- Публикувана: 30 май 2011, 10:05 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2011, 20:07 ч.
Какво име бихте дали на детето си и какво - никога?
кои въпросни баби и дядовци.... тези дето ако не си кръстиш детето на тях, не желаят да го виждат и да общуват ли?или тези, на които не им пука как е кръстено детето, а просто се радват на щастието на децата си и на здравето на внуците си?....
И каква точно е гледната точка която приемаш? че едно дете на всяка цена трябва да е кръстено на едикой си...иначе....нито го приемам, нито разбирам....нито бих искала да съм заобиколена от такива роднини...и за радост не съм...
Аз не плюя нито майка си, нито свекърите си 
обичам ги и се разбирам чудесно с тях, мъжът ми също и въпреки това изобщо и не сме обсъждали вариант да е кръстен на някой друг, освен на себе си, синът ни.
Дали биха се радвали...може би, никога не са го споменавали, нито пък някога, по къв да е повод са се цупили, намеквали дори, че детето не е кръстено на някой от тях....напротив майка ми ме съветваше да го кръстим на мъжът ми...аз отказах.
Аз също никак не държа някога да кръсти на мен децата си ако има такива синчето... предпочитам да не го прави.
А пък ако някой толкова държи да има деца кръстени на неговата си особа - ражда си - кръщава си. Лошо няма.
обичам ги и се разбирам чудесно с тях, мъжът ми също и въпреки това изобщо и не сме обсъждали вариант да е кръстен на някой друг, освен на себе си, синът ни.Дали биха се радвали...може би, никога не са го споменавали, нито пък някога, по къв да е повод са се цупили, намеквали дори, че детето не е кръстено на някой от тях....напротив майка ми ме съветваше да го кръстим на мъжът ми...аз отказах.
Аз също никак не държа някога да кръсти на мен децата си ако има такива синчето... предпочитам да не го прави.
А пък ако някой толкова държи да има деца кръстени на неговата си особа - ражда си - кръщава си. Лошо няма.
Ако си Цветомила, лесно може като контактуваш с чужденци да казваш да те наричат Мила...никой няма да го затрудни.
Аз пък не мога да го разбера това съобразяване с това какво могат да произнесат чужденците...и с кои точно от всички чужденци...ти знаеш ли каква ще е съдбата на децата ти? Ако си решила, че името е приемливо защото може един французин или англичанин да го произнесе, а детето отиде в Корея или Зимбабве и там се окаже, че е непроизносимо?
Да не говорим за това как ние успяваме да си изкълчим езиците да произнесем всичко, пък тези чужденци все някакви проблеми имат...
Изобщо...това е последното, с което бих се съобразявала.
Аз пък не мога да го разбера това съобразяване с това какво могат да произнесат чужденците...и с кои точно от всички чужденци...ти знаеш ли каква ще е съдбата на децата ти? Ако си решила, че името е приемливо защото може един французин или англичанин да го произнесе, а детето отиде в Корея или Зимбабве и там се окаже, че е непроизносимо?
Да не говорим за това как ние успяваме да си изкълчим езиците да произнесем всичко, пък тези чужденци все някакви проблеми имат...
Изобщо...това е последното, с което бих се съобразявала.
Не съм съгласна с това.
Светът ни е такъв, че има значение. И то не заради това дали някой ще успее да си изкълчи езика да каже името на детето ти, а заради това как ще се чувства то в този момент. Имам късмета да нося лесно и популярно по цял свят име и винаги съм била благодарна. Никой не ме пита по 2 пъти как се казвам. Това ще е основното, с което бих се съобразила.
Има достатъчно имена с българско и международно звучене. Какво им е на Мила, Мая, Стела, Моника, Аника, Лора и много други, които звучат съвсем нормално с фамилия Петрова, например.
Защо да дам на детето си име като Станислава, Радосвета, Любомира и т.н. които ще му създават дискомфорт всеки път, когато си казва името.
Аз не плюя нито майка си, нито свекърите си обичам ги и се разбирам чудесно с тях, мъжът ми също и въпреки това изобщо и не сме обсъждали вариант да е кръстен на някой друг, освен на себе си, синът ни.
Дали биха се радвали...може би, никога не са го споменавали, нито пък някога, по къв да е повод са се цупили, намеквали дори, че детето не е кръстено на някой от тях....напротив майка ми ме съветваше да го кръстим на мъжът ми...аз отказах.
