Ако нямах дете/деца...

Сийке, на мен ми хареса това за размножаването. Това е една линия на поведение, която малко хора се осмеляват да засегнат, защото по дифолт появата на нов човек е есвещенодействие и много хора още робуват на това убеждение. Не, че не е така, но в този свят вече не е достатъчно....
Така че  и да се разпознае някой, дори и аз, това е положението....

Аз пък преди да стана майка не знаех какво всъщност губя. Мислех си, че съм на голяма далавера. Сега не мога да си представя живота си без детето.

п.п. Родих на 30 не планувано.

Аз пък бях задала обратния въпрос. Нямам идея какво е да си с деца - не мога да си го представя, не мога да го сънувам. Така, че няма как да ти липсва нещо, което не знаеш какво е.

perunika, ооо, да не мислиш, че аз преди да забременея (по думите на лекарите, направо чудо) съм мислила, сънувала и т.н. за деца?. ))))
Изобщо не ме интересуваше това, нито съм се замисляла дали искам, или не.
Но...понякога ти се дава възможност и....като се замислиш...може втори път да не получиш такава.
За това и както си нямах представа от деца и не съм и искала...все пак реших да родя. Защото я се случи втори път да забременея, я не.

Mirama, разбира се, че ако ми предоставят възможност, няма и да се замисля - независимо дали го усещам или не.

Не мога да си представя тепърва да раждам и дондуркам бебе- на 33 г. съм.
Адски съм доволна, че така се стекоха нещата при мен. Радвам се, че вече имам пораснали деца, с които мога да общувам пълноценно.

Наистина не знам кое може да осмисли живота по-добре от децата. Говоря и за мъжете, и за жените. Кариера, пари, коли, пътуване, красота...кое?
За осмисляне питам, не за запълване на времето.

Не, не мисля, че само чрез децата може да реализираме себе си или те са единственият и най-главен смисъл в живота ни като хора. Даже в глобален аспект колкото по-малко ражда човекът, толкова по-добре за планетата.  
Аз родих, защото много исках дете, по принцип много обичам децата и те обичат мен. Сега вече като майка мога да кажа, че човек, който няма деца и подобен тип отговорности, може би не е познал и един главен момент от живота - грижата и съзнанието, че има човек, към който имаш грандиозна отговорност и който е по-важен от теб самия. Но и това не е сигурно предвид факта, че има не по-малко отговорни професии. Но раждането на дете и отглеждането му е един голям и тежък изпит - на качествата, волята, силата и възможностите да направиш от някого Човек. Затова си мисля, че не е за всеки и аз поне засега мисля, че едно дете ми стига - твърде голяма отговорност е за мен дори то, а камо ли и още.
Относно гените и оставянето на нещо след себе си - при мен те не играят никаква роля - така както родих, така щях и да осиновя дете, ако не можех да родя.  
temida, духовното и интелектуално усъвършенстване, придобиването на знания и умения в области, които са ти интересни; ако имаш талант и/или гениални заложби - творчеството; ако си богат- меценатство и отдаване на благородни каузи... Има, има... Не само кариера и прочие комерсиални копнежи можем да противопоставим на детевъзпитанието.

Ако нямах дете, животът ми би бил празен и безмислен. На 35 съм сега и имам огромното желание да изживея майчинството още веднъж, да видя как то става човек и да дам всичко, което мога, за да го науча и отгледам. Детето ме научи да мисля за някого преди да мисля за себе си.

Много често се чудя. Много. Темата ме грабна, без да съм я чела. Двете ми приятелки от детинство са несемейни, на 32 години сме, и живеят съвсем различен живот. Това ме провокира да се зачудвам отвреме навреме, какво ли би било..... Коя ли щях да съм, къде ли щях да бъда днес.
Това, че съм самотна майка от раждането на детето, също ме провокира. Мъжете ,  с които съм се виждала през този период, са избирани абсолютно съобразно това, че имам дете, т.е. връзките ми са 100% обусловени от това, няма и как да бъде иначе, но, какво ли би било?
Понеже съм на тема Азимов, скоро четох един много хубав негов разказ, вероятно някой от вас го знаят. 'Ами ако' се казва.  
Аз, обаче, много исках да имам дете. Много. Вероятно нямаше да съм много щастлива, ако баща му беше казал - не искам дете, да се разделим..... Но - наистина незнам.  
Е, щях да намеря какво да правя с живота си и за разлика от сега, щях да имам възможност /материална и времева/ да практикувам хобитата си..  
Искам да се науча да играя бридж.
А защо не и да карам ски?..... Или тенис?
Вероятно щях да съм изкарала второто висше, за което от известно време мечтая...  

