Раждане вкъщи 11 (Как да подобрим майчината помощ в БГ)

  • 17 799
  • 762
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 9
Явно съм раждала в съвсем друг Свят, и в съвсем друга Държава.
Като ги слушам някои тука, досега да съм се преселила във Вечността, заедно с детето си, в резултат на некадърни зверове в бели престилки.
    Пък и съм родила Естествено - ей така съвсем естествено, все едно съм родила в къщи - в обикновена общинска болница, в малко градче, без връзки, без пари/бутани тука и таме/, без издевателства, без инжекции - както казах Естествено, по нормален Човешки начин.
    Явно съм раждала на друга планета, не в България...ма възможно е и да съм се объркала... Rolling Eyes

# 151
  • Мнения: 2 658
Даа, с еднакъв аршин трябва да се мери, това имах предвид. Защото теzи случаи ги обединява главното. И ако примерно се смята, че някой трябва да иzлеzе пред медиите и да поеме отговорност (че и вина, каквато може да няма) zа единия, то това трябва да стане и zа втория. Например от "Шейново" да иzляzат пред медиите. Или др. Ковачева лично (аz нямам нищо срещу нея, напротив, лично ме е иzраждала с първото ми дете и съм доволна)... Ама дали? Не, това няма да стане и никой не го очаква, zащото... ами не zнам, ама не правят така, случаите минават и zаминават... И рядко чуваме zа тях..
Ох, ужасно....

# 152
  • Мнения: 2 761
Cова,ти опитваш ли се да видиш случая безпристрастно?Много ясно,че ако се извика ТВ и журналисти ще се направи проверка  и така ще бъдат спасени от инфекция или друга грешка много други бебета.Другото,което остава е майката да си напише жалба,но може и да не и се занимава.И тук стои въпросът за личната отговорност,която всеки носи сам.
Защото може да се окаже и че грешка няма-примерно и това бебе е решило да хване небесния път.Между другото ако някой знае причината,заради която така става,ще ми е интересно да я науча.Тогава какво ще разисквате?

Последна редакция: чт, 26 май 2011, 21:47 от ОМ

# 153
  • Мнения: 2 761
За трансфера - да, наj-често от акушерка се извършва, защото до колкото знам, не е по спешност. Най-честата причина, която съм чувала е умора или желание на майката за трансфер. Ако има някаква спешна ситуация - например бебето има проблем с дишането - акушерката казва на таткото да звъни на спешна помощ и започва първа помощ.

Значи какво става в крайна сметка?Леката кола е за леки случаи,тежките са си за специализиран транспорт и понякога за статистиката.

# 154
  • Мнения: 405
Бубка, можеш ли да споделиш какъв е Standard of Care домашните акушерки в твоя щат? Или линк към организацията им. В моя щат предишно секцио не е абсолютен показател за болнично раждане, пише само, че се препоръчва консултация с друга акушерка. Това е от документа, който пуснах по-нагоре и който приятелката на Флип ще преведе.

ОМ, споделям само как е при мен. Виж при Бубка може да е различно, всеки щат си има различни правила, всяка държава също. Ти разгледа ли линка, който пуснах за гинекологичната конференция. Какви точно обучения имаше предвид?

Последна редакция: чт, 26 май 2011, 22:03 от Atti

# 155
  • Мнения: 74
Много тъжно за бебенцето в Шейново ... Моите съболезнования на родителите!


Случаите, така както са представени, са доста различни. В случая на Шейново по-скоро става дума не за проблем при раждането, а при наблюдението на бременността. Проблем, който е трябвало да бъде видян по-рано, операцията направена по-рано и тогава вероятно бебето щеше да бъде спасено. Поуките от небрежното наблюдение всъщност противоречат на идеите на "естестввеничките" (лекарско наблюдение е абсолютно задължително, при проблем се предизвиква съвсем изкуствено по-ранно раждане, за да се избегне страдание на плода).

# 156
  • Мнения: 2 761
Atti ,pазгледах го.Не мога да ти кажа подробности,не съм в бранша,само знам,че такива обучения се правеха по Татово време.Мога да разпитам,но предпочитам да е в реално време,не по нет и не по телефон.Следователно няма да стане съвсем скоро.

