Друг въпрос е дали е уместно и задължително прибягването до удар в подобна ситуация.
- Публикувана: 25 май 2011, 00:16 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2011, 10:54 ч.
когато малкото дете посяга....
Естествено, че не е нито задължително, нито уместно.
(¯`*•.¸ღолчеღ¸.•*´¯), по повод на това през какво са преминали "всички" деца, хайде да не обобщаваме....
Моето дете никога не е удряло друго дете на площадка, или където и да било другаде.
Дори да я ударят, тя стои и гледа умно и до сега. А е почти на 4г.
Никога не е проявявала агресия по какъвто и да било начин.
Моето дете никога не е удряло друго дете на площадка, или където и да било другаде.
Дори да я ударят, тя стои и гледа умно и до сега. А е почти на 4г.
Никога не е проявявала агресия по какъвто и да било начин.
Не отричам,че съм допуснала грешка, като по-рано не съм обърнала внимание на пляскането на детето си, отнесено към останалите. Не съм съвършена майка, усещам пропуските. Само с едно не бих се съгласила от коментарите тук, че детето ми след време ще започне и да ДУШИ другите.Може да е по-лигава и по- невъздържана, но е и много чувствителна като светоусещане.И ранима. Дали агресията не я крие под тези чувства, като нас големите?!.....
Благодаря за съветите, ще се опитам да обърна внимание на определени страни от поведението на дъщеря ми. Да бъда по-търпелива, ако се налага.
Всичко добро на всички!Хубави майски дни!
Благодаря за съветите, ще се опитам да обърна внимание на определени страни от поведението на дъщеря ми. Да бъда по-търпелива, ако се налага.
Всичко добро на всички!Хубави майски дни!
anna_zdr, сигурна съм, че ще намериш начин.
Щом се замисляш и питаш вече си изминала половината път.
Ще прескоча коментарите на хората с перфектни деца
Както знаем доста бързо се забравят някои неща.
Днес се поразтърсих в няколко френски форума, намери съвети от майки за подобни ситуации. И се оказаха често срещани - и то точно в този период - между 18 и 24 месеца. Като обяснението не е агресия - а по-скоро несръчност и желание за общуване. Разбира се ни трябва да им помогнем да намерят друг начин да се изразяват.
По голямата част от съветите се въртяха около това, че трябва да се обясни на детето, че така не трябва да се прави (дори да не сме сигурни, че разбира всичко). Да се спре ръчичката и дори да се "накаже" детето. (тук разпространено е слагането в ъгъла).
Една майка беше споделила, че дори си е измислила песничка - в която казва на дъщеря си, че ръката не служи за удряне, а за (и тук се заиграва с нея) галене, сочене, гъделичкане, миене.
Може би е интересен вариант за по-малко дете.
Коментирах тази вечер и с възпитателката в яслата на Моника - тя също каза, че е често срещано явление, но не се притеснява, защото децата пробват различни начини на общуване и тъй като не могат да знаят по рождение, че това не се прави свободно посягат. Но в рамките на нормалното възпитание на едно малко дете тези неща се изясняват.
Щом се замисляш и питаш вече си изминала половината път.
Ще прескоча коментарите на хората с перфектни деца
Както знаем доста бързо се забравят някои неща. Днес се поразтърсих в няколко френски форума, намери съвети от майки за подобни ситуации. И се оказаха често срещани - и то точно в този период - между 18 и 24 месеца. Като обяснението не е агресия - а по-скоро несръчност и желание за общуване. Разбира се ни трябва да им помогнем да намерят друг начин да се изразяват.
По голямата част от съветите се въртяха около това, че трябва да се обясни на детето, че така не трябва да се прави (дори да не сме сигурни, че разбира всичко). Да се спре ръчичката и дори да се "накаже" детето. (тук разпространено е слагането в ъгъла).
Една майка беше споделила, че дори си е измислила песничка - в която казва на дъщеря си, че ръката не служи за удряне, а за (и тук се заиграва с нея) галене, сочене, гъделичкане, миене.
