.
