А какъв е великият смисъл на тази тема? Бисери всякакви, има цял сайт посветен на тях. Дали има смисъл в думите на учениците не знам, но начина по който коментарите са написани е просташки. Или не могат да си изкажат мнението, или пишат колкото да не предадат празен лист! Може би и двете. Очевидно е, че чак е очевАдно!
- Публикувана: 29 май 2011, 23:48 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2011, 17:58 ч.
За Далчев, книгите, депресията и още нещо...
Чудно ми е, че явно има хора, които с това си изкарват прехраната.
Че как. Аз Валери Стефанов го залюбих още след това нещо 2008 година, и оттогава го следя, даже на живо го слушам чат пат с упоение...
http://www.starshel.bg/?pos=11&brid=155&year=2008&mo … ary&artid=525
Доколкото есето е литературно, наистина свободата на изказ и изява на собствени преживявания е до известна степен ограниена, но в случая, струва ми се, не това е проблемът. Думите, извадени от контекст, са недостатъчни, за да се направи извод. Ако са добре аргументирани и стилът е издържан - нещо, което няма как да знам от едно изречение, имат шанс да бъдат оценени прилично. Но от това, което виждам, едва ли авторите им блестят с оригинални идеи и богат стил, който да превърне обикновените разсъждения в нещо повече (изключвам цитата с вратата). И все пак тези бисери не могат да се сравнят с култовия "Хан Аспарух забил меча между краката си и казал: "Тук ще бъде България". 
Това имам предвид. 
Това имам предвид.
Arizona, има една хубава приказка, разказвана от Андерсен, в която той казва кой точно става критик (този, от който не става творец/артист).
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
МОже би самите творци имат някаква нужда от подобно сверяване на часовника, знам ли (уж отричат критиката, но след изява, забиват нос в колонките с критика по вестниците).
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
МОже би самите творци имат някаква нужда от подобно сверяване на часовника, знам ли (уж отричат критиката, но след изява, забиват нос в колонките с критика по вестниците).
Sessilly, едва ли си сверяват часовика - просто са чувствителни към това как другите възприемат творчеството им, струва ми се. Часовника може би биха си го сверили с други творци. 
А критика винаги ще има - нали тези, които не четат, все отнякъде трябва да вземат готовите разсъждения.
А цитираните по-горе "критики" са просто игра на думи, откраднати от речниците по-латински и философия.
А критика винаги ще има - нали тези, които не четат, все отнякъде трябва да вземат готовите разсъждения.
А цитираните по-горе "критики" са просто игра на думи, откраднати от речниците по-латински и философия.
Чудно ми е, че явно има хора, които с това си изкарват прехраната.
Че как. Аз Валери Стефанов го залюбих още след това нещо 2008 година, и оттогава го следя, даже на живо го слушам чат пат с упоение...
http://www.starshel.bg/?pos=11&brid=155&year=2008&mo … ary&artid=525
Уау!Какво наукоподобно чичЕ!
ОК, Аризона, явно се разминаваме в нещата, които ценим. За мен префърцуненият, витиеват и "нормотичен" език е знак за огромната грижа на автора да прикрие своята посредственост, а слепването с клишетата в литературата (да приемем, че есето е в това число) е равносилно на престъпление спрямо ценителите. И след като жанрът го позволява, по-добре наистина да има нещо "свое, но от сърце" или нещо ексцентрично и на първо четене не толкова благопристойно и смилаемо, отколкото заучени парфюмирани прозявки.
Но Yulichka е права, че трябва да се гледа контекста, есето в неговия цялостен вид.
А, и друго трябва да се има предвид - за нашия поглед и за техния. Според проучванията, едно младо същество се усмихва средно по 1000 пъти на ден, едно 30-годишно такова - по 10. Те обичат да се смеят, да се забавляват. Ако искаш някой нормален, здрав младеж да ти отговори искрено (както се предполага, че трябва да бъде есето), никой няма да ти потвърди, че одобрява емоционалния уклон или орисията на Далчев в това стихотворение, тъкмо напротив - ще има критика, или пък самокритика, ако се отъждествяват с него.
ми защо въобще трябва да се пишат анализи върху произведения, а не просто да се четат и всеки да си ги осмисля както си иска.
След като в училище ме бяха научили да мисля и разсъждавам над произведението, после се оказах пред хора, които вместо да ми дадат над какво да разсъждавам, ми даваха критики и ми пишеха 3ки, когато говорех леко извън критиката 
Но Yulichka е права, че трябва да се гледа контекста, есето в неговия цялостен вид.
така е. Бих искала да прочета целите есета, от които се появиха цитати в нета.
Някои бисерчета ми станаха любими, в тях има истина
Че как. Аз Валери Стефанов го залюбих още след това нещо 2008 година, и оттогава го следя, даже на живо го слушам чат пат с упоение...
http://www.starshel.bg/?pos=11&brid=155&year=2008&mo … ary&artid=525
Казах ви аз къде са най-големите бисери, а вие още ръфате горките ученици...
Цитат
Ето как Вазов описва заптиетата, които търсят Огнянов в черквата "Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които биха послужили за убежище..." В превод на Валеристефановски това звучи така: "Наясно с огромната скривалищна потентност на сградата, преследвачите скрупульозно инвентаризират подозрителните зони."
Цитат
Що е то конак? “Институционалното учленение на господарския Поглед в града. Няколко думи за жертвите? Компенсаторни жертви, както е известно, са смислова и артикулиозна база на моралистичните дискурси."
Arizona, има една хубава приказка, разказвана от Андерсен, в която той казва кой точно става критик (този, от който не става творец/артист).
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
Един сладур пише, че не познава човек, който чете книги и много иска да се запознае с такъв, а ти предлагаш да пишат за нови книги. И как да стане като никой не чете книги? А за концерти може....ама кой ще понесе да чете коментари от рода: тоя/тая кърти мивки направоооо като теглим чертата - литературно съчинение не става, есето се видя, че и то не става, концертите на Пайнер не заслужават вниманието и тогава?.... Arizona, има една хубава приказка, разказвана от Андерсен, в която той казва кой точно става критик (този, от който не става творец/артист).
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
И все пак критика е имало, има и ще има. Но нека пишат примерно за нови романи (примерно за "скандалния" роман за Левски на Христо Стоянов), за нови постановки, за концерти.
Един сладур пише, че не познава човек, който чете книги и много иска да се запознае с такъв, а ти предлагаш да пишат за нови книги. И как да стане като никой не чете книги? А за концерти може....ама кой ще понесе да чете коментари от рода: тоя/тая кърти мивки направоооо като теглим чертата - литературно съчинение не става, есето се видя, че и то не става, концертите на Пайнер не заслужават вниманието и тогава?.... 
Ех, докато ги чета бисерите си спомних нашите относно Далчев. Тъй като на почти никого не се харесваше, докато учителката се прехласваше по критиките, с един съученик му пишехме алтернативната биография. Нямам много конкретни спомени, но имаше връзка с погребални агенции и гробищна поддръжка
Много емо, много депресия! Прави са си децата...
А такива, които предпочитат да не четат, а да си живеят живота, имаше и преди години. И те бяха доста вървежни...
Много емо, много депресия! Прави са си децата...
А такива, които предпочитат да не четат, а да си живеят живота, имаше и преди години. И те бяха доста вървежни...