Темата за отношението ни към "класическите приказки" е твърде показателна. Ако ти самият предпочиташ Франклин пред Далчев, не би трябвало да се учудваш, ако след време се цитират "бисерите" на собственото ти дете.
- Публикувана: 29 май 2011, 23:48 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2011, 17:58 ч.
За Далчев, книгите, депресията и още нещо...
Оф,аман вече.Това,че чета на детето си за костенурчето Франклин,вместо Атанас Далчев лош родител ли ме прави?!?!?!Далчев си го спомням от училище,когато учихме за него.Влизаме усмихнати в час и излизаме унили,то не бяха депресии,то не бяха чудесии.Моите предпочитания за четива са доста различни от тази поезия както казах,не държа всички да сте на моето мнение,но просто го приемете без да ме изкарвате едва ли не невежа.
Темата за отношението ни към "класическите приказки" е твърде показателна. Ако ти самият предпочиташ Франклин пред Далчев, не би трябвало да се учудваш, ако след време се цитират "бисерите" на собственото ти дете.
Яни, според мен въпроса е да запознаеш детето си и с българските класици. Няма нищо лошо да четеш приказките на Франклин. Просто трябва да дадем началната база на децата си и след време те ще преценят кое е най-интересно за тях. Може пък твоето дете да хареса Далчев. Преди години баща ми ми четеше много приказки, но ми четеше и Вапцаров и много други знайни и незнайни автори и поети. Важното е децата да имат необходимите познания. За предпочитанията никой не може да съди друг.
Той е на три години.На щанда на издателство Фют си избра книжката за костенурчето Франклин.Нормално,това му е любимият герой.Не смятам,че съм допуснала грешка,че съм му купила точно тази книжка.Нали една книжка трябва да събуди интереса в детето,интереса към книгите като цяло.Мисля,че има време да заобича и българските автори.
Голямата знае много стихове за Левски и като я питаш кой е любимият й герой отговаря: Левски.Тя много харесва всички стихове и разкази за Левски, знае почти цялата му история и й е любопитно всичко за него.В тази история също не са спестени трудностите,които Апостола е изживял,но се говори и за великото дело,което той е сътворил(и там е разликата със стиховете и разказите за Левски и стиховете на Далчев).
Голямата знае много стихове за Левски и като я питаш кой е любимият й герой отговаря: Левски.Тя много харесва всички стихове и разкази за Левски, знае почти цялата му история и й е любопитно всичко за него.В тази история също не са спестени трудностите,които Апостола е изживял,но се говори и за великото дело,което той е сътворил(и там е разликата със стиховете и разказите за Левски и стиховете на Далчев).
Той е на три години.На щанда на издателство Фют си избра книжката за костенурчето Франклин.Нормално,това му е любимият герой.Не смятам,че съм допуснала грешка,че съм му купила точно тази книжка.Нали една книжка трябва да събуди интереса в детето,интереса към книгите като цяло.Мисля,че има време да заобича и българските автори.
Голямата знае много стихове за Левски и като я питаш кой е любимият й герой отговаря: Левски.Тя много харесва всички стихове и разкази за Левски, знае почти цялата му история и й е любопитно всичко за него.В тази история също не са спестени трудностите,които Апостола е изживял,но се говори и за великото дело,което той е сътворил(и там е разликата със стиховете и разказите за Левски и стиховете на Далчев).
Голямата знае много стихове за Левски и като я питаш кой е любимият й герой отговаря: Левски.Тя много харесва всички стихове и разкази за Левски, знае почти цялата му история и й е любопитно всичко за него.В тази история също не са спестени трудностите,които Апостола е изживял,но се говори и за великото дело,което той е сътворил(и там е разликата със стиховете и разказите за Левски и стиховете на Далчев).
Значи всичко е ок. Не виждам, защо се оправдаваш, че си взела на детето си Франклин. Никой не очаква от 3 годишно сладурче да рецитира Ботев. Важното е да не се натрапва личното мнение, да не се спестяват на децата стиховете на Далчев, понеже на мен например ми влияят зле, някак меланхолично. Но също така е важно да се цени творчеството, защото и в "депресиращите" стихове на Атанас Далчев има много истини и от тях има какво да се научи и там има красота.
"В тази история също не са спестени трудностите,които Апостола е изживял,но се говори и за великото дело,което той е сътворил(и там е разликата със стиховете и разказите за Левски и стиховете на Далчев).
Е това си е направо висш пилотаж в литературната критика
Е това си е направо висш пилотаж в литературната критика
Аз приключвам вече с тази тема
. Но също така е важно да се цени творчеството, защото и в "депресиращите" стихове на Атанас Далчев има много истини и от тях има какво да се научи и там има красота.
Ето това е едно от любимите ми стихотворения на Далчев. Аз в него откривам много истини. Проникновено и дълбоко е...
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
На мен любимото ми е:
Към родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Не знам но това стихотворение, когато го прочетох за първи път, ме развълнува повече от патриотичната лирика на Вазов (с цялото ми уважение и преклонение пред последния!).
Към родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Не знам но това стихотворение, когато го прочетох за първи път, ме развълнува повече от патриотичната лирика на Вазов (с цялото ми уважение и преклонение пред последния!).
Яни, според мен въпроса е да запознаеш детето си и с българските класици.
Класиката я оставете за училището - там са изписани сума думи по въпроса за автора, епохата, литературните течения и каквото се сетите. Можете емоционално да чувствате текста, но истината е, че действително никой не се интересува от вашите интерпретации, просто твърде много е писано и то все от хора, които направо са раздробили текстовете до елементарни частици и са прозрели и неподозираното.
Четете им съвременни автори и разсъждавайте с тях - какво усещат, как чувстват не само сюжета, а героите, времето, самите думи, какви размисли изникват у тях и т.н.
Мисля си, че "Островът" на Александър Секулов е една нелоша книга за деца. Авторът е леко претенциозно елитарен/поне позата е такава/ в друг свой роман за възрастни, но този е лек, свеж и има нотка на класика, в същото време е едно прекрасно пътешествие в детството.
На мен любимото ми е:
Към родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Не знам но това стихотворение, когато го прочетох за първи път, ме развълнува повече от патриотичната лирика на Вазов (с цялото ми уважение и преклонение пред последния!).
Към родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Не знам но това стихотворение, когато го прочетох за първи път, ме развълнува повече от патриотичната лирика на Вазов (с цялото ми уважение и преклонение пред последния!).
"Книгите" беше неподходящ избор и бисерите не ме учудват.
Далчев е поет от световна величина, но много от текстовете му са разбираеми на една по-зряла възраст.
P. S. Любимото ми е това:
ПОВЕСТ
Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."
Яни, според мен въпроса е да запознаеш детето си и с българските класици.
Ето едно от най великите за мен български произведения. Чета го много често и винаги плача на него. Мисля, че то беше първото нещо което си спомня, че мами ми е чела като малка заедно с една песен за еничарите.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=277&WorkID=10600&Level=3
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=277&WorkID=10600&Level=3
Далчев е много, ама много висока топка. Не ме учудват бисерите.
То символизъм, лиризъм, съзерцание, самовглъбяване, все набор сложнотии за изкуфели сантименталисти.
Не ми говори за любов и поезия в това време на триумф на материалното и девалвиране на ценности. Щото културата се върти около к*ра.
То символизъм, лиризъм, съзерцание, самовглъбяване, все набор сложнотии за изкуфели сантименталисти.
Не ми говори за любов и поезия в това време на триумф на материалното и девалвиране на ценности. Щото културата се върти около к*ра.