За Далчев, книгите, депресията и още нещо...

За мен "опростачването" е домашно явление. Не вярвам, че ако вкъщи децата слушат чалга, внезапно ще се поддадат на влиянието на някой, при това учител в училището им, и ще заслушат в захлас джаз и класика. Апропо, ама концертите в Каварна не ми се струват особено интелектуални.
Нямам представа как се преподава литература нито в среден, нито в горен курс /моите деца са още малки/, но съм убедена, че часовете не протичат в творческа атмосфера, нито децата се стимулират да развият усет, нито да разсъждават, нито да изразяват собствените си мисли. И това не е феномен от периода на демокрацията. И преди това бяхме скопени и осакатени, но стриктните рамки ни провокираха да търсим нещо извън тях, да им се противопоставяме.
На мен пък би ми било интересно не да чета "бисери", а да имам достъп до онези ученически работи, които са събрали пълния брой точки. Просто ми е любопитно да видя какво "мислене" бива оценено за шестица.

Дано успеем да се докопаме и до такива 

Мислене, дръжки. Не са се променили нещата, само дето не присъства революцията и Тодор Живков.  Много ми беше интересен анализа на  Пролет на Вапцаров, която ние учехме изключително като символ на революцията.

Точно защото не е нямам нужда,когато искам да почета било за развлечение или да науча нещо да се депресирам.Предпочитам да чета нещо,което може да ми оправи настроението,вместо да го скапе съвсем.

Мама Яни , чети за костенурчето Франклин.

С малкия точно това четем

 

Поезията се чете в настроение и за настроение. Аз да не съм склонна към депресия, пък да видим кой ще е тоя поет, дето ще ме вкара в нея...

МОят отговор към учителката беше, защото тя се опита някакси да ме вмени да не гледам само от своята си камбанария и едва ли не да бъда отговорна за цялото им поколение. А аз смятам, че съм отговорна само за собствените си деца.
А как може един учител да влияе. Ами оказва се че може. Учителят по история на дъщеря ми е рок фен и успява да вмъкне рока дори и в историята (има парчета, които са с историческа или митологична тематика), а гледам го, че и през профила си във фейсбук им пуска това-онова.
Е, за някой рокът е просташка музика, ъндърграунд (справка: Явор Дачков, най-големият интелектуалец на републиката).  И все пак по-добре рок, отколкото чалга, поне според мен. Към класическата музика е още по-отговорно, защото там менторството просто не върви. Аз съм намерила начин да накарам децата ми да харесват и такава музика, за другите, сори, ама не отговарям.
Еовин, идеята на учителката беше не че децата четат Джордан и Брадли, а че ИЗОБЩО не четат. Което по моему, не е съвсем така.
ВИнаги съм защитавала учителите, обаче ме дразни менторският им тон и претенциите за най-будно обществено съзнание на моменти. Демек те са интелектуалният пулс на нацията, дето се опитват да направят хора от "дебилчетата" ни (това е определение на учител по литература към учениците му). Процесът е двустранен. Ако семейството го няма, учителят е безпомощен. Но ако учителят не се опита да направи от училището привлекателно място за лапетата, ние родителите на челна стойка да се изправим, няма да се получи.
Трещерица, по музика не знам, но в някоя от читанките за малките класове имало стихотворение за Кума ЛИса, която се возела на черен мерцедес или нещо такова.
Мама Яни, навремето имаше приповдигната, "позитивна", лустросана поезия, но нея не ти я препоръчвам, ще получиш колики. Иначе позитивна поезия - дал Господ!

Напълно съм съгласна. Ако домашната среда е ок детето би могло да се опростачи временно, за да се впише в средата или да се разбунтува срещу учителите, но трудно си представям да затъпее или изпростее завинаги.

За депресарските стихове  Нормално повечето са депресарски, същото важи и за литературата. не случайно се казва, че творците сублимират в творбите си. Малцина са онези, които са достигнали до нещо положително и имат желание да го споделят.
Но за позитивното черпя с едно сладко и наивно стихче на Шарл д'Орлеан, заради което получих първата си двойка по литература в пети клас. Учителката ми беше убедена, че няма никакъв начин аз да знам стихотворение от поет, за когото тя чува за пръв път.

Времето захвърли плаща свой,
от виелици и дъжд студен,
взе си нов, богато украсен,
шит от слънчеви лъчи безброй.