Аз също никак не държа някога да кръсти на мен децата си ако има такива синчето... предпочитам да не го прави.
А пък ако някой толкова държи да има деца кръстени на неговата си особа - ражда си - кръщава си. Лошо няма.
обичам ги и се разбирам чудесно с тях, мъжът ми също и въпреки това изобщо и не сме обсъждали вариант да е кръстен на някой друг, освен на себе си, синът ни.Дали биха се радвали...може би, никога не са го споменавали, нито пък някога, по къв да е повод са се цупили, намеквали дори, че детето не е кръстено на някой от тях....напротив майка ми ме съветваше да го кръстим на мъжът ми...аз отказах.
Аз също никак не държа някога да кръсти на мен децата си ако има такива синчето... предпочитам да не го прави.
А пък ако някой толкова държи да има деца кръстени на неговата си особа - ражда си - кръщава си. Лошо няма.
Нямам предвид конкретно теб, говоря принципно.
Хора всякакви. Просто съм свидетел как нещата могат да се променят коренно, когато се застане от другата страна. Също така започвам да разбирам защо някой , лишил се от много благинки, за да осигури на сина жилище, платено обучение и първоначален капитал, се чувства засегнат, ако името му не се уважи поне с първата буква. 
Никой не ме пита по 2 пъти как се казвам. Това ще е основното, с което бих се съобразила.
Моето също го има по целия свят, но никой не го казва както ние го казваме (май само в Германия, всъщност). Ми хич не ми е дискомфортно или неудобно. Да се оправят И аз доколкото мога, произнасям техните, и това е.
И аз доколкото мога, произнасям техните, и това е. Да го произнасят с техен акцент/тяхна версия е едно, да не могат изобщо да го възпроизведат е друго.
Когато името е като Цветомира, Зорница, Мирослава или друго име с много струпващи се съгласни, изписано на латиница, създава съвършено сложна комбинация и произнасянето му граничи с подвиг. 
Няколко приятели с подобни имена, извън Бг ги наричат с прякори или на първа буква. Не мисля, че това е търсения ефект от едно име.
Ох, ако знаеш как го мразя именно това. И даже не по два пъти, ами и по три пъти ми се налага. И поне половината питат ама защо така, ама откъде....Ужас!
Когато се роди дъщеря ми, обяснявахме на едни познати чужденци (от форум, събрани от всички краища на света) как сме я кръстили, защо, какво значи и как точно се произнася на български. Изобщо не се чувствах ужасно, а напротив, приятно ми беше.
Аз също, когато се запозная с чужденец, бих се радвала да ми обясни какво му значи името и от къде идва. Това е сякаш носиш със себе си частица от националната си идентичност. Малко тъпо звучи така казано, но на мен са ми интересни имената в различните държави. Не мисля, че за да няма затруднени, всички трябва да са Джон, София, Ема и Даниел.
Точно затова последните двайсетина години в Германия и Франция станаха много популярни разни руски и екзотично-звучащи имена. Дори сега Наташа и Лена са в топ 3.
Иначе имена с Цв, Щ, Ч и подобни и на чист български ми звучат тромаво (много съм се чудила защо за такова красиво нещо като цветето, са измислили такава ужасна дума), така че не бих ги избрала не за да не затруднявам чужденците, а защото не звучат красиво.
Бих я кръстила Каприз! На български не е прието тази дума да е име, дали има друго име, което да означава каприз? В много езици има женско име, което означава каприз. За мен е по- удачно за една жена, да е елегантно капризна и взискателна, от колкото да се 'бори' със зъби и нокти 
като някоя труженичка.
На български не е прието тази дума да е име, дали има друго име, което да означава каприз? В много езици има женско име, което означава каприз. За мен е по- удачно за една жена, да е елегантно капризна и взискателна, от колкото да се 'бори' със зъби и нокти като някоя труженичка. Бих я кръстила Каприз! На български не е прието тази дума да е име, дали има друго име, което да означава каприз? В много езици има женско име, което означава каприз. За мен е по- удачно за една жена, да е елегантно капризна и взискателна, от колкото да се 'бори' със зъби и нокти като някоя труженичка.
На български не е прието тази дума да е име, дали има друго име, което да означава каприз? В много езици има женско име, което означава каприз. За мен е по- удачно за една жена, да е елегантно капризна и взискателна, от колкото да се 'бори' със зъби и нокти като някоя труженичка. На бг името е Лигла, нали знаеш?
А и намирам разлика между капризи и лиготии.