За Далчев, книгите, депресията и още нещо...

  • 19 624
  • 225
  •   1
Отговори
# 210
  • Бургас
  • Мнения: 364
Да, и аз смятам, че "Книгите" е по-достъпно за масовия читател. Ако беше "Повест", например, бих разбрала негодуванието на учениците - доста по-сложен за анализ текст.
За мен е въпрос и на въпитание, и на интереси. За ученик, комуто са внушили четенето като ценност или който е привлечен от литературата и му се отдава, анализът на класическите бг произведения, не би бил проблем.
А ако трябва да съм честна - просто децата трябва да се научат да "четат" от малки и на 18 г. няма да имат проблем да анализират едно стихотворение, което нерядко творецът е написал горе-долу на тяхната възраст. Под "четат" нямам предвид само механичния процес.  Peace

# 211
  • Мнения: 120
Далчев е творил в едни от най-мрачните периоди в историята на човечеството - двете световни войни. Съвсем нормално е творбите му да са пропити с вкуса на онези смутни времена...Интересно е да видим онзи свят на изпадналия човешки дух през очите на твореца. Не виждам защо някой, обаче, ще тръгне да се депресира и чувства нещастен от това? Определено ми харесва да го чета, макр че в училище не сме го изучавали...

# 212
  • Мнения: 576
Точно това (което наричаш "немеханична част" на четенето) според изследванията на PISA (от 2009) е най-слабото място на българските ученици (тази година обаче поне са първи по математика в ЕС, ако се вярва на министъра)

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/07/1006835_mejdunarodnoto … opasna_ocenka_za/

Изводите, представени вчера, могат да бъдат оценени от притеснителни до опасни. Българските ученици имат елементарна грамотност – могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. В цифри това е: 41% от децата са под критичния праг на грамотност (при другите страни средният процент е 24%).
Най-добре българските ученици са се представили при решаването на задачите за обобщаване. Но са с нисък резултат, когато е трябвало да намерят и извлекат информация. Те срещат трудности и да осмислят и оценят определен текст. Задачите, свързани с това, изискват ученикът да ползва личния си опит и познания и да ги свърже с прочетеното. Проблем за българските тийнейджъри е и разчитането на графики и диаграми.
Само 2.8% от учениците мога да разберат нова или каквато и да е информация, да я предадат повторно и да я анализират.



А ако трябва да съм честна - просто децата трябва да се научат да "четат" от малки и на 18 г. няма да имат проблем да анализират едно стихотворение, което нерядко творецът е написал горе-долу на тяхната възраст. Под "четат" нямам предвид само механичния процес.  Peace

# 213
  • Мнения: leet
Зило, защо да отпадне много литература? Или без -измите не е литература,
достойна да влезе в учебниците? Ако е така, да отпада, значи не чини и
пукнат грош ... Пък авторите, дето се 'абят, щото да направят нещо, върху
което други, които и толкова не могат, да лепят етикетчета на -измите, да
се отказват, няма лошо ... ако от това им се породил "творческият напън".
Защото няма литературно произведение без -измите. Става дума за изкуство, а изкуството пречупва света през собственото си възприятие за него. Аз не деля произведения на такив с -изми или без, деля ги на стойностни и не, а Далчев е стойностна литература.
Не разбрах добре последното ти изречение, но от това, което разбрах - не всеки творчески напън заслужава адмирации.

# 214
  • Мнения: leet
А ако трябва да съм честна - просто децата трябва да се научат да "четат" от малки и на 18 г. няма да имат проблем да анализират едно стихотворение, което нерядко творецът е написал горе-долу на тяхната възраст. Под "четат" нямам предвид само механичния процес.  Peace
Много добре казано.

Чудя се, ако на матура им се даде Петя Дубарова, какво ще последва? Или им е сложна, абстрактна, прекалено символична?!

# 215
  • Мнения: 3 415
Не изчетох всички 15 страници, но защо се твърди, че зрелостниците (ама че дума) не харесват Далчев?

# 216
  • Мнения: 5 539
Айде почна се с великите прозрения. Едно време бабите по пейките така цъкаха с език след нас.
Далчев е много, ама много висока топка. Не ме учудват бисерите.
То символизъм, лиризъм, съзерцание, самовглъбяване, все набор сложнотии за изкуфели сантименталисти. ooooh!

Не ми говори за любов и поезия в това време на триумф на материалното и девалвиране на ценности. Щото културата се върти около к*ра.
Не разбрах - с какво точно не ти допада мнението ми? Или нямам право на такова?
Имаш, разбира се. Но да обобощиш така смело около какво се върти културата на един народ е...смешно, на мен вече -досадно, че не го чета тук за пръв път.

Искам да напомня, че освен в няколкото сносни гимназии, литература се изучава във всички знайни и незнайни малки градчета, в които отегчени учители четат от сборника с критики, децата си научават "каквото мислят" и керванът си върви. От тая гледна точка съвсем смислено ми звучи на мен един от т. н бисери- ми да се поразходи малко лирическия герой и да се освежи на въздух Mr. Green
Били, ще рече човек, че работиш към инспекторат по образование или към МОМН, та имаш поглед върху "всички знайни и незнайни малки градчета". Съвет: не се чувствай длъжна да имаш мнение по всички въпроси, особено по тези, за които нямаш достатъчно информация.

