Моля за съвет

Момичета, нека не превръщаме темата в спор, защото хората сме различни и много често ситуацията ни принуждава да реагираме не точно така както ни се иска. В нашият случай аз точно в момента нямам много какво да губя тук /още се гледаме с малкия и шансове да се върна на работа нямам/, така че основното ми притеснение е за големият и как ще е най безболезнено едно местене за него. Той е чувствително дете, но вярвам, че ако се наложи, с общи усилия ще се справим. Без да имаме обаче сигурността на постоянния договор за работа на мъжа ми няма да тръгна, така че ще изчакаме поне изпитателния срок. Проблема в момента е, че официалното предложение се разминава доста от предварителните уговорки и обещания и ако не се споразумеем с фирмата терзанията ми ще приключат много бързо...
Още веднъж благодаря на всички за мненията и препоръките! Полезни ми бяха всички гледни точки и дори и да не заминем този път, ще знам какво и как за по нататък.

Moni,  не се притеснявай, нали в спора се ражда истината. Нормално е, ние сме различни и мислим различно.


Ами то зависи дали на мъжът му е хрумнало или двамата са решили. Аз лично не намирам, че човек с лека ръка зарязва всичко. Колкото до приятелите, да са живи и здрави, но дори и през ум не би ми минало, да ги предпочета пред семейството. Среда, човек може да създаде винаги и навсякъде, стига да не е свит и неконтактен, а отворен и общителен. Аз работих две години в Кувейт и бях сама и знам как се чувстваше детето ми без мен, изобщо семейството ми. Затова за Австрия изобщо не стоеше вече въпроса първо сама или и детето. Така че аз го казвам от позицията на опита. За мен винаги е важила поговорката "помогни си сам, че и Господ да ти помогне", може би и затова не съм имала проблем, а винаги съм постигала това, което съм предприемала,  защото не съм чакала на никого. Но всеки както иска. Това е мое лично мнение и никой не е длъжен да го приеме. Аз го казвам, защото знам, че при мен функционира и че за детето ми беше много добре, защото така си спести загубата на една цяла година, пък всеки знае себе си. 
Колкото детето е по-малко, толкова е по-лесно за него. Децата винаги се чувстват добре когато са и с двамата родите и по-лесно се адаптират. Ако веднъж детето знае, че може да си остане без родителите там където се е родило и израсло до сега, после ще му е по-трудно, а ако остане при баба си и дядо си пак ще страда. Така че според мен най-добрият  вариант е да заминат всички заедно. Аз лично не бих искала да чакам, колкото по-рано аз също се реализирам, толкова по-добре и за мен, а когато детето е по-малко и аз съм по-млада е по-лесно. Освен ако жената е решила да бъде домакиня и да е през целия си живот зависима от съпруга си, то тогава може да си остане и за постоянно в България, а той да ходи да печели, цитирам "където му хрумне" за може да издържа семейството си.
Но както казах това е моето лично мнение и не виждам защо някои се дразнят от него. Не съм настоявала да се приеме.

Ние тръгнахме заедно.Детето започна първи клас, адаптира се бързо. Аз лично мисля, че е по удачно да сте заедно, но ти решаваш. Късмет.

Това не е вярно. В чужбина винаги се съобразяваш с наличностите, а не с това, което ти се иска. В чужбина много често ти се налага да контактуваш с хора, които в Бг не би и погледнал.
Авторката е писала, че техният хоризонт в страната е много нисък - три години. За това време тя ще успее да създаде два-три, най-много четири дългосрочни контакта, казвам го от опит. След това ще заминат, ще търсят нова среда, нови контакти, ново училище и среда за детето. Ако е адаптивна и лесно се приспособява към новата среда - това е животът за нея. Ако не - лошо.

Argun това не е съвсем вярно. Всеки човек е различен. Аз много бързо се запознах с много хора и хора, които в BG не поглеждам, не ги поглеждам и тук. Подобни компромиси не правя и никога не бих направила.
Разбира се авторката писа, че ще са за три години само в Полша, но три години е много време. Както обаче казахме, всеки знае себе си, някои хора имат нужда от повече време, чувстват се несигурни, притеснителни са. Други са по-отворени към нови запознанства и контакти, всичко е много относително. Но нали затова авторката пита за съвет, аз и´ казвам моето мнение, друг казва своето и така тя ще може да отсее и избере правилното за нея и нейната ситуация решение, или ще се обърка още повече. Както казах, всичко зависи от човека, който има този въпрос да решава.

Три години са много малко време, повярвай ми. Този хоризонт е много нисък.
Познавам много хора, които се местят на 3-4, най-много на пет години, също и децата им.

Едно такова местене си има своите минуси, които вече съм посочила, но има и плюсове. Ако досега не са се местили, могат да погледнат с любопитство на фертата  Не е казано, че три години извън Бг ще им нанесат някакви драстични вреди.

