Раждане в къщи 13-съдбовна тема

Въобще не съм съгласна с тези категоризации.Сигурно има хора които печелят от това, сигурно има и жени които отиват дразнейки и уж знаеки всичко, но не това е причината да има безхаберие по болниците. Липсата на контрол и възможността да правиш каквото искаш и да зависят от теб хора, които не казват и думичка срещу това , за мен е докарало нещата до тук.

Кати /относно инструкторите и спирачките/, затова говорим за доверие между лекар и пациент Но все пак когато ситуацията го позволя, не е нужно да се мълчи като партизанин или ми се е случвало да ми хвърлят брошура да чета, вместо да ми се обясни. Точно в този мои конкретен случай, попадайки на лекар, гинеколог в поликлиниката, при преглед се установява поликистоза, дават ми флаерче да чета, изписва се противозачатъчно за поликистозата и се казва пии.

Аз се доверих на лекаря, след три седмици обаче все пак реших и отидох на второ мнение и да прочетох и в интернет. Оказа се, че поликистозата се появява по различни причини, агресивното лечение с противозачатъчни веднага не е нужно, а трябват изследвания преди да се пият хапчетата. За съжаление  моя случай, приемането на хапчетата дори и три седмици доведе до страничен ефект, бучка в гърдата, нещо което можеше да бъде избегнато, ако лекаря се тревожеше повече за мен отколкото за това колко пациентки на брой да прегледа днес, за да може да се пишат повече бройки.

И КАКВИ ПАРИ СПЕЧЕЛИХА "естественичките"?
Вече почнахте да си измисляте...
Страх внасяли? Кой внася страха? ... всичко можело да се обърка и т.н...
Най важното било... тинтири минтири.. у дома някой иска да ви умори?
Повечето от родилите у дома са го решили, след като веднъж са родили в болница.

Ми подготвям се и за доброто, и за лошото. Но, както вече писах, иска ми се да родя максимално естествено, ако състоянието ми го позволява, но категорично това не ми е такъв приоритет, че да тръгна да се карам с лекарите или да качвам болницата на главата си. Искам бебето ми да е здраво. Не ми интересува толкова дали ще съм го постигнала чрез отваряне на амнайста чакра и птичи песни, или някой ми е скачал по корема за целта. Предпочитам първото, разбира се   но при какъвто и да е риск моят комфорт да застраши здравето и живота на бебето ми, ясно е какво ще предпочета. Мерси на свято и интимно раждане като Цветиното - съжалявам, че го казвам, но при медицинки рискове и възможност за такъв изход направо лягам под ножа и хич не ми дреме  

Не, не съм написала това, но ти така си го разбрала. Няма значение. Надявам се, че вече си ме разбрала правилно, за да не спамим с този диалог.

Гинекологът, който ми водеше ЖК (по ЗК, но има и частно), изражда в държавна болница И беше добра ЖК, доволна съм - не беше той на смяна, като раждах, де. Но беше друг, също добър. Добър, добър, но пак правеше рутинно нещата, просто защото "така правим тук", а не защото е нужно. Така че, налагаше се да ползвам умения за преговори и подкрепата от акушерката, за да избегна част от нещата.
А реално при раждане като моето - напредващо чудесно без странични мерки - можеше чисто и просто да ме остави на мира. Този доктор беше казал на родителите ми при окончателното ми приемане в родилното към 19ч., че преди 2-3 през нощта няма да родя (понеже не желая да ми приложи всички чудеса на съвременната медицина, може би). Така че баща ми си тръгна с голямото дете; аз родих час и половина по-късно и каката беше нещастна, че не е наоколо да види новата сестричка. Това е лирично отклонение, разбира се, но тук така и така споделяме лични истории... та реших и аз да се включа с моята, за илюстрация на (леките, при мен) манипулации, които здравният персонал редовно прилага на родилките, просто ей така, рутина. За протокола, ако имам трето дете, пак ще го родя в болница или ако има - родилни къщи, асистирано и с лекар някъде наоколо, даже да не е при мен - акушерката ми е по-важна, но не отричам възможността за проблем.
А при жени, които не са толкова уверени в себе си, при първо дете, т.н. - сигурно много повече манипулации има просто така, защото е по-лесно да й кажат нещо набързо, вместо да се налага половин час обяснения.

Сигурно, но всяка жена може поне да опита да избегне това, като за целта 1. Прочете достатъчно информация, така че да може адекватно и предварително да обсъди манипулациите с лекаря си, и 2. По време на въпросното обсъждане не се дръжи в стил "ти си потенциален враг и малоумник, който нищо не разбира и иска да ми пречи нещата да станатпо моя начин".