Може би е интересен вариант за по-малко дете.
Коментирах тази вечер и с възпитателката в яслата на Моника - тя също каза, че е често срещано явление, но не се притеснява, защото децата пробват различни начини на общуване и тъй като не могат да знаят по рождение, че това не се прави свободно посягат. Но в рамките на нормалното възпитание на едно малко дете тези неща се изясняват.
Хайде сега -желание за общуване 
Нали още в началото става ясно, че детето на авторката удря и блъска, когато не му се даде някоя играчка, която е поискало да вземе? Ясно е, че се ядосва и затова посяга. Да му се обясни, че другото дете го боли няма никаква полза, защото то много добре знае и точно това му е целта. Детето трябва да направи връзка, че ако то се държи лошо, за него също следват нещо неприятно. Каквото и да направят майките на подобни деца, трябва детето да разбира намеренията им, а не да приема всичко като игра - ако става второто - представям си как му е направена забележка на това дете.
И съвсем не всички деца минават през период на удряне - големият ми син и неговите приятели как не са се били, удряли и дърпали като малки? 4 деца, които нито са ди дърпали от ръцете, нито някога са се държали злобно едно с друго.
Нали още в началото става ясно, че детето на авторката удря и блъска, когато не му се даде някоя играчка, която е поискало да вземе? Ясно е, че се ядосва и затова посяга. Да му се обясни, че другото дете го боли няма никаква полза, защото то много добре знае и точно това му е целта. Детето трябва да направи връзка, че ако то се държи лошо, за него също следват нещо неприятно. Каквото и да направят майките на подобни деца, трябва детето да разбира намеренията им, а не да приема всичко като игра - ако става второто - представям си как му е направена забележка на това дете.И съвсем не всички деца минават през период на удряне - големият ми син и неговите приятели как не са се били, удряли и дърпали като малки? 4 деца, които нито са ди дърпали от ръцете, нито някога са се държали злобно едно с друго.
не разбрах как е реагирала авторката досега, когато детето шамароса някого?
И аз това щях да попитам.
И моя син удря и щипе, дере и хапе жестоко ( мен основно, други деца не ), но не мисля че е агресия, а по скоро като игра, като общуване. Той не разбира че така боли и не трябва да се прави, малък е още за да го прави нарочноо и с агресия, но все пак аз го отстранявам и му казвам че така не трябва, показвам му как да милва мама по лицето и той го прави и в следващия момент почва да шамари. А вчера така ме захапа за бузата , докато ми даваше целувка, и така дърпаше , че вече си помислих че направо ще ми отхапе месото , ужасно силно хапе и дърпа.
Не смятам, че всички деца минават през това, но много го правят. За съжаление доста родители, не реагират адекватно и проблема ескалира. Забележки от типа "Не така бе мамеее." не помагат.
Малкия ми син посягаше. Какво правехме - клякам на неговото ниво, гледам в очите му, хващам ръката му и с нисък и тих глас казвам "Не! Така не се прави! Другия го боли! Ако не спреш се прибираме!" и ако детето продължава го прибирам! Следващия път действам по същия начин. Ако посегне на мен, баща си или брат си същото, придружено с изпращане в другата стая или нашето излизане, като обясняваме, че не искаме да ни причиняват болка и за това не искаме да си играем с него.
Работата е детето да разбере, че сме категорично против насилието, трябва да реагираме толкова категорично колкото когато то например опитва да бърка в контакта. И да разбере, че това не е игра, няма лек шамар - всеки шамар е неприемлив! Няма леко захапване от любов! Аз не съм мазохист и не приемам да ме бият от обич, не позволявам подобно отношение нито на съпруга си нито на децата си. И не мисля, че на година-две са малки да разберат, че подобен стил на общуване е недопустим както в дома ни така и в обществото.
Наша работа е да ги научим, при някои деца това става с една забележка при други с години разговори, но това че е трудно не значи, че трябва да се отказваме или да омаловажаваме проблема.