Подкрепям мнението на Вени. И аз не правя компромис с тези неща. Не ми се е налагало да контактувам с горепосочените. Само съм чувала...

Но не бих и помъкнала 2 малки деца без уредено предварително жилище, училище и пр. Не си представям картинката мъжът ми да работи, а аз да ходя на огледи и институции с децата. Това съм им го спестила, дойдоха си децата на уредено и подредено. Мъжът обикаляше кварталите в дадена част на града, докато избере мястоТО...чак тогава се зарови в сайтове за отдаване под наем. В днешно време си има видео по скайпа, не е трагедия няколкомесечното разделяне на съпрузите в едно семейство. Пък и в Бг си има документи за уреждане, договори, легализации...и ето, че времето минало неусетно.

Единственият минус за 3 г местене, които се сещам, е липсата на приятели на децата. Страдат си...

Предполага се, че и родителите имат нужда от приятели. В общия случай.

argun. и какво за тях? Какво пречи да създадеш нови и да си поддържаш контакт със старите? При днешната интернет комуникация това е най-малкият проблем. Стига обаче да си социално същество. Но има една друга тема в този подфорум за това, нали?

В конкретния случай бих изчакала да мине изпитателния срок и тогава да отидем при съпруга.

Много неща.
Новите контакти не компенсират старите..
Но за да стигнеш до този извод, трябва да си имала хоризонта на авторката.

Всяко едно местене има своите минуси и плюсове. На никого не е било лесно, все пак обаче ако човек иде с нагласата, че ще му е трудно, то наистина ще му е трудно.
Немирница, както казваш има Интернет и човек може да получи информация, може да има контакт. Но човек може и чрез Интернет да си намери жилище и т.н. Документите могат да бъдат приготвени и преди заминаването. В днешно време всеки знае какви документи са му необходими, а много от тях могат да бъдат поискани и чрез посолството. Както казах аз не правя компромиси с нищо. Понякога и на близките ми им е трудно, защото не правя компромиси дори и със себе си. Ако нещо трябва да се направи се прави. Понякога подобно нещо е досадно и трудно, но въз основа на моя опит съм се убедила, че е въпреки всичко най-лесният вариант и спестява много бъдещи проблеми. Последното го казах по принцип, не се отнася до конкретния случай. Иначе във всяка една ситуация има разбира се няколко варианта за реализация и всеки човек е добре да избере тази, която на него му е най-удобна и смята за удачна.

Argun, по мое мнение когато родителите са заедно, е по-лесно без приятели, отколкото ако единия е сам. Ние обичаме и уважаваме приятелите си, но както казах, те не може да са причина да си нагласям живота така, че да съм с тях. Но както вече споменах, това е мое лично мнение. Мога само да кажа, това че взех дъщеря си с мен, беше най-доброто решение за нас. Позволявам си да го кажа, защото и тя е на това мнение.

Кой твърди обратното?  Много е ясно, че ще предпочетеш познатото пред непознатото.
Но за разлика от теб аз имам поглед върху семействата, които често сменят държавата.
Тук няма много потребителки, които да имат по-близки впечатления за честото сменяне на държавата.. Какъвто всъщност е въпросът на авторката на темата.

Всеки има нужда от приятели и среда извън семейната. Съпругът не би могъл да замени изцяло всичко това. А и не всички двойки са така превързани един към друг, много просто си съжителстват и всеки от съпрузите си има така да се каже свой собствен кръг от приятели и своя собствена среда изън семейството.
Аз лично не смятам, че честата смяна на средата би могло да има много положително влияние върху родители или деца, колкото и адаптивни да са те. Лично аз не бих си правила такива експерименти с моите деца. По принцип не вярвам в прекалено честите промени, било на работа, приятели, съпрузи, държави, училища и т.н. освен ако наистина не си много добре материално обезпечен имам предвид смяната на държавите.
А и специално в конкретния случай с конкретно зададения въпрос на потребителката може и да не и е много лесно, ако се озове в Полша, без приятели, без да знае езика и без големи възможности поне в началото да почне някаква работа или да има реализация извън дома. Такова едно положение може да те докара до лудост.

Всъщност Аргун засегна едно от най-силните ми вътрешни притеснения - липсата на приятели за нас и децата. Три години ми се струват адски малко за създаване на трайни контакти, особено след като отиваме без да знаем езика... но идеята на цялото ходене е да си постелем добре за след това. Ние затова не искаме да пуснем детето в полско училище. Ако ставаше въпрос за държава, като Германия, Англия, Австрия или Белгия, хич нямаше да го мисля толкова. Пускаме си го в местното училище, учи си съответния език и това е. Сега обаче ще се сблъска с 2 нови за него езика и ще му е доста трудно... Аз също ще се наложи да го играя домакиня през тези 3 години, което не ме радва особено, но пък то без жертви не може.