Всъщност тук всеки един си плаща от собствения си джоб.
Цитат
Източници на средства на дружеството

Чл. 15.    (1) По решение на Общото събрание членовете на дружеството могат да правят целеви вноски за постигане на определена цел, определена с устава или с решение на общото събрание.  В решението си общото събрание определя целта,  размера и начина на събиране на вноските.  Решението се взема с мнозинство 2/3 от членовете на дружеството.
      (2) Членовете на дружеството могат да му предоставят парични средства под формата на заем и индивидуално определени движими вещи под наем.
      (3) Дружеството, в лицето на Управителния съвет, може да получава дарения от физически и юридически лица и да сключва договори за спонсорство.

Чл. 16.    Дружество набира средства за своята дейност от:
1.   годишен членски внос;
2.   допълнителни целеви вноски;
3.   годишен абонамент за списание Акушерство и Гинекология
4.   дарения, завещания, спонсорство, договори;
5.   научна, изследователска, квалификационна дейност, продъжаващо медицинско обучение;
6.   Други източници

Последна редакция: чт, 26 май 2011, 22:25 от ОМ

# 157
  • София
  • Мнения: 3 099
... И ако примерно се смята, че някой трябва да иzлеzе пред медиите и да поеме отговорност (че и вина, каквато може да няма) zа единия, то това трябва да стане и zа втория. Например от "Шейново" да иzляzат пред медиите. ....

Виж, Шейново е институция, на която може (и трябва!) да се търси отговорност! Но там е по-лесно, защото е ясно кой отговаря за грешката! Схващаш ли? Никой тук не твърди, че лекарката не следва да бъде разследвана и да понесе всички последствия от причинената трагедия, напротив даже!

Ако са виновни от Шейново, нека майката ги изяде с парцалите - заслужено ще е, нищо че това няма да и върне рожбата!

# 158
  • Мнения: 4 875
Ina_D,

"The obstetrician-gynaecologist: these professionals are certainly able to deal
with the technical aspects of the various tasks of the caregiver. Hopefully they
also have the required empathetic attitude. Generally obstetricians have to
devote their attention to high-risk women and the treatment of serious complications.
They are normally responsible for obstetric surgery. By training and by
professional attitude they may be inclined and indeed, are often required by the
situation, to intervene more frequently than the midwife.
In many countries,
especially in the developing world.....

prevod:
...В общия случай те трябва да насочат вниманието си към високо-рисковите жени и третирането на сериозните усложнения. Обикновено те са отговорни за операции. По образование и лично поведение те могат да бъдат склонни, и наистина ситуациаията често го изисква, да се намесват по-4есто от акушерката...

Според моя скромен превод,  пост-натото не казва че лекарите правят излишни интервенции. Апропо, ще ми посочиш ли къде пише „излишни“?
СЗО, като всяка международна организация, е обект на всевъзможни лобисти и групи за натиск.   Позитивен пример : ЛЛЛ активно лобира(ше) за изключителното кърмене..  Всяка една страна членка си гони нейната стратегия и agenda.  И в това няма нищо ново, странно и неразбираемо.
В тая връзка, голяма част от поддръжниците на Естествено не ваксинират децата си и адвокатсват в тая посока.  Ама СЗО има 1001 position papers  ЗА ваксините.  В тоя случай защо да не слушаме СЗО?

За последно
Ти и съратниците ти, приемете позитивен подход към хората, които са скептични по отношение на идеите ви и не отгонвайте потенцианите си съюзници (поне 5 потенциални съюзници ти казаха открито в старата тема, че са разочаровани и отговора беше „вие не разбирате“).

