- Публикувана: 30 май 2011, 20:02 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2011, 01:57 ч.
Гордеете ли се, че сте българи и с какво?
Не се срамувам и не се гордея с националността си. Не мисля, че тя има голямо отношение към това, което съм. По същия начин разглеждам и другите хора, не се впечатлявам или потрисам на тема произход.
Аз също.
Tака поставен въпросът предполага черно бели отговори, а моят е 81% сиво ( примерно 
). Гордея се с хубавите моменти в историята ни, когато сънародник постигне голям успех- ей в такива моменти ми е хубаво.
Не съм някакъв болем патриот, който смята, че България е по по най в което и да било отношение.
Да ме е срам- рядко. Има моменти и личности, които ми скърцат между зъбите .
). Гордея се с хубавите моменти в историята ни, когато сънародник постигне голям успех- ей в такива моменти ми е хубаво. Не съм някакъв болем патриот, който смята, че България е по по най в което и да било отношение.
Да ме е срам- рядко. Има моменти и личности, които ми скърцат между зъбите .
Гордея се, да. Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...какво да се прави, 4овек е такъв какъвто е. Аз се прозълзявам от истори4ески филми, от разкази са герои4ни събития, от химна, от "Хубава си моя горо", от някои народни песни, от някое детенце, спе4елило медал на олимпиада...Ей такива неща 
Вие явно ве4е сте станали истински граждани на Европа и света, щом националността ви не поражда у вас никакви 4увства, аз съм си от прованса, при нас нещата по-бавни4ко се развиват
Вие явно ве4е сте станали истински граждани на Европа и света, щом националността ви не поражда у вас никакви 4увства, аз съм си от прованса, при нас нещата по-бавни4ко се развиват
belinda е написала точно каквото и аз мисля.
Възпитавам и у децата си чувство за национална идентичност и чувство за принадлежност.
Изхождам от мисълта, че дърветата без корени умират.
А и всеки трябва да помни откъде е тръгнал, за да има ориентир в живота, да не се самозабравя и самозаблуждава.
Възпитавам и у децата си чувство за национална идентичност и чувство за принадлежност.
Изхождам от мисълта, че дърветата без корени умират.
А и всеки трябва да помни откъде е тръгнал, за да има ориентир в живота, да не се самозабравя и самозаблуждава.
Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...
Защо да е "мръсна"?
Не смятам, че трябва да се срамуваме, националното ни самочувствие е ниско и това е основен проблем.
Защо националното ни самочувствие е ниско и защо това е проблем? И как може да се повиши?
Едва ли има нормален човек, който да люби толкова силно днешната Пародия на Държава, наречена България. Виж Родината България е друго нещо - не е до гордост, просто Обичам тази Земя - наречена България, колкото и миниатюрна прашинка да е на Глобуса.
Ако обичта е гордост - Да, сигурно се гордея. Просто не се срамувам, че съм българка.
Ако обичта е гордост - Да, сигурно се гордея. Просто не се срамувам, че съм българка.
Въздържам се.
Защо да е "мръсна"?
Защо националното ни самочувствие е ниско и защо това е проблем? И как може да се повиши?
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...
Защо да е "мръсна"?
Не смятам, че трябва да се срамуваме, националното ни самочувствие е ниско и това е основен проблем.
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
Oсвен това е и някак по-лесно (и така оправдателно) да повтаряме, че "днес не са добре нещата в държавата ни, защото сме си българи, а българинът е ...." (в същия смисъл използваме: балканци, славяни, ориенталци, православни)
Не ми се е случвало да се срамувам, че съм българка.
Да се гордея? По-точно е да се каже, че се родея - с историята, културата, традициите, постиженията, проблемите.