Усъвършенстването /духовно и интелектуално/ може ли да бъде цел, смисъл на живота? За мен това е средство, а не цел.
Творчеството би могло да ти осмисли живота, но само ако си някакъв гений. Пък те, повечето са били признати чак след смъртта им, та едва ли са били удовлетворени от постигнатото.
Меценатството и благотворителността не са ли просто едно лицемерие? Ако си толкова благороден, просто спираш да бъдеш богат...
Децата /родни, осиновени, без значение/ са резултат на чисто егоистичен порив, защото дават много на родителя. Неизмеримо много.
ПП. Пренаселването на планетата е друга тема. Тази тема е чисто егоистична.

temida, само и единствено майчинството ли може да осмили живота на една жена?
Интересно, бащите пък, които изобщо не се интересуват от децата си как ли осмислят живота си...сигурно са някакви безпътни и заблудени същества...
Не може човек да ражда деца, единствено с мисълта, че ще му запълнят живота.

Аз писах по-горе, че според мен важи и за мъжете. И техния живот се осмисля не по-малко от децата.

Това се чудя и аз. Нали това питах - кое осмисля по-добре от децата.

Едва ли някой ражда с такава мисъл в главата си. Но след като родиш, осъзнаваш, че точно това се е получило.

и средство, и цел
животът се състои от много много неща. раждането на дете е едно от тях. И аз като Юличка, скоро даже говорих с приятелка. Викам, добре, аз през 50% от времето си мисля за детето си. Искам най-доброто за него. Сега ходи на детска градина. Как се държат с него там? Как ли се държат с него баба му, дядо му, когато мен ме няма, приятелчето му? Има ли вредни въздействия? Как да ги неутрализирам? Как да разбера какво го влече? В каква посока да го насоча? Езици ли да учи или изкуства? Милиони въпроси постоянно ми се въртят в главата. Ако родя още едно дете, ще трябва да напусна работа. Сега, с едно, 50% от енергията ми отива там. С две, абсурд да се справя с ходене на работа. Освен, разбира се, а ко разликата им е повече от 10 години, тогава първото ще е полусамостоятелно, когато се роди второто. Но... мисленето ще ми остане.
Ами разните там науки.....? Толкова много неща бих искала да науча - имам си определени области, които са ми слабост. Напоследък ме влекат психологията и историята.
Започнах да чета много книги. Понякога ходя на Витоша. Зимата обичам да карам кънки. Обичам да плувам, ходя да тичам в парка, лятото ходя на плаж. Милиони неща обичам да правя. Ах, колко обичам да карам колело, но сега, уви, не мога, все още. А колко филми чакат да ги изгледам?
Ами нещата , с които не съм се захващала никога? Искам да се науча да играя бридж-белот. Много обичам карти.. Искам да науча още един език. И 10 живота няма да ми стигнат. Ноооо... раждането на дете е част от всички тези неща. Е, след още 5 или 10 години вече ще имам времето да сбъдна едно, две, три или повече от горните...
Та, средство - за какво да е средство усъвършенстването? Пък и- боже, аз дори не искам да се усъвършенствам в плуването, знам да плувам един стил, стига ми  - просто ми доставя удоволствие процеса. Да , възприемам го като средство за поддържане на здравословна форма, но някак процесът, самият процес на плуването, е това, което целя. ....

На мен лично децата ми осмислят живота на 80%, останалите двадесет си ги набавям чрез други постижения.Осмислянето важи и за съпруга ми-/поне така казва и показва/.
Това далеч не означава, че отричам живота на жените без деца, всеки има право на избор и сам решава как да живее живота си и в каква посока да насочи усилия.
Определям се, като егоистка защото живея чрез и за децата си. Те ме правят истински щастлива."Живота не се измерва с броя на вдишванията, които правим, а с моментите които спират дъха ни" - е за мен те са тези моменти.

пп Когато разбрах, че съм бременна с голямата, щото рев изревах, не е за говорене...