Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
И на мен ми е странно това с видимостта. Единствено мога да си го обясня ато някакво половинчато самоуспокоение на родителя, че уж знае къде е детето му, уж е пред очите му, но в действителност е присъствие-отсъствие без никаква реална полза за детето. Каква ми е файдата да хвърлям едно око през терасата от осмия етаж на разстояние няколкостотин метра, като тръгне ли да става някаква беля, има ескалиращ конфликт, здравето му е в опасност и др., няма как да прехвърча до детето, нито мога да реагирам, ако изведнъж установя, че го няма. Очевидно е, че дори когато една площадка е пълна с възрастни, ужким надзираващи децата, в действителност много рядко някой от тях реагира при проблеми, а по-скоро всеки с хваща детето и гледа да се изнесе.

# 61
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Да кажем, че разчитам на детето си. Проверила съм го доколко спазва инструкциите и така.
В началото прекарвах повече време на терасата. Сега поглеждам по-рядко. Винаги ме пита, когато реши да се отдели от полезрението ми - звъни долу на звънеца и пита например може ли да отиде до другия вход с някое дете, може ли да отиде до дома на друго дете да си вземат играчка, може ли да си играе във входа и т.н. Случвало се е да отказвам някоя молба, не прави проблем, продължава да си играе. Така съм действала с по-голямото ми дете, така са ме отглеждали и мен.

# 62
  • Мнения: 24 666
  О, на 12-13 по-рано не. Аз живея в оживен квартал, няма как детето да се движи само. Възрастта би трябвало да е същата, до която е забранено да остава в къщи само, тоест 12 години.

# 63
  • Мнения: 2 917
Не съм на 8, а на 1 етаж.
И да, аз също разчитам на разума и възпитанието на детето си. Уточних, че преди 6г. трудно ще бъдат оставени сами - след тази възраст допускам, че ще е хвърлянето на око от разстояние.
Но плановете и реализацията им са две силно пожелателни неща.

# 64
  • София
  • Мнения: 62 595
Щом един родител разчита на детето си, то защо да го проверява през терасата? И наистина се интересувам, ако тръгне да става нещо, дали изобщо точно в този момент родителят ще е на терасата, за да види; а и да види колко време му е нужно, за да реагира? Не всички родители живеят на първия етаж, а това нещо на деца в начална училищна възраст да им се има доверие да са самми на площадкатаа или пред блока, за мен е доста наивно.

Зная, всички сме гледани така, но аз лично не го намирам за особено особено работещо. Не помня някой родител да е слязъл някога от терасата, за да успее да предотврати някакъв инцидент, а и ние си скитахме дружно из целия квартал. Моето обяснение е единствено самоуспокоението на роддителя, че има някакъв контрол и "защото всички така правят".

Последна редакция: пн, 06 юни 2011, 13:50 от Andariel

# 65
  • Мнения: 1 734
Ами мен не ме притесняват само "опасните" възрастни. Не можеш да си представиш какви дивотии раждат дори единадесетгодишни главици.

Уви да.
Знам го от личен опит.
Когато бях може би на 10, заедно с още 5-6 деца (най-големите бяха на 13) се покатерихме на покрива на 17-етажния ни блок, изпълзяхме по кореми и надвесихме глави да гледаме надолу.
Ужас просто.
А уж винаги съм била разумно дете.  Rolling Eyes

и аз съм ги правила същите дивотии  Crazy , бях кротко дете
за това тръпна от ужас като си помисля, че и моите може да направят нещо подобно. Дано здравият разум надделее!!!!!!!!!!!!

# 66
  • Мнения: 24 666
   Какъв здрав разум, моля ви се... Едно време сме играли навън сами, но тогава не беше толкова пренаселено, нямаше толкова коли... сега карат бързо по междублокови улички и паркират по тротоари. Абсурд дете да играе само пред блока в София. Това става само на село или в някое много кротко малко градче.

   И играта навън, и придружаването и вземането от училище мисля, че са задължителни. От време на време виждам как някое седем-осемгодишно пресича само на кръстовище и просто се изумявам как са го пуснали, като имам предвид какви изроди шофират из София.

# 67
  • Мнения: 2 917
Предимството ми е именно "малкия" град /разбира се оразмерен спрямо София/, обособената площадка в междублоково пространсто, отдалечена достатъчно от пътни съоръжения и сравнително слабата й посещаемост.
Затова мога да си позволя евентуалния лукс да пусна децата си за определен период от време сами,
познавайки темперамента и хрумванията им, както и на играещите с тях деца, които на 90% са познати.

