"Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето." 
- Публикувана: 29 май 2011, 22:09 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 09:07 ч.
Кога човек се връща в миналото?
Бояна,на думи е лесно.Но колко го владеем това?
Мен ме свързва миналото с Родината.Спомени от детство,сега покрай баловете още повече ме стегна шапката,че не съм там,да видя младостта отблизо и да се радвам.От друга страна -живота ми от много години е тук.
Но миналото си го искам и търся като наследство.То си е мое.
Не успях да ги овладея и двете,защото в реален живот е трудно.
Минзи,
пусна мухата и изчезна.
Пичовете дори не го правят това.Идвай,говори и казвай кой те провокира за темата.
Мен ме свързва миналото с Родината.Спомени от детство,сега покрай баловете още повече ме стегна шапката,че не съм там,да видя младостта отблизо и да се радвам.От друга страна -живота ми от много години е тук.
Но миналото си го искам и търся като наследство.То си е мое.
Не успях да ги овладея и двете,защото в реален живот е трудно.
Минзи,
пусна мухата и изчезна.Пичовете дори не го правят това.Идвай,говори и казвай кой те провокира за темата.
Бояна,на думи е лесно.Но колко го владеем това?
Мен ме свързва миналото с Родината.Спомени от детство,сега покрай баловете още повече ме стегна шапката,че не съм там,да видя младостта отблизо и да се радвам.От друга страна -живота ми от много години е тук.
Но миналото си го искам и търся като наследство.То си е мое.
Не успях да ги овладея и двете,защото в реален живот е трудно.
Мен ме свързва миналото с Родината.Спомени от детство,сега покрай баловете още повече ме стегна шапката,че не съм там,да видя младостта отблизо и да се радвам.От друга страна -живота ми от много години е тук.
Но миналото си го искам и търся като наследство.То си е мое.
Не успях да ги овладея и двете,защото в реален живот е трудно.
Бояна,добре 
А как ми се иска да събера минало с настоящето......И всички да са доволни.Най-накрая аз.
Ако имах вълшебна пръчица бих направила това.И да си ги имам наблизо и да ме имат всички,които ме обичат.
Ама Минзи не идва да сподели.Късен час.Разбираемо.Аз ще липсвам утре цял ден.
Дано пишат по темата.Интересна ми е.
А как ми се иска да събера минало с настоящето......И всички да са доволни.Най-накрая аз.
Ако имах вълшебна пръчица бих направила това.И да си ги имам наблизо и да ме имат всички,които ме обичат.
Ама Минзи не идва да сподели
.Късен час.Разбираемо.Аз ще липсвам утре цял ден.Дано пишат по темата.Интересна ми е.
Обичам си миналото, но не се вкопчвам в него. Използвам го по предназначение - да открия причина за грешка или да изпитам удоволствие от красив минал момент. То си седи отворено, не му затръшвам вратите, но някак го оставям на спокойствие, обръщам се към него само ако ми е нужно в конкретна връзка със сега-то.
Към хора от миналото рядко се връщам. Щом така се е стекъл животът ми, че трябва да останат там и да не присъстват в настоящето ми, значи там им е мястото. Не съжалявам, не търся, не умувам. С някои от тях е писано пак да се срещнем, но това обикновено става без напъни, просто се случва.
Остарявам все пак - някои неща бих направила по различен начин.
Към хора от миналото рядко се връщам. Щом така се е стекъл животът ми, че трябва да останат там и да не присъстват в настоящето ми, значи там им е мястото. Не съжалявам, не търся, не умувам. С някои от тях е писано пак да се срещнем, но това обикновено става без напъни, просто се случва.
Остарявам все пак - някои неща бих направила по различен начин.
........ и да ме имат всички,които ме обичат.
А, виж това би предизвикало известни неудобства.
Иронията е в това, че имащите власт в настоящето пишат историята както би им било удобно, за творят бъдещето, което искат.
Много точно казано.
Миналото е частичка от живота ни. Да се откажем от него, означава да зачеркнем тази част. А там има любими хора, хубави мигове, скъпи спомени... Дали остаряваме като се връщаме към миналото? Дори така да е. Не виждам нищо лошо в това. Искам да се връщам в миналото си. Често го правя и се чувствам добре. 
Да се връщаш в миналото е ценно само когато можеш да извлечеш от него нещо за бъдещето. Не се връщам към стара работа, връзки, отношения и т.н. Ако някой или нещо е толкова важно за мен, то не отива в миналото. По-скоро изостава и който има приятели, които рядко вижда, но са все така близки мисля, че ме разбира.
Понякога се връщам към хора от миналото ( рядко). Иска ми се да им се обадя, да им пиша, но си казвам, че те може би не са на моята вълна и никога не го правя. Сигурно някой ден ще съжалявам, че поне не съм опитала.
Аз така случайно намерих една снимка от 4ти клас, на която бяха тагнати сума народ. Тогава в 4ти клас дойде едно момиче, което ми стана супер близка приятелка. Но после аз в 5ти отидох в друго училище и така и не сме се виждали после. Като я видях там тагната и нещо много ме стегна, защото тя беше много умна и страшно много ме разбираше, имахме еднакви интереси
Писах и дали ме помни, тя каза , че много ще се радва да се видим. Видяхме се и .... 
о, чудо - еднакви интереси, еднаква музика, на една вълна от живота сме - все едно не сме се разделяли 15 години. Само дето пуши, ма... Няма идеални хора. Сега продължава да е една от най-близките ми приятелки.
Съвсем доскоро огромен проблем ми беше, че живеех само в миналото. Големите промени ме стресират и винаги се обръщам назад, с цел бягство от настоящето. Смятам, че това е проблем на много хора. Но има случки и преживявания, които те научават да цениш настоящето, защото именно с него трябва да живеем. Което не означава да забравяме миналото, защото то ни е довело до днес и ни е направило това, което сме; но днес много бързо става вчера
Меланхолията ми е любимо състояние на духа и за мен е неизменно свързано с миналото, затова си го ценя
Меланхолията ми е любимо състояние на духа и за мен е неизменно свързано с миналото, затова си го ценя
В миналото се връщам, само когато си вържа косата на конска опашка /стегната/. Тогава поувехналите бузи се повдигат, уморените клепачи се "усмихват", а бръчката между веждите се изглажда. Тогава мога да видя в огледалото своето двадесетгодишно лице, да му намигна и да му благодаря за всичко, което е преживяло.
Обичам миналото си, както обичам и своето настояще.
Обичам миналото си, както обичам и своето настояще.