Малкия ми син посягаше. Какво правехме - клякам на неговото ниво, гледам в очите му, хващам ръката му и с нисък и тих глас казвам "Не! Така не се прави! Другия го боли! Ако не спреш се прибираме!" и ако детето продължава го прибирам! Следващия път действам по същия начин. Ако посегне на мен, баща си или брат си същото, придружено с изпращане в другата стая или нашето излизане, като обясняваме, че не искаме да ни причиняват болка и за това не искаме да си играем с него.
Работата е детето да разбере, че сме категорично против насилието, трябва да реагираме толкова категорично колкото когато то например опитва да бърка в контакта. И да разбере, че това не е игра, няма лек шамар - всеки шамар е неприемлив! Няма леко захапване от любов! Аз не съм мазохист и не приемам да ме бият от обич, не позволявам подобно отношение нито на съпруга си нито на децата си. И не мисля, че на година-две са малки да разберат, че подобен стил на общуване е недопустим както в дома ни така и в обществото.
Наша работа е да ги научим, при някои деца това става с една забележка при други с години разговори, но това че е трудно не значи, че трябва да се отказваме или да омаловажаваме проблема.
Това е етап от развитието, през който преминават всички не-съвсем-вербални деца. Първична емоция, "жест", "маниер" или както искате го обяснете. Етап. Израства се, минава и заминава.
В никакъв случай не удряй детето, за да му покажеш, че боли и пр. Така ще започне при всяка драма да ви шамаросва у дома. Отстрани, обясни, извини се (ако трябва ти!) и го отведи от площадката. Ако недоволства - пак обясняваш защо. Спокойно и търпеливо. Ако усеща, че дори по този начин предизвиква безпокойство и внимание, и ги получава, резултатът ще е равен на 0.
Поведението на детето ти няма общо с твоя модел на поведение, както казах, период на "ужасните 2-3..." години. И на изнервения начин на живот и маниери, които сме придобили и ние, в частност.
В никакъв случай не удряй детето, за да му покажеш, че боли и пр. Така ще започне при всяка драма да ви шамаросва у дома. Отстрани, обясни, извини се (ако трябва ти!) и го отведи от площадката. Ако недоволства - пак обясняваш защо. Спокойно и търпеливо. Ако усеща, че дори по този начин предизвиква безпокойство и внимание, и ги получава, резултатът ще е равен на 0.
Поведението на детето ти няма общо с твоя модел на поведение, както казах, период на "ужасните 2-3..." години. И на изнервения начин на живот и маниери, които сме придобили и ние, в частност.
Напълно подкрепям.
А когато малкото посегне да удря или тормози брат си, изобщо не се налага да се намесвам - децата не са чели книги за възпитание, какво би имало педагогичен ефект, какво не и реагират спонтанно по най-правилния начин - да се защити и да си го върне. Разбира се, не се бие с него като с равен, но го ступва моментално.
Така му показва съвсем ясно, че ако бие ще страда и малкото получава една правилна преценка за света, а не заблуда, че неговият бой е забавен на околните.
пп: в тази връзка ми е любопитно ако децата в семейство са 2, но с малка ралика и едното е злобно към другото, а второто пък е ревливо и не може да се защи, как биха постъпвали? Дали пак това ще е един етап, който минава и заминава или вече ако е застрашено собствено дете ще се намери бърз начин за реакция?
Така му показва съвсем ясно, че ако бие ще страда и малкото получава една правилна преценка за света, а не заблуда, че неговият бой е забавен на околните.
пп: в тази връзка ми е любопитно ако децата в семейство са 2, но с малка ралика и едното е злобно към другото, а второто пък е ревливо и не може да се защи, как биха постъпвали? Дали пак това ще е един етап, който минава и заминава или вече ако е застрашено собствено дете ще се намери бърз начин за реакция?
И на малките деца, които уж "не разбират" може по подходящ начин да се покаже, че действията им са неприемливи за останалите.
Понякога те проявяват агресията си единствено върху майката, или и други членове от семейството. Не бива нещата да се оставят така и да се обяснява как детето не разбирало и за него било игра. Има хиляди други начини, по които може да си играе.
