Как да постъпя?

И аз не разбрах какво мисли мъжът ти по въпроса. Все пак това не е само твое решение. За мен е по-добре даси пълноценна майка на 3, отколкото изнервена и несмогваща на 4. Зависи от много неща нерви, здраве, пари...Стискам палци да приемеш лесно избора-какъвто и да е той.

Много е хубаво, че мъжа ти те подкрепя, заедно ще се справите и с това предизвикателство! Освен това обикновенно мъжете разсъждават малко по-рационално от жените и щом е с теб в тази ситуация сигурно е премислил нещата от всички гледни точки! Пожелавам ти успех!

Бебето си е твое. Нито ще ти го гледаме, нито ще изживеем остатъка от живота си с мисълта за извършено детеубийство.

И кой питаш?
Мен ли, дето 2 години се борех за второ дете и се наложи абразио миналата седмица, или момичетата, които се радват в момента на живи бебчета, или онези, дето сега си галят коремите... нима може някой тук да отговори необременено и безпристрастно на подобен въпрос!?

Питай съпруга си, питай децата си.
Ако го оставите, за тях ще се увеличи работата, за тях ще намалеят финансите.
Ако го убиете, неговото дете ще убиете, тяхното братче или сестриче.
Те имат право на глас. Ние - не.

Но ако въпреки това искаш точно моето мнение...
Ами...
Може би точно на това дете е било отсъдено да открие лекарството против рака. Или да ти помогне в тежък момент. Или да роди създателя на мек термояден синтез.

Аз не бих махнала дете, дано съпругът те подкрепи.

Някои момичета от форума помнят моята история - едно към едно е с това, което сега те тормози....
Аз го махнах - тежи ми все още, но беше правилното решение.
Мисли и преценявай. Решението ти в двата случая ще е само твое и няма да ти е леко никак. Прегръщам те много.

Мила Кати,
Страхотно мнение, много ме трогна! Сякаш не може да бъде казано по-добре!

Киви - аз лично (поне така си мисля сега) в никакъв случай не бих го махнала - та това си е вече малка живичка душица, никога не бих си го простила... Но всеки сам е отговорен за своята съдба и си носи позитивите и негативите за своите решения, как друг човек да вземе решение вместо теб?

А може би така е трябвало да стане. Въпросът ти е сложен и никой не може да ти даде безпристрастно мнение, Кати е много права. Не мога да ти кажа нищо освен да ти пожелая успех и решението, което вземеш да е правилно за теб и за семейството ти 

Аз не мога да ти помогна да вземеш подобно решение, но смятам, че твоят вътрешен глас ще ти помогне да направиш правилния избор! Зависи ти самата какво точно искаш.. Аз мога само морално да те подкрепя и напълно споделям мнението на повечето писали тук, че е най-добре да се абстрахираш от нашите коментари и да обсъдиш въпроса внимателно със семейството си! Успех 

Кати    
Без коментар просто, а рядко чуждите думи ме оставят така безмълвна...
     

Подкрепям горното!

Бих се радвала да споделиш какво си решила. 

Права е Кати,
и аз ще следя за решението ти.

Кати вече каза всичко по темата 

Хайде да се изкажа и аз по темата, може ли??????

Бях в абсолютно същата ситуация.......Преди 2г..........

Момичета от форума знаят, че аз исках 4-то.....Но мъж ми не искаше.......Минаха години, аз загърбих тази моя мечта и си живеех с мисълта, че ние сме прекрасно петчленно семейство......Но...момичетата от форума не знаят за това, което преживях.......

Докато един ден.....мъж ми не ми каза - Искам четвърто....Ами сега......Аз бях 50/50.......Компромисен вариант - давам 2 месеца и ако не стане нищо - значи си оставаме с 3 деца.

Получи се абсолютно от раз, от първия път секс без пазене.......

И....внимавай какво си пожелаваш......Исканията са едни, реалността - друга....Не знаехме къде се намираме, нищо, че го искахме......Бяхме много объркани, също както ти си в момента.......

Не съм привърженичка на аборта по желание, за мен това е убийство.

В същото време - куп финансови проблеми, кой от кой по-лош........

В момент на слабост и на безсилие ми мина през главата, че може би ако направя спонтанен аборт май ще е най-добре.........

И...внимавай какво си пожелаваш - за втори път.......

В деня, в който народът избра Бойко Борисов, аз направих друг избор.......Станах да направя палачинки сутринта рано на децата и .........голямо количество яркочервена, топла  кръв се стече по краката ми........

Светът се срути пред погледа ми....Не знаех къде съм.....Рев, рев, молитви да не съм загубила бебето, нищо друго нямаше в този момент значение - Исках го! Въпреки и независимо от всичко!!!!! Не мислих в този момент за проблемите - те ми се сториха толкова маловажни на фона на Животът, не мислих за нищо друго, исках просто да си имам детенце. Разбрах, че въпреки страховете ми и притесненията ми, дълбоко в себе си аз съм го искала от все сърце това Човече........

Благодаря на Господ, че на смяна в гинекологията се падна разбран доктор, който ме прие изключително топло и с разбиране. Болницата няма УЗ през почивните дни и доктора от обикновен преглед ми каза само едно - Има шансове за бебето! Бях в края на 3 месец.........

Хванах се за тези думи и с тях в главата изкарах до прегледа на УЗ в понеделник. Беше ме много страх от този преглед....От думите, които ще чуя.........Две докторки ме гледаха и двете ми казаха, че с бебето всичко е добре, има сърдечна дейност, но не виждат никакво отлепване и не знаят защо кървя......След това и друг доктор, на друг УЗ ми каза същото - отплепване и причина за кървенето не вижда.........

Около 3 месеца кървях по малко, лежах много, започнах да усещам и Бебо.......И така нататък, и така нататък.........

Бях обещала на Господ......Че ако ми подари това детенце ще го кръстя Самуил - измолен от Бога.....Синът ми се казва Самуил..........


Та...мило момиче, разбирам те прекрасно.......Когато с моя мъж в началото си приказвахме, той ми каза нещо подобно на това, което Катя е написала - Не се знае защо ще се роди това дете.....

Трудности, да, има.....Не е лесно....Хубави моменти - колкото искаш, детето не е само бреме...Приказки много има - и за, и против, истории най-различни.......Решението - единствено и само ваше......Ако искаш заповядай и тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=563758.0 - има и други мами, минали по този път........

Но знай - че решението трябва да вземете само вие - ти и мъжът ти! За моя избор - не съжалявам! Решение на повечето ни тормозещи ни въпроси намерихме и то успешно ги решихме, времето минава и аз съм много щастлива, че мечтата ми за 4-то дете все пак стана реалност!

Ох, съдби... Ако думите на Мама Цоцоланка не те убедят да задържиш бебето, едва ли други ще могат! Катя също е права- никой друг няма право на глас, освен семейството ти...

Аз много искам трето дете, но се надявам да не забременявам( колкото и оксиморонно да звучи). Защото ще съм в същата ситуация, пред същата дилема и предполагам, че ще е зверски труден избор. Защото за мен аборт по желание някак не е опция...

Мама Цоцоланка