Наложителен е прагматичен подход към реалностите и обществените нагласи в страната (и утре да почнат да ги обучават тия толкова велики акушерки, пак ще отнеме 3 години. Дотогава какво ще правим? Ще викаме „искам“ и ще тропаме с крак?  )

Свикнете с мисълта за необходимите компромиси, както с факта, че за публичните личности важи: You should practice what you preach.  (Визирам противоречивите ви обяснения преди и след трагедията. Ако трябва – намерете си нови лица, които не са компрометирани)

Позитивна комуникация. Като непрекъснато хулите лекарите как очаквате да се отнесе съсловието им към вас? „Осанна“ да ви пее? Ето ти една идейка- вместо да апострофираш всеки несъгласен с теб, създай „бял списък „ на родилните отделения – сума народ ти написа „раждах активно и приятно в Н-ската болница“- и го постни на страницата ви като позитивен ефект от усилията ви.

Постове от вида „в Патагония е прекасно, а в Бг е гадост“ (визирам Вечерница) обиждат, и с право, потребителките от Бг.  Утре като правите протест, ще се надявате да дойде някой, нали?  На „чужденците“ им е най-малкото далеч.

„Аллилуя“-та10-20 майчета на уеб страницата ви  е добра за самолюбието, но няма да ви мръдне и на йота напред.
Ако пак не е ясно, значи е безнадеждно „с тоя матерал“...



Един от най-точните постове по темата.  Peace  Дано и някой го прочете.

# 159
  • Мнения: 6 365
Понеже написах много негативни постове, ето конструктивните ми предложения.

В болниците трябва да има повече розово. Униформи, чаршафи, стени, орнаменти, плакати и брошури трябва да са в розова цветова схема. Акушерката с розова униформа беше супер сладка. Розовото влияе на жените. Готино е.

Кратък курс по комуникация за акушерки. Трябва да разберете, че акушерките са емпирични, смели, силни жени, но някои от тях не са готови да се занимават с фини аргументи и с най-нежните страни на психиката ви. От друга страна, една целенасочена йезуитска подготовка по комуникация прави чаровник и от най-големия катил. Добра инвестиция за акушерките, които понякога се приемат твърде насериозно (разпитайте ме подробно защо акушерката е най-знаещото същество  на света...)

Възглавници, обстановка, миризма. Няма как да се мине без дезинфектанти, но всичко от настилката до боята носят или приятна, или депресарска атмосфера.

Изобщо, има си начини на говорене, така че някой лекар да може да включи окситоцин дори на великата Росица. Нарича се пиар или дипломация- да пратиш някого по дяволите и той да няма търпение да тръгне натам. Особено ако се налага медицинска процедура, за която майката твърдо отказва под влиянието на някои екстремистки организации.

Освен това искам всички лекари да са с леко накуцване, саркастични и рошави и да си падат по блус и солени шеги. Искам и номер 13!

# 160
  • София
  • Мнения: 3 099
Не знам дали е правилно да раждаме в "големите болници" (аз самата не посмях), но знам, че е много по-безразсъдно да раждаме сами вкъщи.

Не знам как да променим ситуацията в българското здравеопазване, но знам, че да отричаме всички достижения на конвенционалната медицина също е погрешно, а даването на доброволни жертви - лош път.

Не знам колко духовно е да си много извисен, но знам, че крайностите са вредни.

Не знам кой колко самостоятелно си взима решенията, но знам, че човеците сме податливи на външни влияния (колкото и да го отричаме).

Ако искате да се борим заедно, защо ни се противопоставяте и издигате себе си над останалите? "Или сте с нас, или сте против нас" Били сте успешни, интелигентни и образовани (те и лекарите са такива) - да, но и при вас стават сакатлъци!

Ей такива мисли ми минават...

# 161
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Atti, мисля, че това е професионалната организация на акушерките в Масачузетс: http://massmidwives.org/

и виждам, че точно в момента има за предложение закон, който да ги сертифицира в щата. До момента са сертифицирани само СНМ (сертифицирана сестра-акушерка).
http://massmidwives.org/about/news-and-events/legislative-update/

# 162
  • Мнения: 21
Супер!Не мога да повярвам,че ми изтрихте поста.Съвсем по темата си беше,трябваше някои от пишещите тук да разпознаят себе си в него!!!
Значи толерират се теми които се бяха превърнали в чат!?A  моето мнение е изтрито.

