- Публикувана: 28 май 2011, 18:38 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2011, 09:36 ч.
Южния вятър леко се носи, ОКТОМВИЙСКИТЕ крачета вече са боси!
Ето ти мъжки отговор на това, което си му казала "Е ти ако по книгите ще си гледаш детето.. Прочела някъде и айде - веднага. Не може така да слушаш тоя и оня" 
Аз потърсих постове как други майки отказват децата от памперс, но него го интересуваше да пише "се напикава/нааква вкъщи", иначе не било ясно 
Аз потърсих постове как други майки отказват децата от памперс, но него го интересуваше да пише "се напикава/нааква вкъщи", иначе не било ясно 
Бебзи, аз за твоя мъж мога само да ти съчувствам на историите и да ти пращам виртуално кураж. Иначе акъла ми не го побира как го изтърпяваш.
Съни и Бобче - прегръдки за вас
Как се справяте с всичко, шапка ви свалям 
Мила, Нико се покатерил на масата със столче
Направо ме разби, какви са ви пъргави децата, браво! Аз и на Ванеска клипчетата като гледах, се опулих - моята мързелана само й дай да седи и да дърдори и да блъска играчките една в друга 
Мераци за придвижване - нулеви
На консултация бяхме вчера, ударила е 8-те кила Мая Педи каза да започвам да й давам бульон, а към края на месеца и супа, понамачкана. Бульон било като варя месо и зеленчуци за нашето ядене, преди да застройвам и преди подправките, да й отсипя 30-40мл.
Хубаво де, ама аз не съм варила за нас от сто години, хеле пък сега в жегите да се емна да правя супи и яхнийки, малко не го виждам. Плюс това Мая просто нищо не пие, как да й го дам тоя бульон? Евентуално направо някоя супа да сваря, с картоф и тиквичка примерно, знам ли.
Абе, в чуденка голяма ме вкара, най-вероятно нищо такова няма да давам. Все пак, ако някой дава бульон или супа, да даде едно рамо с малко обяснения
Съни и Бобче - прегръдки за вас
Как се справяте с всичко, шапка ви свалям Мила, Нико се покатерил на масата със столче
Направо ме разби, какви са ви пъргави децата, браво! Аз и на Ванеска клипчетата като гледах, се опулих - моята мързелана само й дай да седи и да дърдори и да блъска играчките една в друга Мераци за придвижване - нулеви На консултация бяхме вчера, ударила е 8-те кила Мая
Педи каза да започвам да й давам бульон, а към края на месеца и супа, понамачкана. Бульон било като варя месо и зеленчуци за нашето ядене, преди да застройвам и преди подправките, да й отсипя 30-40мл.Хубаво де, ама аз не съм варила за нас от сто години, хеле пък сега в жегите да се емна да правя супи и яхнийки, малко не го виждам. Плюс това Мая просто нищо не пие, как да й го дам тоя бульон? Евентуално направо някоя супа да сваря, с картоф и тиквичка примерно, знам ли.
Абе, в чуденка голяма ме вкара, най-вероятно нищо такова няма да давам. Все пак, ако някой дава бульон или супа, да даде едно рамо с малко обяснения
bebzzz - след като синковеца е готов и ти си тази, която основно възпитава и се грижи за децата - смятам, че можеш да си позволиш лукса да не обръщаш внимание на хапливите забележки и неодобрение на благоверния. В крайна сметка ти си по цял ден с тях и можеш най-добре да прецениш дали това, че ще се налага да миеш по-често пода за някакъв период от време, ти е в повече или не. Децата, независимо на каква възраст се отказват от памперсите, в началото се изпускат по навик. Защо трябва да се травмира малкия на 4-5 години, например, вместо сега да се възползваш от готовността му!
Ок, мъжа ти недоволства. Е и? Кое е най-лошото, което би могъл на направи, ако решиш да не обръщаш внимание на думите му? И кое за теб е по-важното - да следваш неговите или на децата нужди?
Ок, мъжа ти недоволства. Е и? Кое е най-лошото, което би могъл на направи, ако решиш да не обръщаш внимание на думите му? И кое за теб е по-важното - да следваш неговите или на децата нужди?
Хаха, Бърди, и Мила беше така. Трудно подвижна, ама за метка на това все бърбореше нещо.
Сега устата и не спира за миг. А Нико - да, успя от столчето да се качи на ниската ни маса.
Ако не е на стол, се опитва пак с единия крак, но за сега не може.
Супи и бульони не съм давала. Ако правя за нас, мога да отделя, ама така да варя бульон - едва ли. Снощи, по този повод, направих супер ядене - задушавам в масло картоф, тиквичка,лук, пресен магданоз, чушка и бяла риба. Варя ги и след това намачках леко и запекох с кашкавал.
Много вкусно, аз с кеф го доядох.
Бебз, и аз не знам какво да ти кажа...
Моя мъж е решил, че аз съм експерта по възпитание и отглеждане, и като цяло не се бърка,
а само изпълнява, хихи.
Сега устата и не спира за миг. А Нико - да, успя от столчето да се качи на ниската ни маса.
Ако не е на стол, се опитва пак с единия крак, но за сега не може.