Разбира се, това не дава никаква гаранция, че пак няма да си я минат на конвейера, но поне майката ще е направила най-доброто, което може. Във всеки случай този вариант ми се струва по-разумен, отколкото да теглиш една на всички болници и на гадовете, които работят в тях, и да тръгнеш да раждаш върху завеса за баня в хола си... хеле пък ако си бил предупреден, че състоянието ти не е съвсем безрисково.

Далеч съм от мисълта, че ВСИЧКИ лекари са добри, коректни и компетентни.
Имало е такива, на които съм крещяла, които съм заплашвала, от които съм се отказвала...

Не бих причислила поликистозата към диагнозите, изискващи незабавни и спешни действия.

Но когато влизаш в болница за раждане, за операция или инвазивна манипулация, когато влизаш по спешност, е меко казано странно да очакваш някой да ти позволи "ти да си на руля", ситуацията да е под твой, а не на лекаря контрол, или дори някой да те дундурка, да ти обяснява и да те гали по главичката докато нещата се случват в реално време. Преди това - да, след това - добре, но по време на събитията - само по преценка на отговарящия лекар, само ако е възможно... и само доколкото това не би му пречило или не би го разсейвало... просто нещата имат различен характер.

Да, вярно е, че при спешни ситуации, трябва бърза и адекватна намеса и да не се пречи на лекаря, но все пак ако ОЧЕВИДНО виждаш, че има проблем, тогава какво да прави човек.

Определено не желая да си спомням исторята преди 5 години, когато поради абсолютно безхаберие и въпреки моите усилия, пред очите ми почина човек, за който аз ще се чувствам отговорна цял живот.

Не почина защото беше обречен, почина защото линейка идваше почти два часа, диагностиката я чакахме още толкова, след това се появи хирург, около час по късно,да каже, че човека ще умре и когато помолихме за премстване в друга болница /при наличието на пълна застраховка и покриване на всички разходи/, говорихме с практически всички болници в страна + министерството на здравеопазването и най-честия отговор беше: не желаем, човек да умре в нашата болница, въпреки възможността макар и малка да оцелее. Лошо е за статистиката. Само да кажа, че ставаше въпрос за вътрешен кръвоизлив и се намирах в спешно отделение...

катиАБВ, естествено раждане ≠ операция и в общия случай ≠ инвазивна манипулация или спешна ситуация! Суперпогрешно е да се уеднаквяват нещата. И да, при естествено нормално раждане е нормално майката, чието тяло ражда с помощта на нейните физически и емоционални усилия, да е на руля, ако е необходимо - подпомогната от персонала. Но има адски голяма разлика кой държи контрола.

Мхм... Но точно това е отчайващото, мила Флип. Че каквито и усилия да вложиш, в крайна сметка зависиш от нечия добра воля. А ако има цялостна политика в болниците, ориентирана към пациента, нещата биха били поне малко по-добри. И изобщо не става въпрос за това някой да те гали по главата, но пък и да не смееш да зададеш въпрос, защото може да "попречиш" на нечия работа...

Да - но тук не обсъждаме цялостната политика в болниците, а домашното раждане и доколко то е разумна алтернатива на болничното в момента, в България. И според мен  - не е.

Нещо повече, вярвам, че всяко искане за промяна трябва да е двустранно. Промяна в отношението на лекаря към пациента ще има тогава, когато пациентът знае как да поиска тази промяна - без агресия, без обиди, без плюене, с разумно отстояване на собствените права и постоянна готовност за диалог (а не като магаре на мост - сакън, това няма да ми го правите, щото в БГМамма четох, че тая процедура е зловредна и излишна). Защото от крайност в крайност лесно се залита и съм убедена, че много жени просто са прескочили линията и затова са недоволни.

Да мълчиш като парче месо в ръцете на лекарите не  е много умно, но точно толкова неумно е да се държиш като много по-начетена, знаеща и можеща от хора с десетилетия опит, да се караш с тях и да пренебрегваш думите им, или пък да имаш някакви безумни претенции за цвета на стените и вида на тоалетните (защото последните неща просто не зависят от самите лекари и не е редно да си изкрваме недоволството върху тях, колкото и да е основателно). А май повечето хора спадат или към първата, или към втората група пациенти, така че не знам на какво отгоре очакваме лекарите да променят практиките си. Процесът е двустранен, отново. И оставам с впечатлението, че всъщност лекарите са по-склонни на диалог от фанатизираните родилници. Поне познавам доста жени, които разумно са поискали определено отношение и са го получили без проблем. А и тук писаха доста такива жени. Все едно говорим за различни Българии... Ама тъй като България е само една, не е зле да се замислим дали гледната ни точка не зависи от нашето поведение.

Бу, въпросът е кой ще е определи кое раждане е естествено нормално. Майката може да държи руля, но не може да прецени кога нещата от естествено нормални стават неестествено опасни. Вече видяхме, че на прехваления майчин инстинкт в такива ситуации не може много да се разчита, особено ако родилката е била предварително добре подкована с "информация" колко съвършено безрискова и нормална е тази или онази ситуация.