Не мога да разбера,защо искате да изгоните от темата хора интересуващи се от домашно раждане!?

Цитат
И в един прекрасен ден паднах с кучето ми,станах,по изтупах се и бързо мъжа ми ме заведе в бърза помощ.Тогава на смяна беше гинеколог,помислих си прекрасно от такъв имам нужда сега.Прегледа ме на видеозон ,боцна ми две инжекции в дупето за успокоени на матката и каза че няма проблеми,дори ми дадоха документ.Тръгнах ме си щастливи и спокойни.След седем дни плучих леко зацапване по бельото ми с кръв.Бързо отидох ме при наблюдаващия ми лекар.С влизането той ме видя на видиозона и каза че всичко е наред,бебто е добре,но все пак я легни да те видя на "магарето".Когато ме видя каза"Леле ти раждаш,имаш 4-5 см разкритие отивай бързо в болницата".Така и направих,без пижама,без нищо,само с дрехите на гърба ми директно отидох ме и аз останах.3 часа по късно получих силен кръвоизлив.Бягам аз по коридора с една санитарка към родилното,настаниха ме на едно легло точно до врата.Съблякоха ме гола и ми дадоха болнична пижама,която ми дигнаха до под гърдите и ми сложиха подлога.Продължавах да кървя обилно ,а до мен на едно бюро седят и дъвчат дъвки две акушерки.врата отворена до мен,треса се от студ,кървя  и имам контракции през една две минути.И точно когато си мислех че по зле няма на каде,влиза един доктор с едър златен ланец на гушата и също толко едър кръст виси от него.Гледам го аз жално и му задавам въпроси,а той мълчи и докато се опитвах да разбера какво става той взе една мед. ръкавица сложи си я и бръкна в мен.Болката която изпитах беше неповторима.След това последваха още 5-6 бърканията като след всяко кървенето се усливаше а той просто ставаше всеки път и отиваше някаде.Реших ще звъня на моя доктор да идва,обадих му се и разбрах че той е на смяна тази вечер като спешен,каза ми "кажи на доктор Дамянов/този с ланеца/ да прати линейка да ме вземе и му кажи да не ти пука водите"Лежа аз,акушерките седят на бюрото и си говорят за отделни неща,а аз чакам д-ра да дойде за да му предам това което моя лекар каза/само да поясня че моя лекар е началник на отделението/Продължавам да лежа в очакване,кървя и се треса от студ,не отмествах очи от един часовник закачен на стената.Беше 21:30 когато легнах на леглото,а часа в кото се обадих на лекаря ми беше 23:00.Дамянов пристигна,зарадвах се и бързо му предадох разговора ми по телефона.Той видимо ядосано каза "така ли" взе една много дълга ножица и по най грубия начин я пъхна в мен,спука ми водите и каза на акушерките"пратете линейка да вземе  д-р Илиев/моя лекар/ и съберете спешния екип,ще правим секцио.Започнаха да пристигат акушерки и с учудване питаха"таа що кърви така" Накрая пристигна и д-р Илиев,аз бях посинела,не можех да дишам и от мен започнаха да излизат съсиреци.Поех пътя към операционата.Това беше някъде след 23:30.Към 2 часа вече почнах да излизам от пълната упойка ,болките бяха страшни,не можех да мръдна,лежах по гръб с присвити в колената крака и страдах.Повърнах 2-3 пъти върху мен и така напълно излязох от упойка.При всяко влизане на акушерките при мен се молех за болкоуспокояващи.Получих само три течни аналгина в дупето,вярвай те ми,успокоението от тях беше нищожно.Питах какво е станало с бебето ми,никой нищо не ми казваше,е намери се след това една акушерка която каза"почина".От 2 часа през нощта до 7 сутринта,лежех в една стая с друга родилка,тя милваше новороденото си бебенце и гледаше музикалния канал на кабелната телевизия.завих лицето си с одеялото за да не виждам бебенцето,но когато жената излизаше от стаята аз се отвивах и не спирах да го гледам.Беше прекрасно,имаше малки тъмни очички,не можех да спра да го гледам. Ох,нямам думи да ви кажа колко много ме болеше,болките в стомаха от прясната рана бяха нищо в сравнение с това че моето бебе го няма.