Супи и бульони не съм давала. Ако правя за нас, мога да отделя, ама така да варя бульон - едва ли.
Снощи, по този повод, направих супер ядене - задушавам в масло картоф, тиквичка,лук, пресен магданоз, чушка и бяла риба. Варя ги и след това намачках леко и запекох с кашкавал.Много вкусно, аз с кеф го доядох.
Бебз, и аз не знам какво да ти кажа...
Моя мъж е решил, че аз съм експерта по възпитание и отглеждане, и като цяло не се бърка,
а само изпълнява, хихи.
- http://fishki.net/comment.php?id=89779 
Димяни, дано по-бързо се оправяте и леко да мине всичко
Смехи това хлапе
Бебз сетих се, че може да му слагаш или многократна пелена или гащи памперс, така че да си ги сваля дребния и в същото време, ако се изпусне да не мокри. Това е, ако много държиш да угодиш на мъжа си и да има средно положение. Аз лично бих го пуснала по пързалката де. И като ти каже, че по книгите ли да си гледам детето ще го питам ми по звездите ли да гадая и пак ще го затапя
Другата ми тактика, ако много ми досажда с акъли по мой дейности е да почна да му давам в неговите. Например за колата-демек нещо дето не разбирам. Почвам да мрънкам що колата е бензин, а не дизел или обратното и си го повтарям денонощтно, докато не му писне да се обеснява и се усети 
Смехи това хлапе
Бебз сетих се, че може да му слагаш или многократна пелена или гащи памперс, така че да си ги сваля дребния и в същото време, ако се изпусне да не мокри. Това е, ако много държиш да угодиш на мъжа си и да има средно положение. Аз лично бих го пуснала по пързалката де. И като ти каже, че по книгите ли да си гледам детето ще го питам ми по звездите ли да гадая и пак ще го затапя
Другата ми тактика, ако много ми досажда с акъли по мой дейности е да почна да му давам в неговите. Например за колата-демек нещо дето не разбирам. Почвам да мрънкам що колата е бензин, а не дизел или обратното и си го повтарям денонощтно, докато не му писне да се обеснява и се усети
Здравейте!
Нямам много време покрай децата,но реших да споделя едно стихотворение, което прочетох тези дни (на Блага Димитрова е и се казва Всичко):
Имаш младост и хубост,
цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност -
цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?
Имаш талант и воля -
цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,
нещо такова, което,
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши,
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля!
Какво ти остава?
Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест или война,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!
Какво ти остава?
Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.
Всичко да даваш,
нищо да вземаш.
Да се загърнеш в самота
като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко!
- Това ти остава!!!
Нямам много време покрай децата,но реших да споделя едно стихотворение, което прочетох тези дни (на Блага Димитрова е и се казва Всичко):
Имаш младост и хубост,
цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност -
цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?
Имаш талант и воля -
цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,
нещо такова, което,
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши,
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля!
Какво ти остава?
Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест или война,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!
Какво ти остава?
Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.
Всичко да даваш,
нищо да вземаш.
Да се загърнеш в самота
като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко!
- Това ти остава!!!
Привет момичета!
Хубаво е временцето и няма никой...
Честити месечинки днес, да растат здрави и винаги усмихнати деца!
Бебз щом сладура е готов да маха памперса го подкрепи, независимо какво казва мъжът ти. Много е важно да подкрепяме децата в моментите, когато те се чувстват готови да направят нещо.
Смехи супер си. Само с един клиничен психолог съм общувала, д-р Райна Арнаудова (преподаваше ми психодиагностика на деца с отклонения в поведението) и останах с впечатлението, че гилдията сте супер позитивни хора, винаги след лекциите се чувствах положително заредена и не усещах как е минало времето. Ти сега ми затвърждаваш мнението, като се зачета в това, което си писала и не чувам нищо около мен
Димяни бързо да оздравяват дечица
Жана много вълнуващо стихотворение.
При нас нищо ново, по цял ден сме навън, днес гледах за сандали, ама нищо не ми хареса, а такива мазоли са ми излезнали от тези, които сега имам
едвам ходя.
Лека вечер.
Хубаво е временцето и няма никой...
Честити месечинки днес, да растат здрави и винаги усмихнати деца!
Бебз щом сладура е готов да маха памперса го подкрепи, независимо какво казва мъжът ти. Много е важно да подкрепяме децата в моментите, когато те се чувстват готови да направят нещо.
Смехи супер си.
Само с един клиничен психолог съм общувала, д-р Райна Арнаудова (преподаваше ми психодиагностика на деца с отклонения в поведението) и останах с впечатлението, че гилдията сте супер позитивни хора, винаги след лекциите се чувствах положително заредена и не усещах как е минало времето. Ти сега ми затвърждаваш мнението, като се зачета в това, което си писала и не чувам нищо около мен Димяни бързо да оздравяват дечица
Жана много вълнуващо стихотворение.
При нас нищо ново, по цял ден сме навън, днес гледах за сандали, ама нищо не ми хареса, а такива мазоли са ми излезнали от тези, които сега имам
едвам ходя.Лека вечер.
Ох, много тъжно това стихче...