И според мен тук се корени проблема - в различното виждане за "нормално" - майката е убедена, че процедурата, наложена от лекарите, е била "излишна", но дали е така? Понякога- да, друг път е била животоспасяваща, но като спомен от цялата работа остава "моето ужасно травматично раждане".

Flip, като два пъти раждала в болница имам лични наблюдение, че болшинството процедури са рутинни (прилагат се, защото "така правим тук", не защото са непременно наложителни или животоспасяващи) и като правило се правят, без обяснения за майката. Последната жена, която ми разказваше за естественото си раждане, каза как й отказали да ражда седнала с мотива, че ще седне на главата на бебето   което е просто несериозно.
Надявам се да бъда правилно разбрана, защото реално не съм нито от отбора против болниците, нито от другия само за болниците  

Смятам, че ако повечето процедури се прилагат не рутинно, а когато са необходими - по преценка на лекарите, безспорно, но да са наистина необходими, а не "защото така правим и като не ти изнася, раждай другаде" - и ако когато се правят, се обяснява защо е нужно (в много от ситуациите има време да се каже, дори накратко) - и да се каже истината, а не манипулативни твърдения - и лекари, и пациенти ще са много по-доволни един от друг. И ще настъпи мир и любов  

Съжалявам, но Бащатко повече от очевидно раzбира чудесно, zа раzлика от някои други така вярващи си.
Иzдържах да не пиша нищо в почти цялата друга тема, вреше от простотии.
Примерно едното уникално беше това, дето от приплъzването на костите на главата на бебето при едно естествено раждане.... реzултата щял да си проличи, като се види колко пъти ще повтаря първи клас. Не ми се търси да цитирам, ама така беше, добре го zапомних, то може ли да не се zапомни такова нещо...  По-невъобраzима тъпня май не ми се е случвало да чета. Или поне е от водещите в класацията на тъпотиите.
Ама си zатраях, почти се гордея със себе си zа което...

Обаче теzи абсурди са вече прекалени дори и zа моето търпение.

Прекалено силен мит било..??
Момент, сравним с ваденето на zъби???
Мраzим нещо си, ама не си приzнаваме????

Всичко това бих приела (е, с доzа немалко съжаление към пишещата го, но zнам, че zа жалост много жени така го чувстват), даже не бих коментирала.
Ама да се говори от името на "НАС" zа теzи неща.....    .... Айде, молим... Няма нас, не е полеzно човек да си вярва толкова и да мисли, че всичко zнае. Обикновено става неловко или смешно дори...

Вие си си се чувствайте така, грам не ме грее мен, пък и си го смятайте zа ОК, щом ви се струва нормално. Обаче пишете само от свое име, ако може.
Нито момент от ражданията си не искам да zбравям. Обратното.
Не мраzя и секунда от тях, напротив.
Не са ми вадили zъби... ама никак не вярвам това да е чак толкова хубаво, колкото да родиш леко и прекрасно детето си/децата си.

Наричате крайни, слепи, zаблудени и т.н. раzни хора тук.. Но не сте по-малко крайни и zаблудени (в някои отношения) от тях, само дето имате дар слово и явно това ви е zаблудило, че zнаете всичко и може да си поzволите да говорите от името и на други.
Моля, съвzемете се...
От говориели нямам/е нужда.
Иzкаzвайте си собственото мение, това е повече от достатъчно на останалите, мисля.

(Тук, раzбира се, включвам и КатиАБВ. Нека да не обобщаваме собствените си усещания и чувства и понеже са си наши и са ни ясни, да приемме, че и чуждите усещания и чувства към дадено нещо са същите. Не е нормално, реално и не е полеzно...
Съжалявам zа неуспешната бременност.)

Съгласна съм, но отново: това зависи от родилките, те трябва да инициират такива промени. Лекарите няма да го направят сами, защото техният прицнип е "щом това е практиката от 20 години, значи работи". Без съмнение работи, но има и по-добра практика. И те трябва да бъдат убедени, че я има, но не чрез агресия. Няма да настъпи промяна, докато на всяко обществено обсъждане (темите тук, темите в Естествено) се потаря като рефрен "тъпите лекари", "малоумниците" и т.н. Амо когато наричаш някой тъп, занчи се имаш за по-умен от него. А когато въпросният някой е учил и практикувал това, е нормално да се наежи, щото откъде накъде ще му обясняваш, че си по-умен? Реакцията е нормална, и те са хора. И диалог не се получава, а война. За нас те са врагове, опозиция - ами как очакваш ние за тях да сме по-различно от вресливи досадници?

Джем пусна хубав виц по темата.