Цяла нощ не спирах да плача.На сутринта помолих една акушерка да ме изкарат от тази стая просто не издържах вече.Преместиха ме в друго отделение бях сама в стаята и се чудех как да се обадя и да кажа на бъдещия татко какво е станало,как да кажа на родителите ми.Накрая се реших и звъннах на баба ми,като и казах тя се разплака,успокоих е че съм добре и и казах да звънне на всички и да им каже,аз не можех.След малко звънна телефона и мъжа ми със сълзи и треперещ глас  каза "обичам те слънчице"После и двамата замълчах ме и поплаках ме.След няколко час всички бяха при мен.За около 3 дни вече ходех,бях на системи и имах температура.Към петия ден когато трябваше да ме изпишат направените изследвания показаха хемоглобин 86 и температурата пак се беше 37,6-37,8.Не ме изписаха.на другия ден ми преляха кръвна плазма,за да ми се качи хемоглобина,но температурата и до сега месец вече аз я имам.Само че сега е 37,1 денем,а вечер и сутрин нямам.На десетия ден ме изписаха.Затворих се дом и не излизах,нямах желание за живот,чувствах се ограбена.След няколко дни започнах да търся отговор на въпроса,защо почина бебето ми.Мъжа ми отиде до моргата да попита за аутопсията.Някаква жена му казала "тук такова бебе не е идвало".Пристигнала и друга жена която също отрекла.Накрая се появил мъж и извадил ученическа тетрадка в която бил написал името ми и че след падане почива бебето ми,само това.Този същия казал че аутопсионния протокол ще бъде готов след 2 дни.От тук почват и разминаванията,д-р Илиев един път казва че било живо,друг път че било родено мъртво,а акушерки твърдят че било живо и е занесено в детското.в аутопсията пък пише че съм паднала и няколко часа след това съм приета с болки и кръвоизлив,а от падането дроба на бебето било разкъсан,и хиляди други наранявания и кръвоизливи имало то.Само че явни той не е запознат че аз паднах 7 дни преди пристигането ми в болница и че през тези 7 дни аз имам 2 документа че след падането бебето е добре,и не само това аутопсията е установила че то е голямо 36 см и тежи 700г,а в епикризата ми пише 780гр и 26 см,/това доктора го е установил след секциото.Пише също че са ме изписали без температура/36,5/ а аз и до сега я има,че кръвното ми било 120/80,/тежа 47кг и винаги съм имала ниско кръвно 80/60 или 90/70/
И епикризата и документа от аутопсията всичко се разминава,един лекар твърди едно друг друго.Толкова много грешки просто не е нормално в всеки документ пише различна версия,за това и няма да оставим нещата така.Ще говорим с адвокат  и ще подам жалба Срещу Монтанската болница "Д-р Стамен Илиев"Мизерията е голяма,отношението е под всякаква критика,горко и тежко на хората раждали там
.

Ето още един пример,защо има хора които нямат доверие в напредналата медицина.
На тази жена кой ще помогне?!?Закона защитава бизнесмените с бели престилки, а тя е безсилна да направи каквото и да било........................

Сега можете да изтриете пак поста ми,и без това ми се гади от пумията която се лее тук от няколко комплексирани потребителки.

# 163
  • Мнения: 405
Прочетох го Щайн, ужасна история, много съжалявам за майката. От форума ли е?

Бубка, мерси за инфото, сега ще го прегледам.

Между другото аз писах два пъти на модератори, че тук има страшно много чат, но никой не ми обърна внимание.  Sad

# 164
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 673
Между другото аз писах два пъти на модератори, че тук има страшно много чат, но никой не ми обърна внимание.  Sad
Напротив. Но, както Татти написа още в седмата тема, към момента умишлено не се модерира точно тази дискусия.
Постът на Щайн буквално няма връзка с нищо в темата.

Общи условия

Активация на акаунт