През живота ми съм попадала на какви ли не "бисери". Едно момче в 7-ми клас беше написало страхотна тема. Написало не, а по-скоро преписало от интернет. Дословно и много добре преписано съчинение за творчеството на Ботев. Накрая, може би единственото негово си изречение, което беше кльопнал като финално, беше "Ботев е пич" . Далчев е точно 50/50. Едни, ненавиждат творчеството му, други го обожават. Аз съм от вторите и все пък винаги съм ненавиждала как в училище, когато започнеш да изучаваш даден автор неизменно се появяват разсъждения от рода на "С това изречение авторът е искал да каже" или "С този епитет авторът е искал да подсили". Никога не съм била съгласна с този вид разсъждания, които буквално се натрапват на учениците. Никой не може да бъде сигурен какво е искал да каже автора, камо ли пък да го обяснява на учениците, които да си записват и да го пишат в техните разсъждения,като шаблон. Не мога да застана на позиция "Децата изобщо не четат", нито пък мога да твърдя обратното. Има много начетени и умни деца, както и обратното...стана малко дълго   Хубав ден на всички!

И жизнь хороша, и жить - хорошо, казал Маяковски и се застрелял.

Надявам се най-накрая да се надживее соц. разбирането, че училището е длъжно да възпитава децата. Или да ги формира като личности. Училището би трябвало да учи -малките на основополагащи знания, големите -  как и откъде да търсят това, което смятат за важно за собственото си развитие. Оттам нататък важи поговорката:каквото сам си направиш, друг никой не може да ти го направи. В момента при големите всичко опира единствено до това да ги ограмотим/ако успеем/, не винаги ни се отдава за съжаление Трудно е да ограмотиш някого, ако на него самия изобщо не му пука за това. Отдавна битува схващане, че не се толерира собственото мислене, а назубреното. Не, не е вярно, толерира се всяко мислене, стига да не е на ниво разговор между блондинки, а за съжаление нещата стоят най-често така... Вижте пак бисерите и не мислете, че те са някакво изключение, повечето работи съдържат подобни "мъдри мисли". baibibi, мога и да пусна работа от предишен изпит, оценена с отличен, защото детето  имаше 6.00 на матурата. Не е кой знае какво , просто собствени размисли, непреписани от критиката, но и не впечатлява с някакви  "открития" или особено оригинален стил. Не е и нужно, достатъчно е, че личи разбиране на нещата на някакво ниво/да кажем едва прехвърлило елементарното/. И да, любителите на концертите в Каварна не са измежду четящите.
И понеже има въпрос лично към мен -  не смятам за своя кауза да откъсвам разни заблудени души от чалга клубовете и да ги насочвам в правилната посока, аз не съм духовен пастир, нито мисионер. Героичните пози "ала Дон Кихот" също не са ми амплоа За свободния избор съм , но винаги съм в услуга на тези, които са избрали четенето пред чалгата.
В този ред на мисли никой не е отговорен за цяло поколение, но всеки е отговорен за собственото си. Това беше смисълът на написаното. Май е бил грешно разбран, поясних.

Ами като част от история на българската музика през времето на прехода не може да не се спомене течението "поп-фолк" - нека от излишно чувство за превъзходство не пренебрегваме един стил, който няма как да се подмине като явление - факт. Та от тази гледна точка, може и да го "учат" учениците в часовете по история на музката някой ден. (Аз съм от музикална паралелка и съм учила История на музиката.)
А от учител до учител има голяма разлика... Има откровени простаци, въпреки педагогическото образование, има и наистина сърцати и стойностни педагози-професионалиси. Във всяка професия е така и учителската не прави изключение. И ние имахме преподавател по история, който обиждаше учениците и ученето на предмета му се изразяваше в изискване да наизустяваме урока и да го възпроизвеждаме едно към едно с учебника. Добре, че се задържа в училището точно един учебен срок, защото аз - отличничката на класа, като нищо щях да остана за поправка по история (любим мой предмет) поради невъзможността ми да зубря, че и като нищо с постравматично стресово разстройство от крясъците на "преподавателя". 
Домашната среда е важна, но и преподавателите в училище носят голяма отговорност за развитието на учениците. Аз откровено мога да кажа, че имам няколко учителки, които са стимулирали мисленето ми в определени области и са участвали във формирането ми като характер и светоглед може би не толкова колкото семейната среда, но и не по-малко. 

Детето много добре, значи, е схванало Ботев.
Децата четат много, четат неща, които тях ги интересуват, четат он-лайн и огромни дебели деветтомници с добра фентъзи литература, много от тях ползват перфектно търсачки и четат в оригинал още в прогимназията. Колкото до класиката, много е важно, както и всички сте казали, какво отношение ще създаде у тях учителя към нея - дали ще ги отврати до такава степен, че ще им се повдига, или ще ги подтикне да забележат, че всъщност Ботев е пич

Предпочитам да чета научна литература.Стихове чета рядко,защото рядко срещам нещо,което да ме грабне.Да има много стойностни творби,които си заслужават да бъдат прочетени.