Въпрос за мъжкото свободно време и хобито

Краси, то свободното ни време и на двамата е събота и неделя, вечерите не става да ходи да кара - тъмно, на фарове, няма тръпка явно   А ако ходи да кара събота, в неделя иска на лов, пък за мен не остава ред.
Е за да бъда съвсем честна, наистина в последно време не му остава много време за удоволствия, все има нещо да се прави, щото и сме в постоянен несвършващ ремонт, та го разбирам, че иска малко да се поразсее, ама това не пречи да ми е скапано като духне някъде за цял ден.


Сомбре, да ти кажа най - ме е страх, че ще почна да се радвам като го няма, а не като си е тук, за мен това значи, че вече не ми е хубаво да сме заедно. Как да се радвам на това, че мъжът ми го няма  
И не толкова заради това, че съм сама ми е криво, а че не сме някъде заедно тримата с детето. Ей тогава ми е най - добре.
Например ходи миналата седмица с един негов приятел до Дряново, отишли с моторите, пили кафе и хапнали там и се върнаха. Той си изкара добре, разтовари и т.н. аз с детето насам насам, не че толкова съм скучала, но друго щеше да е ако бяхме отишли до Дряново да се разходим тримата, до манастира примерно, ще си вземем нещо за хапване, ще седнем на някоя полянка да помързелуваме, ще потичаме с детето да поиграем и ще се приберем, ей тъй, това за мен е хубаво прекарване. Другото е живеене на отделни животи сякаш  
Но така е когато имаме различна представа за приятно прекарване, той си представя да отиде сам някъде или с приятел, аз трима ни заедно с детето виждам в картинката.

Рая, моя като си донесе "нещо", сам си се разправя с въпросното нещо, аз изобщо не се слагам 

Да бе и аз не пипвам, ама след него...познай, уж си чисти ама все личи 
И много ме е яд, защото в къщи никой не вкусва диво месо. Защо го носи изобщо? Да го подарява още там, ама сигурно ще се убият да го бъзикат 

Ааааааа кат нема кинти за детегледачка тогава не става...Или не винаги..Щото то нема хоби дето да не иска кинти...Било и индиректно...Малееей покрай разни трипове по прованса и чужбинско, що марково бельо съм накупвал

Един приятел болен по лова ми разправяше че някакъв петък жена му се оплакала, че е болна

а той и рекъл - жена, ако ми умреш днес - слагам те във фризера и понеделник ще те копая, че няма да си пропускам лова.

Та така  

Дивото месо го мели на кайма моят, слага и сланина и стават страхотни кюфтета на скарата  
И диво пране и сърна - все така. Зайците не ги долюбвам, ама панирано става добре.
Напоследък ми говори за някаква ловджийска порода куче, не е казал, че иска да купува такова, обаче аз го преварих като му казах, че ако ми довлече още едно куче, пък било и ловджийско, ще го вържа на синджир до кучето 

Девиатор, че аз какво приказвам досега - скъпо бе да имаш хоби, по - хубаво на пикник да ходим, че и детето можем да вземем, ама пусти мерак, как да прежали моторчето и пушките, като му се ще.

Ааа не...тва е чичарки битовизъм и води само към лоши неща...Не се залъгвай така...

Кое бе, пикника ли ?

А, куче, добре че ми напомни, имаме няколко, едното обаче е кръстено на мен  , каззва се Киара, аз и викам Кичка де 
Скъпо хоби, няма какво да си кривим душата. Като влезем в мола и зазяпа едни ловни костюми, казвам, че ако си купи такъв, ще изхарча и аз точно толкова и излизаме веднага 

Как да не е ясно, два пъти даже писах какво мисля по темата. Мисля, че хобитата и приоритетите са нещо което трябва да се обсъди с поглед в бъдещето, преди двойката да тръгне към венчило и особено преди да раждат деца. Не е важно само в момента да ви е добре, а дали този начин на живот може да се поддържа при наличието на деца. И ако не може, трябва и двамата да сте готови да правите компромиси. Самите хобита не са толкова от значение, колкото това да сте на един акъл, да имате сходни виждания, общ език, за да се разбирате и да можете да взимате решения заедно. Да гледате в една посока, дет се вика, за да можете да си решавате проблемите чрез взаимно разбирателство, а не чрез игрички, манипулации или цупене. Затова ми се струват като виц някои примери в темата, и ако бях аз нямаше да издържа дълго с такъв човек или в такива отношения. Ако няма взаимно разбирателство, и трябва да играем театър и да си мерим туй-онуй, пиши ме бегала.

Я чакай тук да се захвана.
 Моята любима като разбра че ми е студено когато ходя на лов ми се накара и ме изпарати да си купя нов екип. По-скъпи дрехи от него нямам и няма да имам. Нито костюми нито пък дънките левис. И какво лошо?
  По същия начин и аз бих се отнесъл към нея.
  Един път бяхме с приятели някъде и една от жените ме издразни с въпросите си - колко ми струват пушките - викам - много (няма да назовавам сумата тук). Добре че бяхме седнали на маса, че да не падне. А моето момиче съвсем нормално го приема. И знае, че ако и тя има хоби, ще бъде разбрана и подкрепена.
  Момчетата ми са вече тинейджъри, някой питаше какво правим с тях - през седмицата вечер са с мен по спортове, а събота и неделя ако съм в гората - са с приятели, макар че и с мен са идвали. Когато бяха по-малки (до 7) пътувахме насам натам, но нищо не ми е пречило да си практикувам хобитата.

Захвани се, няма проблем, този дебат е безмислен, прости си чешем езиците.
Първо- купуването на ловни атрибути е въпрос на възможности, които при нас са ограничени, в смисъл, нямаме ги в излишък. Така че, ловен костюм за около 300 лв за мен е безумие, знам че има от 3000. Аз също не нося такива. За пушки, патрони, и какви ли не други "дреболии" да не говорим.
Едното ни дете все още е малко, така че аз напрактика си имам занимавка, докато той си има ХОБИ. Ей такива разни нещица, които не са ми много по вкуса, но виждам, че с израстването на детето вече не ми пука. Даже ми е по- спокойно  , то иначе голямо ядене настава 
Дразня се само когато ми се ще да мръднем някъде, ама пусто има лов. Лошото е, че всички мъже в компанията ни са ловджии, та няма измъкване.

Най-лошият за вас като жени случай е ако хобито е станало начин на живот, мислене,култура и почти религия...Тогава вече...

И аз си мислех за финансовата страна на хобито... ако на мъжът ми хобито е скъпо , и аз взема че си намеря хоби, да нижа да бродирам гоблени с камъни сваровски, например , как ще вържем двата края?!? Тогава вече ти си хващаш пътя , жена ти с детето техния и се виждате по празници. Щото когато твоето мислене и начин на живот са хобито, а на жена ти е детето и семейството няма допирни точки. Помисли над това!

Значи всъщност проблемът не е хобито а финансите.

Ако говорим честно - те никога не стигат. А мога да си представя какво кипи в женската глава, като чуе, че мъж и ще "изгори" една торба пари за хоби.

Решението е просто - който има хоби да си поеме и финансирането 

Ми каквото кипи и в мъжката, като чуе, че жената отива на шопинг. 
А това за финансирането на хобито е много вярно - да си го финансира, но когато това става за сметка на лишаването на семейството от едно или друго, вече става проблем.