И един въпрос към всички, които нападнаха учителското съсловие:
Кое според вас е по-лесно и по-предпочитано от ученика?
Дали това да прочете произведението внимателно, да вникне в прочетеното и да разсъждава върху текста в диалог с учителя, съучениците си и с лит. критика или да научи наизуст някакъв интерпретативен текст и да го възпроизведе, без да влага мисъл и лично отношение? Подсказвам, че при втория вариант дори четенето на произведението може да се пропусне.

По-голямата част от нашите деца ги мързи да мислят, там е проблемът. Една-две-три птички в клас пролет не правят, а учителят, колкото и да има желание за диалогичност в часовете по литература, не може да дискутира сам със себе си. По правило 80-90% от часовете по БЕЛ трябва да преминават под формата на беседа - кой според вас е виновен това да не се случва? Нима смятате, че за учителя е по-лесно да изнася монолози, отколкото да води беседа?

# 217
  • Мнения: 1 404
Лилита , благодаря ти за съвета, но участието ми във форума е твърде скромно, за да го заслужа Simple Smile

Една част от зрелостниците в моето малко градче дори не бяха чели стихотворението в клас, учителката им заръчала да хвърлят по един поглед у дома, ако имат желание.

# 218
  • Бургас
  • Мнения: 364
Е, аз съм от Видин - също не особено голям български град, от обикновено училище по изкуствата - музикална паралелка. Два дни в учебната седмица имахме практика само по специални предмети. В останалаото време последната година дори не учехме математика. Но имахме страхотни учители. Ако някой не беше прочел стихотворение от програмата по БЕЛ, учителката ни караше да го четем в час - отделяше по 5 -10 минути за това, и после конкретно ни питаше какви впечатления имаме. А понеже беше фен на Ботев - запали и нас, аз тогава знаех цялата му лирика наизуст. Ако учителите са сърцати и професионалисти - дори в последното село да си, имаш шанс да знаеш повече от ученик от елитна гимназия, чийто преподавател по литература изнудва учениците за частни уроци, например. Да, в нашата английска гимназия имаше такъв преподавател - впоследтствие стана ясно, че децата от АГ не са чели ключови бг. произведения, за разлика от нас. Така, че обобщенията наистина са неуместни. Впоследствие, когато вече учех в СУ - някои от колегите ми, повечето от София и големите градове, се оказа, че също не са чели голяма част от произведенията от програмата, особено тези, които не са кандидатствали с литература. Щом у дома не те стимулират да четеш, а в училище учителите отбиват номера... И това не е до град или условия.  Peace

# 219
  • Мнения: 723
Абе,не е съвсем така,бе,момичета,
аз бях в клас с извънредно интелигентни хора,знаещи,можещи,ама повечето не харесваха часовете по литература,бяха брилянтни математици,усвояваха с лекота езици,химици,физици,НО не харесваха часовете по литература,най-добрият вариант за тях се получи,когато последната години в гимназияти ни преподаваше учителка,привърженичка на  литературната критиката,научаваха анализите и бяха "оценявани" максимално добре, мен пък това стечение на обстоятелствата,ме принуди да започна АЗ да не харесвам часовете по литература..... Simple Smile,
е,как да кажа ,че тези хора не могат да мислят,като всъщност мислят много добре,аналитични са,задълбочени,просто интересите им са други,прочитат дадено произведение и анализите им приключват в няколко изречения,"обрани" са словесно,но пък бяха перфектни в "сбития преразказ" Simple Smile

# 220
  • Мнения: 8 999
Ама, Еластина, то точно в сбития преразказ е майсторлъкът! Явно твоите съученици са били умни и мислещи хора. Именно невъзможността на млади хора да направят сбит преразказ на непознат текст, се определя като "неграмотност".

# 221
  • София
  • Мнения: 15 167
Аз имах късмета да попадна на една от най- добрите учителки по литература и до днес съм и благодарна за всичко научено. Албена Руневска се нарича и както стана ясно от една тема има други късметлии във форума. Wink

# 222
  • Мнения: 12 722
Аз също имах късмет - за тема на 4 стр. получавах 6.  но това нямаше да се случи, ако бях кандидаствала с литература.  Може би съм бавноразвиваща се, но ми трябваше доста време да оценя Достоевски. В училище това не се случи.

# 223
  • Мнения: 3 784

Кое според вас е по-лесно и по-предпочитано от ученика?
Дали това да прочете произведението внимателно, да вникне в прочетеното и да разсъждава върху текста в диалог с учителя, съучениците си и с лит. критика или да научи наизуст някакъв интерпретативен текст и да го възпроизведе, без да влага мисъл и лично отношение?


Поизлязла съм от ученическа възраст (меко казано), но за мен и тогава, и сега, първото е несравнимо по-лесно. Да наизустиш 10 листа чужди мисли ми се вижда непосилна и изключително тягостна задача. Далеч съм от мисълта, че съм уникална в това си мнение. Затова не съм съгласна с обобщения какво е по-лесно за днешните ученици. 

# 224
  • Мнения: 120
Защо да трябва да се наизустява литературната критика? Ако гледаме така на нещата, наистина звучи доста скучно и тягостно. Но ако приемем литературната критика като ориентир наред с други материали - автобиографични за автора, исторически за епохата, в която е живял, литературни критики и произведения на други автори от същата епоха, тогава мисля че човек по-добре би могъл да сформира своя собствена позиция за нещата...В гимназията имах учител, който държеше да се съмняваме във всичко прочетено, защото само така ще си задаваме въпроси и ще мислим върху прочетеното  Simple Smile. "Какво като е книга? Това не означава, че написаното в нея задължително е истина". Това важи и за литературната критика, и за самото произведение, разбира се.

Общи условия

Активация на акаунт