Обяснения, обяснения и пак същото, отстраняване от игра, или ясна демонстрация от страна на този, към когото е била насочена агресията (майка, баща) като примерно обръщане на другата страна, отказ за комуникация с детето.
Понякога те проявяват агресията си единствено върху майката, или и други членове от семейството. Не бива нещата да се оставят така и да се обяснява как детето не разбирало и за него било игра. Има хиляди други начини, по които може да си играе.
Обяснения, обяснения и пак същото, отстраняване от игра, или ясна демонстрация от страна на този, към когото е била насочена агресията (майка, баща) като примерно обръщане на другата страна, отказ за комуникация с детето.
"всички" е удобно обобщение, зад което да се поскрием, но за съжаление на обобщаващия - съвършено невярно
Колкото до мерките, те се вземат, опасявам се, по-рано. Още когато юмручетата са сладки и от тях не боли, скубането не сваля кичури и пр. Въпреки, че е несъзнателно, трябва да се пресече. Много по-лесно е. Но когато "ама то не разбира" и цялата рода целокупно се подмокря от възторг при подобна проява, а столът, в който се е блъснало детето, демостративно получава "на, на!", детето получава послание, че удрянето е много забавна игра, от една страна, и от друга, че когато не му е по кефа, може да набие виновника... На 2г. то не прави разлика между "лошия стол" и лошото другарче, което не угажда на собствения му кеф...
Колкото до мерките, те се вземат, опасявам се, по-рано. Още когато юмручетата са сладки и от тях не боли, скубането не сваля кичури и пр. Въпреки, че е несъзнателно, трябва да се пресече. Много по-лесно е. Но когато "ама то не разбира" и цялата рода целокупно се подмокря от възторг при подобна проява, а столът, в който се е блъснало детето, демостративно получава "на, на!", детето получава послание, че удрянето е много забавна игра, от една страна, и от друга, че когато не му е по кефа, може да набие виновника... На 2г. то не прави разлика между "лошия стол" и лошото другарче, което не угажда на собствения му кеф...
Дали е етап не зная- моите деца не са минавали през него /но пък има време/. Едно от другарчетата на по-малкото обаче има поведение, сходно с това на детето на авторката. При него нещата са ми донякъде ясни, защо се случват. То е постоянно хулено и овиквано от майка си, а често и удряно. Вероятно затова и първото нещо, което прави, слизайки от количката е, да плесне някое дете. Съответно реакцията на майката е викове, викове, шамар....и пак така. В момента, в който тя спре да му се кара и то се успокой, си намира нова жертва. Друго дете, с което са заедно почти постоянно, започна да копира поведението му и да посяга. Та в картце, моите причини защо децата посягат:
- защото са удряни често от родител;
- защото възрастен е показал, че когато детето се удари в предмет, той съответно бива удрян и наричан "лош";
- защото са свикнали да получават всичко, което поискат;
- защото са по-импусливни като темперамент;
- защото копират поведение, видяно от други деца;
Разбира се, че на всеки може да му пределее. Случи се и с моето дете, което след удар по главата с кофичка и при мириса на кръв
така ухапа агресора, че още ми е неудобно като срещна него и майка му.
Има хиляди извинения, които биха се намерили в оправдание на дадено поведение. За мен най-важното е, да се търси причина. Нищо не се случва просто ей, така.
- защото са удряни често от родител;
- защото възрастен е показал, че когато детето се удари в предмет, той съответно бива удрян и наричан "лош";
- защото са свикнали да получават всичко, което поискат;
- защото са по-импусливни като темперамент;
- защото копират поведение, видяно от други деца;
Разбира се, че на всеки може да му пределее. Случи се и с моето дете, което след удар по главата с кофичка и при мириса на кръв
така ухапа агресора, че още ми е неудобно като срещна него и майка му. Има хиляди извинения, които биха се намерили в оправдание на дадено поведение. За мен най-важното е, да се търси причина. Нищо не се случва просто ей, така.