# 68
  • Мнения: 24 666
   Естествено, когато ходим на село, или на гости в Казанлък, там сравнително малки деца си играят на улицата до късно вечерта и майките им ги виждат от градината на къщите си.

# 69
  • София
  • Мнения: 192
Парка е далече,без придржител няма как да стане,на площадката зад блока баткото излиза сам,но средния без мен не слиза ,оставям го за десет минути най -много Peace
Зависи от детето.

# 70
  • Мнения: 2 658
Добре де, аз това за видимостта не го разбирам. Ако не седиш непрекъснато на терасата да гледаш детето, а се покажеш по някое време и видиш, че то не е там, какво става?

Ще ти кажа мойта гледна точка, която не твърдя, че е правилна, де...  Wink
Обаче не съм седяла на терасата нонстоп никога.
Та поглеждането преz терасата е просто един етап от оставянето на детето постепено беz родителски надzор. И то важен етап. Иzобщо не е същото, като да си седнал на пейката до него иначе. В смисъл, съгласете се, не можеш до днес да го водиш по площадките плътно със себе си, а от утре да го пуснеш само надалеч и zа часове, беz да имаш хабер какво прави и как се държи БЕЗ присъствието на въzрастен наоколо. Та поглеждането преz терасата е важно zа няколко неща.
1. Да се увериш, че като му кажеш "можеш да ходиш до еди къде си, но не да се отдалечаваш повече, zа да те виждам" то иzпълнява zаръката. Отговорност някаква.
2. Наблюдаваш беz да zнае (малко като шпионаж, ама е оправдано  Wink ) държанието му, игрите и всичко. Защото децата имат една интересна черта. Държат се (понякога) коренно раzлично пред родителите си и когато са сами. Т.е. докато сме седели с тях иzобщо не можем добием точна представа как ще "иzглеждат" беz бавачки наоколо..
3. Просто да се увериш, че е там...  Crazy

Това със zлополуките и какво ще стане, ако си на терасата, не го коментирам. Наистина, раzбира се, че е въzможно. Но zлополуки стават и ако си на 3 метра, примерно. Затова... ами не трябва да се мисли така, според мен. Гаранции няма.

Тук, раzбира се, говоря не zа тригодишни деца  Peace

Това е, поне според мен, общо вzето...

Последна редакция: пн, 06 юни 2011, 16:43 от Сова

# 71
  • Мнения: 24 666
   Ако си спомняте миналата година се беше появил един откачен педофил, който бодеше децата със спринцовка. Тогава непрекъснато се чудех как така тия деца са били сами. Откъде да знам дали няма да стане прицел на някое куку, което да го дръпне нанякъде точно в момента в който аз не поглеждам. Много е рисковано - минава за един миг някой малоумник и после тичай из квартала търси... изтръпвам като си помисля.

# 72
  • Мнения: 5 577
Пред входа ни има площадка, около нея градинка, няма оживени улици, на двете пейки почти денонощно има хора от блока. Всички се познаваме, дори от съседните блокове, да си призная пускала съм Иван от около 6 годишен сам, в смисъл без мен, броени пъти. Със съседско дете, с година по-малко /не да играе буквално сам/. Той е страхлив и няма да мръдне от площадката, доверие му имам.
Но като цяло ми е притеснено. Прозореца на кухнята ми гледа към площадката и постоянно надничам и викам, като лудите.  Embarassed
Понякога се редуваме със съседката - тя остава с тях, или аз. Но не ми е спокойно и гледам това да се случва много, много рядко /като днес, сестра му се умори и и се доспа,

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Случаят с педофила със спринцовката не беше с 3-годишни децаа, а с 5-6-7-годишни. То, и на тях им е толкова акълът, аз им нямам много доверие на тази възраст. Мен повече ме е страх от това какво е пред блока или в междублоковото пространство, отколкото на други, по-оживени места. Обичайто междублоковите пространства са доста занемарени, хората са тотално отчуждени, пък дори да се познават, винаги има разни подобия на минибанди от няколко момчета на възраст 10-13 години, които се изживяват като господарите на квартала и много обичат да тормозят други играещи деца.

Като отида в родното си място, какво мислите, че виждам пред блока и околното пространство? Децата на същите деца, с които съм играла навремето, гледани по същия начин с надничане през терасата, а на практика тези деца се мотаят по цял ден, клечат пред блока и на практика никой не отговаря за тях. а, да, вечер голяма част от татковците пият бира, ама са ужасно слепи за това какво правят децата им.

# 74
  • Мнения: 621
Такива случки,за съжаление,могат да се случат и в наше присъствие.Просто всичко става за секунда...

Общи условия

Активация на акаунт